Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26011 24.03.2021г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет
и първа година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№107 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение
на Пазарджишки районен съд №260196 от 02.11.2020г. постановено по
гр.д.№284/2020г. по описа на същия съд,
е признато за установено в отношенията между страните, че Х.В.М. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р
П.Д.“ **, офис сграда Л., ********, представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник
юрисконсулт К.Г.В.М., следните суми : 1497,76 лв. представляваща главница по договор за стоков кредит; 258,71
лв. представляваща договорна лихва за периода от последната погасителна вноска,
която е с падеж 25.04.2018 г. до 20.12.2018г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 119,19лв. представляващи лихва
за забава за периода от 25.04.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 2461/05.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 4344/2019 г. по описа на ПзРС. Със същото решение
е осъдена Х.В.М., ЕГН *********
с адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“ Д-р П.Д.“ **, офис сграда Л., ********,
представлявано от Д. Б.Б., с пълномощник юрисконсулт К.Г.В.М., сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 113,47 лв., както и разноски в исковото
производство в общ размер от 644,88 лв.
Решението
се обжалва изцяло с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответницата по иска Х.М. чрез назначения
си особен представител адв. З.М. *** с доводи за порочност като неправилно и
незаконосъобразно с искане да се отмени и да се отхвърли предявения от ищеца
иск. На първо място се поддържа, че цесията не е съобщена лично на длъжника, а
уведомлението за нея е връчено на
особения му представител. Коментирани са клаузи на договора за стоков кредит за
еднократно и безкасово усвояване на
сумата по кредита по сметката на търговеца/„Т.Б.“ ЕАД/ без доказателства за неговата сметка, както и
че сумите за закупуването на хладилника и за
мобилния телефон са постъпили по сметката на търговеца. Оспорва се на
същото основание непостъпването на
средства по сметката на търговеца за
процесните вещи, и задължението на ответника към ищеца, поради недоказаност на
плащането с представянето на съответен платежен документ, банкова смета и
постъпила сума. На следващо място се поддържа, че сумата на кредита не е
осчетоводена, а само информативно записана
според изслушаната експертиза поради което при липса на осчетоводяване
такава сума не се дължала от ответника. На следващо място, не се установявало
от експертизата дали експертът е видял документ с банковата сметка на
търговеца, по който да е постъпила сумата за хладилника и за мобилния телефон и
че посочената от последния банкова сметка ***, а сметка за погасяване на кредита.
Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърлят исковете на ищеца.
В
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „АСВ“ ЕАД, в
който жалбата се квалифицира като неоснователна. По отношение уведомяването за
извършената цесия се поддържа, че кредиторът е положил усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника на адреса на връчване, посочен в
договора и е налице фингирано връчване по чл.9 от договора за кредит, но поради
проявено бездействие от страна на
получателя връчването не е осъществено; че позоваването на липса на връчване
длъжникът може да направи само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването; че връчването на
уведомление за цесия на особен
представител на длъжника е надлежно
уведомяване за цесията тъй като правата на длъжника са охранени в пълна степен
и че връчването на представител се счита за лично връчване. Навежда извод, че
цесията е произвела правното си действие по надлежния ред и спрямо длъжника.
Във връзка с възражението за недоказано плащане на третото лице-търговец, за
закупуване на процесните
стоки-хладилник, мобилен телефон и
сключване застраховка „Стандарт“, се поддържа, че кредитополучателят се е съгласил
предоставената му сума за закупуване на
стоките да бъде изплатена на търговеца,
което задължение кредитора е изпълнил и че плащането на цената на търговеца е
установена по категоричен начин с фискален бон и уведомително писмо. Моли да се потвърди
обжалваното решение.
Страните
не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на
чл.269 от ГПК провери валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази
изложеното във въззивната жалба на ответницата по иска
Х.М. чрез назначения си особен представител адв. З.М. *** и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1, по чл.86 от ЗЗД и във връзка чл.240
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за парично вземане във връзка
с неизпълнение на сключен между страните договор за стоков кредит, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата си молба против ответницата Х.В.М., ЕГН-**********,***,
ищецът „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, /АСВ ЕАД/, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.С., се
твърди, че на 20.12.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за
покупко-продажба на вземания /РДППВ/-цесия от дата на 11.04.2018г. между „Б.“ЕАД, ЕИК ********* и „АСВ“ АД, по силата
на който вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит №220636 на дата
25.10.2016г. между „Б.“ЕАД и Х.М., е прехвърлено в полза на Агенцията изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди, че договорът за заем съдържа
изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. Поддържа, че приемо-предавателният протокол от 20.12.2018г. към
допълнителното споразумение от
20.12.2018г. за цедиране на вземанията към Рамковия договор/цесия/ от
11.04.2018г. е предоставен само с данните на ответницата, съгласно ЗЗЛД и
Регламент ЕС №2016/679.Твърди, че съгласно чл.6.5 от рамковия договор за цесия,
ищецът като цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенцията
имала изрично пълномощно от цедента. Поддържа, че в изпълнение на поетите
договорни задължения на ответника било изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД
уведомление за извършена цесия от името на цедента, с изх.№УПЦ-П-ДСК/220636 от
11.01.2019г. невръчена от „Български пощи“ ЕАД на длъжника като „непотърсена
пратка“. Твърди ,че уведомлението за
извършената цесия е изпратено на адреса,
посочен в договора за кредит, с вменено задължение на кредитополучателя по
договора да уведоми кредитора при промяна на местоживеенето си /чл.10 ал.4 от
раздел 5/ от Общите условия към договора за кредит. Ищецът се позовава на чл.15
от раздел 7 от ОУ, за договореност за фингирано връчване, че всички
уведомления, покани и други съобщения,
изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен адрес от
кредитополучателя адрес, се считат за връчени. Било изпратено и второ уведомление за извършената цесия с УПЦ-П-ДСК/220636 от 11.07.2019г.
посредством ЧСИ Д.С., рег.№889 в КЧСИ, връчено чрез залепване на уведомление.
Ищецът посочва, че прилага към исковата молба и заверено копие от уведомлението за извършена цесия от
11.07.2019г. за връчване на длъжника ведно с исковата молба и приложенията.Поддържа,
че процесното вземане произтича от
сключен на 25.10.2016г. между „Б.“ ЕАД /кредитодател/ и Х.М. /кредитополучател/
по договора за стоков кредит №220636 при
спазване на разпоредбите на ЗПК и че подписвайки го кредитополучателят заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5
от ЗПК и ОУ, за вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит. Твърди се, че съгласно т.1 от договора, кредиторът се е задължил да
отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2480.27лв за закупуването
от „Т.Б.“ЕАД, /търговец/, на хладилник /фризер HOTPOINT
ARISTON- 1бр. с цена от 999лв, мобилен телефон IPHONE 6 S -1бр. с
цена 1299лв, както и за сключване на застраховка „Стандарт“ за
лица от 65 до 78г. чрез заплащане на еднократна застрахователна премия в размер
на 182.27лв. Посочва още, че в т.3 от договора
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на
кредитора сума за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата
по банковата сметка на търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката-да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка застрахователя. Твърди се,
че с извършването на плащанията към
търговеца и застрахователя, кредиторът е изпълнил задължението да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, за което била издадена фактура 00490043905 от
25.10.2016г. за сумата в размер на 2298лв с посочен начин на
плащане-ДСК-кредит. Ищецът посочва, че
погасителните вноски предмет на задължението на кредитополучателя по
договора съставляват изплащане на главницата
по кредита ведно с годишен процент на разходите, посочен в погасителен
план към договора, включващ лихви и такси дължими от кредитополучателя на
кредитора. Било постигнато съгласие за срока на договора кредитът да се
олихвява с посочен фиксиран лихвен процент, като лихвата била начислявана върху
усвоената и непогасена част от кредита, заплащана ежемесечно.Тази договорена
лихва според ищеца е в размер на 1205.33лв, а общата стойност на плащанията по
кредита били договорени в размер на 3685.60лв.Съгалсно уговорките в договора
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
25.10.2019г. на 36 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към
договора с посочен падеж на всяка отделна вноска при първи 35вноски от по
102.38лв всяка и последна погасителна вноска от 102.30лв. Договорът за кредит
не бил обявен в предсрочно изискуем. Освен това кредитополучателят се съгласил
да заплаща такси, съгласно Тарифата на
лихвите, таксите и комисионните, които Б. ЕАД прилага по извършвани услуги на
клиенти, физически лица при декларация от длъжника ,че е запознат с тази
Тарифа. По кредита била начислена лихва
за забава с надбавка за забава от 10 процентни пункта в размер на 119.19лв за
периода 25.04.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, като началото
на забавата представлявало деня, следващ падежната дата по погасителния план.
Твърди още, че длъжникът частично погасил заема, а именно сумата от 1837.59лв,
с която са погасени договорна лихва от 855.08лв и главница от 982.51лв. Счита,
че цесионерът има интерес да претендира изпълнение на задължението на
неизправния длъжник по отношение на главницата, договорната лихва и
обезщетението за забава по договора за които вземания в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и връчено съобщение от
заповедния съд за предявяване на вземането си
поради което моли да се приеме за установено, че Х.М. дължи на „Агенцията за събиране на
вземания“ ЕАД по процесия договор за стоков кредит следните суми:1497.76лв главница по 19бр. неплатени
погасителни месечни вноски за периода 25.04.2018г.-25.10.2019г.; сумата от
258.71лв договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода 25.04.2018г. до 20.12.2018г.-датата на цесията; сумата
от 119.19лв-лихва за забава, дължима за периода 25.04.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и разноските
в заповедното производство и разноските в исковото производство.
Ответникът е уведомен за започналото исково
производство чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.5 от ГПК като съдът е
назначил на ответницата М. особен
представител на основание чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищцовото дружество.В
постъпилия от последния отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК исковите
претенции се квалифицират като недопустими и неоснователни. Изложените доводи в
тази връзка са: на първо място не породено правно действие на цесията спрямо
длъжника поради несъобщаването й лично
на длъжника; липса на доказателства за сметката на търговеца и на
застрахователя както и за превод на сумата за хладилника и сумата за телефона по сметката на търговеца и застрахователната
сума на застрахователя; липса на данни дали сумата за застраховката от 182.27лв
покрива и риска „защита на стоката“, като навежда извод, че застрахователната
премия следва да е в по-малък размер. Договорът за стоков кредит бил нищожен
защото под текста договарящи се страни под
кредитополучател не били изписани имената на ответника, собственоръчно
изписване на ответника на името си под
искане за стоков кредит и че в същност ответникът се интересувал от
стоков кредит само на ниво искане, без да е сключил договора, поради което не
дължал никакви суми на ищеца; договорът бил нищожен, тъй като бил подписан от
лицето Мирела Маринова без доказателства същата да представлява банката или да е упълномощена от представляващия банката от негово име да
сключва договора; неизписване от длъжника собственоръчно на имената и под
погасителния план и ОУ водещо на липса на воля от негова страна да подпише
договора и погасителния план и за ОУ; поддържа, че да е налице задължение за
плащане от длъжника следва да се
установи неговото здравословно състояние в момента, дали е хоспитализиран и
дали е настъпило евентуално
застрахователно събитие. Като последен довод се изтъква, че няма данни ответникът да е грамотен и дали е разбирал
свойството и значението на подписаното от него. Счита, че ответникът не дължи сумите на ищеца описани в исковата
молба и моли да се отхвърлят исковете с присъждане на разноските.
Пазарджишкият окръжен съд за да
се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от доказателствата по делото, че между
цедента кредитор „Б.“ ЕАД и
кредитополучателя Х.В. М. ***, с настоящ адрес в гр. В., с ЕГН-**********, на дата 25.10.2016г. в гр.В.,
е сключен договор за стоков кредит
№220636, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 2480.27лв за
закупуване/заплащане на следните стоки,
продавани от Т.Б. ЕАД/търговец/, а именно -Хладилник /фризер НOTPOINT ARISTON с цена от
1299лв за 1 брой ;мобилен телефон IPHONE 6S на
цена от 1299лв за 1бр, както и за
сключване на застраховка с „Г.Ж.“ ЕАД „Г.З.“ ЕАД по пакет “Стандарт“ за лица от
65 до 78години, с еднократна
застрахователна премия в размер на 182.27лв. В договора е посочено, че
сумата по кредита се издължава на 36
месеца от усвояването му, като сумата на
кредита предоставена за закупуване на посочените стоки се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца, а сумата по финансирането на застраховката се
усвоя също еднократно, безкасово и по сметка, посочена от застрахователите. В
т.4 от договора е записано по коя сметка се
погасява кредита, както и че това става на месечни погасителни вноски/главница
и лихва/ съгласно погасителен план, съдържащ информация и за общата дължима сума. Посочено е, че падежната
дата на месечните погасителни вноски е 25число, като кредитът е олихвяван с
фиксиран лихвен процент от 27.84%, а годишния процент на разходите/ГПР/ е от
31.68% и може да бъде променят при
предпоставки, посочени в общите условия. В т.9 от договора е посочено, че с подписването на договора, кредитополучателят
заявява, че му е предоставена своевременно
преддоговорна информация по чл.5 от ЗПК и ОУ с оглед вземане на информирано
решение за сключването на договора за кредит, като кредиполучателят се
съгласява да получава информация по управлението на кредита, включително и при
забава/просрочие по задължението му чрез SMS
съобщения на посочен мобилен телефон. В т.11 е регламентирано, че
кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните на банката прилагани по
извършвани услуги на клиенти и с която кредитополучателят е запознат. В т.12 от
договора е посочено, че неразделна част от него са ОУ по договори за стокови
кредити на физически лица, които са получени от кредитополучателя, приема ги и
за което се подписва. Договорът е двустранно подписан, като Х.В.М. е положила собственоръчен подпис за
кредитополучател. Такъв подпис същата е положила и върху погасителния план и
ГПР към договора, който съдържа броя на
месечните погасителни вноски-36броя, и датите на плащане, размер на месечната
вноска за главницата, както и размер на месечната вноска за лихвата, общия
размер на месечната вноска, който е непроменен за целия срок на действие на
договора както и размера на остатъка от главницата след всяко месечно плащане.
Посочен е общия размер на договорните лихви
-1205.33лв, общо месечни вноски от 3685.60лв, отпуската сума от 2480.27лв;
фиксирания лихвен процент /договорната лихва/ от 27.84% и ГПР от 31.68%. Приложени
са общите условия/ОУ/ на договора за стоков кредит всяка страница от които е
двустранно подписана от кредитора и от кредитополучателя. В същите е посочено
на първо място, че кредита се усвоява наведнъж, като средствата по него се превеждат по банкова сметка ***, а сумата за
финансиране на застраховката се усвоява еднократно, безкасово по сметката,
посочена от застрахователите. В раздел Трето римско „Олихвяване.Разходи по
кредита“ е посочено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, като
лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно, а
ГПР изразява общите разходи като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и че ГПР е посочен в погасителния
план. Посочено е още, че в ГПР не се включват разходите заплащани от
кредитополучателя за неизпълнение на договора за кредит и са за негова сметка.
Във връзка с погасяването на кредита е посочено, че дължимите месечни вноски за главница и лихва се събират
служебно на падежната дата от кредитора от авоара по сметката за погасяване на
кредита. В т.8 от Раздел Четвърто римско / Погасяване/ е предвидено право на кредитополучателя по всяко време да
погаси предсрочно част или целия остатък от кредита, като кредитополучателят не
дължи обезщетение при предсрочно
погасяване на кредита и че такова
погасяване води до намаляване на общите разходи по кредита за лихвата и
разходите върху предсрочно погасената сума за оставащата част от срока на
договора. В раздел Шест Римско „Отговорности и санкции“ е предвидено, че при
забава/т.12/ на плащането на месечната погасителна вноска от деня следващ
падежната дата, частта от вноската представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта и е предвиден бонус за кредитополучателя при погасяване до
седмия ден след падежната дата, при което
надбавката за забава не се прилага. Предвидени са и клаузи за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем при допусната забава от повече от 90дни в
плащанията по лихвата и по главницата, и кредита започва да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Трансформирането на кредита в предсрочно изискуем според ОУ става чрез отправяне на покана от кредитора до
кредитополучателя за плащане на непогасените суми в двуседмичен срок от получаване
на поканата, като след изтичането на срока кредитът става предсрочно изискуем.
В т.15 от раздел седми римско „Други уговорки“ е предвидено, че всички
уведомления, покани и други съобщения, изпратени от кредитора на
кредитополучателя на последния посочен от него адрес се считат за връчени. Предвидена
е и възможност кредитора да
прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. В раздел Осми Римско „Право на отказ от договора за
потребителски кредит“ е предвидено право на отказ от договора за потребителски
кредит от страна на кредитополучателя
/т.18/ без да дължи обезщетение или неустойка в срок от 14дни, считано
от сключването на договора, като това право се реализира чрез изпращане на
уведомление на хартиен или друг траен носител до кредитора преди изтичане на
крайния срок от 14дни.При отказ от договора е предвидено кредитополучателят да
върне главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на
усвояването на средства по кредита до датата на връщане на главницата което
може да стане не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на
уведомлението до Кредитора за упражненото право на отказ/т.21/.
Сключването на договора за стоков кредит е
предхождано от отправено искане на 25.10.2016г. от Кредитоискателя Х. М. до „Б.“ ЕАД за отпускане на такъв
кредит за закупуване на процесните
стоки, на обща стойност 2480.27лв, /л.17/, с посочени в заявлението характеристики
на стоките и продажната им цена и търговеца, от който да бъдат закупени и за
сключване на застраховка „Стандарт“ за лица над 65г. възраст и до 78г. възраст
с еднократна застрахователна премия, както и е посочен и срока за
издължаване-36месеца и избрана месечна падежна дата 25-то число.
Установява се, че на 11.04.2018г. или по време на
действието на сключения между „Б.“ ЕАД и Х.М. Договор за стоков кредит от
25.10.2016г. с параметрите, посочени по горе,
е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания/цесия/
между „Б.“ ЕАД като продавач и
„Агенцията за събиране на вземане“ ЕАД като купувач, по силата на който, продавачът продава на купувача вземанията си
посочени в приемо-предавателен протокол /в протокола под №5226 е записан клон на
Технополис-В., сметката на клона на търговеца-000000023969924-л.37, /сметката
за погасяване на кредита в договора за стоков кредит е друга-93000023969756/ по
стоков кредит, с кредитополучател Х.В.М., разрешен на 25.10.2016г. и с падеж
25.10.2019г., размер на разрешения кредит-2480.27лв, както и размера на
задължението-главница-1497.76лв, наказателна лихва-26.36лв, договорна лихва от
258.71лв, като размерът на дълга към 19.12.2018г. е 1782.83лв. Цедентът по
договора за цесия /Б. ЕАД/ е упълномощил цесионера „ АСВ“ ЕАД да уведоми от
името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала
с договора за извършената цесия като пълномощникът има право да подпише и писмените съобщения по чл.99
ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания /л.38/.
Такова уведомително писмо за цесията е изготвено от Агенцията и е изпратено до длъжника
Х.М. /изх.№ УПЦ-П-ДСК/220636 от 11.01.2019г. с което кредитополучателя
се уведомява на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД,
че по сключен договор за цесия,
кредитор на вземането по договора за стоков кредит вече е „Агенцията за събиране на вземания“
ЕАД, посочва че точния размер на
задължението й към 11.01.2019г. е от 1788.60лв, и се кани страната да погаси задължението си в 5/пет/
дневен срок. Уведомлението не е връчено
на адресата поради непотърсването му, като липсват събрани данни от връчителя дали
същият е напуснал адреса и повече не пребивава на него, че се е установило примерно
на нов адрес, както и как адресатът реално е бил уведомен от пощенския служител
с известие, че за него има предназначена пощенска пратка, която може да потърси и да я получи от съответния пощенски
офис. Връчване на уведомление на длъжника
е предприето и чрез ЧСИ Д.С. с район Окръжен съд Пазарджик, чрез
залепване на уведомление по чл.47 от ГПК поради констатирано от връчителя, че лицето
се намира в чужбина и че апартаментът е продаден.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която изготвено от експерта
Ц.Х.К., въззивният съд възприема изцяло като обосновано, компетентно изготвено
и неоспорено от страните и от което се установява, че цената от 2298лв на закупените стоки с договора за
стоков кредит-хладилник /фризер от
посочената марка и на цена 999лв и на мобилен телефон, също от посочената марка
на цена от 1299лв, е преведена с платежно нареждане по сметка на търговеца “Т.Б.“
ЕООД, открита в „У.Б.“ АД с помощта на
кредитна карта „ДСК Кредит“ на 25.10.2016г., тоест в деня на сключване на
договора за стоков кредит. Установено е от експерта, че на същата дата е
преведена по сметка на застрахователя и застрахователната премия, посочена в
договора за кредит от 182.27лв,като преводът е извършен с платежно нареждане по
сметката на застрахователя “Г.Ж.“ ЕАД и „Г.З.“ ЕАД. Установено е още от експерта,
че за погасяване на кредита кредитополучателят е внесъл суми в общ размер на 1929.13лв, с което са
погасени главница в размер на 982.51лв и договорна лихва от 946.62лв, като в
същност са внесени суми общо за първите
19 месечни погасителни вноски в размер на 1929.13лв от 25.11.2016г. до 25.05.2018г. включително,
като размерът на всяка погасителна вноска съответства на този посочен в
погасителния план от 102.38лв, /с изключение на последната вноска- 86.29лв/, при
която е налице частично погасяване на главницата /51.66лв/ и на лихвата-34.63лв/.
Установено е, че са останали непогасени
още 18 /първата непълна вноска от 25.05.2018г./ месечни погасителни вноски, като размерът на
непогасената главница е от 1497.47лв за периода 25.05.2018г. до 25.10.2019г..
Експертът е изчислил и размера на непогасената договорна лихва за същия период
от време по всяка неплатена месечна погасителна вноска, която е в общ размер
на 258.71лв от 25.05.2018г. до изтичането на срока на действие на
договора-25.10.2019г. Експертът е изчислил и размера на лихвата за забава ,за
различни периоди , като за периода от
25.04.2018г.-датата на последното пълно плащане на месечната погасителна лихва
до входиране на заявлението до заповедния съд в размер на 177.87лв, и в размер
на 180.27лв за времето от 25.04.2018г. до издаване на заповедта за изпълнение
на 05.11.2019г. Констатирано е от вещото лице, че сумата на кредита от 2480.27лв по
задължението на Х.М. е само информативно
записана в историята на кредита от „Б. ЕАД, като в АСВ ЕАД е осчетоводена остатъчната сума по задължението от 2480.27лв,
в размер на 1782.83лв, от които главница от 1497.76лв, договорна лихва от 258.71лв и наказателна
лихва от 26.36лв.Установено е от експерта, че има счетоводни данни за усвояване
на процесния кредит от ответника като
със служебен бон „Т.Б.“ ЕАД-гр.В., на каса №2, в Банка „У.Б.“ ЕАД от
25.10.2016г. към издадена фактура №004900043905 от същата дата за закупени
стоки-Хладилник/фризер и Мобилен телефон
от посочените в договора за стоков кредит стоки и цена, като общата сума от
2298лв е заплатена на Търговеца с кредитна карта „ДСК Директ“, и платено с
платежно нареждане от клиент Х.М. и
записана дата на данъчно събитие 25.10.2016г. Посочени са от експерта подадената от кредитоискателя
декларация-искане за стоков кредит и съдържанието на искането, стойността на
отпускания кредит и срока за погасяването му, сключения между страните договор
за стоков кредит №220636 от 25.10.2016г. и параметрите на същия, стоките, за
закупуването на които се отпуска кредита-марка, модел и единична цена, застрахователната премия по пакет „Стандарт“
на лица между 65г и 78г.; уведомително писмо от банката до търговеца „Т.Б.“
ЕАД, за сключването на договора за стоков кредит и страните по него, за
финансиране на покупка на стока, със съответните характеристики-фактурна
стойност на стоките, главница по кредита, вид и модел на стоката по договора,
която ще се закупува, като предназначението на уведомлението е да послужи пред
търговеца като основание за предоставяне на клиента на желаната стока, обект на
договора за финансиране. Според експерта съгласно счетоводството на „АСВ“ ЕАД,
общия размер на непогасената главница по
всяка от неплатените месечни погасителни вноски за периода 25.05.2018г. до
25.10.2019г. по процесния договор е от 1497.76лв, а общия размер на договорната
лихва за същия период е от 258.71лв. Експертът е отговорил и на въпроса на коя
дата кредитът е станал предсрочно изискуем, като в случая това е неотносимо към
предмета на спора, доколкото такъв довод не е въведен от ищеца като основание
за претендираната изискуемост на кредита. Следва да се отбележи, че към датата
на иницииране на заповедното производство пред Пазарджишки районен съд
/31.10.2019г./ по която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2461
от 05.11. 2019г. по ч.гр.д.№4344/2019г., действието на договора за стоков
кредит е преустановено, поради изтичането на крайния срок за който е сключен, а
именно до 25.10.2019г., поради което дали е налице или не е налице настъпила
предсрочна изискуемост, е неотносимо към предмета на спора.
В съдебно заседание експертът К. поддържа
заключението си изцяло. По отношението на лихвата за забава конкретизира, че е
извършил изчисляването й в два варианта-към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Допълва ,
че в Агенцията е осчетоводена само дължимия остатък по кредита сумата от 1178лв,
която е по Приложение №1 към договора за цесия и че Агенцията не може да
осчетоводи цялата сума, така както е записана в договора за стоков кредит
защото е извършено частично плащане на стария кредитор/цедента/ Б. ЕАД и че
вземането на цедента е отразено по нейните
документи като приключено, в резултат на прехвърлянето с цесия, тоест, че длъжникът
Х.М. няма повече задължения към банката цедент, като нейните задължения са
трансформирани към новия кредитор-цесионера АСВ ЕАД на когото е прехвърлено
вземането и че в същност в банката е
осчетоводена сумата по кредита. Експертът посочва още, че в заключението е
посочил и сметката на търговеца, по която е получена сумата.
Установява се, че на назначения особен представител
на ответника Х.М., на разноски на ищеца по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, адв. З.М.
***, са връчени както преписи от исковата молба така и от приложенията към нея,
включително и писмото -уведомление до длъжника за сключения договор за цесия и името
на новия кредитор на който длъжникът дължи заплащане на остатъка от задължението
си по договора за стоков кредит.
С издадената от съда заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК заповедният съд е уважил изцяло искането на
заявителя цесионер и е разпоредил длъжникът Х.М. да заплати на АСВ ЕАД парично вземане в размер на
1497.76лв-главница по 19бр. неплатени месечни погасителни вноски за периода
25.04.2018г. до 25.10.2019г., договорна лихва в размер на 258.71лв за периода 25.04.2018г. до 20.12. 2018г.; обезщетение за
забава от 119.19лв, считано от 25.04.2018г. до
31.10. 2019г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението-31.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски от 38.47лв за държавна такса и 75лв за юрисконсултско възнаграждение. Следва
да се посочи, че е налице пълно съответствие между фактите и обстоятелствата
изложени в заявлението до заповедния иск и тези посочени в исковата молба
относно предмета на договора, клаузите, размера на задължението, частичното
погасяване на кредита, размера на непогасения остатък като главница, като
договорна лихва и като наказателна лихва, и съответните периоди на
начисляването им, предмета на договора за кредит-за финансиране на закупуване
на стоки от конкретен търговец и други.
Исковата претенция е предявена в законния едномесечен срок от уведомяването на заявителя
от заповедния съд по реда на чл.415 ал.1 т.2 във връзка с ал.3 и ал.4 на същия
член от ГПК, като междувременно се е развило производство по искане на
заявителя за издаване на изпълнителен лист за вземането поради влизане на заповедта
в сила според цесионера-заявител и без
необходимост от провеждане на исковото производство по чл.422 във връзка с чл.415
от ГПК, като искането е отхвърлено от съда с влязло в сила разпореждане №1470
от 05.02.2020г.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна въззивният съд прави следните изводи:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да установи, че в качеството си на цесионер има право да установи
съществуването на парично вземане което има срещу длъжника Х. В.М.,
ответник по иска, за което му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК поради връчването на заповедта на длъжника чрез
залепване на уведомление при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, като исковата молба е постъпила в исковия съд в
указания от заповедния съд едномесечен срок по чл.415 ал.4 от ГПК.
Разгледана по същество исковата
претенция е изцяло основателна.
В тази връзка въззивният съд напълно споделя
мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното
решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение и във връзка с доводите развити във
въззивната жалба, въззивната инстанция намира за нужно да изложи и следното:
Касае се за
надлежно сключен и валиден договор за потребителски креди под формата на
договор за стоков кредит за финансиране
на закупуване на стоки от потребител чрез извършаване на безкасово плащане от
кредитодателя директно в полза на търговеца, продавач на стоката и която стока
се закупува от кредитополучателя. Договорът е валиден и отговаря на изискванията
на ЗПК и на ЗЗП. Не се установяват налични неравноправни клаузи в договора и в
приложенията към него по смисъла на чл.143-чл.146 от Закона за защита на
потребителите, които очевидно и несъмнено да водят на извод за уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Договорът за кредит има изискуемото се по закон съдържание и не са
налице и клаузи, които да водят до недействителност на договора за стоков кредит по смисъла на
чл.22 от Закона за потребителския кредит. По отношение на размера на
претендираната лихва за забава, същата е
претендирана в значително по нисък размер дори изчисляван и на базата,
предвидена в чл.33 ал.2 ат ЗПК/ размера на законната лихва/, поради което и
тази претенция следва да се уважи в пълен размер.
Налице е установено
несъмнено започнато изпълнение от страна на кредитополучателя за погасяване на
кредита, тоест налице е признание от него извършено чрез конклудентни и правни действия, че такъв стоков кредит му е
предоставен, той е надлежно усвоен на датата на сключване на договора и с оглед
неговото предназначение-да финансира закупуване на конкретно определени от
кредитоискателя стоки за негово битово потребление, както и търговеца, на
когото да се преведе сумата по кредита и от който да се закупят процесните стоки-хладилник
и телефон от посочените в заявлението за кредит марки, модел и стойност, както
и да се ползва за сключването на застраховка “Стандарт“ за лица от 65г до 78г.
с еднократна застрахователна премия, в която възрастова група попада и
кредитоискателят.
Фактът, че
кредитополучателят е започнал да погасява задължението си по договора за кредит
като е погасил почти половината от дължимите месечни погасителни вноски, внасяйки
ежемесечно по 102.38лв на 25-то число на
месеца и без просрочия, означава, че
длъжникът е удовлетворен от сключения договор за стоков кредит, кредитът е
усвоен, получил е в собственост закупените от търговеца вещи за което е
преведена сумата на търговеца от кредитора, липсват въведени спорове и възражения, че примерно търговецът не е
получил стойността на закупени от кредитополучателя вещи или че вещите не са доставени на купувача, тоест липсва основание да се
приеме, че договорът по финансиране закупуването на вещи не е породил правното
си действие, че кредиторът примерно е неизправна страна като не е отпуснал кредита
и че покупко-продажбата на посочените вещи реално не е изпълнена по вина на
банката, която отпуска кредита или по вина на търговеца, като основание за длъжника
/потребителя/ изобщо да не започне да изпълнява задължението си да погасява
кредита чрез месечни погасителни вноски или да се откаже от договора.
Определените лихвени проценти като фиксиран лихвен процент и като ГПР съответстват
на закона и не е налице нито нарушаване на добрите нрави по тези клаузи нито
заобикаляне на закона.
Следователно и предвид
неизправността само и единствено на
кредитополучателя към кредитора-цесионер на вземането, то същият дължи пълно
изплащане на задължението си по сключения договор за стоков кредит.
Длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия чрез връчване на уведомителното писмо на
назначения му особен представител.
Фигурата на особения
представител на отсъстващ ответник, който е уведомяван за исковия процес чрез
залепване на уведомление по чл.47 ал.5 от ГПК
е ясна и не се нуждае от коментар. Същата включва процесуално
представителство и защита както на процесуалните права на представлявания ответник, така и е
адресат на задължението чрез него да се реализират всички относими процедури във
висящото исково производство към
уведомяването на представлявания чрез особения му представител за действия,
извършени от кредитора и насочени към този неизправен длъжник, включително и
връчването на уведомленията за цесия. Уведомяването за цесия е валидно
извършено чрез връчването му на особения представител на длъжника. Целта е да
се осигури както своевременна защита на длъжника в исковия процес така и да се
съдейства за развитието на търговския оборот с участието на потребител в него,
както и да се гарантират и правата на търговеца, наред с гарантиране правата и
на длъжника-потребител. Обратното би означавало неравнопоставеност в правата и
задълженията на кредитора-цесионер и длъжника -потребител, която е във вреда на
кредитора и е за сметка на потребителя, блокиране
на всички процесуални процедури дори и чрез назначаването на особен представил
на отсъстващата страна и невъзможност кредиторът да реализира правата си по
създадените правоотношения чрез уведомяването
на длъжника на кого следва да престира задължението си след уведомяването за
извършената цесия за да произведе последното правното си действие, съгласно
закона. В този смисъл, не съществува процесуална пречка или изрична законова
забрана, която да не позволява
уведомлението за цесия по чл.99
ал.3 от ЗЗД да не може да се извърши чрез връчването му на процесуалната фигура
на назначен на длъжника особен представител
при изчерпани всички други процесуални възможности за уведомяване, предвидени в
ГПК, както е в процесния случай и след като длъжникът не е намерен на известния
според регистрите на базата данни „Население“ постоянен и настоящ адрес поради
отсъствието си от страната.
Без значение за
изпълнението респективно неизпълнението на
задълженията по договора за стоков кредит за финансиране на стоки, каква точно е сметката на търговеца по която
да е преведена сумата. Такава е посочена в Приложение №1 към Рамковия договора
за цесия. Достатъчно е, че ползващият се от договора за стоков кредит
потребител е признал изпълнението на
задълженията по договора от страна на кредитора, извършен е превод на сумите на
търговеца и от последния са закупени процесните стоки още на дата 25.10.2016г.,
/оспорване на този факт няма въведено от ответника/, тоест в резултат на тези
действия на кредитора и на търговеца е налице усвояване на стоковия кредит според
неговата цел и предназначение, поради което
за длъжника е възникнало задължение да погасява кредита, той признал
това свое задължение и го е
погасявал 18 /осемнадесет месеца / и до 25.04.2018г., внасяйки последователни
месечни погасителни вноски. Ако кредитът не беше усвоен, не бяха закупени
процесните стоки, или не беше платено от кредитора на търговеца, то не би имало
основание потребителят да погасява сумите по кредита, които изобщо не дължи.
Това негово действие е признание за изправността и настъпилото изпълнение на
договора от страна на кредитора и от търговеца-продавач на стоките и следващото
се от това задължение за потребителя да погаси този кредит след като целта на кредита е постигната. В
тази връзка е и заключението на експерта К. за извършените счетоводни операции
между кредитора „Б.“ ЕАД и търговеца /Т.Б.
ЕАД/ по превода на процесната сума за закупуване на стоките от потребителя
както и за изплащане на застрахователната премия по застраховката. Плащането е
надлежно установено чрез данните от изслушаната счетоводна експертиза, като е
без значение по коя банкова сметка ***. В случая плащането е станало чрез
използване на кредитна карта „Б.-Директ“ и изготвено съответното платежно
нареждане, удостоверяващо превода и плащането. Сумата е надлежно осчетоводена
при Б. ЕАД тъй като се касае за
счетоводна операция извършена от банката -кредитор в деня на отпускането на
кредита и няма как да бъде осчетоводена
при цесионера ищец, доколкото договорът за цесия е сключен около 16 месеца след сключването на договора
за стоков кредит, предвиждащ еднокартно и безкасово усвояване по сметката на
търговеца, като усвояването от кредитополучателя се извършва в рамките на деня,
в който кредита се отпуска/т.3 от раздел едно римско от ОУ/.
Предвид изложеното
обжалваното решение ще следва да се потвърди изцяло. Не са налице пороци на същото
визирани във въззивната жалба.
При този изход на спора
в полза на въззиваемото дружество ще следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100лв за юрисконсултско възнаграждение и 210лв
възнаграждение за особен представител. Дружеството не е извършило разноски под формата на държавна такса в
размер на 120лв, нито е посочено основанието
за това в списъка по чл.80 от ГПК и
такива не му се следват.
Жалбоподателят Х.М., защитаван във въззивното производство от
особен представител дължи държавна такса за въззивното производство, съгласно
т.7 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г. на
ОСКТК, и следва да заплати сумата от 86.68лв по въззивното обжалване, съгласно
чл.18 ал.1 от ТДТССГПК.
Водим от горното и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Пазарджишки
районен съд №260196 от 02.11.2020г. постановено по гр.д.№284/2020г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА
Х.В.М. ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.“ Д-р П.Д.“ **, офис сграда Л., ********, представлявано от Д. Б.Б.,
с пълномощник юрисконсулт К.Г.В.М., разноски за въззивното
производство в общ размер на 310лв /триста и десет лева/, а по сметка на Окръжен съд
Пазарджик да заплати държавна такса от 86.68лв /осемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/ за въззивното
обжалване.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2