Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 277
гр.
Горна Оряховица, 28.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГО, 8-ми състав, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СТЕФКА КОЛЕВА, като разгледа гр.д. № 2065 по описа на ГОРС за
Производството
е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Ц.М.Ц. *** чрез пълномощника му – адвокат Л. И.,
е предявил против Х.Х.Б. с пост. адрес ***, иск за връщане на сумата от 1800
лв., /от които 800 лв. предадени при подписване на предварителния договор между
страните, а останалите 1000 лв. предадени на ръка на 04.11.2016 г./, платени по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.10.2016 г., и
сумата от 3000 лв.- неустойка, дължима съгласно чл. 5 от договора между
страните за вредите от неизпълнението на договора поради развалянето му с
едностранно изявление на ищеца. Твърди, че окончателното прехвърляне на
идеалната част от имота, трябвало да се извърши в едноседмичен срок от
подписването на предварителния договор, т. е. до 02.11.2016 г., което не било
сторено от ответника. По тази причина ищецът изпратил нотариална покана до
ответника, с която го уведомил, че в случай, че не се яви до 11 часа на
следващия получаването й ден за сключване на окончателния договор, ще счита
договорът между страните за развален, поради виновното му поведение и ще
претендира дадените по договора суми и дължимата неустойка. Ответникът не се
явил в посочената в поканата нотариална кантора, за което бил съставен
констативен протокол, приложен към исковата молба. Поради развалянето на
предварителния договор между страните, претендира исковата сума като дадена на
отпаднало основание. Претендира сторените по делото разноски.
В писмения отговор на исковата молба, ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв. Д. П., оспорва иска. Счита, че не са
налице основанията за разваляне на договора, че купувачът не е дал подходящ
срок за изпълнение на ответника. Прави възражение за нищожност на договора
между страните на основание накърняване на добрите нрави и липса на съгласие
между страните. Въвежда възражение за прекомерност на неустойката, като иска
нейното намаляване. Оспорва претенцията
за връщане на сумата от 1000 лв. по предварителния договор, т.к. същата не била
обективирана в писмен акт между страните.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД:
Установява се, че на 26.10.2016 г. между ищеца и
ответника е сключен предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.
част от недвижим имот, находящ се гр. Д. О. Ответникът е поел задължение да
извърши прехвърляне на описаната в договора идеална част от недвижимия имот
пред нотариус. Уговорен е срок за сключване на окончателния договор – една
седмица, след подписване на предварителния договор между страните, или считано
от 26.10.2016 г. Страните са уговорили и неустойка в размер на 3000 лв. за
виновната страна при неизпълнение на договора. Установява се също, че след
сключване на договора ищеца е изпратил писмена покана до ответницата, като й е
дал срок до 11 часа на деня следващ получаването на поканата, да се яви пред
нотариус И. М. в гр. Г. О. за сключване на окончателния договор, като е оправил
и предупреждение, че в случай на неявяване ще счита предварителния договор
между страните за развален. Установява се, че ответницата е получила поканата
за сключване на окончателния договор, видно от обратната разписка/стр. 13/ по
делото на 25.11.2016 г. От приложения по делото констативен протокол съставен в
кантората на Нотариус И. М. с район на действие ГОРС, се установява, че ответницата не се е явила на посочения в
поканата ден и час.
Неизпълнението
на задълженията на ответника по договора е предпоставката, при която съгласно
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за ищеца възниква правото да развали договора с
едностранно изявление.
Правото
е упражнено с приетата по делото писмена покана, която видно от
удостоверяването върху обратната разписка за доставяне/стр.13/ е връчена на
ответника на 25.11.2016г.
По
делото не са налице и доказателства ответникът в дадения срок от връчването на
поканата да е изпълнил - като е прехвърлил ½ ид. част от имота, от което
следва, че като последица от изявлението на ищеца, обективирано в цитираната писмена
покана, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот е развален
и последиците му отпадат с обратно действие (чл. 88, ал. 1 от ЗЗД).
Това
означава, че платените от ищеца суми в общ размер от 1800 лв., 800 от които при
подписване на договора и 1000 лв., видно от приложената по делото разписка
на 04.11.2016 г., се явяват платени на
отпаднало основание и подлежат на връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Установява се, от назначената съдебно графическа
експертиза, че ищецът е дал сумата от 1000 лв. на ответника Х.Б. на 04.11.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Ищецът претендира вземане за неустойка за неизпълнение.
Съгласно т. 5 от Договора, при неизпълнение на задължение по правоотношението
между страните, виновната страна дължи на изправната неустойка в размер на 3000
лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника, че уговорената неустойка е нищожна, защото накърнява
добрите нрави, както и за прекомерност на същата, т.к. съотнесена към общата
цена по договора, която е 10 000 лв., същата се явява в размер малко по –
малко от 1/3 от продажната цена.
В случая следва
да се отговори на поставеният от особения представител на ответника материалноправен
въпрос, до каква степен се простира договорната свобода на страните да
определят неустойката по чл.92 от ЗЗД, нейният размер,трябва ли са бъде
фиксирана конкретно или може да бъде определена като процент от главното
задължение. Съдебната практика изисква съдът да изтълкува волята на страните
дори когато тя е неясна и едва след това да направи своите изводи за
основателност на предявения иск. Доколкото в закона липсват конкретни
предписания относно начина на определяне на неустойката /нормата на чл.92 от ЗЗД е диспозитивна/следва да се приеме, че страните са свободни сами да
определят този начин – като глобална сума или като процент от главното
задължение, както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или
периодично. Страните са договорили заплащане на ½ ид. част от предмета на
договора за сумата от 10 000 лв. С оглед неизпълнение, са уговорил, че
всяка от тях ще дължи неустойка, която са фиксирали като глобална сума – сумата
от 3000 лв., т. е. налице е равнопоставеност на страните, защото неустойката би
се дължала при неизпълнение, както от продавача, така и от купувача. С оглед
неизпълнението по договора и последвалото му разваляне, ищецът конкретно се е
позовал на клаузата за неустойка в договора. Следва да се има в предвид, че
освен обезпечителната и обезщетителна функции, неустойката изпълнява и
наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка
и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения
размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, защото е претърпял вреда, а защото
в следствие на неизпълнението длъжникът ще заплати неустойка като санкция за неизправното
му поведение. С оглед на това съдът намира, че са неоснователи възраженията на
ответника, че неустойката следва да се намали до размера на реално претърпените
вреди, както и че същата е нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Ето защо съдът приема, че предвидената в
предварителния договор неустойка не е нищожна и уговорената сума се дължи, като
последица от неизпълнението.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото за
възнаграждение за един адвокат в размер на 566лв., разноски за заплатена
държавна такса в размер на 192 лв., разноски за възнаграждение за особен
представител в размер на 566 лв.
На основание чл. 77 ГПК
съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да плати по сметка на ГОРС
сумата от 150 лв. за назначената по делото съдебно-графическа експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Х.Х.Б., ЕГН **********, с пост. адрес: *** да заплати на Ц.М.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД сумата
1 800лв., платена на отпаднало основание по предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 26.10.2016 г., на
основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата 3 000лв., представляваща неустойка,
дължима за неизпълнение на задължение на ответника по договора между страните,
регламентирана в т. 5 от същия, ведно със законната лихва върху главниците
считано от 30.11.2016г. до изплащането на сумите, а на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата 1324 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА Х.Х.Б., ЕГН **********, с пост. адрес: *** да заплати
по сметка на Горнооряховския районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 150
лв., разноски за назначената по делото съдебно – графическа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.