№ 233
гр. Стара Загора, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901184 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ вр. чл.
288 ал. 1 т. 2 б. “а” от КЗ /отм./
Ищецът посочва в исковата молба, че на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ от КЗ (отм.) е изплатил по щета № 210228/27.07.2015г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 285 203,10 лв. на М.Ф.Е. и И.А. К. законни
наследници на А.И. К., починал при ПТП като пътник в „Ауди 80“ с рег. №
***.
Сочи се, че виновен е А.А. К. с ЕГН ********** от с.С.** – починал при
ПТП.
Описан е следният механизъм на ПТП:
На 09.04.2015г. около 22,35 ч. по пътя между с.С. и с.Т., като водачът К.
управлявал л.а. Ауди 80, рег. № *** със скорост от порядъка на 118 км/ч. (при
разрешена скорост от 90 км/ч.). В района на прав пътен участък водачът
загубил контрол върху превозното средство, последното се отклонило в
дясно, а после в ляво и пресичайки косо платното за движение, го напуснало
като се ударило в крайпътно дърво с дясна странично-предна част на МПС.
На предна дясна седалка пътувал седемгодишният А.А. К., който заедно с
водача К. (алкохолно повлиян) загинали. Вещото лице е посочил, че при
1
движение с конкретната скорост от 118 км/ч ударът в дървото се равнява на
падане от 54 м височина (приблизително от 18- етажна сграда). Уточнено е
освен това, че сблъсъкът е настъпил в дясната част на превозното средство
(мястото където е пътувал малкия А.), като при голямата кинетична енергия
деформациите на купето са значителни и достигащи до средата на
автомобила. В тази връзка експертът е приел, че използването на детско
столче не би предотвратило леталния изход за детето.
Сочи се, че М.Ф.Е. и И.А. К. се обърнали към Г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за „Ауди
80“ с рег. № *** и по образуваната щета № 210228/27.07.2015, УС на ГФ взел
решение да откаже да изплати. Посочва се, че пострадалите не се съгласили с
размера на обезщетението определен с решение на УС на ГФ и завели срещу
Г. гр.д №16596/2015 г. по описа на СГС, за претърпените неимуществени
вреди във връзка с процесното ПТП.
Изложено е, че въз основа на постановено решение по горното дело
(гр.д 16596/2015. по описа на СГС) се снабдили с изпълнителен лист и
отправили покани за доброволно изпълнение, както следва:
На 15.03.2017г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума общо в размер на 266 042, 42 лв.,
На 24.08.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 8 600 лв.
На 1.11.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015 г. по описа на СГС, сума в размер на 9 796, 43 лв.
На 16.01.2020г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д. №
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 1 147, 05 лв., като на
08.01.2019 и 30.01.2019 г. са възстановени сумите от 114 лв. и 268, 80лв, като
надвнесени.
Ищецът твърди, че е поканил ответниците да възстановят платеното от
Г., но и до днес лицата не са погасили задължението си.
Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да се
осъдят съобразно наследствените им квоти АНК. Д. К., ЕГН **********,
2
ЕЛК. АС. К., ЕГН **********, ЕМ. АС. К., ЕГН **********, законни
наследници на А.А. К. ЕГН ********** да заплатят на Г. исковата сума от 285
203,10лв. (двеста осемдесет и пет хиляди двеста и три лева и 10 ст.),
представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щета №
210228/27.07.2015г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата и направените по делото разноски, по посочена банкова сметка.
Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил
уточнение относно формиране цената на исковата претенция:
- 220 000 лв. представлява размера на присъденото обезщетение на
пострадалите по водените срещу Г. производства пред СГС, Софийски
апелативен съд и ВКС;
- 30 941,40 лв. – присъдената законна лихва върху главницата от
27.10.2015г. до датата на плащане 15.03.2017г.;
- 15 101, 02 лв. са присъдените съдебни разноски или общо сбора е 266
042,42 лв. и са изплатени по изп.д. № 69/2017г. по описа на ЧСИ – М.Д..
- Сумата от 8600 лв., представлява дължимата държавна такса в
производството пред СГС; - 9796.43 лв. са платени разноски по изп.д. №
1570/2018г. по описа на ЧСИ – В.М.;
- 1 147,05 лв. по дело № 1572/2018г. по описа на ЧСИ – В.М., като сбора
на тези разноски пред СГС по двете изпълни дела при ЧСИ – М. е 19 543,48
лв.
По двете изпълни дела на В.М. са били надвнесени суми и са
възстановени после - 114 лв. на Гаранционен фон по дело № 1570/ 2018г. и
268,80 лв. върнати на Г. по дело № 1572/2018г. или общо възстановените на Г.
суми по изпълнителните дела по описа на ЧСИ – В.М. са 382,80 лв. и така е
формирана сумата от 285 203,10 лв., каквато е цената на исковата претенция.
Уточнява, че посоченото в обстоятелствената част на ППС „Хонда
Пантеон“ е техническа грешка, като в настоящия случай увреждащият
автомобил е марка „Ауди 80“ с рег. № *** и е собственост на А.А. К..
В постъпилия извън срока отговор на исковата молба от ответника
ЕМ. АС. К. чрез особен представител адв.Ц.Н. е изложено следното:
3
Счита, че така предявеният иск е неоснователен. Оспорва същия, както
по основание, така и по размер. Излага следните съображения:
Посочва, че в исковата молба претенцията е описана по следния начин:
На 15.03.2017г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д
16596/2015г., по описа на СГС, сума общо в размер на 266042,42лв.,
На 24.08.2018г, Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 8600лв.
На 1.11.2018г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 9 796, 43лв.
На 16.01.2020г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 1 147,05лв., като на 08.01.2019
и 30.01.2019г., а възстановени сумите от 114лв и 268, 80 лв., като надвнесени.
Изложено е, че се касае за регресно вземане на ищеца по смисъла на чл.
288, ал.12 от КЗ (отм.). Заявено е, че независимо от факта, че претендираните
суми са платени на наследниците на А.И. К. от ГФ , представляващи
изплатено обезщетение на законен наследник на починало при ПТП лице,
това не изключва необходимостта от проверка и доказване на дължимостта на
изплатените суми в посочения от ищеца размер.
Посочено е, че исковата претенция, вероятно включва освен главница и
лихви, разноски за съдебни инстанции, такси за съдебния изпълнител, но така
заявена е неясна. Счита, че не е ясно тези суми, включват ли лихви, за какъв
период и пр. Намира, че по начина, по който е заявена претенцията, не става
ясно как са формирани посочените суми. В приложената справка на ЧСИ
В.М., също не става ясно как е формирана претендираната сума , както и от
къде е формирана разликата между присъдената сума по граж.д. 16596/2015 г.
на СГС: 110 000 лв. до 266 042.42 лв., което представлява пречка за правилна
преценка, относно основателността, както и дали изплатените суми са
дължими в посочения размер.
Посочва, че от друга страна, в исковата молба са допуснати множество
грешки, която я прави объркана и неясна на места.
Моли, съдът да задължи ищеца да заяви претенцията си подробно и
конкретно: какво включват претендираните суми, главница, лихви,
разноски, такси и пр. за какво и за какъв период.
4
При така заявената претенция, прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземането в заявения размер.
Оспорва основателността на така предявения иск, като моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли същия, като неоснователен и
недоказан в претендирания размер.
По делото е постъпило становище, именувано допълнителна искова
молба, с която ищецът пояснява и допълва първоначалната.
Оспорва изцяло отговора на исковата молба. Намира, че наведените с
него възражения са неоснователни.
Отбелязва, че същественото в настоящия случай е, че ищецът е бил
осъден да заплати претендираната с исковата молба сума. Посочва, че
противоправното поведение на наследодателя на ответниците, механизмът на
ПТП, липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност",
вредите, размерът им и причинната им връзка с процесното ПТП са
елементите от състава са непозволеното увреждане, които са били предмет на
доказване именно във водените срещу Г. производства. Заявява, че в тези
производства е следвало да бъдат наведени възраженията за наличие или
липса на основание за изплащане на обезщетение от Г., както и тези за
размера на вредите с аргументите, посочени в отговора на искова молба.
Ответниците са били привлечени и са участвали в производствата пред СГС,
САС и ВКС като трети лица - помагачи на страната на Г..
Излага доводи, че съгласно чл.221, ал.1 ГПК „Третото лице има право
да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на
действията, представляващи разпореждане с предмета на спора", а
разпоредбата на чл.223 предвижда, че „Постановеното решение има
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.
Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за
третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е
привлякла.”.
Сочи се, че в този аспект, правото на ответниците да навеждат
възражения относно липсата на основание за изплащане на обезщетение от Г.
(в това число относно размера, вредите и останалите елементи от състава на
непозволеното увреждане) е преклудирано, тъй като тези възражения е
следвало да бъдат наведени и доказвани в производствата пред СГС, САС и
5
ВКС.
Посочено е, че регресното право на Г. включва в своя обем и разноските
по определяне и изплащане и изплащане на обезщетението. Пострадалите от
процесното ПТП са избрали да потърсят обезщетение извънсъдебно, но Г.
има право да определи размер по-нисък от претендирания размер на
обезщетение или да откаже да изплати такова, какъвто е настоящият случай.
Сочи се, че следователно, пострадалите не са се съгласили с решението УС на
Г. и са образували производствата пред СГС, САС и ВКС в което, както вече
е посочено, ответниците са участвали като трети лица - помагачи на страната
на Г..
Посочено е, че непосредствено след приключване на исковите
производства, пострадалите, както и процесуалния им представител, са се
снабдили с изпълнителни листове и са образували изпълнителните
производства по описа на ЧСИ Р.М., peг. №886 и ЧСИ В.М., peг. №860 и ЧСИ
М.Д., peг. №787. Г. е изплатил определените от съда суми веднага след
получаване на поканите за доброволно изпълнение.
Заявено е, че независимо от обстоятелството дали обезщетението е било
поискано извънсъдебно или по съдебен ред, и без значение дали Г. е дал
повод за образуване на последвалите след това изпълнителни дела, сторените
за определянето и изплащането му разноски всякога се дължат от
причинителя на вредата. Отбелязва, че те са вземания с акцесорен характер и
се дължат доколкото се дължи и главницата. При предявяване на регресната
си претенция Г. има право да получи от причинителя на вредата /виновния
водач/ заплатеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.
Аргументира се, че съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след
изплащане на обезщетението по чл.288, ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ Г. встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
както и разходите за определянето и изплащането му.
В конкретния случай се сочи, че разноските за определянето на
застрахователното обезщетение са били определени по съдебен ред и те са
част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната
претенция на Г..
След изплащане на обезщетението, ведно със следващите го акцесорни
задължения за лихви и разноски, ищецът е встъпил в правата на
6
удовлетворените лица.
Счита, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност. Посочва, че в настоящия случай е приложима общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД, като течението й започва от момента на изплащане на
обезщетението от Г..
Посочва, че в този смисъл е и задължителната практика за съда (ППВС
№7/78 г.).
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 09.04.2015 г. г., около 22,35 на пътя между
с. С. и с. Т., настъпило ПТП, при което водачът А.А. К., управлявайки в пияно
състояние (1,95 %) с несъобразена скорост (118 км/ч), загубил контрол над
л.а. „Ауди“, peг. № ***, преминал в насрещната лента и напуснал пътното
платно като се блъснал в крайпътно дърво. В резултат на инцидента загинали
водачът и внукът му /син на М.Ф.Е. и И.А. К./ - А.И. К., на 7 г., който пътувал
на предна дясна седалка.
М.Ф.Е. и И.А. К. предявили претенция пред Г. за изплащане на
обезщетение за неимуществени на основание чл. 288 от КЗ (отм.), тъй като за
л. а. „Ауди 80“ с рег. № *** нямало сключена задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”. Г. образувал щета № 210228/27.07.2015 г., като с
писмо № 24 – 01 – 508/15.10.2015 г. уведомил, че УС на ГФ взел решение да
откаже да изплати поисканите обезщетения.
Родителите на загиналото дете А.И. К. - М.Ф.Е. и И.А. К. предявили
искове за заплащане на неимуществени вреди против Г., по които е
образувано гр.д №16596/2015 г. по описа на СГС.
С решение № 7484/14.10.2016 г. постановено по гр.д №16596/2015 г. по
описа на СГС, съдът е осъдил Г. да заплати на М.Ф.Е. и на И.А. К., на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ (отм.) сумите от по 110 000 лв. като
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им А.И. К.,
настъпила при ПТП на 9.04.2015 г., ведно със законната лихва от 27.10.2015 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 392, 50 лв. като разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил исковете за разликите от 110
000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв.; осъдил Г. да заплати
по сметка на СГС сумата от 8 600 лв. като държавна такса на основание чл.
78, ал. 6 ГПК; осъдил Г. да заплати на адв. П.К., САК, на основание чл. 38 ЗА
сумата от 7 130 лв. и осъдил М.Ф.Е. и И.А. К. да заплатят на Г. разноски в
размер на 5930 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
С решение № 1972/18.08.2017 г. постановено по в. гр. д. № 1399/2017 г.
по описа на Апелативен съд – С., съдът е потвърдил решение № 7484 от
14.10.2016г., постановено по гр.дело № 16596/2015г. по описа на СГС; осъдил
М.Ф.Е. и И.А. К. да заплатят на Г. сумата от 300 лв., юрисконсултско
7
възнаграждение за въззивната инстанция на осн. чл.78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК;
отменил определение № 1117/16.01.2017г., постановено по гр.дело №
16596/2015г. по описа на СГС, в частта, с която е оставена без уважение
молбата на адв. Керанова за изменение на решението в частта за разноските
за присъждане на сумата от 1 426 лв. дължим ДДС и вместо него осъдил Г. да
заплати на адвокат П.К., САК сумата от 1426 лв., представляваща ДДС върху
определения по реда на чл.38 ал.1 от ЗА със съдебно решение № 7484 от
14.10.2016г., постановено по гр.дело № 16596/2015г. по описа на СГС, I-во
ГО., 18-ти състав адвокатски хонорар по делото за процесуално
представителство на М.Ф.Е. и И.А. К. за първа инстанция, на осн. §2а от ДР
на Наредба №1/2004г. и потвърдил определение № 1117 от 16.01.2017 г.,
постановено по гр.дело № 16596/2015г. по описа на СГС, в останалата
обжалвана част.
С определение № 501/20.07.2027 г. постановено по т. д. № 529/2018 г. на
ВКС, ТК, II т. о., съдът не допуснал касационно обжалване на Решение №
1972/18.08.2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, постановено
по т.д.№ 1399/2017 г. по описа на същия съд.
На 15.03.2017 г. Г. изплатил сума общо в размер на 266 042, 42 лв.,
представляваща обезщетение в размер на 220 000 лв., законна лихва в размер
на 30 941, 40 лв. и разноски по изп. д. № 20177870400069 по описа на ЧСИ
М.Д. в размер на 15 101, 02 лв.
На 24.08.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д
16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 8 600 лв., представляваща
дължимата държавна такса.
На 01.11.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д. №
16596/2015 г. по описа на СГС, сума в размер на 9 796, 43 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение в размер на 8 556 лв. и разноски в размер на
1 240, 43 лв. по изп. д. 1570/2018 г. по описа на ЧСИ В.М..
На 01.11.2018 г. Г. изплатил сума в размер на 1 147, 05лв.,
представляваща разноски по изп. д. № 1572/2018 г. по описа на ЧСИ В.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, за да се
ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ (отм.) следва да бъде осъществен следния фактически състав:
пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на
Република България; да е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач
8
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество;
В настоящия случай е безспорно установено, че при управление на л.а.
„Ауди“, peг. № ***, водачът А.А. К. е причинил ПТП на 09.04.2015 г., при
което е загинал синът на М.Ф.Е. и И.А. К. - А.И. К., на 7 г. По делото не е
спорно, че за л.а. „Ауди“, peг. № *** не е била сключена застраховка
"гражданска отговорност".
Видно от решение № 7484/14.10.2016 г. постановено по гр.д №
16596/2015 г. по описа на СГС, Г. е осъден да заплати на наследниците на
починалия А.И. К. - родителите М.Ф.Е. и И.А. обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 220 000 лв. ведно със законната лихва
от 25.10.2017 г. до Ищецът е осъден да заплати и държавна такса по сметка на
СГС в размер на 8 600 лв. и адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за
оказаната безплатна адвокатска помощ на М.Ф.Е. и И.А. К. в размер на 8 556
лв. с ДДС.
Видно от приложените преводни нареждания Гаранционният фонд е
заплатил сума в общ размер на 285 203, 10 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че е осъществен фактическият състав
на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, поради което на основание чл. 288,
ал. 12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението, Гаранционният фонд е
встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното и има право да
предяви регресен иск срещу виновния водач по силата на разпоредбата на чл.
288, ал. 12 от КЗ /отм./ за заплатеното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 8 от КЗ /отм./ регресното право на
Гаранционния фонд обхваща разходите, направени за определяне и
изплащане на обезщетението. Това са обичайните разноски, направени в
исковото производство, свързани с предмета на спора, за установяване на
механизма на ПТП – то, вида и обема на причинените увреждания, разходите
за заплащане на експертизи. Разноските в изпълнителното производство
/такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, адвокатски
възнаграждения и др. / са направени след влизане в сила на съдебните
решения по исковете на увредените лица на основание чл. 288 от КЗ /отм./.
Така ако Гаранционният фонд своевременно беше изпълнил установените със
сила на присъдено нещо, задължения, не биха възникнали горепосочените
допълнителни разходи за изпълнителни производства, които следва да
9
останат в тежест на страната, която ги е направила. Поради това тези
разноски не представляват необходими разходи за определяне на
обезщетението, тъй като са извън обхвата на регресното право на
Гаранционния фонд /в този смисъл Решение № 127 от 18.10.2019 г.
постановено по т. д. № 2835/2018 г. на ВКС, І - во т. о./.
С оглед изложеното, съдът намира, че ответниците АНК. Д. К., ЕЛК.
АС. К., ЕМ. АС. К. следва да заплатят на Гаранционния фонд единствено
сумите, присъдени с влязлото в сила решение № 7484/14.10.2016 г.
постановено по гр.д №16596/2015 г. по описа на СГС, както следва:
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 220 000 лв. ведно със
законната лихва в размер на 30 941, 40 лв. от 25.10.2015 г. до 15.03.2017
г./датата на плащане от Гаранционния фонд стр. 43/; заплатената от
Гаранционния фонд държавна такса в размер на 8 600 лв./стр. 42/ и
заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за оказаната безплатна
адвокатска помощ на М.Ф.Е. и И.А. К. в размер на 8 556 лв. с ДДС /стр. 40/.
Така общият размер на дължимата от ответниците сума е 268 097, 40 лв.
С оглед изложеното по – горе, ответниците не дължат изплатените от
Гаранционния фонд разноски по изпълнителните производства, както следва:
сума в размер на 15 101, 02 лв. /стр. 78/, представляваща разноски по изп. д.
№ 20177870400069 по описа на ЧСИ М.Д. и платена на 15.03.2017 г./стр. 43/;
сума в размер на 1 240, 43 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за водене на изпълнително дело в размер на 200 лв., 175, 85 лв.,
представляваща такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ и сумата от 864, 58 лв.,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. д.
1570/2018 г. по описа на ЧСИ В.М. /стр. 68/ и платена на 01.11.2018 г./стр. 40/,
от която следва да се приспадне сумата от 114 лв., която е надвнесена от
Гаранционния фонд и сума в размер на 1 147, 05лв., представляваща
разноски по изп. д. № 1572/2018 г. по описа на ЧСИ В.М./стр. 67/ и платена на
01.11.2018 г./стр.41/, от която следва да се приспадне сумата от 268, 80 лв.,
която е надвнесена от Гаранционния фонд. Така общият размер на сумата,
която не следва да бъде заплатена от ответниците в настоящото производство
е в общ размер на 17 105, 70 лв.
Съдът не следва да се произнася по направеното възражение за давност,
направено от особения представител на ЕМ. АС. К., като преклудирано, тъй
като отговора на исковата молба от ответника чрез особен представител
адв.Ц.Н. е подаден извън законоустановения двуседмичен срок по чл. 367,
ал. 1 от ГПК.
10
Предвид гореизложеното съдът намира, че АНК. Д. К., ЕЛК. АС. К.,
ЕМ. АС. К., в качеството им на законни наследници на А.А. К. ЕГН
********** следва да заплатят на Г. съобразно наследствените им квоти сума
в общ размер на 268 097, 40 лв., представляваща изплатеното от Г.
обезщетение по щета № 210228/27.07.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, като над сумата от 268 097, 40 лв. до претендирания
размер от 285 203, 10 лв. искът следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен.
По отношение на разноските:
В настоящото производство ищецът е направила следните разноски:
държавна такса в размер на 11 408, 12 лв.; възнаграждение за особен
представител на ЕМ. АС. К. в размер на 1 700 лв. Съдът на основание чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото ответниците АНК. Д. К., ЕЛК. АС. К. и ЕМ.
АС. К. следва да заплатят на Г. съобразно наследствените им квоти
направените по делото разноски в размер на 10 818 лв., представляващи
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото ЕМ. АС. К. следва да заплати на Г.
направените по делото разноски в размер на 1598 лв., представляващи
възнаграждение за особен представител съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНК. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. ***, ЕЛК.
АС. К. с ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. *** и ЕМ. АС. К. с ЕГН
********** с адрес: гр. Х.**, в качеството им на законни наследници на А.А.
К. ЕГН ********** да заплатят на Г. със седалище и адрес на управление гр.
С., *** съобразно наследствените им квоти сума в общ размер на 268 097, 40
лв., представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щета №
210228/27.07.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като
над сумата от 268 097, 40 лв. до претендирания размер от 285 203, 10 лв.
ОТХВЪРЛЯ искът като неоснователен.
ОСЪЖДА АНК. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. ***, ЕЛК.
АС. К. с ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. *** и ЕМ. АС. К., в качеството
им на законни наследници на А.А. К. ЕГН ********** да заплатят на Г. със
седалище и адрес на управление гр. С., *** съобразно наследствените им
квоти направените по делото разноски в размер на 10 818 лв.,
представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
11
ОСЪЖДА ЕМ. АС. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. Х.**, в качеството
му на законен наследник на А.А. К. ЕГН ********** да заплати на Г. със
седалище и адрес на управление гр. С., *** направените по делото разноски в
размер на 1598 лв., представляващи възнаграждение за особен
представител съразмерно с уважената част от исковете.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на Г. в „***“ АД: IBAN ***, BIC: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
12