Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003 19.05.2022 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –Търговище Девети състав
На единадесети май 2022 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Женя И.
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 269 по описа за 2018 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 1142/08.12.2017г. по Ч.гр.д. № 1808/2017 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжниците - М.И.Д. с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Д.Н.Ш. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, р-н Западен, ул***, № 9, да заплатят на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, гр. София сумата от 1 946,45лв., представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на 185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността, както следва:
-М.И.Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото или 639,83лв. от главницата и 60,05лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 8,99лв. за дялово разпределение и 1,78лв. обезщетение за забава върху нея, а
-Д.Н.Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1279,66лв. главница и 120,10лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 17,98лв. за дялово разпределение и 3,56лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в заповедното производство. Длъжниците възразяват.
Ответниците са клиенти на ищеца и потребители на ТЕ съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, като страните са обвързани от ОУ за продажба на топлинна енергия, които имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ. Вземането е обосновано с неизпълнение на парично задължение от страна на ответниците – за заплащане на месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят. /чл.32 ал.1 от ОУ/. За обекта с аб.№ 029326 ответниците не са погасили задължението си и са изпаднали в забава. Съгласно чл.155 ал.1 т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „МХ ЕЛВЕКО“ ООД-София, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Ищецът моли да бъде признато за установено вземането му към ответниците, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производство съдебни и деловодни разноски. Редовно призован ищецът в открито заседание няма представител. Постъпила е писмена молба, видно от която поддържа предявения иск.
Ответниците, редовно уведомени за исковата молба, подадоха в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен.
Първият ответник - Д.Н.Ш. възразява, че:
-Топлоснабдяването в обекта е прекратено – всички радиатори са демонтирани и е изключено топлоснабдяването с топла вода, за което има съставен протокол.; Инсталацията за отопление на общите части е откачена от топлопреносната мрежа на блока и радиаторите са демонтирани.
-Не е доказано наличието на действително доставка-по време, място, количество и качество. Не е ясно по какъв начин и какво е основанието за определяне на посочените от ищеца суми.; Не са посочени показания на уреди за дялово разпределение и не са представени фактури , от които да се установи това.;
-Не е доказано от кога са задълженията за доставена ТЕ и следователно неоснователно е искането за мораторна лихва за забава.;
-Няма контролен топломер за отчитане на ТЕ, с която се захранва и съседната сграда на ул. ***; Не е отчетена загубата на ТЕ по тръбопровода от сграда с № 26 до сграда с № 24;
-Методиката за изчисляване на ТЕ е незаконосъобразна.;
-Липсва договор, уреждащ ползваната услуга „сградна инсталация. Съобразно чл.9 от Директива 2012827 няма услуга „сградна инсталация“;
-Вземането е погасено по давност.
Редовно призован, ответникът Д.Н.Ш. не се яви лично. Постъпила е писмена молба, в която моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Втората ответница - М.И. Д., възразява, че:
-С първия ответник Д.Н.Ш. са бивши съпрузи и гражданският им брак е прекратен с влязло в сила на 31.12.2001г. решение по гр.д. № 3143/1997г. по описа на РС-София. Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище на адреса в гр. София, ул. „***на бившия и съпруг, а тя е била осъдена да го напусне жилището, така че от 2001г тя няма достъп до жилището и то е ползвано единствено от бившия и съпруг.;
- С решение по гр.д. № 23063/2016г. по описа на РС-София е признато за установено, че Д.Н.Ш. е единствен и изключителен собственик на имота, по отношение на който има незаплатена ТЕ за посочените в исковата молба по настоящото дело периоди /дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г./;
- Тя не е нито собственик, нито владелец, нито ползвател на имота, нито потребител на ТЕ за същия.;
Редовно призована, ответницата М.И. Д. не се яви лично и се представлява от адв. Н., която моли искът спрямо втората ответница да бъде отхвърлен като неоснователен.
Третото лице, привлечено по молба на ищеца – „МХ ЕЛВЕКО“ ООД-София няма писмен отговор в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК. Редовно призован няма процесуален представител в о.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 1142/08.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1808/20170 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжниците: М.И.Д. с ЕГН ********** с пост. адрес *** и Д.Н.Ш. с ЕГН ********** с пост. адрес ***, р-н Западен, ул***, № 9, да заплатят на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, общ.Красно село, ул.“Ястребец“, № 23Б, представлявано от Г. Б., действащ чрез юрисконсулт Л. К., сумата от 1946,45лв., представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на 185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността, както следва: М.И.Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото или 639,83лв. от главницата и 60,05лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 8,99лв. за дялово разпределение и 1,78лв. обезщетение за забава върху нея, а Д.Н.Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1279,66лв. главница и 120,10лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 17,98лв. за дялово разпределение и 3,56лв. обезщетение за забава върху нея, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и направените по делото разноски в размер на 42,64лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,ал.1 и ал.8 от ГПК.
Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Изискуеми непогасени задължения на съсобственици за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326.
Заповедта е връчена на Д.Н.Ш. на 13.12.2017г. и същият е подал в двуседмичният срок възражение, че не дължи, на 22.12.2017г. /дата на пощенското клеймо/ , Вх.рег.№ 12834/28.12.2017г. по описа на РСТ.
Заповедта е връчена на М.И.Д. на 19.12.2017г. и същата е подала в двуседмичният срок възражение, че не дължи, на 21.12.2017г. – Вх.рег.№ 12761/21.12.2017г. по описа на РСТ.
Във възраженията си и двамата длъжници са изложили същите съображения, както в писмените отговори, отразени по-горе.
С определение № 1538/28.12.2017г., по отношение на първия длъжник, и с определение № 1531/21.12.2017г., по отношение на втория длъжник, на кредитора е указана възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Двете съобщения са получени на 08.01.2018г. и в законния срок на 07.02.2018г. /дата на пощенското клеймо/ , с Вх.рег.№ 1448/08.02.2018г. кредиторът е предявен иска за установяване на вземането, с правна квалификация 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането във вр. с чл.410 ГПК.
Имотът, за който се отнасят, претендираните от ищеца вземания е недвижим жилищен имот с адрес в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26, вх.А, ап.7. Видно от удостоверение, изд. от ГИС-София на 15.05.2014г., на стар адрес в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 24-26, вх. А, отговаря нов, настоящ адрес:***.
По силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № /не се чете/, том ХХII, дело № 3601 от 21.09.1984г. по описа на СРС Д.Н.Ш. е придобил по дарение от майка си 1/3 ид.ч. от описания апартамент ведно с 1/3 от прилежащата му изба № 13, ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Д.Н.Ш. е собственикът, който присъства на общото събрание на ЕС на адрес в гр. София, ул. ***-26, проведено на 21.09.2002г., когато е взето решение за преминаване към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство-ТС/, като услугата се възложи на „СИМЕНС и ЕЛВЕКО“- „МХ-ЕЛВЕКО“ ООД /лист 18 по делото/.
Няма спор, че Д.Н.Ш. и М.И.Д. са били съпрузи, сключили граждански брак през 1979г., който е прекратен с влязло в сила на 31.12.2001г. решение по гр.д. № 3143/1997г. по описа на СРС, като със същото решение семейното жилище в гр.София, ул***№ 26, вх.А, ет.4, ап.7, е предоставено за ползване на мъжа, а жената е осъдена да го напусне /л.58/. От показанията на св. С. Д.-65г., разпитана в първото открито заседание /л.256/ се установи също, че ответницата – Д-р М. Д. се прибрала за една нова година , през м. декември 2001г. и повече не е ходила в София и живее само там – в къщата си на ул. „С. “ № 25 в гр. Търговище. Свидетелката работила при ответницата от 2000-2001г. и през този период от м. Декември 2001г. до сега Д-р Д. не се е връщала в София.
Няма спор, че по инцидентен установителен иск в производство за делба, с влязло в сила на 16.02.2018г. решение № 304001/02.01.2018г. по гр.д. № 23063/2016г. по описа на СРС /л.59/ е признато за установено, че Д.Н.Ш. е изключителен собственик на процесното жилище. От мотивите към решението се установи, че е постановено при признание на иска.
Видно от договор № 476-II от 10.10.2002г. /л16-18/ , сключен между собственик в етажната собственост на адрес в гр. София, ул. ***-26, представляван от упълномощени представители, съгласно решение на Общото събрание на ЕС /приложение 1-протокол от 21.09.2002г., задължително изискуем по силата на раздел III. От същия договор, л.18/, от една страна, като възложител, и „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, от друга страна, като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави и монтира електронни радиаторни разпределители на топлинна енергия Siemens WHE30 и радиаторни вентили с термостатна глава Siemens VD/VE 215 и да извършва услугата „топлинно счетоводство“ за разпределение на консумираната, измерена от общ топломер АС и фактурирана от Топлофикация, топлинна енергия, съгласно методиката за разпределение между отделните абонати на горния адрес. Съгласно раздел VI. Допълнителни условия и гаранции, т.5, договорът се сключва за срок от 3 години, като след този срок същият се счита за автоматично продължен за всяка следваща година, ако няма възражения за никоя от страните.
По-късно е сключен договор № 104/08.11.2007г. между „Топлофикация София“ АД, от една страна като възложител, и от друга страна – „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, като изпълнител, предмет на който е: Възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост /СЕС/ или в сграда с повече от един потребител в гр. София при спазване на изискванията за Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия /ОУ/, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007г. Срокът на договора е 3 години. За неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на ОУ. Съгласно раздел V. От договора задълженията на възложителя са поддържа информация за клиентите и броя на средствата за дялово разпределение във всеки имот от СЕС; да предоставя на изпълнителя информация за потребителите. Задълженията на изпълнителя по договора, уредени в раздел IV. От същия са: да предоставя на възложителя актуалните данни за прогнозно потребление на отопление и топла вода в отделните имоти; да отчита уредите за дялово разпределение не по-късно от 45 дни след обявената дата за край на отоплителния сезон при условията на чл.20 ал.1 от ОУ.; да изготвя изравнителни сметки и да ги предоставя на потребителите, съобразно чл.11 ал.1 т.5 от ОУ, не по-късно от 5 юли, като определя 30-дневен срок за рекламации , както и да предаде на възложителя всички изравнителни сметки не по-късно от 5 август, а също и да предоставя на потребителите изравнителни сметки на дяловете, съдържащи минимален обем информация по образец-Приложения № 1, 2, 3 и 4 от ОУ. По силата на чл.32 ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. В по-новите ОУ, приети през 2014г. съгласно чл.33 ал.2 от тях клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
От писменото заключение на съдебната техническа експертиза /л.169-186/ , потвърдено в открито заседание от вещото лице инж. Л.Н. /л. 255/ и възприето като обосновано и компетентно извършено се установи следното:
1. Отчетните данни на топломерите, съгласно изготвената от ТР „София Изток" информация, съвпадат с данните, посочени в индивидуалните справки за използвана ТЕ, изготвени от ФДР - „МХ ЕЛВЕКО" ООД за процесния период. Процесният период обхваща : 05.2013. - 04.2014 и 05.2014- 04.2016г. Общото количество за този период реално подадена ТЕ към абоната е 759687 квтч.;
2. Топлинното счетоводство на въпросната СЕС за процесния период се е водило от ФДР „МХ ЕЛВЕКО" ООД. Фирмата извършва дялово разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява прогнозните дялове за отопление и топла вода през следващия, съгласно: - Закона за енергетиката /ЗЕ/ - в неговите разпоредби (чл. 139, чл.139б, чл. 139в и чл. 150), касаещи топлоснабдяването; - Чл. 69, ал.2, т. 2 от Наредба 16-334 от 2007г (чл.125, ал.З от ЗЕ); - Приложение към чл.61(1) на Наредба 16-334 от 2007г. Приложението съдържа „Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС". По тази Методика ФДР отчита и разпределя действително потребената ТЕ за отопление и БГВ;
В отговора си на исковата молба от 11.05.2018г., ответникът е посочил, че радиаторите в процесния имот са демонтирани и за това има протокол (стр. 61 от материалите по делото), но такъв няма в материалите по делото. Респективно-няма монтирани индивидуални разпределители. В процесния имот е налична част от СИ (сградна инсталация). За сезон 2015-2016 на специалистите от ФДР не е осигурен достъп до процесния имот, за което е представен протокол - от м. 05.2016г.( стр.139 от материалите по делото) Съгласно т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение е предвидено как се извършва изчисляване на ТЕ за СИ. За отоплителен сезон 2013-2014г. тази част от ТЕ за СИ е изчислена в размер на 36,4 % от общата енергия за отопление в СЕС, за отоплителен сезон 2014-2015г. - на 26,40 %, за отоплителен сезон 2015-2016г. - на 23,82 %(стр. 134,135 и 136 от материалите по делото). Тази енергия е в зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, както и от средната температура на сградата и външната изчислителна за град София. Разпределя се пропорционално през периодите на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС. През периодите 05.2013-04.2014г. и 05.2014 - 04.2015г. и 05.2015 - 04.2016г. в процесния имот не са отчитани данни за БГВ. За процесния период не са отчитани разходите на ТЕ за БГВ. ФДР е извършила крайните отчети за процесния имот в съответствие с нормативната уредба.;
3. В таблица са посочени за отчетните периоди начислените стойности за ТЕ от „Топлофикация София" ЕАД и изчислените стойности от ФДР „МХ ЕЛВЕКО" ООД както и изравнителните суми след дяловото разпределение. Сумата от 1919.48 лв. с ДДС е по представените от „Топлофикация София" ЕАД и ФДР справки и изравнителни сметки.;
4. През процесния период ответникът не е ползвал ТЕ за отопление и за БГВ. Всъщност задълженията са от дела му от ТЕ за сградна инсталация /СИ/, както и за служебно изчисляване на ТЕ при липса на допуск в имота за сезон 2015-2016г.. Според дадените от „Топлофикация София" ЕАД справки задълженията от неплатена ТЕ е 2131,91лв.(стр. 29 от материалите по делото);
5. За процесния период, както „Топлофикация София" ЕАД, така и ФДР „МХ ЕЛВЕКО" ООД са спазвали изискванията на Наредба 16-334 за топлоснабдяване, която определя реда и техническите условия за топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС, както и Методиката за дялово разпределение към наредбата. Цените на топлинната енергия за битови нужди се регулират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Сумите са начислявани в съответствие на нормативната уредба.;
6. Отчислявани са за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД технологичните разходи на ТЕ в АС и това е видно в Приложение към зад.1 и зад.6-колона 9.;
7. В АС, захранваща с ТЕ процесния имот с аб. № 29326, има монтиран един топломер с идент. № 4025168 и с него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период, като вещото лице е посочило хронологията на извършените метрологични проверки.
От писмените доказателства, представени от третото лице-помагач на ищеца – „МХ Елвеко“ ООД – протокол-декларация от 03.07.2014г., от 13.07.2015г. и от 30.06.2016г. /л.140-142/ и констативен протокол за извършен отчет от 18.05.2016г. се установи връчването на изравнителните сметки за потребена ТЕ в сградата етажна собственост в гр. София, ул. ***-26.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза /л.328-333/, потвърдено в открито заседание от вещото лице Е.В. /л. 386/ и възприето като обосновано и компетентно извършено се установи следното:
1.При извършената проверка е установено, че няма данни за извършени плащания от страна на ответника по издадените фактури за процесния период. На база извлеченията за дължимите суми на Абонат с № 029326 се установиха непогасени задължения по главница за ТЕ в размер на 1919.49лв. и непогасени задължения по главница за дялово разпределение в размер на 26.96лв. Общо размерът на непогасените задължения е 1946.45лв. ;
2. В табличен вид конкретно е посочено през кои месеци са въвеждани в информационната система на ищеца изравнителните сметки и на каква стойност са същите, а именно: за период за използвана ТЕ - 01.05.2013-30.04.2014, стойност на изравнителната сметка е 174.50 лв., дата на въвеждане в информационната система на ищеца – 31.07.2014г.; за период за използвана ТЕ - 01.05.2014-30.04.2015, стойност на изравнителната сметка е 155.76 лв. , дата на въвеждане в информационната система на ищеца – 31.08.2015г. и за период за използвана ТЕ - 01.05.2015-30.04.2016, стойност на изравнителната сметка е 1589.22 лв. , дата на въвеждане в информационната система на ищеца – 31.07.2016г. или общо стойността е 1919.48 лв.;
3.Размерът на законната лихва върху главницата от 1919.49лв. за ТЕ е 179.06 лв., размерът на законната лихва върху главницата от 26.96лв. за дялово разпределение е 5.21лв. или общия размер на лихвата е 184.27лв.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, а именно да се установи съществуване на вземането на ищеца - "Топлофикация София" ЕАД против ответниците за сумите, както следва:
сумата от 1 946,45лв., представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по изравнителна сметка за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г., както и обезщетение за забава в размер на 185,48лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността, както следва:
-М.И.Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото или 639,83лв. от главницата и 60,05лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 8,99лв. за дялово разпределение и 1,78лв. обезщетение за забава върху нея, а
-Д.Н.Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1279,66лв. главница и 120,10лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 17,98лв. за дялово разпределение и 3,56лв. обезщетение за забава върху нея.
Основният спор между ищеца и първият ответник е, че не дължи вземането, тъй като в собствения му имот не се ползва топлинна енергия - топлоснабдяването в обекта е прекратено – всички радиатори са демонтирани и е изключено топлоснабдяването с топла вода; инсталацията за отопление на общите части е откачена от топлопреносната мрежа на блока и радиаторите са демонтирани; няма такава услуга „сградна инсталация“ и няма да плаща за топлоенергията в сграда в етажна собственост /СЕС/.
Основният спор между ищеца и втората ответница е, че тя по никакъв начин не е потребител на топлоенергия в процесния имот, тъй като от 2001г. го е напуснала и не го е ползвала, а от 16.02.2018г. когато е влязло в сила съдебно решение по инцидентен установителен иск е признат за изключителен собственик на целия имот първият ответник.
Всеки един от ответниците е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005 г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005 г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006 г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006 г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г. /, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.
Ищецът претендира да е носител на вземане, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" АД за потребители за битови нужди в гр. София.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. С тези общи условия се регламентират взаимоотношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, в т. ч.: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Според ал. 2 на същия член, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства някой от ответниците да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, то следва, че в отношенията между страните са приложими действащите за процесния период общи условия /ОУ/, одобрени с Решение № 0У-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, и всички потребители/клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. София и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят/клиентът бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. В случая договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия е възникнало между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – чл. 150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на общите условия. В този смисъл е и решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. ІІІ ГО на ВКС.
Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Относно конституционносъобразността на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката е постановено Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., обн. ДВ бр. 34 от 04.05.2010 г., с което е отхвърлено искането на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, от което следва, че нормата не противоречи на Конституцията на Република България.
Доколкото посочената разпоредба вменява задължението за заплащане на топлинната енергия в тежест на собственика, респ. титуляра на ограниченото вещно право, то правно ирелевантно е кой е фактическия ползвател на топлоснабдения имот. От това следва извода, че възражението на втората ответница, че тя не дължи заплащане на топлоенергия за имота, който не ползва фактически от 2001г. е неоснователно. Същата е собственик на 1/3 ид.ч. от имота през процесния период.
Както се установи от заключението на СТЕ, всъщност задълженията са от дела на ответниците от ТЕ за сградна инсталация /СИ/, както и за служебно изчисляване на ТЕ при липса на допуск в имота за сезон 2015-2016г.
Безспорно е по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Елвеко“ ООД-София. Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл. 140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.
Едва при окончателно прекратяване на топлоснабдяването не се дължат никакви суми на топлофикационното дружество, което престава да доставя топлинна енергия към съответната абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Именно и поради това не е налице нарушение на чл. 62 от ЗЗП. В тази връзка следва да се отбележи също така, че съгласно Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 ("ЕВН България", "Топлофикация" ЕАД срещу Н. С. Д. и "Топлофикация София" ЕАД срещу М. С. Д.) е даден отговор на отправеното преюдициално запитване, като е прието, че Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета: “трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.“ Даден е също така отговор, че е допустима национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост, топлоснабдени от районна отоплителна система, определена част от разходите за използваното в сградата отопление, съответстваща на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, се разпределя между етажните собственици според отопляемия обем на апартаментите им, независимо какво количество от тази топлоенергия е реално отдадено във всеки апартамент.
Ето защо след като ответниците са насители на правото на собственост върху топлоснабден имот през процесния период / 2/3 ид.ч. за първия ответник и 1/3 ид.ч. за втората ответница/ и няма други лица, които да са носители на правото на собственост или на вещно право на ползване върху същия, означава, че по силата на закона те двамата имат качеството на потребител и клиент на топлинна енергия и следва да заплатят търсените суми за същия период.
Но направено е възражение с писмения отговор от първия ответник, за изтекла погасителна давност за част от периода. Съдът намира, че в случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност, по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. Съобразно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, понятието "периодични плащания", по смисъла на цитираната норма. - чл. 111, б"в" от ЗЗД, се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения, за предаване на пари, или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви какъвто характер, съдът приема, че има и задължението на ответниците спрямо ищеца ТЕЦ-София. В случая меродавна е датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- или 06.06.2017г. /по Ч.гр.д. № 37217/2017г. по описа на РС-София, изпратено по подсъдност в РС-Търговище/.
С оглед изчисленията по ССЕ и направеното възражение за изтекла погасителна давност, дължимите суми са 1744.98 лв. /сбора от 155.76 лв. + 1589.22 лв. – по изравнителна сметка, л.330, т.2, табл.1 от заключение по ССЕ/- неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот и 22.80 лв. – за дялово разпределение /л.331, т.4, табл.2/ или общо 1767.80 лв., както и обезщетение за забава в размер на общо 135.70 лв. /л.332, т.5, табл.1/, от която 131.85 лв. – обезщетение за забава върху главницата и 3.85 лв.- обезщетение за забава върху сумата за дяловото разпределение.
Претенциите в останалата част над установените размери са погасени по давност, изтекла в периода от 06.06.2014г. до 06.06.2017г., когато е подадено заявлението по чл.410 от ГПК, на осн. чл.111 б.“в“ от ЗЗД и съответно за лихвите – чл.119 ЗЗД, поради което и искът за тях следва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца - "Топлофикация София" ЕАД против ответниците за сумите, както следва:
сумата от 1767.80 лв. , представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326, дължима за периода след 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и обезщетение за забава в размер на 135.70 лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността, както следва:
-М.И.Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото или 581.66 лв. от главницата и 43.95лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 7.60 лв. за дялово разпределение и 1,28 лв. обезщетение за забава върху нея, а
-Д.Н.Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1163.32 лв. главница и 87.90лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 15.20 лв. за дялово разпределение и 2.57лв. обезщетение за забава върху нея.
В останалата част над посочените размери, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Сторените от ищеца разноски в исковото производство за: 358.55 лв. – довнесена държавна такса; депозит за възнаграждение по СТЕ – 220 лв.; доплащане за възнаграждение по СТЕ-172.18 лв.; депозит за възнаграждение по ССЕ- 150 лв.; юрк-възнаграждение – 100 лв. или общо 1000.73 лв. С оглед изхода на спора основателните разноски са в размер на 893.50 лв., от които първият ответник следва да заплати 667.15 лв., а втората ответница – 333.57 лв. Доколкото втората ответница е претендирала и е представила доказателства за разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, ищецът с оглед отхвърлената част от иска и дължи разноски в размер на 32.15 лв., на осн. чл.78 ал.3 от ГПК. След извършване на компенсация, втората ответница следва да заплати на ищеца основателно направените разноски в исковото производство в размер на 301.42 лв.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са за държавна такса – 42.64 лв. и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лв. или общо 92.64 лв. С оглед изхода на спора основателните разноски са в размер на 82.71 лв., от които първият ответник следва да заплати 55.14 лв., а втората ответница 27.57 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрк. В.И., против Д.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и М.И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 1767.80 лв. , представляваща неизплатено задължение за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Оборище, ул***№ 26,вх.А,ап.7, абонатен № 029326, дължима за периода след 01.05.2014г. до 30.04.2016г., както и обезщетение за забава в размер на 135.70 лв. за периода от 15.09.2014г. до 15.05.2017г., съобразно дяловете си в съсобствеността, както следва:
-М.И. Д. да заплати 1/3ид.ч. от дължимото или 581.66 лв. от главницата и 43.95лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 7.60 лв. за дялово разпределение и 1,28 лв. обезщетение за забава върху нея, а
-Д.Н.Ш. да заплати 2/3ид.ч. от дължимото или 1163.32 лв. главница и 87.90лв. обезщетение за забава върху нея; сумата от 15.20 лв. за дялово разпределение и 2.57лв. обезщетение за забава върху нея,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 15.11.2017год., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1142/08.12.2017г. по Ч.гр.д. № 1808/2017г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от иск за установяване съществуване на вземане за в останалата част, поради погасяване на вземането по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрк. В.И., сумата от 667.15 лв., представляваща разноски в исковото производство по Гр.д. № 269/2018г. по описа на РС-Търговище и сумата от 55.14 лв., представляваща разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1808/2017г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрк. В.И., сумата от 301.42 лв.- по компенсация, представляваща разноски в исковото производство по Гр.д. № 269/2018г. по описа на РС-Търговище и сумата от 27.57 лв., представляваща разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1808/2017г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на привлеченото от ищеца третото лице-помагач - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район „Витоша“, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от О. И. Д.– управител, и насрещната страна – ответниците - Д.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** и М.И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл.223 ал.1 от ГПК.
УСТАНОВЕНОТО В МОТИВИТЕ на решението има задължителната сила за третото лице-помагач - „МХ ЕЛВЕКО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, район „Витоша“, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от О. И. Д.– управител в отношенията му със страната, която го е привлякла - „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, чрез юрк. В.И., на осн. чл.223 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: