РЕШЕНИЕ
№ 6793
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110154438 по описа за 2022 година
Ищецът „... е предявил срещу С. Д. К., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 1643,04 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. г., за топлоснабден имот представляващ ...., находящ се в ....,
аб. № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
241,69 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г.,
46,65 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 04.2019 г. до м.
04.2021 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
и 9,40 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 13.06.2022 г. по ч. гр. дело № 27826/2022 г. по описа на
СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабдения имот и като такъв е подала молба-декларация за откриване на
партида. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
1
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период,
изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че
потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на
която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника чрез адв. , в който оспорва предявените искове като възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ...... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 27.05.2022 г. г. срещу С. Д. К., за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 27826/2022 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 13.06.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет описаните вземания за
посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило мотивирано възражение в срок по чл.
414, ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело срещу
ответницата, които искове са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му
e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са
2
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата.
С оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е
обстоятелството, възникнало ли е вземането на твърдяното основание при оспорване от
страна на ответника, че има качеството на потребител на топлинна енергия.
От приетия по делото като писмено доказателство нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 19, том LLXV, дело № 22693/1996 г. от 30.10.1996 г., се установява, че
ответницата С. Д. К., е собственик на имота - ...., находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
513, вх. В, ет. 1, който не е бил отчужден за спорния период, като на 02.12.1994 г.
ответницата е подала молба-декларация за откриване на партида за имота на нейно име,
както е декларирала, че ползва имота за жилищни нужди и домакинството се състои от 1
човека.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да
бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен
субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетата по делото като писмено доказателство молба-декларация, идентична с
представения по реда на чл. 183, изр. второ от ГПК, в открито съдебно заседание оригинал, с
която лицето е направило искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че
качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период по смисъла на ЗЕ за
топлоснабдения имот има лицето, подало молбата, което е и собственик на имота за исковия
период. Ето защо ответницата е била обвързана от договора за покупко-продажба на
топлинна енергия, съдържанието на който е уредено в представените публично известни
Общи условия за продажба от 2016 г., които са публикувани.
3
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от
представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява, че в
топлоснабдения имот е извършен отчет при осигурен достъп на 08.05.2019 г., 31.05.2020 г. и
01.05.2021 г. От заключението се установява, че в имота е имало монтирани 2 радиатора,
щранг-лира и водомер за битова гореща вода. За периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
стойността на сумата за топлинна енергия за отопление на имот, битова гореща вода и
отопление отдадено от сградна инсталация, след изравняването, е в размер на 1643,08 лева,
която сума надвишава претендираните от ищеца 1643,04 лева. Сумата, дължима за дяловото
разпределение, което е извършвано за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., определена
основа на представените писмени доказателства и заключението на изслушаната и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза, е в размер на 46,65 лева, поради което исковете за
главница са основателни, а съдът дължи произнасяне по своевременно наведеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. от 2016 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал.
1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва
след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради
което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня,
следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
започва да тече погасителната давност.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на
27.05.2022 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди
27.05.2019 г. са погасени по давност на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да
4
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7
дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.,
тъй като вземането за февруари 2019 г. е станало изискуемо на 14.04.2019 г. и при отчитане
на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП,
давността за него не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 27.05.2022 г. Както се установява от приетите по делото писмени
доказателства за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. начислените суми за топлина
енергия са в размер на 431,22 лева, които са погасени по давност, ето защо искът на ищеца
за главницата следва да се уважи в размера от 1211,86 лева и за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2021 г., като за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. и за разликата над 1211,86 лева
до пълния предявен размер от 1643,04 лева следва да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „... на клиенти в гр.София, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. С оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на
услугата „дялово разпределение“. Тъй като претенцията за услугата дялово разпределение
се търси за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., вземането не е погасено по давност, при
съобразяване датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
– 27.05.2022 г. и факта, че давностният срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително, ето защо искът за главницата за
дялово разпределение следва да се уважи в пълния претендиран размер от 46,65 лева за
периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението и без покана, поради което
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците, които не са погасени
по давност се дължи за периода за период от 3 години от подаване на исковата молба по
аргумент от чл. 114, ал. 4 от ЗЗД, във вр. с чл. 111, буква „б“ от ЗЗД. Макар мораторната
лихва да се претендира за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г., който не е обхванат от
погасителната давност, лихвата е начислена и върху погасените по давност главници,
описани по-горе, поради което и на основание чл. 119 от ЗЗД, мораторната лихва върху
погасените главници е недължима, дори давността за нея да не е изтекла. Дължимото
обезщетение върху главницата за топлинната енергия, която не е погасена по давност,
5
изчислено по реда на чл. 162 от ГПК, въз основа на данните от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра, е 143,95 лева, до който размер и за
периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. искът следва да се уважи, а за разликата над
посочената сума по пълния предявен размер от 241,69 лева е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не
са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата
сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото,
обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение
на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22,
във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което
претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на
9,40 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 38,82 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, общо 88,82 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 64,18 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 38,82 лева за държавна такса (лист 50),
600 лева за СТЕ и ССчЕ (л. 134, 135) и е заявил претенция за 15 лева – такса за частна жалба.
Тази сума не следва да се преразпределя по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като
частната жалба е била неоснователна. Страната е заявила и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
6
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 533,89 лева – разноски в исковото производство или общо за двете производства
598,07 лева.
В полза на процесуалния представител на ответника адв. Б., предвид представения
договор за правна защита и съдействие от 28.06.2022 г. в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА се дължи адвокатско
възнаграждение. Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414 от
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
хипотези, поради което и на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата,
възнаграждението подлежи на определяне по аналогия. Прилагането по аналогия на норми
от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се базира на вида на процесуалното действие. Относно възражението срещу
издадена заповед за изпълнение с Наредба № 6/20.02.2008 година на Министъра на
правосъдието е утвърден образец. Към заповедта за изпълнение винаги е приложена бланка
за възражение, която се връчва на длъжника, съдържаща указания за нейното попълване,
включително при признаване на част от вземането това обстоятелство да се посочи изрично.
Ето защо по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 6, точка 5 от Наредба №
1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, която
сума следва да се преразпредели с оглед изхода на спора и на адвоката да се присъди сумата
от 13,87 лева в заповедното производство.
При този изход на спора, на адвоката на ответната страна, на основание чл. 78, ал. 3
във ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗАдв., се дължат и разноските в исковото производство.
Процесуалният представител на ответницата адв. Симеонов е заявил претенция за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за
исковото производство, която претенция е основателна за сумата от 400,57 лева, определена
по т. 2 от релевантната редакция на Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, според материалния интерес.
Ето защо на адвоката на ответницата, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. във вр. с
чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да се присъди сумата в размер на 101,48 лева –адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата С. Д. К., ЕГН **********, с адрес в ...., дължи на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление в ...., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1
7
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 1211,86 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г. г., за
топлоснабден имот представляващ ...., находящ се в ...., аб. № ...., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 143,95 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2022 г. и 46,65 лева - стойността
на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
13.06.2022 г. по ч. гр. дело № 27826/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия над уважения размер от 1211,86 лева до
пълния претендиран размер от 1643,04 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г.
като погасен по давност, а исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата над 143,95 лева до
пълния предявен размер от 241,69 лева за мораторна лихва върху главницата и за сумата от
9,40 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, да заплати на ...., ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 598,07 лева -
разноски в производството, от които 64,18 лева в заповедното и 533,89 лева в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на
адвокат К. И. Б., ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в ....,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 13,87 лева - адвокатско
възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ...., да заплати на
адвокат...., ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в ...., на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 101,48 лева - адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ...., като трето лице помагач на
страната на „..., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8