РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 09.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 480 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Я.Л.Я. от гр. Пазарджик чрез
пълномощника си адв. К. твърди, че на 26.08.2017 г. около 17,30-17,45 часа
посетил стадион „Георги Бенковски“ в гр. П.,
където се провеждала футболна среща между отборите на местния ФК „Хебър 1918“ и
ФК „Миньор“, гр. П.
По време на футболната среща агитката на
гостуващия отбор станала агресивна, част от феновете започнали да се катерят по
оградата на сектора, да чупят металните пейки и да къртят бетоновите плочки на
стадиона и да замерят с тях феновете на отбора-домакин.
Твърди, че бил уцелен от изстреляна от
ответника П.С.И. *** ракета тип „римска свещ“, която го уцелила в лицето, в
областта на дясната част на носа. В резултат от това дясната му ноздра се
отлепила, започнало обилно кръвотечение, главата му била замаяна и му се виело
свят. С помощта на началника на охраната на Радио СОТ – В. Р. успял да напусне
стадиона и с линейка бил откаран в Бърза помощ, а оттам – в операционна, където
му била извършена хирургическа интервенция, при която му били поставени шест
шева – вътрешни и външни.
В резултат от удара му били причинени
счупване на носните костици, разкъсно-контузна рана на носа и траматични отоци
и кръвонасядания по лицето, което било установено от вещото лице д-р П.М. в
хода на образуваното впоследствие ДП № 1029/2017 г. по описа на РУ МВР –
Пазарджик.
В хода на образуваното след внасяне на
обвинителен акт против ответника НОХД № 1603/2017 г. на Районен съд – Пазарджик
ответникът се признал за виновен и е сключил споразумение с прокуратурата за
това, че на 26.08.2017 г. в гр. П.,
Стадиона гр. П. е извършил непристойни действия: използвал
е забранени предмети, отказал е да изпълни разпорежданията на отговорните за
спортната проява лица и е използвал пиротехническо средство-римска свещ, като е
произвел изстрели към публиката и служителите, охраняващи мероприятието, с
което е причинил на Я.Л.Я. от гр. Пазарджик счупване на носните костици,
разкъсно-контузна рана на носа.
Твърди, че с деянието си ответникът е
осъществил съставите на престъплението по чл. 325, ал. 2 НК и чл. 131, ал. 2,
предл. 4-то, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за които са му наложени наказания с
одобреното от съда споразумение.
Твърди, че вследствие на нанесения му удар
с пиротехническото средство ответникът му е причинил увреждания, представляващи
комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, като деянието
на ответника представлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, в резултат от
който продължително време изпитвал физически болки и страдания в областта на
носа и лицето и на цялата глава и се е страхувал, че нараняването може да
доведе до пълно ослепяване, бил обезобразен и не излизал на обществени места,
тъй като се чувствал неудобно, още повече, че хората мислили, че е бил набит.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на
5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането 26.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
Ответникът П.С.И. чрез пълномощника си адв.
С.Д. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва иска като неоснователен.
Признава, че с протоколно определение от
11.09.2017 г. по НОХД № 1603/2017 г. Районен съд – Пазарджик е одобрил
постигнатото споразумение, с което се е признал за виновен в посочените в
исковата молба престъпления и му е наложено наказание, но твърди, че
споразумението не се отнася до соченото от ищеца престъпление – нанасяне на
лека телесна повреда на ищеца, а се касае за причиняване на лека телесна
повреда на полицейски орган и за квалифицирано хулиганство.
Отрича да е причинил на ищеца описаните в
исковата молба телесни повреди по сочения от ищеца механизъм, като твърди, че
дори и той да ги е причинил това е било случайно и неумишлено действие.
Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение, което намира за
прекомерно завишено.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява от приложеното по делото НОХД № 1603/2017 г. на Районен съд –
Пазарджик, че с одобрено на
11.09.2017 г. споразумение по НОХД № 1603/2017 г. на Районен съд – Пазарджик,
ответникът П.С.И. се е признал за виновен в това, че на
26.08.2017 г. в гр. П., Стадиона гр. П. е извършил непристойни действия: използвал е
забранени предмети, отказал е да изпълни разпорежданията на отговорните за
спортната проява лица и е използвал пиротехническо средство-римска свещ, като е
произвел изстрели към публиката и служителите, охраняващи мероприятието, с
което е причинил на Я.Л.Я. от гр. П.
счупване на носните костици, разкъсно-контузна рана на носа, с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, както и че на същата дата в гр. П., Стадиона гр.
П.к е причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия на главата със
зашеметяване, две охлузвания на челото в ляво и кръвонасядания по клепачите на
лявото око – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК на
С. Д. Т. - мл. полицейски инспектор в Сектор „Охранителна полиция” при РУ-П.
при изпълнените на службата му по осигуряване на обществения ред, предотвратяване
и оказване на съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на
обслужваната територия – престъпление по чл. 131, ал. 2, предл. 4-то, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 НК,
поради което за всяко от престъпленията му е наложено наказание и на основание чл. 23 НК му е било определено едно общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.
Установява се от приетото по
делото без възражения от страните заключение на вещото лице д-р М. по
съдебномедицинската експертиза, което съдът възприема като обективно,
обосновано и компетентно изготвено, че на 26.08.2017 г. ищецът Я.Л.Я. е
получил: счупване на носните костици, разкъсно-контузна рана на носа в областта
на дясната ноздра, хирургично обработена от УНГ-специалист и наложена предна
тампонада по повод кръвотечение от носа; травматични отоци и кръвонасядания по
лицето в областта на дясната лицева половина.
Според вещото лице описаните
травми са резултат от действието на твърд, тъп предмет и добре отговарят да са
получени от елементи на пиротехническо средство.
Счупването на носните костици е
причинило на пострадалия разстройство на здравето за около 15 дни от датата на
травмата, разкъсно-контузната рана на носа е причинила сама по себе си
разстройство на здравето за около 7-10 дни, а останалите травматични увреждания
са причинили на пострадалия болка и страдание за около 3-6 дни от датата на
травмата.
От разясненията, дадени от
експерта в съдебно заседание, се установява, че не са настъпили усложнения в
резултат от обработката на раната, но е възможно поради разположението на
раната пострадалият да има нарушена чувствителност в тази област.
Установява
се от показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. И. Д., които съдът възприема
изцяло, тъй като въпреки че свидетелката съжителства на семейни начала с ищеца Я.,
показанията ѝ са логични и последователни и се подкрепят изцяло от
приетото по делото заключение на вещото лице по съдебномедицинската експертиза,
че същата е възприела непосредствено нараняванията по лицето на ищеца и е
посетила с него „Уши, нос и гърло“, за да бъде зашита раната. Дълго време окото
на ищеца и дясната страна на лицето му били подути и имало кръвонасядания. Ищецът
не можел да вижда добре и да дъвче от дясната страна, оплаквал се от
главоболие. Свидетелката споделя, че след инцидента ищецът не можел да спи,
често се будел през нощта. Притеснявал се да излиза навън, тъй като хората се
плашели от вида му, а приятелите го подигравали, страхували се да не ослепее,
тъй като окото било засегнато. Той дълго време не могъл да се върне на работа,
тъй като условията, при които работел, не позволявали това. Свидетелката сочи,
че в продължение на около месец ищецът бил с превръзка на лицето, а общо около
2-3 месеца били необходими отокът на лицето му да спадне и да се възстанови от
травмите, както и че имал белег и до сега.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат от виновното и противоправно поведение на
ответника.
За да е основателен искът, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане: наличие на противоправно деяние (действие
или бездействие) на ответника, причинените му вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и вредите последици. Вината се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
При условията на насрещно доказване
ответникът следва да установи възражението си, че той не е причинил твърдените
от ищеца телесни повреди.
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, по въпроса за извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, а съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение
за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Задължителната сила
на присъдата, а по аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК и на одобреното от съда
споразумение, лишава гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, от
правото на преценка и пререшаване на въпросите, предмет на наказателното
производство, решени с влязла в сила присъда или одобрено от съда споразумение,
а именно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, и задължава гражданския съд да възприеме установените в наказателното
производство факти.
Ето защо в настоящото
производство следва да се приеме за установено по силата на чл. 300 ГПК
извършването на твърдяното от ищеца деяние – възпроизвеждане на изстрели с пиротехническо средство-римска свещ, което е довело до счупване на носните костици и
разкъсно-контузна рана на носа на ищеца Я.Л.Я.,
противоправността
на деянието, авторството му и вината на ответника, а причинно-следствената
връзка между противоправното действие на ответника и причинените на ищеца
телесни увреждания се
установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза.
Без значение за този извод е
обстоятелството дали претендираните от ищеца телесни увреждания са елемент от
фактическия състав на престъплението, за което ответникът се е признал за
виновен с одобреното от съда споразумение по НОХД № 1603/2017 г. на Районен съд
– Пазарджик, тъй като от значение за гражданската отговорност на ответника за извършеното
от него непозволено увреждане е не правната квалификация на деянието, а
фактите, по отношение на които е ангажирана наказателната му отговорност, а от
данните по настоящото дело се установява, че одобреното от съда споразумение
обхваща именно твърдените от ищеца увреждания – счупване на носните костици и разкъсно-контузна рана
на носа, а както се
каза споразумението е задължително за гражданския съд. Що се отнася до травматичните
отоци и кръвонасяданията по лицето на ищеца, то същите се установяват от
показанията на свидетелката Д., а причинно-следствената им връзка с
противоправното деяние на ответника – от експертното заключение.
Налице са всички предпоставки за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника за извършеното от него
непозволено увреждане по отношение на ищеца – противоправно деяние, извършено
виновно от ответника, накърнило правната сфера на ищеца и причинило му
неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий
се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са претърпените от
пострадалия болки и страдания, продължителността и интензитета им, характерът
на увреждането, прогнозите за отшумяването му, има ли настъпили необратими или
остатъчни телесни дефекти, съпровождащата увреждането емоционална травма, доколко
увреждането се е отразило на обичайния начин на живот на пострадалия и
настъпили ли са ограничения във възможностите му за житейска реализация.
В случая по делото е установено,
че на ищеца са нанесени телесни увреждания в областта на лицето – счупване на носните костици,
разкъсно-контузна рана на носа, кръвонасядания и травматични отоци, причинили му физически болки и
страдания, чийто интензитет е бил голям в първите дни след увреждането (ищецът
е изпитвал силно главоболие и не можел да дъвче от дясната страна) и са отшумяли
напълно след около 15 дни от датата на увеждането за счупването на носните
костици, след около 7 до 10 дни за разкъсно-контузната рана и след около 3 до 6
дни за останалите наранявания. Окончателното възстановяване на ищеца е приключило
около 2-3 месеца след датата на увреждането. Причинените на ищеца наранявания
са наложили хирургическа интервенция – зашиване на раната, а кръвотечението от
носа – поставянето на тампонада. Не са налице усложнения в резултат от
обработката на раната, като е възможно да се е появила чувствителност в зоната,
където е била раната. Несъмнено нараняванията са причинили на ищеца емоционална
и психическа травма – той е бил силно притеснен, освен от физическите болки,
които е изпитвал, но и от опасността да бъде засегнато зрението му, срамувал се
е от вида си и от мнението на околните, трудно е спял, не е общувал с хора.
Като отчете тези обстоятелства и
взе предвид специфичните особености на конкретния случай съдът намира за
справедливо обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на
4 000 лв. Определянето на обезщетение в по-висок размер би било несправедливо
предвид продължилото сравнително кратък период от време разстройство на
здравето на ищеца – около 15 дни, пълното му възстановяване за около 2-3 месеца,
липсата на усложнения от хирургичната обработка на раната, както и на трайни и
необратими телесни дефекти или загрозяване, сравнително леката хирургична
интервенция и липсата на необходимост от болничен престой, сравнително ниския интензитет
и недълга продължителността на емоционалните му травми, липсата на ограничения
във възможностите му за житейска реализация и на някаква промяна в начина му на
живот преди и след увреждането. Обезщетяването на неимуществените вреди трябва
да съответства на действително претърпените вреди, но в никакъв случай не може
да бъде източник на неоправдано и неоснователно обогатяване за пострадалия.
По изложените съображения съдът
намира, че искът за непозволено увреждане следва да бъде уважен за сумата от 4
000 лв., дължима ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
увреждането до окончателното ѝ изплащане, и да бъде отхвърлен като неоснователен
за горницата над 4 000 лв. до претендирания размер от 5 000 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 400 лв., съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът има право да му бъдат заплатени направените от него разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от иска, но искане в такава насока не е
направено от него.
На основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК ответникът П.С.И.
следва да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху уважената
част от иска в размер на 160 лв., както и изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска
експертиза в размер на 88 лв., съразмерно на уважената част от иска.
По изложените
съображения Районен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД П.С.И., ЕГН ********** *** да заплати
на Я.Л.Я., ЕГН ********** *** сумата от 4 000 (четири хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –
физически и психически болки и страдания, в резултат от причинените му от
ответника на 26.08.2017 г. в гр. П. телесни увреждания – счупване на носните
костици, разкъсно-контузна рана на носа в областта на дясната ноздра,
травматични отоци и кръвонасядания по лицето в областта на дясната лицева
половина, ведно със законната лихва върху главницата от датата на непозволеното
увреждане – 26.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 4 000
лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.С.И., ЕГН ********** *** да заплати
на Я.Л.Я., ЕГН ********** *** разноски по делото за адвокатски хонорар в размер
на 400 лв., съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК П.С.И., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 160 лв., както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещото лице по приетата по делото съдебномедицинска експертиза в размер на
88 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: