Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 01.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 882 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 5000,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Д.П.К., ЕГН **********,*** против Л.И.И., ЕГН**********,***.***,
в която се твърди, че ищеца се познава с ответника. Твърди, че през 2019 година
ответникът му заявил, че не му достига известна сума пари за закупуване на
апартамент и го помолил да му услужи със сумата от 5000 лева. Поради
дългогодишното им познанство ищецът решил да даде в заем на ответника сумата от
5000 лева срещу подписан Договор за паричен заем на 01.02.2019 година в гр.***.
Твърди, че по силата на този договор ответникът се задължил да върне на ищеца
заемната сума от 5000 лева в срок от една година, считано от датата на
подписване на договора - 01.02.2020 година. Твърди, че след като изтекъл срока,
в който ответника е трябвало да върне заетата сума, ищеца започнал да го търси,
но ответника се криел. Моли, ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата
от 5 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не
е представен писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се явява лично.
Признава, че е подписал процесния договор за заем и че е получил заемната сума,
но прави правопогасяващо възражение, че е погасил вземането. Заявява, че не
може да ангажира доказателства за връщане на заемната сума.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Договор за
паричен заем от 01.02.2019г. Д. К.К. в качеството си на ***се е задължил да
предаде в собственост на ***Л.И.И. сумата от 5000 лв., която сума да бъде
върната в срок от една година. Предаването на сумата ще се извърши при
подписване на договора.
От обясненията на Л.И.
по реда та чл.176 ГПК се установява, че той е подписал в качеството на заемател
процесния договор за заем.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с
договора за заем заемодателят предава в собственост на ***пари или други
заместими вещи, а ***т се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по
делото следва да се установят следните предпоставки :1/ съществуването на
договор за заем между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването на
тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще
следва да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да
докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
По делото е представен договор за заем в писмена форма, който
е подписан от ответника по делото и от него се установява предаване на заемната
сума в размер на 5000 лв. от ищеца на ответника по делото, който се е задължил
да върне сумата в посочения в договора едногодишен срок-т.е. до 01.02.2020г.
Според правната
уредба на договора за заем - чл. 240 ал. 1 ЗЗД - той е реален договор
и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на
сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на
заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора. В
производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а
при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. Налице е трайна
съдебна практика по отношение на въпроса чия е доказателствената тежест при
установяване неизпълнение на договорно задължение, в частност как се разпределя
доказателствената тежест на страните по заемно правоотношение, а именно, че в
производството по иск с правно основание чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си, например, че
средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други.
Ищеца установява посредством представеното писмено
доказателство- Договор за паричен заем от 01.02.2019г. и в частност клаузата в
него, че заемната сума се предава в брой при подписване на договора, че е дал
на ответника в заем процесната сума 5000 лева срещу задължение за връщане на получената
сума в уговорения срок от 01.02.2020г. Факта на получаване на сумата не е
спорен между страните, ответника единствено противопоставя правопогасяващо
възражение за връщане на сумата, но въпреки дадената му възможност не ангажира
доказателства за този този твърдян от него факт, а посочва, че не може да
ангажира такива доказателтва.
Заемът за потребление е реален договор,
който се смята за сключен в момента, когато, въз основа на постигнато между
страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем
пари.Основно задължение на ***, според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, е да
върне заетата сума в уговорения срок. По делото не е установено взетата в заем
парична сума по договора от ответника да е върната на уговорения падеж или
по-късно на заемодателя.
По гореизложените съображения предявения иск с правно
основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан в
предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва върху сумата от 5000,00 лв. от завеждане на исковата молба/14.02.2020г./
до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до окончателно изплащане на сумата, съгласно
чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно посочената
норма, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и
неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 780,00 лв./200 лв. ДТ и 580 лв.
адвокатски хонорар/
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, Л.И.И., ЕГН**********,***.*** ДА ПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН **********,***
сумата от 5000,00 лева/пет хиляди лева/,
представляващи дължима сума по договор за заем от 01.02.2019г., в едно със
законната лихва върху сумата от 14.02.2020г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г.
до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, Л.И.И., ЕГН**********,***.*** ДА
ПЛАТИ на Д.П.К., ЕГН **********,*** направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 780,00 лв./200 лв. ДТ и 580 лв. адвокатски хонорар/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: