Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.03.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На девети март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо А.
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията А.гражданско дело номер 4420 по описа за 2020 година.
Обжалвана е заповед № 10-00-763/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на С.А.Ч. правото да придобият собственост върху имот № 334.217 с площ 500 кв.м., местност Бащиното - Бобоолу /Юнаците/, землище на с. ... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.517, № 334.608 и 334.610.
Жалбоподателите М.П.Д., И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т. Б.и В.И.В. твърдят в жалбата, че заповед №10-00-763/23.03.2020 год. на кмета на Община Стара Загора е незаконосъобразна. Същите били наследници на Къньо Б. Стоянов, като с Решения №, № 25275/16.04.1999г.; 25227/28.06.1999г. на ПК - Стара Загора им било възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на село ..., община Стара Загора, попадащи в обхвата на действие на §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържат, че за да е налице правото да се придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо да са изпълнени следните материалноправни предпоставки при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до 31.01.1998г. - условие за допустимост на производството; 2. право на ползване върху земеделски земи, което е предоставено по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989г. постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963г., № 12 от 1971г., № 76 от 1977г., № 1 от 1981г., № 11 от 1982г., № 30 от 1985г., № 26, 58 и 67 от 1987г. и № 34 от 1989г.; 3. земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Считат, че заповедта не е мотивирана- в нея липсвало посочване на кого е било предоставено правото на ползване по законоустановения ред, кое е лицето, подало заявление за трансформация, и кога и на какво основание. Освен това с цитираното в обжалваната заповед решение №111а/21.09.1978 год. на ИК на ГОНС Стара Загора на наследниците на С.А.Ч. не било предоставено правото на ползване върху имот в землището на с...., област Стара Загора. Твърдят също така, че посоченият в заповедта имот никога не е представлявал овощна градина-нито към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, нито към момента на подаването на заявлението, нито към момента на произнасянето на комисията. Твърдят, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на преклузивния срок съгласно ЗСПЗЗ, в който е следвало да се произнесе назначена от кмета на община Стара Загора комисия. Не било изпълнено и изискването земеделската земя да е единствена за семейството на ползвателя, който да живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Не били налице изискуемите от закона условия на наследниците на С.А.Ч. да бъде признато правото да придобият собственост върху имот №331.40, с площ от 1000 кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Бащиното/Бобоолу/ Юнаците", землище с ..., област Стара Загора. Следователно, заповед №10-00-763/23.03.2020 год. била незаконосъобразна и трябвало да бъде отменена, като им бъдат присъдени направените от тях разноски по делото.
Ответникът по жалбата Кмет на Община Стара Загора взема становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че са налице предпоставките по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността от ползвателя.
Заинтересованите страни Р.С.И. и Д.С.Ч. вземат становище, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като са налице материалноправните предпоставки за допуснатата от административния орган трансформация на правото на ползване в право на собственост.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, вр. с чл. 146 АПК, намери за установено следното.
С оспорената пред съда заповед № 10-00-763/23.03.2020 г. кметът на Община Стара Загора е признал на наследниците на С.А.Ч. правото да придобият собствеността върху имот № 334.217 с площ 500 кв.м., местност Бащиното - Бобоолу /Юнаците/, землище на с. ... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.517, № 334.608 и 334.610.
С представеното по делото решение № 25275/16.04.1999 г. на ПК - Стара Загора е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари граници на наследниците на К.Б. Стоянов върху за земеделски земи в землището на с...., местности Равна усойна и Атюрен, находящи се в терен по § 4. Видно от удостоверение за наследници № 3034/03.06.2019 г. на Община Стара Загора, жалбоподателите са наследници на К.Б. Стоянов, починал на 20.10.1975 г. С оглед на това съдът счита, че жалбоподателите са легитимирани да оспорят горепосочената заповед на кмета на Община Стара Загора.
Обжалваната заповед е издадена от кмета на Община Стара Загора, който е овластен по силата на §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ да издаде заповед за придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти. Заповедта е издадена в установената от чл.59 АПК писмена форма. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до липса на волеизявление и обуславящи на това основание нищожност на акта. От доказателствата по делото не се установява при издаването на акта административният орган да е преследвал цел, различна от законоустановената, която не би могла да се постигне с никакъв акт, нито на същия, нито на който и да било друг орган. По тези съображения съдът намира, че оспорената заповед № 10-00-763/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора представлява валиден административен акт.
В жалбата е направено искане за отмяна на оспорения административен акт поради неговата незаконосъобразност. Жалбата е подадена в срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
За издаването на атакуваната заповед за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот административният орган е бил сезиран със заявление № 0905019/26.05.1992 г., подадено от С.А.Ч.. Следователно заявлението е депозирано в срока по § 4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Действително административният орган е предприел действия по разглеждане на заявлението далеч след изтичането на срока по § 62, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но посоченият срок е инструктивен и неспазването му не преклудира правата на заявителя /в този смисъл е решение № 10637 от 17.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2010 г., IV о./. Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като в нея са посочени фактическите основания за издаването й: отразено е, че към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността имотът представлява лозе и овощна градина.
Така изложените съображения на административния орган насочват към предпоставките, уредени в хипотезата на нормата на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Основна предпоставка за възникване на правото по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е на лицето да е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Видно от приложеното към административната преписка и представено в заверен препис по делото решение № 111“а“ по протокол № 13/21.09.1978 г. на ИК на ГНС - Стара Загора с приложен към него списък, на С.А.Ч. е било предоставено ползването на 0,5 дка в местностите Бобоолу, Атюрен и Найденови пръти по силата на 76-то ПМС от 05.12.1977 г. /очевидно се има предвид Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба - Обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.1978 г., изм., бр. 9 от 1.02.1980 г., доп., бр. 62 от 8.08.1980 г., отм., бр. 9 от 30.01.1981 г./. В протокола Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г. е отразено, че Бобоолу и Юнаците са наименования на една и съща местност. С оглед на това съдът приема, че налице първата предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост върху новообразуван имот.
Следващата предпоставка за пораждане на правото по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е към момента на подаване на заявлението за трансформиране на собствеността в имота да са били налице определени видове насаждения. Според § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /в редакцията при образуване на административното производство/ ползвателят придобива правото на собственост, когато земята представлява лозе, овощна градина или е засята с етеричномаслени култури.
От показанията на свидетеля П.К.А.се установява, че С.Ч.имал място североизточно от Студентски град. Мястото било разположено до горичка и в долната му част имало дере. От С.знаел, че мястото му било дадено от Община Стара Загора. Мястото се обработвало - имало лозе и овощни дървета, част от които – сливи. През времето от 1989 до 1992г. С.правел ракия от гроздето и сливите и свидетелят му помагал да носят продукцията на казана. Уточнява, че са били съседи със С.и е ходил на мястото четири-пет пъти съм ходил на това място. Там имало и навес за съхранение на инструменти, виждал е и засадени моркови и картофи. Свидетелят С.С.П./внук на С.Ч./ сочи, че дядо му всяка събота и неделя го е водил на място до Студентски град в землището на село .... В едната част на това място имало лозе, а в другата - овощни дръвчета. Отзад имало дере. Дядо му обработвал този имот, докато бил жив, т.е. до 1994 г. От гроздето варял ракия и вино, а другата продукция била за изхранване. В мястото имало сливи, череши и дрян. Овощните дръвчета били над 10-12.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имот 334.217 по плана на новообразуваните имоти попада върху имот 84 по плана на бившите собственици. В плана на ползвателите от 1992 г. С.А.Ч. е записан като собственик на имот 217, като в графичната част на плана има поставен условен знак за овощна градина.
При така установената от свидетелските показания и експертното заключение фактическа обстановка се налага изводът, че към релевантния момент - 1 март 1991 г., предоставената за ползване земеделска земя е представлявала лозе и овощна градина по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, доколкото в имота са били налични овощни и лозови насаждения. По този въпрос следва изцяло да бъдат възприети съображенията, изложени в решение № 35/24.03.2016 г. по гр.д. № 5784/2015 г. на ВКС, II г.о., ГК, в което се казва следното: „Нормата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ дава преференциална възможност на ползвателите на земи, представляващи лозя и овощни градини, да придобият правото на собственост върху тя, след като подадат заявление в определените от закона срокове и ги заплатят на собственика чрез общината. В закона не е дадена легална дефиниция на понятието „лозе“ и „овощна градина“. Според „Речник на българския език“, издание на Института за български език значението на думата „градина“ е място, най-често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета. След като законодателят не е предвидил чрез въвеждане на легална дефиниция различно от общоприетото значение на думата, то следва, че за да се приеме даден имот за овощна градина/лозе по смисъла на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, е необходимо да е засят с дървета или храсти с цел производство на плодове или ядки, съответно с лози за производство на грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар.“.
Ирелевантни с оглед предмета на настоящото производство са обстоятелствата, свързани с притежавани от ползвателя други земеделски земи. Касае се за различно основание за трансформация на правото на ползване в право на собственост, уредено в § 4б ПЗР ЗСПЗЗ /в редакцията при образуване на административното производство/, изискващо земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В случая обаче нито заявителят не е позовал на такива обстоятелства, нито административният орган е основал акта си на тях.
По изложените съображения
следва да се приеме, че заповед № 10-00-763/23.03.2020 на кмета на Община Стара Загора е съобразена с установените в материалния закон /§ 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ/ изисквания за признаване правото на наследниците на С.А.Ч. правото да придобият собствеността върху имот № 334.217 с площ 500 кв.м., местност Бащиното - Бобоолу /Юнаците/, землище на с. ... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.517, № 334.608 и 334.610. Жалбата срещу същата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143, ал.3 АПК следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят направените от Община Стара Загора разноски по делото в размер на 450 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.143, ал.4 АПК следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят направените от заинтересуваните страни разноски по делото в размер на 360 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ по жалбата на М.П.Д. ***, И.В.Д. ***, С.В.В. ***, Т.В.Д. ***, К.Б.К. ***9, В.Т.Б. *** и В.И.В. *** против заповед № 10-00-763/23.03.2020 г. на кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на С.А.Ч. правото да придобият собственост върху имот № 334.217 с площ 500 кв.м., местност Бащиното - Бобоолу /Юнаците/, землище на с. ... по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.517, № 334.608 и 334.610, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.П.Д. ***, И.В.Д. ***, С.В.В. ***, Т.В.Д. ***, К.Б.К. ***9, В.Т.Б. *** и В.И.В. *** да заплатят на Община Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ 107, представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, сумата 450 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.П.Д. ***, И.В.Д. ***, С.В.В. ***, Т.В.Д. ***, К.Б.К. ***9, В.Т.Б. *** и В.И.В. *** да заплатят на Р.С. *** и Д.С.Ч. *** сумата 360 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :