Р Е Ш Е Н И Е
№ 950/23.5.2023г.
Град Пловдив, 23.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Таня Златева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1424 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на С.Н.Т. *** срещу заповед № 122 от 06.04.2022 г. на зам.-кмета на община Стамболийски,
с която на основание чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, на С.Н.Т.
и П.Т.Ц. е наредено да премахнат незаконен строеж: „Двуетажна масивна
пристройка към двуетажна жилищна сграда“, намираща се в УПИ ***,
кв.52 по плана на град Стамболийски, одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 г.
и заповед № 79 от 29.04.2011 г.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Иска се
отмяна на оспорената заповед и се претендират разноски по делото. Допълнителни
съображения по същество са изложено в депозираната на 02.05.2023 г. писмена
защита.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата по доводи, изложени в депозираните
по делото писмени бележки. Претендира разноски.
Заинтересованата
страна не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът намира,
че жалбата е подадена от лице с правен интерес, собственик на наредения за
премахване строеж, чиито права неблагоприятно са засегнати от заповедта според
практиката на ВАС, и в 14-дневния преклузивен срок от връчване на оспорената
заповед. Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се
обжалва по реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е основателна поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на УПИ ХIV-1227,
кв.52 по регулационния план на град Стамболийски, с административен адрес: гр. Стамболийски, ул. „Хан Крум“ № 7, съгласно
нот. акт № 44, том 63, дело № 12098/2015 г.на Службата по вписванията Пловдив. На
29.10.2020 г. по сигнал от 22.06.2020 г. е извършена проверка от работна група
при община Стамболийски на строеж: „Двуетажна масивна пристройка към двуетажна
жилищна сграда“, разположен в УПИ ***, като за собственик
на имота и строежа е приет жалбоподателя Т.. Резултатите от проверка са
обективирани в констативен акт от 29.10.2020 г., съгласно който възложителят на
строежа, неговият изпълнител и строител са неизвестени лица; не са представени строителни
книжа – одобрен проект и разрешение за строеж, съгласувани с контролни органи,
протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и ниво и заповедна книга. Според описанието в констативния акт
строежът представлява изпълнено строителство на двуетажна масивна пристройка,
изградена от тухли, стоманобетонови елементи и покрив с покрития от керемиди,
реализирана върху стълбище и стълбищна площадка и е с приблизителни размери 3,40
м./5,20 м. Според работната група строежът е незаконен, защото пристройката е
изградена без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, което е
квалифицирано като нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ, за строежа не
е подадена декларация по § 16, ал.2 ПЗР ЗУТ и не е започната процедура по § 183
или § 184 ЗИД ЗУТ. Констативният акт е съставен и връчен в отсъствието на
собственика, но е надлежно връчен на упълномощено от него лице на 28.07.2021 г.
Срещу
акта е подадено възражение на 29.07.2021 г., че отразеното в него не отговаря
на фактическото състояние поради неизпълнение на задължението на проверяващите
за изяснят в пълнота всички обстоятелства, но не са приложени никакви писмени
доказателства, както и не е поискано събиране на други доказателства.
На
06.04.2022 г. кметът на община Стамболийски е издал оспорената заповед № 122 от
06.04.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство, в която е изложил
доводи относно неоснователността на възраженията на Т. и липсата на нарушения
на административнопроизводствените правила относно връчването на различните
уведомителни писма и искания за представяне на строителни книжа. Като се е
позовал констатациите в акта, административният орган е приел, че при липсата
на представени от страна на жалбоподателя строителни документи, удостоверяващи
законността на строежа, са налице основанията на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ за
премахване на процесния незаконен строеж.
В
хода на съдебното производство са приети две заключения по допуснати съдебно-технически
експертизи, чиито заключения съдът кредитира като компетентни, безпристрастни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Според вещото лице
арх. К. процесният строеж е допустим по изменението на действащия ПУП – ПРЗ,
одобрен със заповед № 79 от 29.04.2011 г., защото попада в зоната на
застрояване, в частта на предвиденото свързано застрояване със съседния УПИ ***,
но е осъществен без строителни книжа и след 2011 г. Строежът, както е описан в
оспорената заповед, е правоъгълник с размери 3,40 м х 5,20 м и площ около 18
кв.м, осъществен върху площта на съществуващите външно стълбище и площадка и 2МЖ
със ЗП около 5 кв.м, долепена от югоизток до 2МЖ със ЗП около 20 кв.м, и е
извън обема, очертан от външните стени на съществуващата 2МЖ със ЗП около 20 кв.м,
според вещото лице е неправилно, защото процесният строеж е извън обема на
съществуващите две МЖ със ЗП около 20 кв.м + 5 кв.м = 25 кв.м и означава, че е
с по-малка площ – около 13 м2 (18
м2 – 5 м2), онагледено на приложение № 1, представлява
оформяне на външното стълбище и площадка като вътрешни. Експертът сочи, че
фасадата, включително и на пристроеното стълбище с площадка, е с топлоизолация
и е измазана, като изпълнението вътре и вън е с добро качество и добре
поддържано.
Вещото лице арх. Х. е
установила от направената справка в архива на Община Стамболийски, анализ на ПУП
– ПРЗ за УПИ ***, одобрен със заповед № 79 от 29.04.2011 г., геодезично
заснемане към ПУП, направено април 2011 г., и ръчна скица към геодезичното
заснемане, че с този план става разделяне на УПИ ***, като се образуват два
нови УПИ – УПИ *** и УПИ ***, като в застроителния план за новообразуваните УПИ
се приема свързано застрояване. В геодезичното заснемане от 2011 г. (л.36) в
УПИ *** са заснети и показани две двуетажни жилищни сгради 2МЖ с външни
стълбища и площадки. След разделянето на УПИ *** на два самостоятелни УПИ, едната
сграда 2МЖ остава в УПИ ***, а другата 2МЖ попада в УПИ ***.
В кадастралния план в УПИ *** е нанесена жилищна
сграда 2МЖ (в североизточната страна на имота) и 2МЖ, пристройка с външно
стълбище и площадка (на югоизток), наричана „малкото 2МЖ“. Арх. Х. посочва, че от
кадастралния план се установява съществуваща пристройка с размери 2.,81 м /1,91
м или около 5,3 кв.м по геодезичното заснемане, с външно стълбище и площадка,
която пристройка неправилно е посочена в границите на защрихования правоъгълник
по констативния акт от 29.10.2020 г. и оспорената заповед. Вещото лице сочи
също, че в регулационния и кадастрален план на град Стамболийски в УПИ III-511 и УПИ XVII-289,
съответстващи на УПИ *** по плана от 1996 г., в североизточния край на парцела
е нанесена съществуващата двуетажна жилищна сграда 2МЖ. При направения оглед на
място вещото лице е констатирало, че стената на „малкото 2МЖ"“ в посока
югоизток съществува, в нея има отвор с размери на врата, водещ към спалня и
баня в първи етаж на жилището, а на втори етаж е частично съборена, като е
оформен кухненски бокс, запазена е плочата над втори етаж предвид запазения
борд с мозайка. Според експерта външният контур на стената на „малкото 2МЖ“ в
посока югоизток е нанесена на геодезичното заснемане като съществуваща, няма
данни за подавани документи за издаване на удостоверение за търпимост.
Малкото МЖ е пристройка с размери 1,90 м / 2,90
м, повдигната в оранжево и включваща пристройката 2МЖ заедно с външното
стълбище с площадка, с размери 3,40 м.
Съдът намира, че със
заключенията на вещите лица архитекти не се установяват нови факти, но вещите
лица дават по-добра конкретика на съществуващите постройки и преустройства,
извършени след 2011 г. Така и двамата архитекти дават заключение, че външното
стълбище и стълбищна площадка са съществували и са отразени в геодезичното
заснемане на процесния имот, направено през 2011 г. с цел разделяне на парцела
на два самостоятелни такива. И двамата архитекти са категорични, че неправилно
в обема на определения като незаконен строеж и изчертан на скицата от
констативния акт (л.51) с размери 3,40 м х 5,20 м е включена и част от обема на
съществуващата по плана от 1996 г. жилищна сграда, което по категоричен начин
се установява и от представените извадки от регулационните планове от 1996 г. и
от 2011 г.
В съдебно производство
са разпитани свидетелите М.И.Д. и Д И. Я.
От показанията на св.
Д. се установява, че жалбоподателят е купил родната й къща, собственост на баща
й и негови двама братя от 1960 г., където свидетелката е живяла до 1980 г. Минавайки,
свидетелката виждала подобренията в къщата, която била санирана. Свидетелката
описва къщата като голяма, с 12 стаи, с лице на две улици, на ъгъл и едно
стълбище, общо за цялата къща, затова още през 1962 г. баща й направил
самостоятелно стълбище за влизане от ул. „Хан Крум“, а другите собственици влизали
от ул. „Г.С. Раковски“, откъм старото стълбище. Свидетелката сочи още, че заварили
в имота един навес и от него баща й направил това ново външно стълбище, над
което имало навес, остъклен, имало и тераса, която също била остъклена. Свидетелката
твърди, че след като продали къщата през
2015 г., тя има подобрения и е санирана, но не й направило впечатление да има ново
строителство в момента.
От показанията на св.
Я. се установява, че познава С., откакто купил къщата, тя живее в къщата от
1992 г. Сочи, че стълбището, от което той влиза, е само за неговия имот и откакто
е в тази къща, това стълбище винаги го е имало. Посочва още, че над стълбището
е закрито, има покрив и малки прозорчета. Твърди, че откакто е купил къщата, С.
е направил само саниране и друго строителство не е извършвал.
Съдът кредитира
показанията на свидетелките, но намира, че с тях не се установяват нови факти
от значение за правния спор. Субективните възприятия на свидетелките не са
непосредствени, не са възприели лично и непосредствено вътрешното разпределение
на жилищната площ и евентуални нови преустройства, като са възприели само
външното саниране на къщата.
При тези факти съдът
намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – зам.-кмета на
общината, на когото със заповед № 5 от 04.01.2022 г. на кмета на община Стамболийски
са делегирани правомощия по издаване на заповеди за премахване на строежи от ІV
до VІ категория (т.34 от заповедта – л.17).
Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се
издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2,
връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и
от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата
на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е
спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е връчен на
пълномощник на жалбоподателя (л.51), подал писмено възражение срещу акта на
29.07.2021 г. (л.46). Т.е., не е нарушено правото на участие в
административното производство на засегнатото лице.
Основателно
е, обаче, възражението на жалбоподателя за неизяснена фактическа обстановка, тъй
като в оспорената заповед липсва конкретно описание на незаконния строеж, който
подлежи на премахване. Това описание не може да бъде извлечено и от
констативния акт, въз основа на който е образувано производството по издаване
на заповедта, нито от друг документ, съдържащ се в преписката. Този извод се
подкрепя и от заключението на вещото лице арх. К., че строежът е допустим по
изменението на действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 79 от 29.04.2011 г.,
но е осъществен без строителни книжа след 2011 г., че неправилно е отбелязан в констативния
акт извън обема, очертан от външните стени на съществуващата двуетажна жилищна
сграда 2 МЖ със ЗП около 20 кв.м., защото той е извън обема на съществуващите
две 2МЖ. До същият извод достига и вещото лице арх. Х., според която строежът,
описан в констативния акт от 29.10.2020 г., е описан като масивна пристройка
към двуетажна жилищна сграда в УПИ ***, с приблизителни размери 3,40 м/5,20 м, но
по кадастрален план е съществувала пристройка с размери 2,81 м/1,91 м (около 5,3
кв.м) по геодезичното заснемане от 2011 г., с външно стълбище и площадка, която
пристройка неправилно е посочена в границите на защрихования правоъгълник, определен
като незаконен строеж. Следователно описаният строеж не съответства с
действителното положение, защото липсва конкретизация на тази част от
съществуващите в имота жилищни сгради, нанесени в плановете от 1962 г. и 1996
г., която част именно представлява незаконен строеж, извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, и който според
административния орган следва да бъде премахнат.
В
този смисъл съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на
изискването за форма, тъй като не е ясно и недвусмислено конкретизирано
разпореденото задължение за премахване на незаконен строеж. Установените по
делото факти сочат, както вече се каза, че пристройката към двуетажната сграда
представлява заварен навес, съществувал от 1960 г., който е преустроен на
стълбище. Т.е., липсва еднозначна индивидуализация на дължимото от адресата на
заповедта поведение, така че изпълнявайки премахването на незаконен строеж, да
не се стигне до премахване и на съществуващи в имота законни или търпими
строежи. Т.е., описаното в оспорената заповед като незаконен строеж – двуетажна
пристройка към двуетажна жилищна сграда – не е достатъчно да индивидуализира
точно, ясно и недвусмислено строежът, който следва да се премахне.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да
се отмени. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане
от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските
по делото същото като основателно и доказано в размер на 1 513 лева (10 за
държавна такса, 703 лева за възнаграждение за вещо лице и 800 лева за адвокатско
възнаграждение) следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.1 АПК да бъде
осъдена община Стамболийски да заплати на жалбоподателя тази сума. Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, IV
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.Т., ЕГН **********,***, заповед
№ 122 от 06.04.2022 г. на кмета на община Стамболийски.
ОСЪЖДА община Стамболийски да заплати
на С.Н.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1 513 (хиляда петстотин и
тринадесет) лева, разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: