Решение по дело №4900/2017 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1647
Дата: 25 юли 2018 г. (в сила от 18 септември 2018 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20172120104900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1647                                 25.07.2018 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                    ХVI граждански състав

На двадесет и пети юни                                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА

                                                                

при секретар Мирослава Енчева 

изслуша докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 4900/2017г.

и за да се произнесе взе в предвид следното: 

    

               Предявена е искова молба от К.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** против К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се иска прогласяване нищожността на договора за продажба, обективиран с нотариален акт № 170, том I, рег. № 3487, нотариално дело № 129/25.09.2012г. на Нотариус Ангел Николов, вписан под № 426 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Бургас, по отношение на ½ идеална част от земеделски имот, находящ се в землището на гр. Бургас, ЕКАТТЕ 07079, Община Бургас, а именно: поземлен имот с идентификатор 07079.2.578 /нула седем нула седем девет точка две точка пет седем осем/ от ОПФ, със стар идентификатор 035009 /нула три пет нула нула девет/ по плана за обезщетяване, представляваща посевна площ от 6.936 дка, трета категория, в местността “ОНИКИЛИКА”, начин на трайно ползване - нива, при граници и съседи: № 035007-посевна площ на насл. на Е. П. В.; №000059-ведомствен път на Държавна собственост, № 035010-посевна площ на насл. на Я.П.С.и № 035002-посевна площ на Държавен поземлен фонд, прехвърлена от С.А.Т., като сключен поради липса на съгласие - иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и поради противоречие със закона – иск по чл. 26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.

              Ищцата твърди, че е наследник на С.А.Т., починала на 14.03.2002г. в К. Процесната идеална част от имота е била продадена на ответника въз основа на пълномощно, заверено на 24.09.2012г. Сочи се, че с това пълномощно ответникът К. К. е преупълномощил адв. Д. С. К. от гр. И. да му продаде описания по-горе недвижим имот. Сочат се и нарушения и на чл. 38 от ЗЗД. Моли исковете да се уважат.                

             Ответникът е представил отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи се, че е прехвърлена собствеността по волята на неговата майка. Възстановяването на тези земи е продължило дълъг период от време, поради което разпореждането е осъществено в по-късен момент. Тези действия били известни на всички сънаследници към момента на извършването им и никой не възразил. Моли исковете да се отхвърлят. Позовава се на изтекла давност.              

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

                Представен е процесния нотариален акт № 170, том I, рег. № 3487, нотариално дело № 129/25.09.2012г. на Нотариус Ангел Николов, вписан под № 426 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд  Бургас, видно от който Д.С.К., като пълномощник на Ю. Б. и на С.А.Т. продава на К.И.К., чрез пълномощника му адв. Д.С.К. собствената им земя, находяща се в землището на гр. Бургас, ЕКАТТЕ 07079, Община Бургас, придобита от тях чрез наследяване, а именно: поземлен имот с идентификатор 07079.2.578 от ОПФ, със стар идентификатор 035009 по плана за обезщетяване, представляваща посевна площ от 6.936 дка в местността “ОНИКИЛИКА”.

             Представен е препис от смъртен акт, както и превод на същия от английски, видно от който С.А.Т. е починала на 14.03.2002г.              Представени са два броя удостоверения от МВР, СДВР, Отдел български документи за самоличност със справки относно регистрираните данни за лицето С.А.Т..

             Не е спорно, че страните са деца на С.А.Т., като е представено и удостоверение за наследници на И. Х. Т., видно от което С.А.Т. е негова съпруга, а ищцата и ответникът са негови деца. Деца на С.А.Т. са и Ю. Х., А. З. /Х./, К. Х. и Д. Х. Децата на починалата С.А.Т. я наследяват по равни части – т.е. по 1/6 идеална част.

              Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда. За ищцата, предявила установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и тя е процесуално легитимирана да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик по наследство на цялата претендирана идеална част от процесния имот, макар и да не е страна по договора. В случая ищцата обосновава права на собственост върху идеална част - 1/6 от прехвърлената ½ от процесния имот.  Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец. С оглед на това съдът намира, че ищцата е предявила частично недопустим иск, а именно – в частта му, с която се претендира нищожност на процесния договор за покупко-продажба относно останалата идеална част от процесния имот, която не е нейна собственост /Решение № 295/27.11.2013г. по дело № 2141/2013г. на ВКС, ГК, III г.о./. В тази част производството като недопустимо следва да бъде прекратено.

              Представено е пълномощно, с което К.И.К., в качеството си на пълномощник на Д. Б. и на С.А.Т., преупълномощава адвокат Д.С.К. да ги представлява пред нотариус с район на действие БРС, като продаде на К.И.К. описаната земеделска земя. В същото пълномощно е посочено, че К.И.К. е упълномощен с пълномощно на нотариус в провинция М. от 22.08.2012г., К., заверен от служител „Заверки“ в департамент по външните работи и международна търговия, удостоверено от консулството на Канада, София и Външно министерство на Република България.

             В качеството на свидетел е изслушан В. Х., който сочи кога ищцата е научила за смъртта на майка си и как се е снабдила с официална информация за това обстоятелство.      

             Съдът намира, че предявените искове следва да се разгледат при условия на евентуалност. За да бъде уважен иска по чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД следва да бъде установена липса на съгласие от страна на продавача, субсимирана под прекратяване на пълномощието поради настъпила смърт на упълномощителя към момента на сключване на атакувания договор за продажба.

             Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал.1 от ЗЗД със смъртта на упълномощителя са прекратени всички права на пълномощника. Не е спорно между страните, че продавачът С.А.Т. е упълномощила ответника К.И.К. да се разпореди със собствената й идеална част от описания в исковата молба имот. Установи се от доказателствата по делото, че в качеството на пълномощник на продавача ответникът е преупълномощил трето лице и е продал на себе си имота. Установи се, че процесната сделка е изповядана след повече от десет години след смъртта на продавача С.А.Т.. Същата е починала на 14.03.2002г., а процесният договор е сключен на 25.09.2012г. Сделката е сключена при липса на представителна власт на пълномощника, действал с прекратено към момента на сключването на договора пълномощно. При така събраните доказателства съдът намира предявения иск за прогласяване на нищожност на процесната част от договора за продажба за основателен. Сделката е сключена при липса на съгласие. Не е налице волеизявление, тъй като правният субект е престанал да съществува поради настъпила физическа смърт. С оглед установеното по делото се налага извода, че договорът по отношение на процесната 1/12 идеална част е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД във вр. чл. 41 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Искът за нищожност не се погасява по давност. Следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че договорът в тази част е нищожен поради липса на съгласие.

               След като първият иск е доказан, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск. Твърдяното нарушение на чл. 38 от ЗЗД предполага сделка, която не страда от порока липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД във вр. чл. 41 от ЗЗД.             

              На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част, в размер на 482 лева.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в която е предявен иск от  К.И.К., ЕГН ********** против К.И.К., ЕГН **********, за прогласяване нищожност на договора за продажба, обективиран с нотариален акт № 170, том I, рег. № 3487, нотариално дело № 129/25.09.2012г. на Нотариус Ангел Николов, вписан под № 426 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Бургас, за горницата над 1/12 до претендираната ½, прехвърлена от С.А.Т..

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска К.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** против К.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че договора за продажба, обективиран с нотариален акт № 170, том I, рег. № 3487, нотариално дело № 129/25.09.2012г. на Нотариус Ангел Николов, вписан под № 426 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд Бургас, по отношение на 1/12 идеална част от земеделски имот, находящ се в землището на гр. Бургас, ЕКАТТЕ 07079, Община Бургас, а именно: поземлен имот с идентификатор 07079.2.578 /нула седем нула седем девет точка две точка пет седем осем/ от ОПФ, със стар идентификатор 035009 /нула три пет нула нула девет/ по плана за обезщетяване, представляваща посевна площ от 6.936 дка, трета категория, в местността “ОНИКИЛИКА”, начин на трайно ползване - нива, съседи: 07079.2.574, 07079.2.579, 07079.2.586, 07079.2.577, прехвърлена от С.А.Т. е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, във вр. чл. 41 от ЗЗД поради липса на съгласие.

              ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 482 лева /четиристотин осемдесет и два лева/ съдебно – деловодни разноски.

               Решението, в частта, с която производството се прекратява, има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба пред Бургаския окръжен съд. В останалата част, решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ С.Петрова

Вярно с оригинала:

И.Г.