РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 14.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на тридесети юни две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 104 по описа за 2020 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „Иванелис-
В касационната жалба се твърди, че решението на РС е неправилно,
постановено при нарушаване разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в
противоречие със събраните по делото доказателства, с искане да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Излага,
че в направения анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано извършването на нарушение, без да е отчел, че към момента на проверката лицето не е имало
сключен трудов договор. При
това положение счита
за незаконосъобразен изводът
на въззивния съд, че описаното в наказателното постановление деяние е
съставомерно по посочения текст - чл.63, ал.2 от КТ и приетата от административнонаказващия орган правна
квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически
положения, отразени в АУАН и НП, тъй като санкционирането по сочената разпоредба предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Твърди, че при липса на писмен трудов договор между
страните, работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия и
уведомлението.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, чрез процесуалният си представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Ловеч, в съдебно заседание лично и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Моли да остане в сила решението
на РС Тетевен като правилно.
Участващият в касационното производство
прокурор от Окръжна
прокуратура - Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и
пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
опорочили същото. Намира
изводите на първоинстанционния
съд за законосъобразност на издаденото НП, с оглед доказаността на извършеното
административно нарушение, за правилни.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на
страните и като извърши служебна
проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно
решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна,
срещу решение на Районен съд - Тетевен, което подлежи на касационен контрол,
поради което е процесуално допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за
неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с
чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл. 220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
С обжалваното решение,
трети състав на Тетевенският районен съд е потвърдил наказателно постановление
/НП/ №
11/0001220 от 27.11.2019 година на
директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/ е наложена на „Иванелис-
Административнонаказателната отговорност е ангажирана
за това, че „Иванелис-
Въз основа на редовно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел, че в
хода на извършена на 11.09.2019 г. в 15:57 часа проверка на обект бистро „Родинец” в с.Български извор било заварено да работи лицето Е.С.Щ., като точи тесто в
кухнята, която собственоръчно
е попълнила и подписала
декларация, в която е посочила, че в деня на проверката
е започнала работа на обекта в 08:00 часа. При проверката на 03.10.2019 г. в Д ИТ Ловеч на
представената от управителя на дружеството документация по спазване на трудовото
законодателство, за
същото лице е представен
трудов договор № 16 от 11.09.2019 г. за изпълняване длъжността-работник кухня и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх. № 11388193016839 от 11.09.2019 г., според която трудовият договор с лицето е регистриран в ТД на НАП на 11.09.2019 г. в 15:57:05 часа и лицето е допуснато до работа преди да му се
предостави копие от уведомлението.
Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил трудовото
законодателство като
е допуснал щ. до работа като
„работник кухня”, в стопанисваният от дружеството обект, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. При осъществения контрол за законосъобразност Тетевенският районен съд е констатирал,
че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
НП. При тези съображения
решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние,
представлява административно нарушение на трудовото законодателство, тъй като
са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние,
представлява административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци
от същото, като
наложеното наказание в минимален размер ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. С оглед на което е направил извод, че
издаденото наказателно постановление е законосъобразно.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда.
Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
В хода на
проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното
постановление. Както правилно
е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е
съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН
и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани
нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното
постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено
от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е
издадено от нормативно упълномощено лице по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ, при
което административното наказание е наложено от лице по чл. 47 ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, а по силата на чл.63, ал.1 от Кодекса на труда
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.63,
ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал.1.
Текста на чл.414, ал.3 от КТ
предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61,
ал.1, чл. 62, ал.1 или 3 и чл.63, ал. 1 или 2, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лева.
При фактическата установеност по делото извършеното от касаторът нарушение е
съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние
съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство по
чл.63 ал.2 от
Кодекса на труда и е основание
за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не
съществува спор относно административно - наказателно отговорното лице.
От фактическа страна е безспорно установено
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че касаторът „Иванелис-
Видно от събраните писмени доказателства в момента на
проверката щ. е престирала труд – точила е тесто в кухнята на обекта. На 03.10.2019
г. пред Д”ИТ”-Ловеч е представен трудов договор № 16 от 11.09.2019 г., който е
подписан от страните и регистриран в НАП на 11.09.2019 г. в 15:57:05 часа, след
проверката по работни места. Нарушението е установено при проверката в обекта
на 11.09.2019 г., започнала в 13.10 часа и приключила в 13,36 часа, декларацията е подписана от лицето на същата дата в
13.15 часа, а АУАН е съставен на 03.10.2019 г., подписан е от свидетел на
нарушението, свидетел на съставянето на акта и управителя на дружеството, и
екземпляр от него е връчен срещу подпис на търговеца на 03.11.2019 г.
По делото е налична декларация от 11.09.2019 г. попълнена и
подписана от лицето щ., в която е посочила, че е започнала работа на 11.09.2019 година в 08.00
часа, има почивни дни в събота и неделя, работи
със средства на дружеството, има определено работно място, че е служител на
дружеството контролира работата, има уговорено възнаграждение в размер на 560
лева, и не е подписала никакъв договор с дружеството, както и че е попълнила посочената декларация в 13,15 часа. Приложена е и служебна бележка от 11.09.2019 година, от която се
установява, че на 11.09.2019 година на щ. е проведен начален инструктаж, който съгласно чл.10 от
Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана се провежда в деня на постъпване на работа.
Уведомлението за сключен трудов договор,
представено по делото, е от 11.09.2019 г. в 15,57ч., при което е подадено след извършване на проверката.
При полагане на труд в определено време, /в
случая от 8.00 ч. до 16.00 ч.,
според декларацията на работника/, в обект на дружеството, с негови материали и на негов риск, е
налице трудово правоотношение, като в случая единственото, което се престира, е
работна сила.
Видно от доказателствата щ. е била допусната до
работа на обект за
обществено хранене на
касатора, като е предоставяла своята работна сила,
преди в НАП да е регистриран трудов договор и преди да й бъде връчено копие от уведомлението.
Не се оправдаха фактически и от гледната
точка на закона доводите в касационната жалба, че поради липсата на сключен трудов договор не е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като не е възникнало задължение за подаване
на уведомление до НАП. Следва да се съобрази, че процесната санкция е наложена не за неподаване на уведомление до
НАП, а за допускане на работника до работа преди да му бъде връчено
подаденото уведомление до НАП.
По делото е безспорно доказано, че щ. е била допусната до работа в момента на проверката на обекта, като преди това не й
е било връчено уведомлението, заверено от НАП.
За съставомерността на деянието е достатъчно работодателят да не предостави
който и да е от двата документа на работника при допускане до работа –
започване престирането на труд на работното място, за да е налице нарушение на
забраната по чл.62, ал.2 от КТ, тъй като изискването на закона е допускането до
работа да стане след предоставяне и на двата документа, кумулативно, поради
което непредоставянето и само на единия от тях при допускане на работа е в
противоречие с изискването и е достатъчно за наличие на нарушение на трудовото законодателство.
Предвид разпоредбата на санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ, законът разграничава като самостоятелни хипотези на административно
нарушение несключването на писмен трудов договор между работодател и работник,
и допускането на работник на работа без връчване на екземпляр от трудов договор
и уведомление. В настоящия случай е налице безспорно доказан фактически състав
на хипотезата „допускане на работник на работа без връчено уведомление“.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. Обратно на
твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено, и има ли сключен договор.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление.
Настоящият състав счита, че размера на административното наказание
е правилно определен в минималния предвидения размер и ще изпълни целите на генералната и специална превенция. При така установените факти материалният
закон е издирен и приложен правилно от РС.
По изложените съображения, настоящият състав, при
извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните
основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221
ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 24.01.2020 година, постановено по административно-наказателно дело № 372 по
описа за 2019 година на
Районен съд Тетевен.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.