Р Е Ш Е Н И Е
Номер 661 / 31.3.2020г. 31.03.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На девети март Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №07819 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415 ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Й.Б.Н. с ЕГН:********** и С.А.С. с ЕГН:**********,***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата от по 527,02лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, за периода от 03.09.2013г. до 30.05.2019г., сумата от 76,39лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2013г. до 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3907/03.10.2019г. по ч.г.д.№05709/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответниците Й.Б.Н. и С.А.С. са подали отговори, с които са оспорили исковете по основание и размер, поради което искат отхвърлянето им като неоснователни. Ответниците оспорват, че са собственици или ползватели на процесния имот, като твърдят, че няма валидна облигационна връзка с ищеца. Ответниците оспорват, че претендираните вземания са начислени въз основа на реално предоставени услуги от ищеца. Ответниците оспорват всички представени с исковата молба доказателства. Ответниците възразяват, че част от претендираните суми са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми,
за които е издадена Заповед №3907/03.10.2019г. по ч.г.д.№05709/2019г. на ПРС,
поради което и съдът намира че производството е процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П.
е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване
и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано
в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или
ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на
услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите
условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. дефиницията на понятието
потребител преповтаря законовата такава.
За да бъдат уважени исковет ищецът
следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните, както и реално извършена доставка на водоснабдителните
и канализационните услуги, включително и по отделните компоненти.
Видно от Нотариален
акт №***. на нотариус към ПРС собствеността върху процесния имот е придобита чрез дарение от А.С. Н.- наследодател на ответниците. Последният е починал на ***., като след този
момент правото на собственост върху процесния имот е придобито по наследство от
ответниците Й.Б.Н. и С.А.С. при
равни квоти от по 1/ 2 идеална
част.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за част
от процесния период 03.09.2013г.- ***. потребител е
бил наследодателят на ответниците А.С. Н., като
същият е бил страна по облигационното правоотношение, а след 28.01.2015г.
потребители са ответниците, като е налице
облигационна връзка с последните.
В настоящия случай като доказателства за дължимост на процесните суми ищецът е представил два броя справки- извлечение по сметка, касаеща процесния имот към дата 07.08.2019г., видно от която за процесния имот се дължи сумата от 1054,03лв., представляваща неизплатена сума за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, за периода от 03.09.2013г. до 30.05.2019г., сумата от 152,78лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2013г. до 07.08.2019г.
В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по делото както с проекто- доклада от 06.10.2015г., така и с доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 16.11.2015г. Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот, поради което и същият не се явява потребител на предоставяните от ищеца услуги. Съдът намира, че представеното извлечение от сметка е частен свидетелстващ документ, съставен от ищцовото дружество и отразяващ изгодни за същото обстоятелства. Съгласно константната съдебна практика частният документ се ползва единствено с формална доказателствена сила, която се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство /чл.180 ГПК/. Същият не притежава т.нар. материална доказателствена сила, т.е не обхваща други данни, включително и тези, за които документът свидетелства. В случая става дума за частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящия случай.
Действително
т.нар. “справка- извлечение от сметка” представлява извлечение от счетоводството
на ответника и е носител на информация за начислените като дължими суми по
партидата на ответника за процесния имот. Но доказателствената им сила не
е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ. Тя се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед редовността
на счетоводството, както и на всички други обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК.
Действително по делото е изслушана съдебно- икономическа експертиза на в.л.В.В., но от заключението и от приложението към същото е видно, че същите са изготвени само на база подадена от ищцовото дружество информация, при което буквално преповтарят съдържанието на справката по извлечението от сметка. От това заключение не може да се направи извод както за реално доставени водоснабдителните и канализационните услуги, така и за тяхното количество, включително и по отношение на отделните компоненти. От заключението е видно единствено, че ищцовото дружество е начислило като дължими определени суми, без да е ясен начина на изчисляване, включително и дали са отразени стойностите на реално потребени водоснабдителни и канализационни услуги.
Предвид изложеното съдът намира, че главните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на
ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за
заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че
следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 200,00лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство.
В исковото производство двамата ответници са били представлявани безплатно от адв. М.. Съдът намира, че на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА
следва да присъди на адв. М. сумата от общо
300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответниците в исковото производство.
При определяне размера на адвокатското
възнаграждение съдът взе предвид, че се касае за обективно и субективно
съединени искове с общ материален интерес от 1360,12лв., като делото не
съставлява фактическа и правна сложност.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Й.Б.Н. с ЕГН:********** и С.А.С. с ЕГН:**********,***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца всеки от тях сумата от по 527,02лв., представляваща неплатена сума за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр.П., ул.“***, за периода от 03.09.2013г. до 30.05.2019г., и сумата от по 76,39лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2013г. до 07.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №3907/03.10.2019г. по ч.г.д.№05709/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на Й.Б.Н. с ЕГН:********** и С.А.С. с ЕГН:**********,***, сумата от 200,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация”ООД с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на адв. Д.М.,***, сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответниците в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№05709/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: