№ 2002
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330201032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т. А. против Наказателно постановление № 36-0000008 от 10.01.2022 г.,
издадено от Г.Д.П. – ***, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин)
лева за нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства (Обн. ДВ. бр. 104 от 27.12.2011 г., изм. и доп.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят оспорва приетата за установена от
административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка. Твърди и
да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му
на защита. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
представлява от адв. Т. А., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 14299/22.02.2022
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище наказателното постановление да е издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, а извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина да са установени по
категоричен начин. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
1
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Р. Д. Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 08.02.2022 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив на 18.02.2022 г., поради което 14-дневният срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.09.2021 г. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 92 в
контролно-технически пункт на „Пълдин Авто“ ООД жалбоподателят Р. Д. Д.
участвал като председател на комисия, която извършвала периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № ***, собственост на свид. Р.Д.Р. Последният присъствал при
извършването на техническия преглед на автомобила си.
Жалбоподателят Д. като председател на комисията следял техническия
специалист И. И.Д. да провежда правилно и пълнообемно периодичния
преглед за техническата изправност на превозното средство. Когато дошъл
редът за измерване на ефективността на работната спирачка на автомобила,
последователно колелата от първа ос, а след това и тези от втора ос на МПС
били разположени между ролките на спирачния стенд. След това спирачният
стенд бил включен, като ролките му се завъртели. Тогава била задействана и
спирачната система, докато ролките на стенда спрели в момента на блокиране
на колелата. След като били отчетени резултатите от измерването,
извършването на периодичния преглед продължило, като за тази цел
автомобилът „Рено Меган Сценик“ с рег. № *** бил придвижен напред и
върху канала на единствената линия за извършване на технически прегледи в
контролния пункт. Там следвало да бъде извършено измерване на
отработените газове с оглед проверка на съдържанието на въглероден оксид в
тях. Тогава електрическото захранване в контролно-техническия пункт било
временно прекъснато. След възобновяването му прегледът продължил от
етапа, до който би стигнал, като не била извършвана повторна проверка на
спирачните усилия на спирачната уредба на автомобила чрез спирачния
стенд.
И. Л. П. и свид. Т. В. Г. били ***. Двамата изгледали съхранявания запис
от така извършения периодичен преглед, който обаче не обхващал действията
преди спирането на електрическото захранване. По тази причина двамата
инспектори приели, че е извършено нарушение чрез неизвършването на
2
проверка на спирачната ефективност.
На 16.12.2021 г. И. Л. П. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл.№ 297038 (на лист 37 от делото)
против жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свид. Г..
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Против жалбоподателя Д. било издадено и друго Наказателно
постановление с № 36-0000011/10.01.2022 г. от директор на РД „Автомобилна
администрация“ – Пловдив (на лист 8 от делото), с което му било наложено
наказание за това, че не е следил за качественото и пълнообемно провеждане
от техническия специалист на същия периодичен преглед на същото ППС
поради неизвършване на измерване на отработените газове.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства,
както и на веществените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.Д.Р. От тях се установява на
първо мястото датата, на която е извършен интересуващият делото
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на процесния
лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***, а именно на 10.09.2021 г.
Установява се и че свид. Р. е присъствал при извършването на техническия
преглед, както и че е бил собственик на автомобила към тази дата. На
следващо място показанията на свид. Р. са източник на доказателствена
информация за начина на извършване на проверката за техническата
изправност на автомобила в частта относно измерването на спирачните
усилия. Установява се от показанията на свид. Р., че колелата от двете оси на
автомобила последователно са били позиционирани върху валовете на
спирачния стенд, че валовете или ролките на стенда са се движили, след което
е задействана спирачната система на автомобила. От обстоятелството, че
ролките на стенда са се движили, когато колелата на автомобила са били
разположени върху тях, което свид. Р. непосредствено е възприел, следва
извод, че спирачният стенд е бил включен и е работил, поради което съдът
приема и този факт за доказан. При оценката на показанията на свид. Р. съдът
намира, че следва да им бъде дадена вяра както поради това, че свидетелят е
очевидец, но и тъй като той се разглежда от настоящия състав като
незаинтересовано от изхода на делото лице. Всъщност самият свидетел Р.
като собственик и ползвател на автомобила в най-малка степен би имал
интерес да не бъде реално проведена проверка за ефективността на
спирачната уредба, тъй като това би могло да постави в риск собствените му
живот и здраве. Не се установяват никакви предпроцесуални отношения на
този свидетел с жалбоподателя, които да послужат като мотив за
3
недостоверно пресъздаване на обективно случилото се. Съдът приема и че не
е налице непреодолимо противоречие между твърденията на свид. Р. и
показанията на свид. Г., която посочва, че не е извършвано измерване на
ефективността на спирачната уредба на автомобила чрез описаната от Р.
проверка със спирачния стенд. Това противоречие се дължи на факта, че свид.
Г. не е присъствала при извършването на периодичния технически преглед, за
разлика от свид. Р., и в показанията си тя пресъздава видяното на записите от
камерите в контролно-техническия пункт. Действително факт е, че на
видеозаписите не се наблюдава извършването на проверка на ефективността
на спирачната уредба чрез спирачен стенд, както разказва свид. Р.. Това се
обяснява с прекъсването на електрическото захранване след започването на
проверката и след като вече са били измерени спирачните усилия и
последвалото възобновяване на проверката, при което не е извършвано
повторно измерване със спирачния стенд. В случая видеозаписите не
възпроизвеждат в пълнота цялата проверка и по-конкретно времето преди
прекъсването на електрическото захранване. В тази връзка макар показанията
на свид. Г. да се ценят за добросъвестно дадени, то те пресъздават единствено
записа, изгледан от свидетелката, но за който се установява да е непълен. По
тези съображения съдът приема, че показанията на свид. Г. не са годни да
оборят възприятията с доказателствено по делото значение на единствения
установен очевидец, който не е свързан с пункта за извършване на технически
прегледи и се цени като безпристрастен и обективен наблюдател на
случилото се. Поради това показанията на свид. Р. се ползват с доверие от
съда.
От показанията на свид. Б.Н.Г. се установява фактът на настъпилото
прекъсване в електрическото захранване по време на осъществяването на
процесния преглед за проверка на техническата изправност на МПС с рег. №
***. Изяснява се и етапът, на който се е намирал прегледът, когато е
настъпило прекъсването в захранването, като свид. Г. изяснява, че: „колата
вече беше на канала“. Следователно към този момент автомобилът вече е бил
преминал през спирачния стенд, който се намира преди канала. Показанията
на свид. Г. също получават доверие от съда. Преценени самостоятелно, те са
изключително подробни, хронологически и логически последователни и
вътрешно непротиворечиви. Решаващ мотив, за да бъде дадена вяра на
показанията на този свидетел, е фактът, че те са и проверени по делото, като в
частта им относно прекъсването в електрическото захранване след началото,
но преди приключването на техническия преглед, те изцяло намират
подкрепа в показанията на свид. Р., за когото се посочи, че се приема за
непредубеден и добросъвестен свидетел очевидец на събитията по време на
проверката.
От Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (лист 19 от делото) се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и
4
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление
от материално и териториално компетентен орган.
При преценката за законосъобразност на производството, в рамките на
което е наложено административното наказание на жалбоподателя, съдът
намира, че административнонаказващият орган е допуснал съществено
нарушение на производствените правила, довело до мултиплициране на
отговорността на жалбоподателя чрез налагане на две наказания, но само за
едно деяние, за което са издадени две отделни наказателни постановения.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 43, т. 2, б.
„б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г., която задължава председателя на
комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане
на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като
не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на
изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в
наредбата. Съгласно приложимата санкционна норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от
ЗДвП предпоставките за прилагане на неблагоприятните последици под
формата на административно наказание са председателят на комисията,
извършваща прегледи, да допусне извършването на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в
нарушение на изискванията, определени с Наредба № Н-32/16.12.2011 г., или
със съоръжения или средства за измерване, които не отговарят на
изискванията, определени със същата наредба.
При така очертаната правна рамка се налага извод, че нарушението е с
особен субект – председател на комисия, която извършва периодичен преглед
за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство.
Материалноправното задължение за председателя, вменено му с
разпоредбата, която е приета за нарушена, е да следи за качественото и
пълнообемното провеждане на периодичните прегледи на превозните
средства от страна на техническия специалист и да не допуска прегледът да
бъде извършен в нарушение на изискванията, определени в Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. От своя страна поведението на председателя на комисията,
което би било годно изпълнително деяние на нарушението, е описано и общо
и абстрактно от правна страна и може да приеме две проявни форми:
- допускане да бъде извършен периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на
изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. или
- или допускане да бъде извършен периодичен преглед за проверка на
5
техническата изправност на пътно превозно средство със съоръжения или
средства за измерване, които не отговарят на изискванията, определени с
Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. периодичните
прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите,
уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението,
отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на
шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на
методиката по приложение № 5 към Наредбата. В ал. 2 на същия член е
предвидено, че периодичните прегледи на ППС от категории M1, М2, М3, N1,
N2, N3, О1, O2, O3 и О4 и колесните трактори с конструктивна максимална
скорост, надвишаваща 40 км/ч, обхващат най-малко следните области:
идентификация на превозното средство; оборудване на спирачната уредба;
кормилно управление; видимост; светлини, светлоотражатели и електрическо
оборудване; оси, колела, гуми и окачване; шаси и оборудване, свързано с
шасито; друго оборудване; вредно въздействие; допълнителни проверки на
превозни средства за превоз на пътници от категории М2 и М3. Следователно
прегледът за проверка на техническата изправност на едно ППС обхваща
поредица от няколко етапа, при които обект на проверка са различни системи
и компоненти на превозното средство. Проверката на спирачните усилия и
измерването на отработилите газове са такива отделни етапи от
осъществяването на един общ и цялостен преглед. В част I, т. 2 от
приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. задължителните елементи
са изброени в табличен вид.
При извършването на преглед за проверка на техническата изправност на
едно ППС е възможно прегледът да бъде осъществен в нарушение на
нормативните изисквания по Наредба № Н-32/16.12.2011 г., защото
председателят на комисията е допуснал той да бъде извършен в отклонение
на:
- само един от задължителните етапи,
- на няколко от тях или пък
- в нарушение на всички, описани по-горе елементи.
Това обаче не означава, че всяко отклонение от нормативните изисквания
в рамките на един преглед води до осъществяване на ново административно
нарушение. Не е предвидена самостоятелна санкция за допускането от
председателя на комисията техническият специалист да не измери
отработените газове, както и отделна санкция, когато председателят допусне
техническият специалист да не провери спирачните усилия на ППС. Въпреки
това по делото се доказва, че жалбоподателят Д. е санкциониран с две
отделни наказателни постановления /процесното и НП № 36-
0000011/10.01.2022 г., приложено на лист 8 от делото/ за така описаните
бездействия. Те са осъществени в рамките на един преглед за проверка на
техническата изправност на ППС „Рено Меган Сценик“ с рег. № ***,
собственост на свид. Р.Д.Р. По този начин материалноправният закон е
6
приложен неправилно от административнонаказващия орган. Юридическият
факт, който е основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дееца, е допускането прегледът за проверка на техническата
изправност на ППС да бъде извършен в нарушение на изискванията на
Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Това означава, че без значение колко отделна
етапа от прегледа за проверка на техническата изправност на едно ППС
съгласно Методиката за извършването на периодичните прегледи не са
изпълнени при един преглед, това не води до множество отделни
административни нарушения. Съставомерният резултат е фактът на
осъществен преглед за проверка на техническата изправност на едно ППС в
нарушение на нормативните изисквания, които са установени с Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. Следователно, когато при един преглед не са изпълнени
повече от едно изисквания, това не води до настъпването в обективната
действителност на нов съставомерен резултат, тъй като при неизпълнението
на втори или всеки следващ етап по Методиката опорочен си остава един и
същи преглед на същото ППС. Неизпълнението на две или повече изисквания
на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. при извършването на един преглед за
проверка на техническата изправност на едно ППС единствено повишава
степента на обществена опасност на конкретното деяние, но не води до нов
съставомерен резултат. Това означава, че допускането от председателя на
комисията техническият специалист едновременно да не измери както
отработените газове, така и спирачните усилия на едно ППС при
извършването на един преглед може да бъде съобразявано на плоскостта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и съответно да
доведе до определяне на наказание в размер над минималния.
Незаконосъобразно обаче в случая наказващият орган е отегчил положението
на жалбоподателя, като му е наложил две отделни административни
нарушения за едно деяние. В двете посочени наказателни постановления от
правна страна е описано именно едно деяние, което от фактическа страна е
приело различни проявни форми, но всяка от тях осъществява един и същи
състав на само едно нарушение.
Различна би била ситуацията, ако материалният закон предвиждаше
отделна санкция както за неизмерването на спирачните усилия, така и за
неизмерването на отработилите газове. Вместо това законодателят не е
въздигнал отклонението от всеки отделните етапи от периодичния преглед
като самостоятелно основание за налагане на различни наказания. Броят на
извършените нарушения съответства на броя на опорочените прегледи за
техническата изправност на ППС, а не на това колко отклонения от
Методиката са допуснати в рамките на един преглед.
Допуснатото процесуално нарушение от една страна е неотстранимо, тъй
като не може да бъде санирано едва в съдебното производство пред районния
съд, имащо характер на въззивно, а от друга – е съществено, тъй като
изкуствено деянието е разделено на различни негови съставни части и за
всяка от тях е наложено отделно административно наказание, отегчаващо
7
положението на жалбоподателя. Следователно така издаденото и обжалвано в
настоящото производство наказателно постановление е незаконосъобразно.
Допуснатият порок може да бъде преодолян единствено чрез отмяна на
процесното наказателно постановление, още повече че на настоящия състав е
служебно известно, че НП № 36-0000011/10.01.2022 г., издадено против
същия жалбоподателя и касаещо същия преглед за проверка на техническата
изправност на ППС с рег. № ***, е потвърдено с решение на районния съд.
По приложението на материалния закон съдът намира, че извършването
на нарушението остава недоказано по делото, което представлява
самостоятелно основания за отмяна на наказателното постановление. Тезата
на наказващия орган почива на видеозаписите от монтираните в контролно-
техническия пункт видеокамери, прегледани от актосъставителя и от свид. Г..
По делото е разпитан очевидец на извършения преглед за проверка на
техническата изправност на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №
***, а именно неговият собственик Р.Д.Р. От показанията на свид. Р. се
установява, че в действителност при извършването на периодичния преглед
за техническата изправност на автомобила са измерени спирачните усилия в
съответствие с изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Свидетелят Р.
заявява: „Когато колата минаваше валовете, аз наблюдавах и бях там,
защото исках да си видя спирачките. Валовете се движеха и момчето
натисна спирачките. Първо минаха предните гуми, после на задните гуми
също, след това и ръчната. Тогава момчето ми каза, че са идеални
спирачките ми.“. Следователно доказано е, че от фактическа страна
последователно гумите от първа и от втора ос на превозното средство са
позиционирани между ролките на спирачния стенд, стендът е включен, като
ролките му са се завъртели, след което е задействана и спирачната система,
докато ролките на стенда спрат в момента на блокиране на колелата. Този
обем от действия изцяло съответства на изискванията на Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. за провеждане на изпитването на спирачната уредба и
определяне на спирачната ефективност на работната спирачка, установени в т.
1.1.2 от част II, раздел I на Методиката съгласно приложение № 5 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата. По делото се доказва, че свид. Р. непосредствено е
наблюдавал и е възприел извършването на тези действия от техническия
специалист. Липсва основание да не бъде дадена вяра на показанията на свид.
Р.. След като от фактическа страна се доказва гореописаните действия по
измерване на ефективността на спирачната система на автомобила да са
извършени, а от правна страна те отговарят на нормативните изисквания за
извършването на тази дейност, установени с Наредба № Н-32/16.12.2011 г., то
съдът приема, че вмененото във вина на жалбоподателя Д. административно
нарушение остава недоказано.
Предметът на доказване по делото е ограничен до фактическите
обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление,
включително и досежно начина на извършване на нарушението.
Следователно проверката в настоящото производство е ограничена до това
8
дали прегледът за проверка на техническата изправност на лекия автомобил
„Рено Меган Сценик“ с рег. № *** отговаря на изискванията на Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. относно измерването на спирачните усилия. В настоящото
производство жалбоподателят не се е защитавал по други факти и от
фактическа страна не му е предявено обвинение деянието да е осъществено
чрез извършване на прегледа в нарушение на някое от другите изисквания по
Методиката по приложение № 5 към Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
По гореизложените съображения съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление трябва да бъде отменено, защото е
незаконосъобразно и необосновано, като всеки от тези пороци на
самостоятелно основание определя неговата отмяна.
Веществените доказателства – 2 броя компактдискове, приложени на
лист 20 от делото, както и 1 брой компактдиск, приложен по преписката –
всичките съдържащи видеофайлове със записи от камери от контролно-
технически пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ № 92, следва да бъдат върнати на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив заедно с
административнонаказателната преписка след влизане на съдебното решение
в сила.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане в жалбата за овъзмездяване на
сторените разноски. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен на лист 14 от делото, надлежно е
удостоверено, че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой.
Направено е възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Наложеното административно наказание е под
формата на глоба и съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения при определянето
размера на възнаграждението е приложимо правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата. Същото гласи, че при интерес от 1 000 до 5 000 лева минималният
размер на възнаграждението е 300 лева + 7 % за горницата над 1 000 лева.
Същевременно съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът
на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв случай не означава,
че адвокатското възнаграждение следва да се договаря винаги в минимален
9
размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по к.ч.а.н.д. № 2745/2021
г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив. Доколкото в случая
възнаграждението е уговорено при спазване на нормативните правила на
Наредба № 1/09.07.2004 г. и не надвишава значително предвидения
минимален размер, то вредата за жалбоподателя от направените разноски за
адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконосъобразното
наказателно постановление следва да бъде овъзмездена в пълнота. По делото
са извършени множество следствени действия, като са разпитани трима
свидетели, събрани са писмени доказателства и са проведени четири открити
съдебни заседания, в които се е явил представляващият жалбоподателя
адвокат. По тези съображения съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, в структурата на което е
част административнонаказващият орган, а това е Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000008 от 10.01.2022 г.,
издадено от Г.Д.П. – ***, с което на Р. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за
нарушение по чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 3 броя компактдискове,
ДА БЪДАТ ВЪРНАТИ на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Пловдив след влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
10
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на Р. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11