№ 378
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501832 по описа за 2021 година
С Решение № 261016 от 26.07.2021г., постановено по гр. дело №
2199/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД да заплати на „Гама Консулт – Калинкин Прокопиев и сие“ СД
сумата от 19 856, 72 лева, представляваща сборна главница по Договор за
изграждане и внедряване на информационна система № Д-175/15.04.2013г.,
Договор № 3431 с изх. № Д-315/01.11.2016г. и Договор за доставка на
приложен софтуер изх. № Д-495/28.12.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 14.05.2020г. до
окончателното й изплащане. С цитираното решение е осъдено „УМБАЛ Дева
Мария“ ЕООД да заплати на „Гама Консулт – Калинкин Прокопиев и сие“ СД
сумата от 1 115 лева, представляваща размера на уговорената в чл. 15 от
Договор № 3431 с изх. № Д-315/01.11.2016г. неустойка за забавено
изпълнение, считано за периода от 20.06.2017г. до депозиране на иска на
14.05.2020г., , като е отхвърлен иска за периода от 16.08.2016г. до
19.06.2017г. като неоснователен. С цитираното решение е осъдено „УМБАЛ
Дева Мария“ ЕООД да заплати на „Гама Консулт – Калинкин Прокопиев и
сие“ СД сумата от 1 233 лева, представляваща размера на мораторната лихва
1
по Договор за доставка на приложен софтуер с изх. № Д - 495/28.12.2016г. и
сключен на дата – 29.12.2016г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№ 280569 по описа на Районен съд – Бургас, с която се претендира да бъде
постановено съдебно решение, по силата на което да бъде отменен
първоинстанционния съдебен акт като неправилен, постановен при
съществени съдопроизводствени нарушения, като бъде постановен нов
съдебен акт, с който да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и
недоказан. В жалбата се посочва, че постановеното решение е
незаконосъобразно, постановено в противоречие на процесуалните правила,
неправилно и необосновано, постановено при повратно и погрешно
възприемане и тълкуване на фактическата обстановка и събраните в хода на
процеса доказателства, необсъждане на всички събрани в хода на процеса
доказателства, необсъждане на наведени възражения в процеса, като всички
тези пороци са довели до неправилни изводи на съдебния състав. В жалбата
се посочва, че изводите, направени от страна на първоинстанционния съд не
почиват на събраните по делото доказателства – видно от представените
фактури от страна на ищеца (две от тях), същите не почиват на посочените
договорни основания. Посочва се, че съдът не е съобразил липсата на валидна
облигационна връзка между страните – договорът е подписан месец 11.2016г.
и не би могъл да се счете валиден за дата преди неговото подписване и то
касаещо абонаментна поддръжка, тъй като договор за абонамент се сключва
за бъдеще време, а не за минало. В жалбата се посочва, че не става ясно на
база на какви доказателства, съдебният състав е преценил, че ищецът е
изпълнил точно и съгласно договореното работата за която е бил нает.
Посочва се, че по категоричен начин е установено, че въззивното дружество
не е приело услугата (нито фактически, нито чрез правни действия) поради
некачественото й изпълнение и за неприемането й са водени преговори.
Твърди се, че издадените фактури с номера 13224, 13225 от 28.12.2016г. не са
отразени в счетоводството на дружеството съгласно приетата и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза и обстоятелството, че услугата не е приета от
дружеството изобщо не е обследвана, нито е обоснована от съдебния състав.
Сочи се, че като не е обсъдил в цялост събраните в хода на процеса
доказателства, игнорирайки своевременни възражения и недопускайки
събирането на релевантни за спора доказателства, състава на съда не е успял
2
да изясни от фактическа и правна страна спора, постановявайки порочен
съдебен акт.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че същата следва да бъде уважена,
като бъде отменено първоинстанционното решение и бъдат отхвърлени
предявените искове.
Ответната страна по въззивната жалба – „Гама Консулт –
Калинкин, Прокопов и с-ие“ СД депозира по делото писмен отговор, в който
се посочва, че не е налице нито едно основание да се твърди от страна на
въззивното дружество, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано – както се посочва във
въззивната жалба. Твърди се, че доводите на насрещната страна са
несъстоятелни, неясни и нямащи отношение с предмета на
първоинстанционното дело и постановеното решение. Посочва се, че
решаващият състав правилно и обосновано е достигнал до извода, че в хода
на делото по несъмнен начин е установено, че страните са обвързани от
валидни договорни отношения, която валидност не е оспорена от ответника,
поради което същите представляват годни основания, от които произтичат
насрещни права и задължения. Твърди се, че фактът на неосчетоводяване на
фактурата е без значение, при положение, че ищецът успешно е доказал
наличие на валидни договорни правоотношения, по които е изпълнил
задълженията си, а цената се установява от съдържанието на приложените
договори. Посочва се, че по делото по несъмнен начин се установява и факта,
че ищецът е изправна страна по сключените договори, като това е доказано от
извършените, приети и приобщени към доказателствения материал три
съдебно-технически експертизи. Претендира се да бъде постановено решение,
с което да бъде оставена изцяло без уважение депозираната въззивна жалба и
да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба не
изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, в което
3
оспорва депозираната въззивна жалба и изразява становище по
основателността на претенцията. Представя доказателства за извършени
разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са пет обективно кумулативно съединени иска от
„Гама Консулт – Калинкин, Прокопиев и С-ие“ СД със седалище гр. София
против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД, с които се претендира ответната страна да заплати следните
суми:
- главница в размер на 19 856, 72 лева, представляващи сбора на
възнаграждението на изпълнителя по процесните три договора;
- сума в размер на 1 115 лева, представляваща размера на
уговорената в чл. 15 от Договор № 3431 с изх. № Д-315 от 01.11.2016г.
неустойка за забавено изпълнение, считано от датата на падежа за заплащане
– 16.08.2016г. до датата на депозиране на настоящата искова молба;
- сумата от 1 233 лева, представляваща размера на мораторната
лихва по Договор за доставка на приложен софтуер, изх. № Д-495 от
28.12.2016г. и сключен на дата 29.12.2016г. с предмет доставка на приложен
софтуер, считано от падежа за плащане – до 5 дни от подписване на договора,
а именно – 04.01.2017г.
В исковата молба се посочва, че по силата на трите подписани
договора, ищцовата страна е изпълнила своите задължения, но ответната
страна не е изпълнила своето задължение да заплати дължимите по
договорите възнаграждения.
По делото е представен писмен отговор от ответната страна, в
който се посочва, че не се оспорва обстоятелството, че през 2013г. е сключен
Договор за доставка на програмни продукти, но се оспорва твърдението, че
ищецът е изпълнил точно и съгласно договорената работа по договора. В
отговора се посочва, че дружеството е заплатило сума в размер на 10 800 лева
– аванс от цената на договорената услуга. Посочва се, че в ответната болница
не е била внедрена разработената компютърна система.
4
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото
доказателства да се описват отново и от въззивния съд. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз
основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви
релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради
което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл. 272 от ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в
настоящото решение.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че
между страните са сключени следните договори, по силата на които МБАЛ
„Дева Мария“ ЕООД в качеството си на възложител е възложило, а „Гама
Консулт – Калинкин, Прокопов и сие“ СД е приел да изпълни следните
услуги:
- въз основа на Договор от месец април 2013г. (изх. № Д-
175/15.04.2013г.), Изпълнителят е приел да достави, подсистема от
интегрирана компютърна система в областта на болничния мениджмънт с
обхват – лицензи за ползване на програмен продукт, услуги по внедряване на
програмни продукти и обучение по доставени програмни продукти срещу
задължение на Възложителя да заплати цена в размер на 36 000 лева с
включено ДДС;
5
- въз основа на Договор № 3431 от 01.11.2016г., Изпълнителят се
е задължил да извършва абонаментна поддръжка и консултиране по свои
програмни продукти, за които Възложителят е придобил лицензни права за
периода от 10.09.2015г. до 09.09.2016г. срещу възнаграждение в размер на
1 800 лева месечно и
- въз основа на Договор за доставка на приложен софтуер от
месец декември – 2016г. (изх. № Д-495/28.12.2016г.), Изпълнителя е приел да
достави приложен софтуер с обхват – доставка на програмен модул „Гама
Кодмастер“, „Гама Стор“, „Гама Мултилаб“, „Гама диети“ и „Гама калк“
срещу задължение на Възложителя да заплати цена в размер на 3 666 лева.
По делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че
ищцовото дружество е съставило три Фактури, по силата на които са
определени дължимите суми от ответното дружество – сума в размер на
12 590, 72 лева (10 492, 27 лева) – представляваща окончателно плащане по
Договор от 15.04.2013г., сума в размер на 3 600 лева, представляваща
софтуерна поддръжка за месеците май и юни – 2016г. и сума в размер на
3 666 лева, представляваща плащане по Договор за доставка на програмни
продукти от 28.12.2016г.
От извършената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че вещото лице не е открило приемо-предавателен протокол,
поради което и прави извод, че доставката е започнала, но не е приключила. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че не може да се направи извод дали
и кога е предоставена системата на болничното заведение. Посочва, че от
огледа на сървърните данни се установява, че ответната страна използва
модулите „Кодмастер“, „Стор“, „Диети“ и „Мултилаб“ и много слаба
активност при използване на модула „Калк“.
По делото е изготвена и нова техническа експертиза, вещото лице
по която посочва, че от базата данни на ответното дружество е установил
обстоятелството, че първото влизане в системата е направено на 13.11.2013г.
от страна на потребителя Н. Г. и от софтуера е видно, че са пускани частични
отчети към Здравната каса, като първият пълен отчет е за месец февруари
2015г. Вещото лице посочва, че от датата на подписан между страните
приемо-предавателен протокол от 10.03.2015г. е започнал да тече и
гаранционния срок на системата. Вещото лице посочва, че системата е
6
ползвана частично с използване на модулите – Гама Кодмастер, Гама
Мултилаб и Гама Диети.
От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че единствено издадената от 31.05.2017г. фактура на стойност от
3 600 лева е включена в дневника за покупки по ЗДДС на ответната страна за
месец май – 2017г., а другите две процесни фактури не са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС и не са осчетоводени в ответното дружество.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан и С. К., от
показанията на когото се установява, че инсталацията на компютърната
система е започнала в края на месец декември – 2013г. и през месец февруари
– 2015г. болницата е преминала изцяло на разработената от „Гама консулт“
система. Свидетелят в своите показания сочи, че не е останало време
системата да бъде внедрена и в Медицински център „Света София“.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
По отношение на сключения Договор от месец април 2013г. (изх.
№ Д-175/15.04.2013г.), съдът намира, че по делото не се спори, че
изпълнителят е поел задължение да достави подсистема от интегрирана
компютърна система в областта на болничния мениджмънт. По делото не се
спори, че възложителят е заплатил авансово цена за услугата и е поел
задължение да доплати остатъка от цената в срок от пет дни сред приемане на
изпълнението на всички дейности по договора. От събраните по делото
доказателства – изготвената съдебно-техническа експертиза, както и от
разпитания по делото свидетел се установява, че първото влизане в
изработената от ищцовата страна система от страна на „УМБАЛ Дева Мария“
ЕООД е станало на 13.11.2013г., като от системата става ясно, че първия
пълен отчет е за месец февруари – 2015г. Тези обстоятелства се
потвърждават и от разпитания по делото свидетел.
При това положение, настоящата инстанция намира, че по делото
се установява обстоятелството, че ищцовата страна е изработила, доставила и
внедрила компютърна система в областта на болничния мениджмънт, като
окончателно УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД е започнала да работи по тази
програма през месец февруари – 2015г. По делото няма данни от страна на
7
възложителя да са направени някакви възражения относно недостатъци на
доставения продукт по смисъла на чл. 265 от ЗЗД в предвидените в
цитираната разпоредба срокове, поради което и съдът намира, че следва да се
приеме, че извършената работа е приета и ответната страна следва да изпълни
задължението си да изплати остатъка от цената – сума в размер на 10 492, 27
лева или 12 590, 72 лева с включен ДДС. По делото няма данни тази сума да е
заплатена на ищцовото дружество, поради което и не може да се приеме, че
задължението не е погасено.
Неоснователно е и направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане, тъй като
изискуемостта му действително е възникнала през месец февруари – 2015г.,
но започналата да тече давност е прекъсната с изпращане на издадената
фактура № 13225 от 28.12.2016г. за заплащане на остатъка от дължимата
сума, която е получена от ответното дружество на 04.01.2017г. (видно от
представеното по делото известие за доставяне – лист 17 от
първоинстанционното производство), а е безспорно, че от този момент до
предявяването на исковата молба – 14.05.2020г. не са изминали пет години и
не може да се приеме, че вземането е погасено поради изтекла давност.
В тази връзка и поради съвпадане на направените от настоящия
състав фактически и правни изводи, с тези, които е направил
първоинстанционния съд в своето решение, съдът счита, че в тази му част
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на сключения Договор № 3431 от 01.11.2016г., по
делото безспорно се установява, че изпълнителят се е задължил да извършва
абонаментна поддръжка и консултиране по свои програмни продукти за
периода от 10.09.2015г. до 09.09.2016г. срещу възнаграждение в размер на
1 800 лева месечно
По делото се установява и обстоятелството, че между страните е
сключено Споразумение от 20.10.2017г., от което е видно, че същото касае
предоставената услуга по извършване на актуализация и абонаментна
поддръжка за програмни продукти за периода от 10.09.2016г. до 28.02.2017г.,
които възложителят е заявил, че са изпълнени изцяло, качествено и в срок.
Представеното споразумение е за различен период и не касае претендираните
суми в размер на от по 1 800 лева месечно – обща сума в размер на 3 600 лева
8
с включен в тази сума ДДС за месеците май и юни – 2016г.
От друга страна – безспорно е, че тези суми се претендират въз
основа на сключен между страните договор през месец ноември – 2016г.,
касаещ период от септември – 2015г. до септември – 2016г., а претендираните
неплатени цени са за месеци предхождащи периода, за който е сключен
договора, а именно – за месеците май и юни – 2016г. В този смисъл, съдът
намира, че от представения договор не произтича задължение за ответната
страна в първоинстанционното производство да заплати цена за предоставена
услуга по извършване на актуализация и абонаментна поддръжка за
програмни продукти за месеците май и юни – 2016г., поради което и не може
да бъде ангажирана отговорността на ответната страна да заплати
претендираните суми – общ размер от 3 600 лева. При положение, че по
делото не се установява задължение за заплащане на цена за услуга за
месеците май и юни – 2016г., то няма как да бъде ангажирана отговорността
на ответната страна да заплати и неустойка за неизпълнение на това
невъзникнало задължение. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че
заявените претенции за заплащане на цена за доставена услуга въз основа на
Договор № 3431 от 01.11.2016г. за абонаментна поддръжка и консултиране
по свои програмни продукти за месеците май и юни – 2016г. в размер на 3 600
лева, както и за заплащане на сума в размер от 1 115 лева, представляваща
неустойка, дължима на основание чл. 15 от цитирания договор са
неоснователни и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените
фактически и правни изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези,
които са направени от първоинстанционния съд, съдът намира, че решението
в тази му част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което тези искове следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на сключения между страните Договор за доставка
на приложен софтуер от месец декември – 2016г. (изх. № Д-495/28.12.2016г.)
по делото безспорно се установява, че изпълнителя е приел да достави
приложен софтуер с обхват – доставка на програмен модул „Гама
Кодмастер“, „Гама Стор“, „Гама Мултилаб“, „Гама диети“ и „Гама калк“
срещу задължение на възложителя да заплати цена в размер на 3 666 лева,
9
която възложителят се е задължил да заплати до пет дни от подписването на
договора.
Както бе отбелязано по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че програмните продукти са
доставени на ответната страна, тъй като ответната страна е работила с
модулите, поради което и съдът приема, че поетите от страна на изпълнителя
задължения по този договор са изпълнени и за ответната страна е възникнало
задължение да заплати цена за услугата – сума в размер на 3 666 лева. По
делото няма данни, дължимата сума да е заплатена в срока, за който се е
задължила страната, а именно – до пет дни от подписването на договора,
поради което и следва да се приеме, че след изтичането на този срок,
длъжникът е изпаднал в забава, поради което и предявеният иск за заплащане
на обезщетение за забавено плащане също е основателен и следва да бъде
уважен. Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от
25.01.2021г. дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от
04.01.2017г. до датата на предявяване на иска – 14.05.2020г. възлиза на сума в
размер от 1 249, 50 лева и тъй като съдът не може да присъди повече от
поисканото, то следва да бъде присъдена именно поисканата сума – 1 233
лева.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с направените
изводи от първоинстанционното решение по отношение на тези претенции, то
съдът намира, че решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено
искането на ответната страна по въззивната жалба – „Гама Консулт –
Калинкин, Прокопиев и С-ие“ СД да й бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 1 417 лева, съгласно представения по делото
списък с разноски и съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства – Договор за
правна защита и съдействие и копие от Преводно нареждане от 11.10.2021г.
от които е видно, че разноските реално са направени от ответната страна по
въззивната жалба.
Въззивната страна не е отправила искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, поради което и съдът не следва да се
10
произнася по този въпрос.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и като взе предвид, че в
случая се касае за търговски спор между страните, настоящата инстанция
намира, че настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, предвид обстоятелството, че всеки един от предявените искове е с
цена на иска под 20 000 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен
съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261016 от 26.07.2021г., постановено по гр.
дело № 2199/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е
осъдена „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД да заплати на „Гама Консулт – Калинкин Прокопиев и С-ие“
СД сума в размер на 3 600 лева, дължими въз основа на Договор № 3431 с
изх. № Д-315 от 01.11.2016г. за извършване на абонаментна поддръжка и
консултиране на програмни продукти за месеците май и юни – 2016г., както и
по отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 1 115 лева,
представляваща неустойка за забавено изпълнение по чл. 15 от сключения
между страните договор, както и по отношение на претенцията за заплащане
на законна лихва върху сумата от 3 600 лева от датата на предявяване на
исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното плащане и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Гама Консулт – Калинкин
Прокопиев и С-ие“ СД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, район Слатина, бул. Шипченски проход № 63, ет. 2,
представлявано от Деян Прокопов и Вълко Калинкин поотделно, със съдебен
адрес – гр. София, бул. „Пейо Яворов“ № 6, ет. 2, ап. 3 – адвокат Л.П. против
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Дева Мария“
ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр.
Бургас, бул. Възраждане № 13, представлявано от Управителя Даниела
Боздукова иск, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да
заплати сума в размер на 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева, дължима сума
за дейност по поддръжка на програмни продукти за месец май – 2016г. и
11
месец юни – 2016г. въз основа на Договор № 3431 с изх. № Д – 315 от
01.11.2016г. за съпровождащи дейности при ползване на софтуерни продукти,
с извършване на абонаментна поддръжка и консултиране на свои програмни
продукти, както и предявения иск за заплащане на сума в размер от 1 115
(хиляда сто и петнадесет лева) лева, представляваща неустойка за забавено
изпълнение по чл. 15 от сключения между страните договор, както и по
отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата от
3 600 лева от датата на предявяване на исковата молба – 14.05.2020г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно
лечение „Дева Мария“ ЕООД със седалище гр. Бургас, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. Бургас, бул. Възраждане № 13, представлявано от
Управителя Даниела Боздукова да заплати на „Гама Консулт – Калинкин
Прокопиев и С-ие“ СД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, район Слатина, бул. Шипченски проход № 63, ет. 2,
представлявано от Деян Прокопов и Вълко Калинкин поотделно сума в
размер на 1 417 (хиляда четиристотин и седемнадесет) лева, представляваща
направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12