Решение по дело №1880/2019 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. ***, 14.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***ски районен съд, ДЕВЕТИ състав, в публичното заседание на деветнадесети  декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД дело № 1880 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалбата на «****** със седалище и  адрес на управление ***«***, против Наказателно постановление № ***., издадено от К***, с което за нарушение на чл.68в, вр. чл. 68г ал.1 от ЗЗП, на основание чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция  в размер на 1000/хиляда/ лева.

Наказаното дружество, представлявано от ИД ***, чрез пълномощника юрк. ***обжалва Наказателното постановление в срок. В съдебно заседание, редовно призовано, наказаното дружество-жалбоподател  не се представлява. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, като навежда доводи, че е издадено при съществени процесуални нарушения .

Ответната страна К*** - ***, редовно призовани, не се представляват. В писмено становище се сочат доводи, че жалбата срещу процесното НП е неоснователна и възраженията изложени в жалбата са несъстоятелни.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице имащо правен интерес от обжалване и като такава е процесуално допустима.

Съдът след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение ***от 24.04.2019г. е съставен от Г.П.К. в присъствие на свидетеля по установяване на нарушението - С.Н.Н.,  във връзка с  извършена на 20.09.2018 г. проверка в магазин ***в находящ се  в гр. ***, стопанисван от търговеца ***, във връзка с постъпила в ***жалба с вх. № ***В жалбата от потребителката ***се излагали твърдения, че е имала сключен договор за мобилна услуга с краен срок до 30.08.2018 г., който договор бил прекратен от нея месец по-рано, за което същата получила покана ( № **********/28.08.2018 г.) за погасяване на просрочени задължения в размер на 144,05 лв. Сумата била сформирана като сбор от начислените от оператора неустойки, а именно - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и неустойка за закупено мобилно устройство. В тази връзка потребителката отправила възражение, че не е закупувала мобилно устройство от оператора и  в подкрепа на тези свои твърдения приложила към жалбата си Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги. От допълнителното споразумение  се установява, че страните са се договорил за продължаване на срока за договора и за нов тарифен план - ***както и за четири  допълнителни услуги, предоставени към съответният абонатен  номер на Коцева, а именно - допълнителен пакет „+ Неограничени минути“ и  три допълнителни пакета „Удвоени МВ на максимална скорост SMART.

 Споразумението било сключено съгласно условията на действаща към онзи момент промоция с наименование „Юнска промоция Smart 2016”, съгласно условията на която потребителката е следвало да заплаща промоционална месечна такса за тарифен план SMART М в размер на 17,99 лв. с ДДС и 0,00 лв. с ДДС месечна такса за допълнителния пакет „+ Неограничени минути“ и 3-те допълнителни пакета „Удвоени МВ на максимална скорост SMART за целия срок на договора. Промоцията била валидна при подписване на нов или преподписване на съществуващ договор за срок от 24 месеца, като след изтичане на първоначалния срок на договора се дължали стандартни месечни такси за услугите по споразумението. Видно от Допълнителното споразумение, в него не било отбелязано, нито  било вписано закупуване на мобилно устройство от страна дна жалбоподателката.             

Предвид на така депозираната от  ***жалба и изложените  обстоятелства в нея,  на 20.09.2018 г. длъжностни лица на ***- ***Г.П. ***в присъствие на свидетеля по установяване на нарушението - С.Н.Н.,  извършили  проверка в магазин ***в находящ се  в гр. ***, стопанисван от търговеца ***, за което съставили  констативен протокол № К ***/л.39 от делото/. В рамките на проверката, служителите на ***са разпоредили на търговеца да представи в срок до 04.10.2018 г.- Становище по жалбата;  Копия от всички договори, подписани от потребителката;  Фактури/платени и неплатени за периода от 01.06.2018 г. до 01.09.2018 г.;  Пълномощно.

В резултат на това, на 11.10.2018г. упълномощен представител на оператора е представил в ***становище по жалбата на потребителката, Допълнително споразумение от 30.08.2016 г., месечна такса от 08.08.2018 г., които са приети с ППД № К-***. От страна търговеца не е представено копие на договор, споразумение или друг документ, доказващ, че потребителката е закупила въпросното устройство, за което ***изисква от нея да бъде заплатена неустойка. В становището на търговеца се сочело, че при сключване на споразумението на 30.08.2016 г., на  жалбоподателката било представено субсидирано устройство на стойност 110,00 лв., а именно - ***, със съответен сериен номер, чиято редовна цена възлизала в размер на 199,90 лв. С оглед на това, в месечна сметка от 08.06.2018 г. било начислено задължение в размер на 142,96 лв., в което била включена и неустойката за предсрочно прекратяване на договора - за устройството.Предвид така установените факти, на търговеца била предоставена възможност в срок до 18.10.2018 г. да предостави документ или друго надлежно доказателство, удостоверяващо, че посоченото в становището устройство действително е респективно закупено от Коцева.

На 18.10.2018 г. с ППД № К-***постъпили  Фискален бон 30.08.2016 г. на стойност 89,90 лв.; Справка за отстъпка от устройството към съответният мобилен номер, мобилно устройство *** със съответен сериен номер, цена на устройството: 199,00 лв., отстъпка 110,00 лв.;  Гаранционна карта с модел на продукта, на име на клиента - ***. Върху приложената от ***гаранционна карта обаче липсвал подписът на потребителката, а търговецът не е представил друг документ, доказващ, че въпросното устройство е закупено и/или получено от жалбоподателката. Следователно претендираната от оператора неустойка за коментираното по-горе мобилно устройство се основава само и единствено на издадения на 30.08.2018 г. фискален бон.

Според общото договорно законодателство на РБългария, за да са налице основания за начисляването, респективно за претендирането на неустойка от вида на коментираната дължима за цялостно или частично неизпълнение на договорни задължения, то страните следва да са уговорили такава в договора, респ. споразумението. Тоест, наличието на фискален бон в случая не било достатъчно и не е  довело до наличие на правно основания на търговеца да начислява и да изисква от потребителката заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор за продажба на мобилно устройство, доколкото от гореизложеното е видно, че такъв срочен договор страните не са сключвали. ***в настоящият случай е приложил  заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като е в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, без наличие на правно основание и без наличие на сключен срочен договор за продажба на устройство, дружеството е начислило и изисква от потребителя да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договор за устройство, като по този начин търговецът е възможно да има за резултат вземането на решение от страна на заплащане на изискваната от търговеца неустойка, каквото решение потребителят не е бил взел, без прилагането на описаната по-горе нелоялна търговска практика.

Нарушителят е установен на 28.05.2019 г., когато ***бил уведомен с писмо вх. № ***за решение по протокол ***. за това, че е налице нелоялна търговска практика.

След установяване на нарушителя  била изпратена до търговеца покана ***г. за съставяне на АУАН, като било указано на същият да се яви на 24.04.2019г. в 14:30 ч. /л.22 от делото/. Поканата  била получена на 12.04.2019 г.,  видно от обратна разписка по делото. На посочената дата се е явило упълномощено лице на търговеца и бил съставен АУАН № К-***, като  препис от акта бил връчен на упълномощеното лице.

В АНО не са постъпили писмени възражения, на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Както правилно посочва в писменото си становище,депозирано по делото ***,спазена е разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Откриването на нарушителя по смисъла на чл.34 от ЗАНН предполага предварително установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно определено лице, което ще бъде привлечено като нарушител със съставяне на АУАН. При неустановеност, на който и да е елемент от състава на нарушението не може да се говори за „откриване на нарушителя”, доколкото не е установено категорично наличието на нарушение въобще, а от там и на негов извършител, независимо от наличните данни за извършване на определено деяние от страна на конкретно лице. В този смисъл в конкретния случай, за да се приеме, че е открит нарушителя, е необходимо да са установени всички фактически обстоятелства, формиращи състава на административно нарушение по чл.210а от ЗЗП. Съставът от своя страна включва деяние, с което е нарушена забраната по чл.68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. Установяването дали една търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП и точно в каква от предвидените в закона форми е, се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, поради което това не може да стане в едно административнонаказателно производство. Не е в правомощията на служител на ***да преценява дали използвана търговска практика е нелоялна. Без значение е обстоятелството, че ***е част от администрацията на органа, компетентен да установи използването на нелоялна търговска практика. Когато *** че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Тази комисия, като колективен орган с председател и членове и на основание чл.5, ал.1, т.1 и 2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация, е компетентният орган по установяването на нелоялни търговски практики и по силата на закона е оправомощена като цяло и чрез председателя си да контролира и изключва същите. Установяването на нелоялна търговска практика има преюдициален ефект по отношение административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. При това положение едва след установяването по съответния надлежен ред от съответния компетентен орган, а именно с решение на ***, на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в разрез със законовата забрана. В този смисъл преклузивният тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл. 34 от ЗАНН в процесния случай започва да тече едва след постановяване на решението на ***, с което търговската практика е обявена за нелоялна, и след уведомяването на инспектора на ***за това решение, т.е. на 28.05.2019 г., когато ***бил уведомен с писмо на ***- ***г. за решението по Протокол № 2/07.02.2019 г. и за издаване на Заповед № 428/17.05.2019 г./л.17 от делото/ за това, че е налице нелоялна търговска практика. При всички случаи това решение на ***е определящо за това дали следва да бъде образувано административнонаказателно производство. ***установил нарушителя едва след като е бил уведомен за горепосочената заповед на председателя на ***с получаването й в РД - Русе на ***и завеждането й с вх***г.

Съдът споделя мнението на АНО,че е безспорно установено,че нарушението било извършено на 30.08.2018г. с изтичане на договора на потребителката и бил спазен едногодишният срок от тази дата за съставянето на акта, а нарушението и нарушителят безспорно  били установени на 28.05.2019 г.  като е спазен тримесечният срок от тази дата за съставяне на акта.

Съдът констатира,  че не е  извършено твърдяното нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нарушението е ясно и подробно описано и подкрепено с относимите доказателства за извършеното нарушение. Нарушението се изразява в бездействие и е установено и посочено началото на този период на бездействие - 30.08.2018 г., когато потребителката е искала да прекрати договора си и в резултат получава покана за доброволно плащане на сумата в размер на 144 лв. неустойка.

Според съда  нарушението не представлява маловажен случай. Наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Нарушението на чл.68в от ЗЗП е такова на формално извършване и в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат. Не са налице обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи.

В НП е правилно е определена и посочена разпоредбата, на основание на която е наложена санкцията - чл.210а от Закона за защита на потребителите, която предвижда имуществена санкция за юридическите лица за нарушение на чл.68в от ЗЗП в размер от 1000 лв. до 30 000 лв. Наложената с НП санкция е минималното-1000 лв.

По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2019-***/ 26.08.2019г., издадено от К***, с което на «****** със седалище и  адрес на управление ***«***, за нарушение на чл.68в, вр. чл. 68г ал.1 от ЗЗП, на основание чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, във връзка с чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция  в размер на 1000/хиляда/ лева, като  ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд - гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: