Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
гр.Плевен, 05.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
при секретаря Д.
Добрева, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело №875 по описа за 2019 г. на Административен съд Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП
вр. с чл.166 ал.3 от ДОПК.
Производството по делото е образувано по жалба от А.В.В. ***, чрез адв.Д. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане №11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който е отказано изплащане на финансова помощ общо в размер на 24447,50лева, представляваща второ плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г., прекратен е Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. и е определено за изплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50лева, представляващо първо плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018г.
В жалбата се твърди, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на приложимите административно-производствени правила. Счита се, че актът е издаден в нарушение на ЗУСЕСИФ, ЗПЗП, Наредба №14/28.05.2015г., както и на Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г., съфинансирана от Европейския фонд за развитие на селските райони. Твърди се, че не е налице неизпълнение на задължението по чл.9 т.4 от договора, а именно че не е увеличен икономическият размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000евро, измерен в стандартен производствен обем, в срока по чл.6 ал.1 от договора. Твърди се още, че не е налице виновно поведение за соченото в акта нарушение. Счита се, че е изпълнено задължението по договора за изпълнение на одобрения бизнес план и за нарастване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния му размер при кандидатстването (м.април 2016г) с най-малко 4000евро, измерен в стандартен производствен обем (СПО). В тази връзка се твърди, че неправилно е отказано допускане на заявените имоти №073030 с площ 4,503дка и №073025 с площ 4,500дка, находящи се в с.Ъглен, община Луковит, обл.Ловеч, при изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството в СПО. Сочи се, че административният орган неправилно е приел, че тези имоти следва да се изключат при изчисляване на нарастването на икономическия размер, доколкото не са били посочени в заявлението за подпомагане при сключване на договора в Таблица 1 „Налична за стопанството земя” или Таблица 1А от одобрения бизнес план, като това изключване е довело до извод, че няма увеличаване на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО. В тази връзка се счита, че тези два имота следва да бъдат допуснати при изчисляване икономическия размер на стопанството в СПО и при проверка изпълнението на изготвения и одобрен бизнес план, като се твърди, че е налице реално нарастване на икономическия размер и изпълнение на заложените в договора критерии. Твърди се, че в двата имота, в изпълнение на бизнес плана, са извършени реални инвестиции довели до създаване на нова овощна градина с площ 9,003дка, засадена с овощни дървета-сливи, сорт „Стенлей”, което е довело безспорно до увеличаване на икономическия размер на стопанството измерен в СПО. Твърди се, че за така извършените инвестиции са представени документи пред административния орган. Счита се още, че е налице хипотезата на чл.38 ал.7 т.1 от Наредба №14/2015г. относно установеното изключение, касаещо земя собственост на ползвателя и/или собственика, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18месеца, считано от датата на кандидатстване. В тази връзка се твърди, че пред административния орган са представени договори за наем с описаните имоти, които са сключени преди подаване на заявлението за кандидатстване, поради което конкретната земя следва да бъде включена при изчисляване на икономическия размер на стопанството в СПО. На следващо място се твърди, че при подаване на заявлението за подпомагане и сключване на договора е бил задължително консултиран, съгласно нормативните изисквания, от консултант – съветник по земеделието, при това служител на ведомството, в което е и ДФЗ – МЗХ. В тази връзка се счита, че не е налице виновно поведение. Счита се още, че наложената мярка с АУПДВ се явява несправедлива и не съответства на целите на закона. На последно място се твърди, че в акта не са изложени мотиви нито за отказа за изплащане на финансовата помощ, нито са обсъждани представените доказателства, нито е коментирано подаденото възражение. Счита се, че това нарушение е съществено и обосновава незаконосъобразност на АУПДВ. В заключение се моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.
От ответника е дадено становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт П., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че издаденият АУПДВ е законосъобразен, което се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лева.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорения акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че А.В. е регистриран с УРН 656185 в ИСАК и с подадено заявление с УИН 11/130715/45644 от 13.07.2015г. земеделският стопанин е кандидатствал по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” по Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., като местоположението на стопанството е в с.Ъглен, общ.Луковит, обл.Ловеч. Към заявлението са приложени необходимите документи, включително Бизнес план, в който е отразено, че общата обработваема земеделска площ е 0,072дка, а отглежданите животни 220бр. патици. Посочено е още в Бизнес плана, че началният икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем е 17600.00лв. или 8998.74евро, а икономическият размер на стопанството към крайна дата (01.07.2018г) на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО е 25553.00лева или 13065.04евро. В част Програма за развитие на стопанството е посочено наемане на земеделска земя и отглеждане на сливи – 9дка и индикативна година на започване на инвестицията 2017г. Като документ е представен и Договор за наем на недвижим имот от 08.06.2015г. между А.И. и А.В. за УПИ №ХIV-544 по плана на с.Ъглен, общ.Луковит, обл.Ловеч.
Съгласно Уведомително писмо от 21.04.2016г. на ОД-Ловеч при ДФЗ и Заповед №ОЗ-110-РД/34 от 21.04.2016г. на Директора на ДФЗ-ОД-Ловеч А.В. е одобрен за финансиране по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” по Програма за развитие на селските райони 2014-2020г. в размер общо на 48895.00лева, като размерът на първо плащане е 24447.50лева и размерът на второ плащане е 24447.50лева, а избраната крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова помощ е 01.07.2018г. Заповед №ОЗ-110-РД/34 е получена от В. на 21.04.2016г. и не е обжалвана.
На 21.04.2016г. е сключен Договор №11/06/1/0/00608 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” по Програма за развитие на селските райони 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл.3 ал.3 от договора, заявката за второ плащане се подава в срок до 01.07.2018г. (посочения в заявлението за подпомагане срок за това – най-рано 2г. и 6м. и най-късно 4г. и 6м. от датата на подаване на заявлението за подпомагане), но не по-рано от 1месец преди изтичането на срока по чл.6 ал.1 от договора. Според чл.6 ал. 1 от договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 01.07.2018г. Съгласно чл.8 ал.5 от договора, фондът в срок от три месеца от подаване на заявка за второ плащане извършва проверки, включително и на място, и одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план на ползвателя. В чл.9 ал.1 т.2 и т.4 от договора е посочено, че фондът изиска от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второто плащане когато не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, както и когато бизнес плана не е изпълнен в срока по чл.6 ал.1 от договора, както и когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000евро, измерен в СПО в срока по чл.6 ал.1 от договора. Според чл.24 ал.2 т.4 от договора, последният се прекратява едностранно от фонда при виновно неизпълнение на което и да е нормативно или договорно задължение от страна на ползвателя.
На 18.08.2017г. от А.В. е подадено искане/уведомление за промяна на заложените в бизнес плана дейности, които ще бъдат извършени в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, като промяната се изразява в това, че вместо наемане на земеделска земя и оглеждане на сливи е посочено закупуване на земеделска земя и отглеждане на сливи. Към искането е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №107, том IV рег.№3357 дело №390 от 28.07.2017г., според който С.Т.С.продава на А.В. ПИ №073025, находящ се в с.Ъглен, обл.Ловеч и ПИ №073030, находящ се в с.Ъглен, обл.Ловеч. С Уведомително писмо от 03.10.2017г. на ОД-Ловеч при ДФЗ до А.В., последният е уведомен, че искането за промяна на договора е уважено.
От справките на л.123-125 по делото се установява, че на 27.04.2016г. е извършено първото плащане по договора в размер на 24447.50лева.
На 21.06.2018г. от А.В. е подадена заявка за второ плащане по договора, с приложени към нея документи, като е декларирано увеличение на размера на стопанството в СПО от 17600лв. при 0ха размер на използваните земеделски площи на 25553лв. при 0.9003ха размер на използваните земеделски площи. Към заявката са приложени 2броя НА за покупко-продажба на недвижими имоти, а именно: н.а.№145, том II, рег.№1601, дело №204 от 06.04.2015г., според който А.И. продава на А.В. ПИ №073030, находящ се в с.Ъглен, обл.Ловеч, и н.а. №143, том II, рег.№1598, дело №202 от 06.04.2015г., според който Т.В.продава на А.В. ПИ №073025, находящ се в с.Ъглен, обл.Ловеч. Приложени са и документи за закупуване на посадъчен материал – овощни дървета-синя слива „Стенлей”.
На 21.08.2018г. до А.В. е изпратено Уведомително писмо за отстраняване на нередовности, подписано от директора на ОД-Плевен при ДФЗ, с което земеделският производител е уведомен за задължението да представи конкретни документи, както и обяснения за имоти №073030 и №073025 защо не са декларирани при кандидатстване по мярката. Писмото е получено от В. лично на 24.08.2018г.
На 28.08.2018г. В. е представил изисканите документи, вкл.декларация от 28.08.2018г., че за имоти №073030 и №073025 са имали сключен договор за наем с Г. Г., поради което не са заявени при кандидатстване по подмярката 6.1.; декларация от 27.08.2018г. от Г.Г..за наличие на сключени договори за наем на земеделска земя от 15.09.2014г. за имот №073030 между А.И. и Г.Г..и за имот №073025 между Т.В.и Г. Г., с посочване, че същите не са били вписани в общинската служба по земеделие гр.Луковит; двата броя договори от 15.09.2014г.
С Писмо за откриване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане от 30.11.2018г., подписано от директора на ОД-Плевен при ДФЗ, на основание чл.26 ал.1 от АПК А.В. е уведомен, че при извършване на административна проверка след подадена заявка за второ плащане е установено неспазване на разпоредбите на чл.13 ал.1 вр. чл.6 ал.1 и чл.15 ал.1 вр. чл.8 ал.5, чл.10 и чл.3 ал.2 т.2 от Договор №11/6/1/0/00608 от 21.04.2016г., респ. чл.15 ал.1 т.2 вр. чл.11 от Наредба №14 от 28.05.2015г. за прилагане на подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР 2014-2020г. Посочено е, че заявените имоти №073030 и №073025 са придобити преди датата на подаване на заявлението за подпомагане – 13.07.2015г., като при проверка на място на 24.07.2018г. е установено, че върху тях се отглеждат 9.003дка сливи „Стенлей”. Посочено е още в писмото, че тези имоти не са посочени в заявлението за подпомагане в Таблица 1 „Налична за стопанството земя” или Таблица 1А „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документ за собственост и/или наем и/или аренда” от одобрения бизнес план, и не са включени при изчисляването на началния икономически размер на стопанството измерен в СПО, съгласно изискванията на чл.5 ал.16 от Наредба №14/2015г. Подадените от В. декларации за сключени договори за наем са приети от административния орган за неоснователни, тъй като имотите не са посочени в Таблица 1А от одобрения бизнес план. Направено е заключение, че двата имота са недопустими при изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството в СПО, като допустими са само 160броя патици. Посочено е, че икономическият размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 6544.54евро, а началният икономически размер за годината на кандидатстване е 8998.75евро, т.е. икономическият размер на стопанството на кандидата е намалял спрямо първоначалния размер и не е налице увеличаване на СПО на стопанството с минимум 4000евро, спрямо датата на кандидатстване. Отразено е, че предвид изложеното В. няма право да получи второто плащане по договора, последният следва да бъде прекратен и за сумата от 24447.50лева ще бъде издаден АУПДВ. Дадено е право на земеделския производител да представи възражение по направените констатации.
На 14.12.2018г. от В. е подадено възражение, че констатираните несъответствия са несъществени, като следва да бъде отчетено нарастването на икономическия размер на стопанството. Твърди се, че направените инвестиции в двата имота са довели до възникване на овощна градина с площ от 9.003дка, засадени със сливи „Стенлей”. Моли се да бъде прието, че не са налице основания за прекратяване на договора и издаване на АУПДВ, както и да бъде уважена заявката за второ плащане.
На 16.05.2019г. от Директора на ОД на ДФЗ-Плевен е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане с изх.№11/06/1/0/00608/2/01/04/01, с който на основание чл.9 ал.1 т.2 и т.4, чл.17 ал.1 вр. с чл.15 ал.1 вр. с чл.8 ал.5 от договора, респ. чл.38 ал.1 т.2, т.4 вр. чл. 45 т.6 вр. чл.38 ал.7 т.1 вр. чл.15 ал.1 т.2 от Наредба №14/28.05.2015г. и чл.59 ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а ал.1 от ЗПЗП е отказано пълно изплащане на финансова помощ в размер на 24447.50лева, представляваща второ плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г.; на основание чл.24 ал.2 т.4 от същия е прекратен договорът за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. и е определено за изплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50лева, представляващо първо плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018г. АУПДВ препраща към писмото, издадено на основание чл.26 ал.1 от АПК и констатациите в него. Посочено е още, че съгласно чл.38 ал.7 т.1 от наредбата, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.15 ал.1 т.2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане, които са били собственост на ползвателя и/или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ, и/или на едноличен собственик на капитала, когато ползвател е ЕООД, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18месеца, считано от датата на кандидатстване. Направено е заключение, че тъй като двата имота не са посочени в заявлението за подпомагане в Таблица 1 или Таблица 1А от бизнес плана, то същите са недопустими при изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството в СПО, като допустими са само 160броя патици. Посочено е, че икономическият размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 6544.54евро, а началният икономически размер за годината на кандидатстване е 8998.75евро, т.е. икономическият размер на стопанството на кандидата е намалял спрямо първоначалния размер и не е налице увеличаване на СПО на стопанството с минимум 4000евро, спрямо датата на кандидатстване. Посочено е също, че с възражението не са представени доказателства относими към производството по издаване на АУПДВ.
Именно този АУПДВ е предмет на настоящето съдебно производство.
От фактическа страна по делото се установява също, че на 02.08.2006г. съгласно Договор за дарение на недвижим имот №7, том IV, рег.№4343, дело №598 от 2006г. Т.В.е получила като дарение от С.Л.ПИ №073025 в землището на с.Ъглен, като същият този имот Т.В.е продала на А.В. на 06.04.2015г. според н.а.№143, том II, рег.№1598, дело №202 от 06.04.2015г. Според н.а.№145, том II, рег.№1601, дело №204 от 06.04.2015г. А.И. продава на А.В. ПИ №073030, находящ се в с.Ъглен, обл.Ловеч. Тези два имота в землището на с.Ъглен, обл.Ловеч са продадени от А.В. на С.С.на 18.07.2017г. ,според н.а.№90, том IV,рег.№3188, дело №376 от 2017г.Същите имоти са продадени отново от С.С.на А.В. на 28.07.2017г., видно от н.а. №107, том IV, рег.№3357, дело №390 от 2017г. (л.613-623).
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено. Според вещото лице, икономическият размер на стопанството на А.В. в СПО, включващо отглежданите животни и обработваемите култури на имот №073030 с площ 4,503дка и имот №073025 с площ 4,500дка, засадени с овощна градина сливи сорт „Стенлей” към датата на подаване на заявката за второ плащане – 21.06.2018г. възлиза на 13067,21евро или 25557,28лева, а без влиянието на обработваемите култури на двата имота икономическият размер на стопанството в СПО възлиза на 6544,53евро или 12800лева. Вещото лице е посочило още, че с включени двата имота, засадени с овощна градина сливи сорт „Стенлей” е налице увеличение на стопанството на В. в СПО от датата на сключване на договора-21.04.2016г. до датата на второто плащане-21.06.2018г. с най-малко левовата равностойност на 4000евро, а именно 4068,48евро, респ. е налице намаление на стопанството с 2454,20евро когато не са включени двата имота, засадени с овощна градина сливи сорт „Стенлей”.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Акт за установяване на публично държавно вземане №11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019г. е връчен на В. на 27.06.2019г. (л.551), а жалбата срещу него е подадена чрез ОД на ДФЗ-Плевен на 10.07.2019г., видно от поставеният вх.№/дата, поради което и като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения.
Съгласно чл.27 ал.3 от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл.27 ал.5 от ЗПЗП, вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. В чл.166 ал.2 от ДОПК е
предвидено, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на
акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на
съответната администрация.
Съгласно чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, а съгласно ал.4 от същия текст може да делегира със заповеди част от предоставените му правомощия на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Видно от приложената на л.544 делото Заповед №03-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия, сред които и да издава актове за установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. Видно от приложената на л.545-546 от делото Заповед №03-РД/1404 от 23.07.2015г. на Изпълнителният директор на ДФЗ, на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани правомощия по отношение прилагането на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г., включително са упълномощени да прекратяват сключените договори при наличие на основанията за това, посочени в Наредба №14 от 28.05.2015г. и клаузите на договорите. Т.е. директорите на ОД на ДФЗ са компетентни да издават АУПДВ от рода на процесния.
В конкретния
случай съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от териториално некомпетентен
орган, а именно Директорът на ОД-Плевен при ДФЗ. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че приложените по делото заповеди обвързват компетентността на
директорите на областните директори на ДФЗ в зависимост от териториалната им
компетентност, но изрично не я определят, поради което и по аргумент от чл.22а
ал.3 от ЗПЗП, същата се определя с Устройствения правилник на ДФЗ.
Видно от данните по делото е, че земеделският стопанин е с
място на изпълнявана дейност с.Ъглен, общ.Луковит, обл.Ловеч. На територията на
област Ловеч е ситуирана ОД на ДФЗ-Ловеч, но актът е издаден от Директора на ОД
на ДФЗ-Плевен. Следователно, за да е валиден, актът следва да е издаден от
Директор на ОД на ДФЗ, който да разполага с териториална компетентност спрямо обществените отношения, развили се на
територията на област Ловеч. Действащият към датата на издаване на оспорения
акт Устройствен правилник на ДФ "Земеделие", приет с ПМС № 151 от
16.07.2012г., не нормира териториалната компетентност на ОД на ДФ
"Земеделие" по отношение на прилагане на политиката, свързана с
Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Текстовете, които се отнасят
за териториална компетентност, а именно чл. 45, касаят компетентност на
областните дирекции, свързани с функциите по програма "САПАРД".
Териториалната компетентност изразява пространственото действие на правомощията
на органа и сочи коя от еднаквите по степен структури е компетентна да
администрира в зависимост от връзката между правнозначимия факт – отпаднало
основание за получаване на помощ от земеделски стопанин с място на действие
област Ловеч с територията, в която се простира правомощието на определен
орган. В процесния случай, съдът не намира нормативно установена привръзка
между териториалната компетентност на директора на ОД на ДФ
"Земеделие" – Плевен с процесното обществено отношение по повод на
АУПДВ спрямо земеделския производител, действащ в област Ловеч. Налага се извод, че издадената от
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" заповед за оправомощаване не
е породила последиците по чл. 166, ал.
2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент
"териториалната компетентност" на Директора на областна дирекция на
ДФ "Земеделие" – Плевен по отношение на Програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ и по отношение на дейност, осъществявана в област Ловеч,
не е наличен. В подкрепа на изложеното е и фактът, че Договор №11/06/1/0/00608
от 21.04.2016г. е подписан от Директора на ОД-Ловеч при ДФЗ, който е подписал и
Заповед №ОЗ-110-РД/34 от 21.04.2016г., с която А.В. е одобрен за финансиране по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия” по Програма за развитие на селските райони
2014-2020г.
Следва да се отбележи, че няма пречка ръководителят на администрацията да посочи изрично компетентните държавни органи като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата на Разплащателната агенция. Но в процесния случай е налице препращане към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия към момента на издаване на акта Устройствен правилник на ДФ "Земеделие". Ето защо, съдът намира, че оспореният акт е нищожен поради липса на териториална компетентност на неговия издател, която нищожност следва да бъде прогласена, дори и да няма такова искане в жалбата. В този смисъл Решение №17686/23.12.2019г. по адм.дело №9508/2019г. на ВАС и Решение №13866/17.10.2019г. по адм.дело №5295/2019г. на ВАС.
За пълнота следва да се посочи, че възраженията в жалбата са неоснователни. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително посочване на фактическото и правно основание за издаването му. Подробно е описано въз основа на какви констатации, включително и чрез препратки към писмо, издадено на основание чл.26 ал.1 от АПК за откриване на производство за издаване на АУПДВ, е прието, че не е налице изпълнение на договорни клаузи, което обосновава отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор, прекратяване на договора и е определено за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо първо плащане по договор.
АУПДВ е издаден и при спазване на административно производствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че В. е уведомен за откриване на производството по издаване на акта по реда на чл.26 от АПК. В уведомителното писмо са посочени констатациите на органа, че при проверка е установено, че имоти №073030 и №073025, придобити преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, не са посочени в заявлението за подпомагане в Таблица 1 или Таблица 1А от одобрения бизнес план, като не са включени при изчисляване на началния икономически размер на стопанството измерен в СПО. Посочено е, че тези имоти са недопустими при изчисляване нарастването на икономическия размер на стопанството в СПО, като допустими са само 160броя патици. В. е уведомен за приложимата нормативна уредба, както и за правните последици от нарушаване на задължението по договора. Дадена е възможност за представяне на възражения, каквото е и подадено.
АУПДВ е издаден и в съответствие с материалния закон. Условията и редът за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. са регламентирани в Наредба №14 от 28.05.2015г. Според чл.9 ал.2 и чл.10 т.2 от наредбата, финансовата помощ се предоставя за максимален срок от пет години при условие, че представеният към заявлението бизнес план е изпълнен точно. Съгласно §1 т.32 от ДР на наредбата, точно изпълнение на бизнес план е: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици №7 (Б и В) и №8 (Г) на бизнес плана; б) изпълнение най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана на всички дейности и инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, посочени в таблица №8 (колони А, Б и В) на бизнес плана; и д) изпълнение на производствената програма на стопанството към крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана по отношение на заложените култури и животни в таблица №9 и №10 на бизнес плана. Според чл.15 ал.1 т.2 от наредбата, бизнес планът трябва да доказва увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на периода за проверка на неговото изпълнение. Съгласно чл.6 ал. 1 от договора, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на този договор до 01.07.2018г., като според чл.15 ал.1 от договора ползвателят се задължава да изпълнява одобрения бизнес план, включително да реализира задължителното нарастване на икономическият размер на стопанството, което нарастване се проверява спрямо началния икономически размер на стопанството, посочен в заповедта за одобрение, или спрямо резултата от проверките на фонда в случаите, когато периодът на засяване/засаждане е след датата на сключване на договора. Съгласно чл.38 ал.7 т.1 от наредбата, при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл.15 ал.1 т.2 не се включват животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане, които са били собственост на ползвателя и/или собственика на ЕТ, когато ползвател е ЕТ, и/или на едноличния собственик на капитала, когато ползвател е ЕООД, с изключение на земята, предоставена под наем или аренда в периода, предхождащ 18месеца, считано от датата на кандидатстване.
Съгласно чл.38 ал.1 т.2 от наредбата, ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2
и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1
първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната
лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато бизнес планът
не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в
договора за предоставяне на финансова помощ, както и когато не е увеличил
икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко
левовата равностойност на 4000евро, измерен в СПО (чл.38 ал.1 т.4 от
наредбата).
Според чл.9 ал.1 т.2 от договора, фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма право да получи второто плащане когато не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато бизнес плана не е изпълнен в срока по чл.6 ал.1 от договора, а според т.4 от договора и когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000евро, измерен в СПО в срока по чл.6 ал.1 от договора.
А според чл.24 ал.2 т.4 от договора, последният се прекратява едностранно от фонда без предизвестие при виновно неизпълнение на което и да е нормативно или договорно задължение от страна на ползвателя.
В контекста на горното и установеното от фактическа страна съдът приема, че ползвателят В. не е изпълнил поетото нормативно и договорно задължение за точно изпълнение на одобрения бизнес план, като не е увеличил икономическият размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000евро, измерен в СПО в срока по чл.6 ал.1 от договора. За да достигне до този извод съдът съобрази, че в изпълнение на чл.34 от наредбата и условията по договора, В. е подал заявка за второ плащане на 21.06.2018г. В одобрения бизнес план, в Таблица №7 „Специфични цели и резултати” земеделският производител е отбелязал полето на Цел №1 „Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО (минимум с 4000евро СПО)”, респ. ред №1 от „Таблица за специфични цели и резултати” от Приложение №3 към договора. В изпълнение на задълженията по чл.36 ал.1 т.2 от наредбата е извършена проверка от фонда, при която е установено, че заявените от В. имоти №073030 и №073025 в с.Ъглен са били придобити от него преди датата на подаване на заявлението за подпомагане – 13.07.2015г., като не са посочени нито в Таблица 1, нито в Таблица 1А от одобрения бизнес план, поради което са недопустими при изчисляване на нарастването на икономическия размер на стопанството. От така констатираното е направен извод, че икономическият размер на стопанството е намалял, спрямо първоначалния размер и не е налице увеличаване на СПО на стопанството с минимум 4000евро, спрямо датата на кандидатстване. Този извод се споделя от настоящия състав на съда. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че имоти №073030 и №073025 в с.Ъглен, обл.Ловеч са били собственост на В. преди датата на подаване на заявлението за подпомагане, а именно от 06.04.2015г., когато ги е придобил от Т.В.и А.И.. Ето защо за него е съществувало задължението да ги посочи в Таблица 1 „Налична за стопанството земя” на бизнес плана при подаване на заявлението за кандидатстване, което не е сторено. Ето защо правилно тези имоти са недопустими при изчисляване нарастването на икономическия размер на стопанството на основание чл.38 ал.1 т.7 от наредбата. Не е налице и изключението по тази норма за земя, предоставена под наем в периода, предхождащ 18месеца, считано от датата на кандидатстване. Това е така, тъй като в този период, преди 06.04.2015г. двата земеделски имота са били собственост на други лица, който са сключили договорите за наем на 15.09.2014г. Дори да се приеме, че срокът по договорите за наем, който е 2 години, е продължил и след придобиване на имотите от В., то за него е съществувало задължение да отрази тези имоти в Таблица 1А „Данни за земеделските площи, които кандидатът не обработва или е предоставил на други лица за обработка, но има документи за собственост и/или наем и/или аренда” от бизнес плана при подаване на заявлението за финансова помощ на 13.07.2015г., което не е сторено. Следва да се посочи, че извършеното на 18.07.2017г. прехвърляне на собствеността на двата имота от В. на С. С., както и последващото след 10дни връщане собствеността на същите имоти от С. на В. са без значение доколкото към датата на подаване на заявлението за кандидатстване имотите са били собственост на В. и за него е било налице задължение за посочването им в бизнес плана. От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че без включване на двата имота при изчисляване икономическия размер на стопанството е налице намаление на стопанството на В. в СПО с 2454,20евро.
Следва да се посочи също, че е неоснователно възражението за липса на виновно поведение на земеделския стопанин. Безспорно се установява по делото, че на В. е предоставена консултантска услуга от Национална служба за съвети в земеделието, офис Област Ловеч, която включва и изготвяне и попълване на бизнес план и заявлението за подпомагане по подмярка 6.1. Установява се от л.23гръб-24 по делото, че между приложените от В. документи при попълване и подаване на заявлението за подпомагане, не са налични документи за собственост на двата земеделски имота или договор за наем на тези имоти. След като такива не са били предоставени на лицата, указващи консултантска услуга, то няма как последните да отразят тези факти при попълване на заявлението и бизнес плана и не е допуснат пропуск от тяхна страна.
Ето защо е налице виновно неизпълнение от страна на ползвателя на поето нормативно и договорно задължение, поради което правилно и в изпълнение на разпоредбите на чл.38 ал.1 т.2 и т.4 от наредбата и чл.9 ал.1 т.2 и т.4 от договора административният орган е отказал изплащане на второ плащане по договора и е определил задължение, представляващо публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване в размера на изплатеното първо плащане по договора. В изпълнение на чл.24 ал.2 т.4 от договора е прекратил същия.
Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез подпис. Действително отговорността се явява неоправдано тежка за неизпълнението на договорни клаузи, но същата е предвидена нормативно както в действащ подзаконов нормативен акт, така и в самия договор, който ползвателят се е задължил да спазва. В случая договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ се явяват приложени в съответствие с правните норми.
Независимо
от изложеното по-горе, че АУПДВ е съответен на материалния закон, като издаден
от териториално некомпетентен орган следва да бъде прогласена неговата
нищожност.
При този
изход на делото и направено искане в жалбата, следва в полза на А.В. да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 1538,95лева,
представляващи 488,95лева внесена държавна такса, 200лева депозит вещо лице и
850лева договорено и платено в брой възнаграждение за един адвокат, съобразно
договор за правна защита и съдействие на л.18 от делото. Възражението за
прекомерност е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение
отговаря на изискването на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. първо от АПК,съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт за установяване на публично държавно вземане №11/06/1/0/00608/2/01/04/01 от 16.05.2019г., издаден от Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр.Плевен, с който на А.В. е отказано изплащане на финансова помощ общо в размер на 24447,50лева, представляваща второ плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г., прекратен е Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г. за отпускане безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. и е определено за изплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50лева, представляващо първо плащане по Договор №11/06/1/0/00608 от 21.04.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2018г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”-София, Разплащателна агенция, да заплати в полза на А.В.В. с постоянен адрес ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер на 1538,95лева (хиляда петстотин тридесет и осем лева и 95 стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я:/п/