ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 03.09.2019 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 558 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.5 от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Р.Б., с
постоянен адрес ***, обичайно пребиваващ във Великобритания, срещу отказ на
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе да му върне свидетелството
за управление на моторно превозно средство (СУМПС), отнето в изпълнение на
влязла в сила заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-1085-000414/17.11.2016 г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“в“ от ЗДвП „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС“ до успешното полагане на проверочен изпит,
който отказ бил обективиран в писмо с изх. № 108500-15096/26.07.2019 г.
Жалбоподателят поддържа, че отказът за връщане на СУМПС е незаконосъобразен,
тъй като е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и
материалния закон, както и в противоречие с неговата цел. Сочи, че на
14.12.2018 г., след издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, положил успешно
изпит във Великобритания за придобиване на правоспособност като водач на
превозни средства от категории „В и Е“, за което му бил издаден и съответния
сертификат. Поддържа, че положеният изпит за придобиване на правоспособност за
управление на превозни средства от посочените категории по същество
представлява проверовъчен изпит и така удовлетворява условието по чл.171, т.1,
б.“в“ от ЗДвП за връщане на СУМПС. Позовава се и на съображенията, изложени в мотивите
към определение № 7995/29.05.2019 г., постановено по ч.адм.д. № 5362/2019 г. по
описа на ВАС, VII
о., в които, за да се обоснове липсата на правен интерес от обжалване на
определението на АС – Русе, се приема, че след като жалбоподателят е положил
успешно проверочен изпит, то действието на ПАМ е прекратено, тъй като СУМПС е
отнето до успешно полагане на такъв изпит като на жалбоподателя е указано, че
следва да поиска връщане на отнетото СУМПС. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на
административния орган СУМПС да му бъде върнато.
В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена
в съда, ответникът по жалбата – началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Русе излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че положеният на
14.12.2018 г. във Великобритания изпит за практическо кормуване за категориите
„В и Е“ не доказва познаването на законовите разпоредби на ЗДвП и няма значението
на издържан проверочен изпит на територията на Република България.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
представените писмени доказателства, намира следното:
Редът за отнемане, съхранение и
връщане на свидетелствата за управление на МПС е регламентиран в чл.20 – чл.24
от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина. Според чл.24, ал.1, т.3 от Наредбата, която норма е
приложима за конкретното основание за неговото отнемане, СУМПС се връща след успешно
полагане на проверочен изпит. За да настъпи този целен от жалбоподателя резултат
не е необходимо нарочно искане от негова страна, както и каквото и да било
изрично волеизявление на административния орган като при наличието на
законовите предпоставки самото фактическо действие по връщането на
свидетелството обективира и волеизявлението на последния. Органът няма
задължение да издаде индивидуален административен акт по искането на
жалбоподателя, поради което и оспореното писмо с изх. № 108500-15096/26.07.2019
г. не съставлява такъв акт, който да засяга неговите субективни права и законни
интереси, а има само уведомителен характер. В случая се касае се до
неизвършване на дължимо по закон фактическо действие (физическото предаване на
СУМПС), а не до мълчалив или изричен отказ, поради което защитата срещу това бездействие
е по реда на чл.256 от АПК (вж. определение № 8006 от 10.06.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 6034/2013 г., VII о., определение № 5835 от 10.05.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 4833/2017 г., VII о. и др.). Според константната съдебна практика
това производство е исково като с решението си съдът осъжда административния
орган да извърши действието като определя срок за това или отхвърля искането. Правото
на заинтересованото лице да иска осъждането на административния орган да
извърши дължимото по закон действие обаче е обвързано със срок. За разлика от
индивидуалните административни актове, срокът за оспорването на които тече от
съобщаването им (чл.149, ал.1 от АПК), неизвършването на фактически действия,
които административният орган дължи по силата на закона подлежи на оспорване в
14-дневен срок, който срок обаче започва да тече от подаването на искане до
органа за извършването на съответното действие (чл.256, ал.2 от АПК). В
разглеждания случай искането на жалбоподателя да му бъде върнато СУМПС е
депозирано в ОД на МВР – Русе с вх. № 108500-14463/18.07.2019 г., с което действие
е поставено началото на срока за оспорване по чл.256, ал.2 от АПК, който е
изтекъл на 02.08.2019 г., а жалбата до съда е подадена чрез административния
орган след изтичането му - на 26.08.2019 г. Срочността на оспорването е една от
абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на жалба, за която
съдът следи служебно. Жалбата е просрочена, което съставлява основание за
нейното оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
За пълнота следва да се посочи, че
дори и да се приеме, че положеният във Великобритания изпит за придобиване на
правоспособност за категориите „В и Е“ удовлетворява изискването по чл.171,
т.1, б.“в“ от ЗДвП и чл.24, ал.1, ал.3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
успешно положен проверочен изпит като условие за връщане на СУМПС (така
например Съдът на ЕС неотклонно приема, че след като органите на дадена държава
членка са издали свидетелство за управление, то другите държави-членки нямат
право да проверяват спазването на условията за издаване, предвидени от
Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г. относно свидетелства за
управление на превозни средства, тъй като притежаването на свидетелство за
управление, издадено от държава членка, трябва да се счита за доказателство, че
притежателят на това свидетелство е отговарял на тези условия в деня, в който
последното му е издадено - вж. решение на Съда на ЕС (втори състав) от 26
октомври 2017 г. по дело C-195/16, т.46 и т.47, решение на Съда на ЕС (пети
състав) от 23 април 2015 г. по дело C-260/13, т.46 и т.47 и др.), то
административният орган, който следва да съхранява отнетите чуждестранни СУМПС,
чиито притежатели не са установили обичайното си пребиваване в Република
България, както е в случая, и съответно да предприеме фактическите действия по
неговото връщане, е компетентният орган в държавата, издала свидетелството - чл.22,
ал.3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. Следователно след като ответникът по
жалбата изпълни задължението си и изпрати отнетото от жалбоподателя СУМПС чрез
отдел „Пътна полиция“ при ГДНП на компетентния орган във Великобритания – Driver
and Vehicle Standards Agency, Swansea (Агенция
за лицензиране на водачи и превозни средства, Суонзи), то той не би бил
материално легитимиран да отговаря по искането за преустановяване на
бездействието си и връщане на отнетото СУМПС.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.Р.Б., с ЕГН **********,
против отказ на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе да му
върне свидетелството за управление на моторно превозно средство, който отказ е обективиран
в писмо с изх. № 108500-15096/26.07.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 558/2019 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: