РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети март през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14740 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата молба ищците Д.П.Т. и И.И.Д. поддържат, че по силата на договор за покупко-продажба
на право на строеж, обективиран в нотариален акт № 80, том III, дело № 440/2008 г. на нотариус И.И., „К.“ ООД, представлявано от
управителя П.А. им е продало при равни квоти, правото на строеж в изграждаща се
жилищна сграда с подземни гаражи и магазини, съгласно одобрени на 30.05.2007 г.
от ДАГ при СО инвестиционни проекти - преработка и разрешение за строеж № 84 от
24.01.2007 г., издадено от гл. архитект на гр. София.
Правото на
строеж включва следните обекти в жилищната сграда, която се изгражда в УПИ, гр.
София, район „Възраждане“, ул. „*******съставляващ УПИ III – 3, 4, от кв.
173 по плана на гр. София, целият с площ от 991,50 кв.м., както следва:
апартамент № 1 на първи жилищен етаж, със ЗП от 46,42 кв.м., състоящ се от
антре, дневна с кухненски бокс и спалня, баня с тоалетна и тераса, с площ от
13,53 кв.м., заедно с приспадащото се складово помещение № 1 и място за
паркиране – паркомясто № 1, заедно с приспадащите се на апартамент 1,87 % ид.ч.
от общите части на сградата, равняващо се на 15,79 кв.м. и заедно със
съответното право на строеж върху мястото, в което се строи сградата; гараж № 2
на партерния етаж на жилищната сграда, със застроена площ от 21,01 кв.м.,
заедно с приспадащите се на гаража 0,53% ид. ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 4,53 кв.м. и
заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което се строи
сградата. Впоследствие „К.“ ООД е прехвърлило на Д.П.Т., 2,40 % ид.ч. от УПИ, III – 3, 4, от кв.
173 по плана на гр. София, целият с площ от 991,50 кв. м., припадащите на
описаните по-горе обекти, с нотариален акт № 168, том III, рег. №
7297, дело 503 от 2010 г. на нотариус И. Н..
С нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 46, том V, рег. № 5041, дело № 779 от 2007 г. на нотариус И.И., „К.“ ООД, представлявано
от П.В.А., П.К.К., А. А. и В. А. са учредили в полза на кредитора „Б.П.Б.“ АД
договорна ипотека върху описаните в акта имоти, сред които апартамент 1 и гараж
№ 2, като обезпечение по договор за инвестиционен кредит № 658/29.05.2007 г. В резултат на
което, ищците сочат, че са придобили правото на строеж, обременено с вещни
тежести.
В исковата
молба се поддържа, че на 20.05.2009 г. между Б.П.Б.“ АД и ответниците П.В.А., Д.К.Б.
и П.К.К., е подписан договор за поръчителство № 658-1/2009 г., по силата на
който ответниците са се задължили солидарно с кредитополучателя „К.“ ООД за
задълженията по договора за кредит.
Поддържа се,
че в резултат на непогасяване на договора за кредит и след издаването в полза
на банката за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, е образувано изп.
дело № 201338380408184 на ЧСИ М.Б.. В хода на изпълнителното производство,
банката е цедирала вземането си на Д. И. Т., ведно с обезпечението по
договорната ипотека. След опис на собствените на ищците апартамент и гараж № 2,
са продадени и е изготвено постановление за възлагане от 01.03.2017 г. на
съдебния изпълнител, в полза на Ц.М.П.и И.М.П., за сумата от 106 001 лв.
за апартамента и съответно за сумата от 31 729 лв. за гаража.
Ищците
считат, че в случая е налице хипотезата на чл. 155, ал. 1 ЗЗД по отношение на
ответниците „К.“ ООД, П.В.А., Д.К.Б., като те встъпват в правата на
удовлетворения кредитор по отношение на длъжника и се ползват от правата на
кредитора до размера на посочените в постановленията за възлагане суми,
реализирани от продажбата на техните имоти. По отношение на П.К., ищците сочат
че е налице третата хипотеза на чл. 155, ал. 1 ЗЗД, защото този ответник на
01.03.2010 г. е придобил от длъжника „К.“ ООД правото на собственост върху
гараж № 7, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, в гр. София, ул. „*******, със застроена площ от 15,52 кв.м.
Правото на строеж за построяването на описания гараж № 7 е било ипотекирано да
обезпечаване на задължение на „К.“ ООД по договора за инвестиционен кредит.
Ето
защо, ищците Д.П.Т. и И.И.Д. молят да бъдат осъдени ответниците „К.“ ООД, П.В.А.,
Д.К.Б. и П.К.К., на основание чл. 155, ал. 1 от ЗЗД, солидарно да
им заплатят следните суми: 106 001 лв., представляваща продажна цена по
реализирана публична продан, на собствения им апартамент № 1 на първи жилищен етаж, в гр. София, ул. „*******заедно
с припадащо се складово помещение № 1, заедно с паркомясто № 1, заедно с
припадащите се 1.87 ид.ч. от общите части на сградата и заедно със съответното
право на строеж, както и сумата от 31 729 лв., представляваща продажна
цена по реализирана публична продан на собствения им гараж № 2 на партерния
етаж на сградата, заедно с припадащите се 0.53 % ид.ч. от общите части на
сградата и заедно със съответното право на строеж върху мястото, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба или общо сума
в размер на 137 730 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане. При условията на
евентуалност, се моли в случай, че ответника П.К. не носи отговорност в
качеството му на поръчител, то същият да бъде осъден в качеството му на трето
лице, което по-късно от ищците е придобило собствеността от длъжника на други
вещи – гараж № 7, находящ се в сутерена на жилищната сграда, въведена с
разрешение за ползване № ДК-07037 от 29.01.2010 г. на СНСК, в гр. София , ул. „*******
ипотекиран за същото задължение, до размера на пазарната стойност на придобития
от него недвижим имот.
Ответникът
П.К.К. оспорва исковете, като сочи че не е солидарен длъжник, в качеството на
поръчител, като сочи че не е полагал подпис като такъв.
Ответниците
„К.“ ООД, П.В.А., Д.К.Б. оспорват изцяло исковата молба, като релевират
възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че ищците купувачи са
недобросъвестни, тъй като при придобиване на собствеността са знаели за учредената
ипотека, което е пречка за възникване на правото за търсене на отговорност за
съдебно отстранение.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от договор да инвестиционен кредит № 658/2007 г.,
сключен между „Б.П.Б.“ АД, в качеството на кредитор и „К.“ ООД, в качеството на
кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на
973 344 евро.
С договор за поръчителство от 20.05.2009 г. № 658-1/2009
г., П.В.А. и Д.К.Б. гарантират издължаването на всички задължения и са се
задължили солидарно заедно с кредитополучателя по договора за инвестиционен
кредит № № 658/2007 г., за всички задължения по него. В качеството на солидарни
длъжници ответниците П.А. и Д.Б. са подписали и анекс от 01.11.2010 г. №
А3-568/2010 г. към договора за кредит № 658/2007 г.
От заключението на изслушаната и приета по делото графическа
експертиза, се установява че подписът на П.К.К. в договора за поръчителство и
анекса от 15.04.2010 г.не е положен от него, поради което същите не обвързват
ответника.
Не
е спорно по делото, а това се установява и от представените нотариален акт от 08.08.2007 г. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 46, том V, рег. № 5041, дело № 779 от
2007 г. на нотариус И.И. и нотариален акт 12.05.2008 г. № 80, том III, дело № 440/2008г. на нотариус И.И.,
че ищците Д.П.Т. и И.И.Д. при равни квоти, правото на строеж в изграждаща се
жилищна сграда с подземни гаражи и магазини, съгласно одобрени на 30.05.2007 г.
от ДАГ при СО инвестиционни проекти - преработка и разрешение за строеж № 84 от
24.01.2007 г., издадено от гл. архитект на гр. София, за следните обекти в
жилищната сграда, която се изгражда в УПИ, гр. София, район „Възраждане“, ул. „*******съставляващ
УПИ III – 3, 4, от кв. 173 по плана на гр. София, целият с
площ от 991,50 кв.м., а именно следва: апартамент № 1 на първи жилищен етаж,
със ЗП от 46,42 кв. м., заедно с приспадащото се складово помещение № 1
и място за паркиране – паркомясто № 1, както и гараж № 2 на партерния етаж на
жилищната сграда, със застроена площ от 21,01 кв.м., заедно с вещна тежест – а
именно договорна ипотека, учредена в полза на кредитора по договора за
инвестиционен кредит „Б.П.Б.“ АД.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение от 24.04.2013
г., по ч.гр.д. № 16602/2013 г. по описа на СРС, 42 състав и изпълнителен лист
от същата дата, за вземания по договор за инвестиционен кредит, издадена в
полза на „Б.П.Б.“ АД срещу К.“ ООД, П.В.А. и Д.К.Б., е образувано изпълнително
дело № 20138380408184 но описа на ЧСИ М.Б.. Във връзка с оспорване на вземането
на банката по реда на чл. 422 ГПК, е образувано исково производство, по което е
постановено решение от 31.07.2019 г., по т.д. № 245/2019 г. по описа на САС, ТО,
9 състав.
Установява се от представения договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 30.03.2015 г. между „Б.П.Б.“ АД и Д. И. Т., че цедентът е
прехвърлил вземанията си по договор за инвестиционен кредит № 658/2007 г.,
ведно с описаните в приложение № 1 обезпечения, в т.ч. и договорната ипотека
върху собствените на ищците апартамент и гараж.
С постановление за възлагане от 01.03.2017 г., по изп.
дело № 20138380408184
по описа на ЧСИ М.Б., за изнесено на недвижимо имущество, собственост на И.И.Д.
и Д.П.Т., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.303.243.1,
в гр. София, ул. „*******, апартамент № 1, за купувач е обявен Ц.М.П., за
сумата от 106 001 лв.
С постановление за възлагане от 02.03.2017 г., по изп.
дело № 20138380408184 по описа на ЧСИ М.Б., за изнесено на недвижимо имущество,
собственост на И.И.Д. и Д.П.Т., представляваща самостоятелен обект в страда с
идентификатор 68134.303.243.1.41, в гр.
София, ул. „*******, съгласно нотариален акт гараж № 2, за купувач е обявен И.М.П.
за сумата от 31 729 лв.
С договор за покупко-продажба от 01.03.2010 г.,
обективиран в нотариален акт № 80, том I, рег. № 1720, дело № 67 от 2010 г. на нотариус И.И., „К.“ ООД продава на
П.К.К. правото на собственост върху гараж № 7, находящ се в жилищната страда, в
гр. София, ул. „*******.
Съгласно заключението на приетата по делото техническа
експертиза, – пазарната стойност на гараж № 7 е в размер на 26 988 лв.
Следователно, по делото безспорно се установи, че Д.Т. и И.Д.
са претърпели принудително изпълнение по изпълнително дело № 20138380408184 но
описа на ЧСИ М.Б. върху апартамент № 1 и гараж № 2, в гр. София, ул. „*******които
са били ипотекирани за чуждо задължение в полза на „Б.П.Б.“ АД, за обезпечаване на задължение на солидарните
длъжници - К.“
ООД (кредитополучател), П.В.А. и Д.К.Б., по договор за инвестиционен кредит № 658/2007 г. от 29.05.2007 г.
Настоящият състав намира, че е
неоснователно възражението на ответниците, че не следва да отговарят за съдебно
отстранение поради недобросъвестност на ищците, доколкото разпоредбата на чл.
155 ЗЗД урежда специална хипотеза при принудително изпълнение на ипотекирана
вещ, и в случая намира приложение именно тази законова разпоредба, а не общите
правила в чл. 187 и сл. от ЗЗД.
Съдът
приема, че исковете по отношение на ответниците „К.“ ООД, П.В.А. и Д.К.Б., за солидарното им осъждане за
заплащане на сума в общ размер на 137 730 лв., ведно
със законната лихва, считано от 13.11.2017 г.
- датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По отношение на П.К. главния иск за солидарното му осъждане е
неоснователен, защото се установи по делото, че същият не е страна по договора
за поръчителство. По отношение на предявения като евентуален иск спрямо
ответника П.К., в качеството му на трето лице, придобило имот, който обезпечава
по договора за инвестиционен кредит, настоящият състав приема, че доколкото в
случая е налице суброгиране на ищците в правата на кредитора за
заплатената сума по публичната продан, ищците се удовлетворят напълно и няма
основание за присъждане на друга сума от П.К.К.. Обратното би довело до
неоснователно обогатяване на ищците и получаване на сума, която е по-висока от
продажната цена на апартамент № 1 и гараж № 2 в резултат на проведената
публична продан. Ето защо, евентуалния иск срещу П.К.К., за
заплащане на сумата от 36 998 лв., представляваща размера на пазарната стойност на придобития от
него недвижим имот, представляващ гараж № 7, находящ се в сутерена на жилищната
сграда, въведена с разрешение за ползване № ДК-07037 от 29.01.2010 г. на СНСК,
в гр. София, ул. „******* се явява неоснователен.
Неоснователно е възражението за
погасителна давност, релевирано от ответниците, тъй като от момента на
публичната продан до датата на предявяване на исковата молба не са изтекли пет
години.
Относно
разноските
При
този изход на спора, в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 5 509,20 лв. за държавна такса, сумата от 5 000 лв. за
възнаграждение за адвокат и сумата от 400 лв. за депозит за техническа
експертиза, или обща сума в размер на 10 909,20 лв.
В
полза на ответника П.К., по отношение на който исковете са отхвърлени, следва
да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 4 000 лв. и сумата от
200 лв., за депозит за експертиза, или сума в общ размер на 4 200 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„К.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, П.В.А., ЕГН **********,***
и Д.К.Б., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на основание чл. 155, ал. 1 ЗЗД на Д.П.Т., ЕГН ********** и И.И.Д. ЕГН **********, и двамата с адрес гр.
Велико Търново, ул. „*******, сума в общ
размер на 137 730 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2017
г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, която обща
сума включва сума от 106 001 лв., представляваща продажна цена по
реализирана публична продан, на собствения на ищците им апартамент № 1 на първи
жилищен етаж, в гр. София, ул. „ *******заедно с припадащо се складово
помещение № 1, заедно с паркомясто № 1, заедно с припадащите се 1.87 ид.ч. от
общите части на сградата и заедно със съответното право на строеж, както и
сумата от 31 729 лв., представляваща продажна цена по реализирана публична
продан на собствения на ищците гараж № 2 на партерния етаж на сградата, заедно
с припадащите се 0.53 % ид.ч. от общите части на сградата и заедно със
съответното право на строеж върху мястото, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за солидарното заплащане на горепосочената сума по отношение на ответника П.К.К.,
ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ
иска
по чл. 155, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д.П.Т.,
ЕГН ********** и И.И.Д. ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Велико Търново,
ул. „*******, срещу П.К.К., ЕГН **********,***, за заплащане на сумата от 26 998
лв., представляваща размера на пазарната стойност
на придобития от него недвижим имот, представляващ гараж № 7, находящ се в
сутерена на жилищната сграда, въведена с разрешение за ползване № ДК-07037 от
29.01.2010 г. на СНСК, в гр. София ,ул. „*******.
ОСЪЖДА „К.“
ООД, ЕИК *******, П.В.А., ЕГН ********** и Д.К.Б., ЕГН **********, да заплатят на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.П.Т. и И.И.Д.
ЕГН **********, сума в общ размер на 10 909,20
лв., деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.П.Т.
и И.И.Д. ЕГН ********** да заплатят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П.К.К., ЕГН **********, сума в общ размер на 4 200 лв., деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: