Присъда по дело №656/2023 на Районен съд - Казанлък
| Номер на акта: | 61 |
| Дата: | 24 юли 2023 г. (в сила от 8 август 2023 г.) |
| Съдия: | Тодор Стойков Тодоров |
| Дело: | 20235510200656 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 9 юни 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Срещу подс. С. И. Т. е повдигнато обвинение по чл. 131а, вр. чл. 128 ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК затова, че на 29.04.2022 г. в гр. К. в
условията на опасен рецидив е причинил тежка телесна повреда на Г. К. К. от
гр. К., изразяваща се в загуба на десния долен крайник.
В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие
представителят на РП - С. З., ТО-К. поддържа обвинението и пледира съдът
да признае подс. за виновен, като му определи наказание над средния размер,
предвиден в закона, както и да промени мярката за неотклонение на подс. Т. в
по-тежка. Пледира съдът да уважи изцяло и предявените граждански искове.
В съдебното заседание подс. С. И. Т. се признава за виновен като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти- чл. 371 т. 2 от НПК.
Преди започване на съдебното следствие пострадалият Г. К. К. предяви два
граждански иска срещу подс. Т., единият за сумата от 11 740 лв. за
причинените му имуществени вреди и другият от 50 000 лв. за причинените
му неимуществени вреди, и двата ведно със законоустановената лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане
на главницата.
Със същата молба пострадалият моли да бъде конституиран в качеството му и
на частен обвинител в процеса.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявените граждански искове и
конституира пострадалия в качеството му на частен обвинител и граждански
ищец в процеса лично и чрез повереника му.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец, след приключване на
съдебното следствие пледира съдът да признае подс. за виновен, като се
солидаризира с наказанието, за което пледира прокурорът и моли съда да
уважи изцяло предявените граждански искове.
Служебният защитник на подс. Т. след приключване на съдебното следствие
пледира съдът да го признае за виновен като му определи наказание към
предвидения в закона минимален размер и да уважи гражданския иск в
размер до 10 000 лв..
Съдът като взе предвид фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство и установени с доказателствени средства- показания на
свидетели, експертно заключение, писмени и с оглед направените от подс. Т.
1
признания приема за установено следното:
На 28.04.2022 г. пострадалият Г. К. бил нощна смяна като охранител във „И.
п. р. и е. м. к.“ /ИРЕМК/ в гр. К.. Пострадалият работел като такъв към фирма
„С. с.“ ЕООД гр. С..
Същата вечер подс. Т. заедно със брат си св. Т. И. и св. С. И. се разхождали из
гр. К..
След полунощ около 01.00 ч. на 29.04.22 г. тримата били в района на „И. п. р.
и е. м. к.“ в гр. К..
Подс. Т. предложил на тримата да влязат в района на „Института“, за да
потърсят желязо, което да предадат като отпадъчно.
Св. С. И. не се съгласил и си тръгнал.
Подс. С. Т. и брат му Т. И. през липсващата част от оградата влезли в „И. п. р.
и е. м. к.“ в гр. К..
В силно затревена част св. И. намерил и взел две корозирали капли от
велосипед.
Във същото време пострадалият св. К., който извършвал обход на района, чул
звук към склад 3, който наподобявал счупено стъкло и се отправил към
мястото откъдето се чул звука.
Видял св. Т. И. и му извикал: „Стой, какво правиш там“. Св. И. пуснал
каплите и двата бели чували, които носил и хукнал да бяга.
Св. К. се затичал след него, застигнал го и го хванал за якето, след което го
задържал на място.
Тогава зад пострадалия се приближил подс. Т. и след като видял, че
пострадалият К. държи брат му, със носената от него метална тръба нанесъл
силен удар в дясната подбедрица на пострадалия.
След удара пострадалият св. К. усетил силна болка, паднал на земята и
изпуснал св. И..
Тогава подс. и брат му св. И. избягали.
Пострадалият в легнало положение успял да се обади на св. Н. Б., който му
бил пряк ръководител и му разказал за случилото се.
Св. Б. веднага отишъл на място, обадил се на тел. 112 и малко след това на
място пристигнали полицейски служители и линейка, която транспортирала
св. К. в болницата в гр. К..
Пристигналите на място полицаи извършили оглед на местопроизшествие, за
което бил съставен протокол и фотоалбум.
През това време подс. Т. и брат му св. И. настигнали св. С. И. в района на
бензиностанция „Ш.“ в гр. К., като подс. карал бързо велосипеда си, а св. И.
тичал след него.
Св. И. ги попитал каква е станало, при което подс. му казал „Дай по-бързо да
бягаме и да се прибираме в махалата, че направихме беля. Ударихме пазача“.
2
От болницата гр. К. пострадалият бил транспортиран в болница „Т.“ в гр. С.
З., където останал на лечение до 14.05.2022 г., когато бил изписан .
Тъй като нямал оросяване на крака се наложило отново да бъде приет в
болница „Т.“, където останал на лечение до 07.06.22 г.. Независимо от
рехабилитацията, кракът на пострадалия не се оправял, поради което на
06.07.2022 г. постъпил в болница „П.“ в гр. С., където било установено, че е
необходимо да се направи операция.
На 13.07.22 г. била направена първата операция, на 18.07.22 г. втората
операция, при които ампутирали пръстите на крака на пострадалия, а при
третата на 15.08.2022 г. ампутирали част от десния крак на пострадалия.
От експертното заключение на първоначалната съдебно-медицинска
експертиза № ***/22 г. се установява, че пострадалият е получил охлузвания
по кожата на дясната подбедрица и счупване на костите на дясната
подбедрица. Тези травматични увреждания са били причинени от действието
на твърди тъпи предмети и отговорят да са получени при нанасяне на удари с
метална тръба в областта на дясната подбедрица. Счупването на костите на
дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник и при правилно протичане на оздравителния процес до
пълното възстановяване на движенията ще е необходим срок от около 7-8
месеца.
От експертното заключение на допълнителната съдебномедицинска
експертиза № ***-А/2022 г., изготвена след запознаване с допълнителната
медицинска документация се установило, че пострадалият св. К. е получил
охлузвания по кожата, счупване на костите на дясната подбедрица, състояние
след ампутация на ½ от дясната подбедрица.
В конкретния случай е била налице тежка травма на дясната подбедрица,
получена при инцидента на 29.04.22 г. с многофрагментни счупвания на
костите и размачквания на мускулите на дясната подбедрица, вследствие на
което се е стигнало до възпалителни и некротични процеси на дясната
подбедрица, наложили ампутация на дясната подбедрица през средната й
трета.
Ампутацията на дясната подбедрица осъществявала медикобиологичния
квалифициращ признак загуба на крак.
В случая била налице пряка причинно-следствена връзка между получената
тежка травма на дясната подбедрица при инцидента на 29.04.22 г. и
наложилата се ампутация на дясната подбедрица.
Описаната фактическа обстановка, която съответства на обстоятелствената
част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производството доказателства, установени с доказателствени средства -
показанията на св. Г. К., Н. Б., С. И., Т. И. и К. К., от експертното заключение
на съдебно-медицинската и допълнителното заключение на съдебно-
медицинската експертиза и от писмените доказателства - протокол за оглед
на местопроизшествие ведно със фотоалбум, медицински документи -
3
история на заболяването, амбулаторни листове, листове за преглед,
медицински изследвания, оперативни интервенции, образни диагностики,
фактура и др., които подкрепят направените от подс. С. И. Т. признания.
От посочените доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът
прави следните изводи.
По несъмнен начин от доказателствата по делото се установява, че подс. Т. е
нанесъл удар със метална тръба на процесната дата в дясната подбедрица на
св. К..
Това не се оспорва от страните и еднозначно се установява, както и от
обясненията на подс. Т., така и от показанията на св. Г. К., Н. Б., К. К., Т. И.,
отчасти от показанията на св. С. И., от експертното заключение на съдебно-
медицинската експертиза и допълнителната съдебно-медицинска експертиза
и от писмените доказателства - посочените по-горе медицински
документи.
Признанията на подс. Т. и показанията на свидетелите в тази им част са
последователни, изчерпателни, взаимно се допълват и спомагат за
установяване на главния факт на доказване в процеса - има или извършено
деяние и кой е неговият автор.
От събраните доказателства съдът приема, че от обективна страна чрез
нанасяне на удар с металната тръба в областта на дясната подбедрица подс. Т.
е причинил телесни увреждания на пострадалия св. Г. К..
Видно от експертното заключение на допълнителната съдебно-медицинска
експертиза пострадалият св. Г. К. е получил охлузвания по кожата, счупване
на костите на дясната подбедрица, състояние след ампутация на ½ от
дясната подбедрица.
В конкретния случай е била налице тежка травма на дясната подбедрица,
получена при инцидента на 29.04.22 г. с многофрагментни счупвания на
костите и размачквания на мускулите на дясната подбедрица, вследствие на
което се е стигнало до възпалителни и некротични процеси на дясната
подбедрица, наложили ампутация на дясната подбедрица през средната й
трета.
Ампутацията на дясната подбедрица осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак загуба на крак, което е тежка телесна повреда,
квалифицирана по чл. 128 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От установената фактическа обстановка и от обективираните действия на
подс. Т. се установява, че съществува пряка причинна връзка между деянието
му и настъпили общественоопасни последици /съставомерния резултат/. Без
деяние от страна на подс. Т. пострадалият св. Г. К. нямаше да получи телесни
увреждания и да му бъде причинена тежка телесна повреда.
От доказателствата по делото не се установяват каквито и да е противоправни
действия в поведението на пострадалия спрямо подсъдимия.
Преди осъществяването на деянието подс. С. Т. е бил осъждан с одобрено от
4
съда споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД
№ ***/15 г. по описа на РС-К. на три години лишаване от свобода
изтърпяването, на което е било отложено за срок от пет години. Впоследствие
отново с определение е било одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство и подс. Т. е бил осъден на една година лишаване
от свобода по НОХД № ***/16 г. по описа на РС-К..
На основание чл. 68 от НК е било постановено отложеното наказание от три
години лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно .
На 05.09.2019 г. подс. Т. е бил освободен от затвора, след като е изтърпял
наказанията по горецитираните НОХД.
Тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл. 30 от НК, сегашната му
престъпна дейност се явява извършена в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и деянието му
следва да се квалифицира по чл. 131а, вр. чл. 128 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29 ал.
1 б. „а“ и б. „б“ от НК - в този смисъл е и практиката на ВКС - Постановление
№ 6/83 г. на Пленума на ВС, Р 155/89 ВК и др./.
От субективна страна подс. С. Т. е действал с пряк умисъл.
Той е съзнавал, че извършва действие /удря с металната тръба св. Г. К. в
дясната подбедрица/, годно да причини на пострадалия телесно увреждане.
Искал е настъпването на общественоопасните последици от деянието си, без
пряко да цели конкретно такова телесно увреждане, но се съгласява с
настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел да
удари пострадалия със сила, за да може последният да пусне брат му св. И..
Поради това съдът обмисли и възможността да приеме, че деянието е
извършено по непредпазливост, но от доказателствата по делото това не се
установява.
Няма пречка телесна повреда да бъди причинена и по непредпазливост в
двете й форми.
Едната форма е, когато подс. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, и
другата, когато ги е предвиждал, но е мислил да ги предотврати.
В непротиворечивата си практика ВКС приема, че за умисъла може да се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
удара, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
пострадалия и други обстоятелства.
В настоящия казус безспорно се установи, че подс. Т., удряйки силно с
металната тръба пострадалия К. в областта на дясната подбедрица е искал да
му причини телесна повреда.
Ударът е нанесен със голяма сила и от близко разстояние, предвид
причинените телесни увреждания, подробно описани в експертното
заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Тези обективирани действия от страна на подс. Т. дават основание на съда да
5
приеме, че относно инкриминираната телесна повреда подс. Т. е действал с
пряк умисъл, а не по непредпазливост.
Това е било съзнавано от него, тъй като след настигането на св. И. подс. му е
казал: „…. дай по-бързо да бягаме и да се прибираме в махалата, че
направихме беля. Ударихме пазача..“.
Предвид изложеното и при наличието на всички елементи от обективна и
субективна страна от значение за състава на чл. 131а, вр. чл. 128 ал. 2, вр. ал. ,
вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК подсъдимият С. Т. следва да бъде признат
за виновен и наказан.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема обремененото съдебно
минало на подс. Т. и лошите му характеристични данни.
Що се отнася до смекчаващи вината обстоятелства съдът приема критичното
му отношение към извършеното и направените признания.
Следователно наказанието му следва да се определи при баланс между
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, и със оглед постигане
целите на чл. 36 от НК – дванадесет години лишаване от свобода.
На основание чл. 373 ал. 2, вр. чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371 т. 2 от НПК във връзка
с чл. 58 ал. 1 от НК съдът няма алтернатива, поради което намалява така
определеното наказание с една трети на осем години лишаване от свобода.
Подс. Т. е бил освободен от затвора на 05.09.2019 г. и тъй като не са изтекли
пет години, съобразно разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС, а и е
наказанието е над пет години лишаване от свобода, същото следва да бъде
изтърпяно при строг режим.
Налице са основанията на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК, поради което
съдът кумулира така определеното наказание с наказанията, наложени на
подс. С. Т. с присъди по НОХД № ***/22 г., НОХД № ***/22 г. и НОХД №
***/23 г., и трите по описа на РС-К., като му определя едно общо наказание до
размера на най-тежкото от тях - осем години лишаване от свобода при строг
режим.
На основание чл. 25 ал. 2 от НК съдът зачита изтърпяното до момента
наказание.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачита предварителното задържане по
НОХД № ***/22 г. по описа на РС-К. от един ден лишаване от свобода, както
и задържането по НОХД № 656/23 г. по описа на РС-К. от 29.04.22 г..
Предявени са два граждански иска, със правно основание чл. 45 и следващите
във връзка с чл. 52 и 51 от ЗЗД за причинени имуществени и неимуществени
вреди, като са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане - причинени щети, причинна връзка и виновно
поведение.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подс. С. Т. е
причинил тежка телесна повреда на св. Г. К., което е наложило същия да бъде
подложен на лечение.
6
За провеждането на лечението и за поставяне на изкуствено ходило
пострадалия Г. К. е заплатил обща сума от 6087 лв. /фактури, декларации,
протокол за възложени медицински изделия, протокол и др. – л.
83,84,85,86,101 и др. от том 2 от ДП, а това се твърди и от него в молбата, с
която е предявен гражданския иск/, поради което в тази му част съдът счита,
че искът е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, а във останалата
част до 11 740 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
/няма приложени документи тези разходи да са били действително направени
и как са формирани/.
Поради това съдът осъди подс. Т., следва да заплати на пострадалия Г. К.
сумата от 6087 лв. ведно със законоустановената лихва считано от датата на
непозволеното увреждане 29.04.2022г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата от 243,48лв. държавна такса върху уважената част
от гражданския иск.
По отношение на причинените неимуществени вреди съдът счита, иска
предявен за сумата от 50 000 лв. за основателен изцяло. Основание за това
съдът намира в следното;
1.Начина по който са причинени вредите - чрез престъпление по чл. 131а вр.
чл.128 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.
2.Формата на вина- пряк умисъл.
3.Липсата на виновно поведение от страна на пострадалия К..
4.Обстоятелството,че са касае за загуба на десен долен крайник.
При анализа на тези обстоятелства съдът счита,че с причинената тежка
телесна повреда на пострадалия който е сравнително млад човек, му е отнета
за бъдеще възможността да работи определи дейности за извършването на
които са необходими два здрави крака/ продължително стоене, работа в
органите на МВР, МО и др./, нарушен му комфорта на живот докато е жив
тъй като трябва да се съобразява винаги с обстоятелството, че е загубил
единия си крак поради което съдът осъди подс. Т. да заплати сумата от 50 000
лв. на пострадалия К. ведно със законоустановената лихва считано от датата
на непозволеното увреждане 29.04.2022г. до окончателното изпращане на
главницата за причинените от него неимуществени вреди на пострадалия св.
К..
Подс. Т. следва да заплати и държавна такса върху уважения граждански иск
в размер от 2000 лв..
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. И. Т. следва да заплати и
направените по делото разноски в размер от 370,23лв. възнаграждение за
експерта по сметка на ОД на МВР С. З..
Водим от горните мотиви съдът постановени присъдата си.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;
8