Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Мария Методиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7827
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Н.Л.В. твърди в
исковата молба: настъпило 08.05.2019 г. поради спъване и падане на лява страна
на тялото й в резултат от несигнализирана и необезопасена дупка на десен
тротоар на ул. ********в посока на движение от бул. Панчо Владигеров към ул. ********жев,
стопанисван от ответника С.О.; задължение на последния да стопанисва и поддържа
в изправност повереното му имущество – пътищата и пътните принадлежности; увреждане,
изразяващо в закрито счупване на долния край на лъчева кост на лява ръка, на която
е поставена гипсова имобилизация; понесени от увреждането болки и страдания от
около три месеца, неудобства и дискомфорт, необходимост от обгрижване в
ежедневните нужди от близки и страх от случилото се, справедливото обезщетение
за които възлиза на 27500 лева, и направени във връзка с увреждането разходи за
преглед, за който й е издадено медицинско удостоверение на стойност 60 лева.
Претендира тези суми, заедно със законната лихва от увреждането – 08.05.2019 г.,
респ. от извършването на разходите – 22.05.2019 г., и адвокатско възнаграждение
по чл. 38 от ЗА.
Ответникът С.О. в срока по чл.
131 от ГПК оспорва изцяло исковете, излагайки възражения за недоказаност на претендираните
вреди и за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, справедливият размер на който възлиза на 2000 лева. Няма искане за разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил да поддържат в изправност пътищата и техните съоръжения, намиращи се
на територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се
предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа.
Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти
и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по
силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар. 1,
т. 1-3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 на ЗП С.О. следва да поддържа пътищата и
техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно
и удобно движение през цялата година.
От събраните по делото
допустими писмени и гласни доказателствени средства се установява, че на 08.05.2019
г. около обяд ищцата Н.В. заедно със своя приятелка - св. С.В., вървели по тротоара
на ул. ********на гр. София, за да пазаруват, когато ищцата се спънала в
несигнализирана и необезопасена дупка на тротоара, получена от счупени и
липсващи части от тротоарни плочки, и паднала на лявата страна на тялото си, при
което получила закрито счупване на долния край на лява лъчева кост на киткова
става. От лист за преглед на пациент № 065484 от 08.05.2019 г., издаден от
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от
вещото лице, се изяснява, че ищцата Н.В. е постъпила в Спешния травматологичен
кабинет на болницата на 08.05.2019 г. в 13.16 часа, където след извършени преглед
и рентгеново изследване на лявата киткова става, е установено „закрито счупване
на лява лъчева кост в долния й край“, което е възможно да настъпи при падане на
пешеходец на пътното платно върху дланта или гръбната част на ръката и механизмът
на получаване на който се установява от показанията на св. С.В., които съдът намира
за достоверни, като последователни, възпроизвеждащи лични възприятия на
свидетелката и кореспондиращи с другите данни по делото. Заради установеното
увреждане под локална анестезия на ищцата е извършено наместване на счупената
лъчева кост и обездвижване с гипсова лонгета за срок от 30 дни, което е
обичайното лечение за такава фрактура.
От свидетелските показания на
очевидеца на случилото се доказа по делото, че спъването и падането на ищцата е
станало в необезопасена и несигнализирана дупка от липсващи част от счупени плочки
на тротоара на ул. ********на гр. София, за която е безспорно, че представлява
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП. Полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища, част от
които е и ул. ********на гр. София, е на ответника С.О.. Ответникът не установи
в процеса на доказване да са предприети действия по обезопасяване на тротоара на
пътното платно на ул. 301, а и не го твърди. След като част от тротоарните
плочки на пътното платно са липсвали и не са били надлежно обезопасени, те несъмнено
са представлявали препятствие, създаващо реално опасност за безопасното
придвижване по пътното платно, част от което са тротоарите по арг. от пар. 1,
т. 1 и 2 от ДР на ЗП. Именно ответникът С.О. като юридическо лице, чрез своите служители или други
лица, на които е възложил изпълнението, е следвало да осъществи действията по
поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по
него. В случая именно бездействието на последните е довело и до неизпълнение на
горепосочените законови задължения, поради което съдът намира за установен фактическия
състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на общината
за противоправното й бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесния деликт на ищцата Н.В. е причинена телесна повреда, изразяваща се в
закрито счупване на лява лъчева кост в областта на киткова става, наложило обездвижване
на фрактурата с гипсова лонгета за срок от 30 дни. От приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че фрактурата на ищцата Н.В.,
потвърдена и при прегледа й на 22.05.2019 г., за който е издадено
съдебно-медицинско удостоверение № 142.5 от 2019 г., е зараснала в срок до 30
дни, през който тя е изпитвала дискомфорт при обслужването (така и показанията
на св. С.В.) и след който е продължила лечението си с рехабилитация, като общо
възстановителният (оздравителен) период при нея е приключил за 2 месеца. През
този период тя е търпяла болки и страдания – интензивни през първите 5-7 дни след
увреждането и през 2 седмици в началото на проведеното раздвижване на лявата й
киткова става, като през останалото време болките са били затихнали и спорадични
– вечер и при студено и влажно време. Към настоящия момент (почти около 5
месеца след увреждането) фрактурата на ищцата Н.В. е зараснала окончателно и
движенията й в китковата става възстановени, като е възможно да изпитва и
понастоящем единични болки при преумора на лявата киткова става, за които
свидетелства и св. С.В. и които отшумяват бързо след употреба на седативни и
обезболяващи средства.
По тези съображения съдът
приема, че болките и страданията, претърпени от ищцата Н.В. непосредствено след
падането й, както и в периода на възстановяване, представляват неимуществени
вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на изпълнителя на възложената
от С.О. работа, за чието виновно поведение ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
При определяне на размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат взети предвид
степента на телесното увреждане, периодът на възстановяване, възможните
усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки и т.н. От събраните
доказателства се установява, че непосредствено след увреждането, изразяващо се
в закрито счупване на лява лъчева кост в долната й част, наложило само
наместване на счупена лъчева кост и обездвижване с гипсова лонгета за срок от
30 дни, и в периода на възстановяване с продължителност от 2 месеца, ищцата е
изпитвала болки, страдания (интензивни такива за около 3 седмици от общия
възстановителен период) и дискомфорт - неудобства от затрудненията при обслужването
й през 30-те дни, през които не е могла пълноценно да си служи с лявата ръка. Установява
се също, че през възстановителния период и понастоящем при студено и влажно
време и умора ищцата е изпитвала и изпитва единични (спорадични) болки на увредената
киткова става. При определяне размера на обезщетението е необходимо да се
отчете и зрялата работоспособна възраст на ищцата – 49 години.
С оглед на така приетите за
установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата
за причинените неимуществени вреди от настъпването на процесното телесно
увреждане при спъване и падане от повредени и липсващи плочки на тротоара на
пътното платно, необезопасени от С.О., е в размер на 6000 лева. Във връзка с
тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за посочената сума, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 27500 лева – отхвърлен. Следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, която е
дължима по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от увреждането – 08.05.2019 г., до
окончателното му изплащане.
По делото се установява от
съвкупната преценка на представените епикриза, удостоверение и квитанция от
22.05.2019 г. и приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, че в
резултат от увреждането ищцата е извършила и разходи за преглед, свързани с полученото
от нея увреждане, т.е. налице е причинна-следствена връзка на извършените от ищцата
разходи и противоправното поведение, за което ответникът носи
гаранционно-обезпечителна отговорност. Предвид изложените правни съображения
искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за предявената сума
от 60 лева, поради което същият следва да бъде уважен. Законна последица от
уважаването на иска е също и присъждането на законна лихва от датата на тяхното
извършване – 22.05.2019 г., до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът следва
да бъде осъден за заплати на адв. А.Г. сумата – 358.01 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца безплатна
правна помощ, определено съразмерно на уважената част на исковете въз основа на
възнаграждение от 1628.17 лева с включен ДДС. Ответникът няма искане за
разноски, поради което такива не му се присъждат с решението.
Ответникът на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 281.98 лева,
представляваща разноски по производството за дължимата държавна такса от 242.40
леви и възнаграждение за вещо лице от 39.58 лева съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ********, с адрес: гр. София, ул. ********,
да заплати на Н.Л.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки, страдания и дискомфорт от получено
закрито счупване на долния край на лява лъчева кост на киткова става в резултат
от осъществено на 08.05.2019 г. спъване и падане от несигнализирана и
необезопасена дупка от счупени и липсващи плочки на тротоар, представляващ част
от пътното платно на ул. ********на гр. София, заедно със законната лихва върху
тази сума от 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 60 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се разходи за преглед, за
който й е издадено медицинско удостоверение № 142.05 от 2019 г.,
в резултат от същото
противоправно деяние, заедно със законната лихва върху тази сума от 22.05.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6000 лева до пълния
предявен размер от 27500 лева.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ********, с адрес: гр. София, ул. ********,
да заплати на адв. А.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 358.01 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на Н.Л.В. безплатна
правна помощ по производството.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ********, с адрес: гр. София, ул. ********,
да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
281.98 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова