№ 176
гр. Перник , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камелия Г. Ненкова
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от Камелия Г. Ненкова Гражданско дело №
20201720104897 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу
В. Г. АТ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: град Перник, кв. П., бл.1, ет.8,
ап.230, с искане съдът да признае, че ответницата дължи на ищцовото дружеството следните
суми: сумата 1041,09 лв. /хиляда четиридесет и един лева и 9 стотинки/, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата
112,87 лв. /сто и дванадесет лева и 87 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата 1041,09 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително за топлофициран имот, находящ се в
гр.Перник, кв. П. 1/К/230.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия,
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 09.03.2020 г. и
заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен
ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на
процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ЧГД № № 02527 по описа на съда за
1
2020 година, по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-
икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.
Представени са и писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез процесуалния й
представител- адв. В. На следващо място заявява, че не притежава в гр. Перник и подробно,
описан в ИМ с административен адрес: гр. Перник, кв. П. 1/К/230, респ. оспорва размера на
правата на собственост и ползване сам и единствен и от страна на мен ответника изцяло.
Оспорва претенциите като недължими, оспорва ги както по основание, така и по размер.
Оспорва и наличието на облигационна връзка с Дружеството. Заявява, че не е
СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ, като сочи, че няма качеството на потребител на
ел. енергия. В производството и от ангажираните доказателства не се установявало, че
партидата се води на името на ответника, не се установявало и от кой момент е открита на
негово име евентуално, не се установява ответникът да е собственик на процесния имот.
Тези всички факти подлежат на пълно и главно доказване в процеса и съобразно указаната
доказателствена тежест, като и съобразно ОУ и отразеното в тях не можело да се приеме че
договорът между страните в настоящото производство следва да се счита сключен не по
силата на закона и не от момента в който съответното лице е придобило право на
собственост или ползване върху топлофицирания имот. На следващо място заявява, че не
оспорва исковите претенции, като да са погасени по давност изпяло. Оспорва пасивната
материална легитимация на този ответник по отношение имота и задължението в
претендираннте размери.
Оспорва, че през процесния период, именно ответникът е ползвал каквато и да е
доставена от дружеството топлинна енергия на този адрес и ако се докаже моя собственост.
Моли съда да не да не допуска така поисканите експертизи, тъй като не касаят факти, които
да се явяват спорни за процеса, а единствено и само ще утежнят с разноски производството
и за двете страни.
Счита, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото. Още повече, че
формулираните въпроси не изискват специални знания, а представляват опит на ищеца да
замести с вещо лице липсата на годни писмени доказателства относно твърдените чрез
въпросите на СТЕ и ССчЕ факти и обстоятелства, още повече че не оспорваме справката
представена от ищеца. Моли евентуално по поисканата от ищеца счетоводна експертиза,
тъй като тя ще бъде изготвена само и единствено върху „документи - фактури или
квитанции” и за които самия ищец сочи че са „начислявани”, докато подобна експертиза
следва да бъде обоснована от наличните в паметта на СТИ (топломер) данни за реално
отчетена топлоенергия, преминала през законно монтирано и сертифицирано СТИ. Така
формулираните задачи са недопустими и целят само увеличаване разноските по делото и
желание ССЕ да преразкаже твърденията във фактурите относно факти, които не оспорваме.
Претендира разноски, прави възражение за разноските на ответната страна.
2
По делото са проведени няколко съдебни заседания, в които са събрани
допълнители писмени доказателства, в това число- на 12.07.2021 г. е постъпило писмо под
рег.№ 3551 от община Перник, с което действително, във връзка с протоколно определение
на съдебния състав от предходно съдебно заседание за задължаване на община Перник да
представи писмени доказателства, са представени следните данни и обстоятелства, както и
доказателства: в писмото на Община Перник е посочено, че в деловодството им е постъпило
заявление от 18.05.2021г. от адв. В.. С писмо изх. № 21ТР-1201(4)/17.06.2021 г. на адв. В. е
посочено, че му е върнат отговор. Посочено е, че изпращат приложено Решение №
49/23.04.1992 г. на Общински съвет за даване на преименуване на улици в гр. Перник, но
данни за Заповед или Решение за допуснато изменение на административен адрес за кв. Б.,
бл.36, ап.30, ет.8, идентичен с кв. „П.“, бл. 1, ет.8, ап.230, не са налични. Няма известие за
получаване писмото.
Посочено е, че Общината може да издаде удостоверение за идентичност по сега
действащия административен адрес, но е необходимо да се посочи пълен административен
адрес и да се представи нотариален акт за посочения имот. В архива на Община Перник
няма Заповед или Решение, с които е допуснато изменение на посочения административен
адрес. Приложени са копие от решението на Общински съвет и копие от писмото, което е
описано, че е изпратено до адв. В..
По делото съдът при взето становище и от двете страни по делото с протоколно
определение е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти по
делото- че до процесния недвижим имот е доставено за процесния период количество
топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба, както и, че се касае за
топлоснабден имот. По същество в последното по делото с.з. се явяват процесуалните
представители и на двете страни по делото, като юк Софрониева моли съда да постанови
решение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Адвокат В. за ответната страна
моли за отхвърляне на исковата претенция, като сочи, че по делото ищецът не е доказал
безспорно, че съответно претендира суми за ответен период, за процесния имот, за който да
твърди да е собственост на ответницата. От представените от Община Перник доказателства
не можело да се установи по безспорен начин идентичността на административните адреси
на процесния имот, поради което и счита, че това е основание за отхвърляне на исковата
претенция за периода.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 1568/11.6.2020г. по ч. г. д. № 02527 по
описа на съда за 2020 г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за
процесуално допустимо.
3
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна енергия,
извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято
дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (изм.
ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент
на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е посочено,
че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че
процесният имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на
потребител на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до
недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;начинът на
извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.
В съдебно заседание от 01.09.2021г., съдът след като в предходно с.з. е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че до процесния имот е
доставено процесното количество топлинна енергия за посочения период и на посочената
стойност, е приел по делото представени от Община Перник писмени доказателства, а
именно- постъпило на 12.07.2021 г. писмо под рег.№ 3551 от община Перник, с което, във
връзка с протоколно определение на съдебния състав от предходно съдебно заседание за
задължаване на община Перник да представи писмени доказателства, са представени
следните данни и обстоятелства, както и доказателства: в писмото на Община Перник е
посочено, че в деловодството им е постъпило заявление от 18.05.2021г. от адв. В.. С писмо
изх. № 21ТР-1201(4)/17.06.2021 г. на адв. В. е посочено, че му е върнат отговор. Посочено е,
че изпращат приложено Решение № 49/23.04.1992 г. на Общински съвет за даване на
преименуване на улици в гр. Перник, но данни за Заповед или Решение за допуснато
изменение на административен адрес за кв. Б., бл.36, ап.30, ет.8, идентичен с кв. „П.“, бл. 1,
ет.8, ап.230, не са налични. Няма известие за получаване писмото.
Посочено е, че Общината може да издаде удостоверение за идентичност по сега
4
действащия административен адрес, но е необходимо да се посочи пълен административен
адрес и да се представи нотариален акт за посочения имот. В архива на Община Перник
няма Заповед или Решение, с които е допуснато изменение на посочения административен
адрес. Приложени са копие от решението на Общински съвет и копие от писмото, което е
описано, че е изпратено до адв. В.. Изрично е посочено, че Общината не е делегирала такива
компетентности на Перник Инвест, а именно за издаване на удостоверения за идентичност
на имоти.
Съдът намира, че при тази доказателствена съвкупност и съобразно
разпоредбата на чл.154 ал.1 от ЗЕ предвиждащя, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. В
тежест на ищеца с оглед направеното оспорване изцяло на предявения иск е да докаже, че
ответника е собственик или титуляр на вещно право на ползуване в сграда етажна
собственост, като такива доказателства в настоящето производство, не са ангажирани. От
представените писмени доказателства по делото не се установи идентичност от
притежавания от ответника недвижим имот и процесното топлоснабдено жилище видно от
представеното и цитирано по-горе писмо от Община Перник. /в този смисъл виж Решение
по06629 по описа за 2019 г, касаещо същото лице ответник, но за друг исков период /.
Съгласно §42. от ПЗР на ЗЕ Потребител на енергия или природен газ за битови
нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Предвид изложеното съдът приема за недоказано, че ответника е потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ.
Горните съображения налагат извод за неоснователност на установителните искове
за дължимост на присъдените в полза на „Топлофикация – Перник ” ЕАД суми за ползвана
топлоенергия за процесния период, лихви и разноски, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за
претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че разноските следва да се присъдят на
ответната страна по делото, като ищецът бъде осъден да заплати сумите, съгласно
представения в последното по делото съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК-стр.29 , с
който ответната страна, претендира разноски в производството в размер на 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение, за което за ангажирани и писмени доказателства за
реалното им заплащане-договор за правна защита и съдействие, видно от който сумата е
била заплатена в брой за исковото производство, като същата сума се претендира и в
заповедното такова или на ответника се следват разноски в общ размер- 600 лева /като в
заповедното производство страна е била представлявана от друг адв. Ценев/, КАКТО е и
5
претенция по молба от 21.04.2021 г. -6, 20 лева за СУ ПО ДЕЛОТО и още 6, 20 лева за СУ
ИЛИ ОБЩО 12, 40 ЛЕВА за су по делото.
С оглед изложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу В. Г. АТ., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: град Перник, кв. П., бл.1, ет.8, ап.230, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата общо 1041,09 лв. /хиляда четиридесет и
един лева и 9 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 112,87 лв. /сто и дванадесет лева и 87 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г.
до 09.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата 1041,09 лв., считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително за топлофициран имот, находящ се в гр.Перник,
кв. П. 1/К/230., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 09.6.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
по ч. гр. дело № 02527 по описа на съда за 2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, да заплати на В. Г. АТ., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: град Перник, кв. П., бл.1, ет.8, ап.230,, сумата от
612,40 лева, разноски в производството-заповедно и искова за заплатено адвокатско
възнаграждение и такси СУ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч. г. д. № 02527 по описа на съда за 2020 г. на
ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6