Р Е Ш Е Н И Е
№
260707
12.05.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 528 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ДАК - 22“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, жк м.ЮИЗ, бул. „Кукленско шосе“ №28Р, представлявано от управителя Делян Ангелов Костов, чрез адвокат К.Т., против „Симперто“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „К. Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 8 245, 31 лева, представляваща неплатена цена за предоставени от ищеца стоки и услуги, за които са издадени посочените в исковата молба фактури, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: Процесуалният представител на ищеца твърди, че представляваното от него дружество е предоставяло на ответното дружество чрез системата „Фротком“ за ползване на предвидени в системата функционалности и услуги, свързани с проследяване на автомобили чрез GPS устройство, а ответното дружество се задължило да заплаща на ищеца дължимото по всяка издадена фактура за ползвани в предходен месец услуги в срок от 20 дни от издаването й. В исковата молба от името на ищеца е уточнено, че страните са в търговски отношения считано от 2012 година и към този момент не са се сключвали договори с клиентите. През 2017 година „ДАК - 22“ ЕООД преминало изцяло на електронно фактуриране като за целта електронните фактури се качват на сайт, а клиента получава потребителско име и парола, на клиента се изпраща e - mail за издаване на фактурата. Ищецът твърди, че до датата на подаване на исковата молба издадени и неплатени от ответника фактури са следните: фактура № ********** от 04.12.2017 година на стойност 2047, 20 лева с падеж на 24.12.2017 година, фактура № ********** от 08.12.2017 година на стойност 96 лева, с падеж на плащане 28.12.2017 година, фактура № ********** от 03.01.2018 година на стойност 2036, 51 лева с падеж на 23.01.2018 година, фактура № ********** от 01.02.2018 година на стойност 2 032, 80 лева с падеж 21.02.2018 година, фактура № ********** от 02.03.2018 година на стойност 2032, 80 лева с падеж на плащане 22.03.2018 година.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. В исковата молба са посочени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез представляващия го управител, е дал писмен отговор, в който оспорва иска. Твърди, че страните действително са били в търговски отношения считано от 2012 година, но последвало влошаване на качеството на услугите при доставка услуги чрез GPS устройство и системата „Фротком“. Счита, че фактурите удостоверяват параметрите и условията на сделките между страните, както е посочил и ищеца в исковата молба, но не установяват действителното доставяне на услугите, както и тяхното качество. Уточнява, че изтеглянето на фактурата не означава приемане на облигационната връзка. Твърди, че от името на ответното дружество многократно е отправяно искане за оптимизиране на качеството на услугите, но това не се случило. Поради изложеното от името на ответното дружество е поискано отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения исковата молба и в уточняваща молба посочва, че до момента не е постъпвало незабавно отхвърляне относно обема и качеството на предоставяните услуги по нито една от фактурите, веднага след изтеглянето им. От името на ищеца по делото са посочени доказателства. В заседание по същество на спора ищецът отправя искане за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:
Исковете са с правно основание чл.288 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД и са за заплащане на цена за проследяване на автомобили чрез GPS.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
Посочените в исковата молба фактури /фактура № ********** от 04.12.2017 година на стойност 2047, 20 лева с падеж на 24.12.2017 година, фактура № ********** от 08.12.2017 година на стойност 96 лева, с падеж на плащане 28.12.2017 година, фактура № ********** от 03.01.2018 година на стойност 2036, 51 лева с падеж на 23.01.2018 година, фактура № ********** от 01.02.2018 година на стойност 2 032, 80 лева с падеж 21.02.2018 година, фактура № ********** от 02.03.2018 година на стойност 2032, 80 лева с падеж на плащане 22.03.2018 година/ са приети като писмени доказателства по делото и в тях като основания за издаването им са посочени : месечен наем за GPS устройство, месечни такси за роуминг, еко шофиране, интегрирана навигация CANBus данни. Посочените счетоводни документи не са подписани от страните по делото. От заключението на вещото лице изготвила допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че тези фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, а ответното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит на начисления ДДС за тези доставки. Извода е направен предвид постъпила справка от НАП ТД Бургас до вещото лице, представено и по делото, в което е посочено, че фактурите са включени в дневници за покупки за периода от месец 12.2017 година до месец 03.20218 година. Вещото лице не е констатирала извършено плащане на задълженията, предмет на спора, които са в общ размер от 8 245, 31 лева.
Предвид установеното от фактическа страна настоящият състав приема следното:
В решение № 198 от 13.05.2016 година, постановено по търговско дело № 2741/2014 година на ВКС , I т.о., е прието следното: „ Факта на отразяване фактурата / съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи / в счетоводството на длъжника по установимия с фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване.“ Предвид установеното по делото ползване на право на приспадане на данъчен кредит от ответната страна по посочените в исковата молба фактури настоящият състав приема, че между страните е сключен договора, предмет на спора, както и че услугата е доставена от името на ищеца на ответника. Не се установяват твърденията от писмения отговор за некачествено изпълнение, тъй като в тази насока не са ангажирани преки доказателства от страна на ответника, а и съдът взе предвид, че търговеца не е възразил по отношение на качеството на изпълнение по аргумент от чл.301 от ТЗ.
По посочените съображения настоящият състав приема, че между страните е сключен договора с посоченото в исковата молба съдържание, ишецът е изпълнил задълженията си да достави услугата, но ответникът не е платил цената. Предвид изложеното предявените искове са основателни и доказани и следва да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени.
При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото, които са в размер 1 430, 10 лева, от които сумата 330,10 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 900 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Симперто“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „К. Величков“ № 59А, представлявано от управителя Плума Пеева Перчемлиева, да плати на ДАК - 22“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, жк м.ЮИЗ, бул. „Кукленско шосе“ №28Р, представлявано от управителя Делян Ангелов Костов, сумата 8 245, 31 лева /осем хиляди двеста четиридесет и пет лева, тридесет и една стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от ищеца услуги за проследяване на камиони с GPS устройство, за които се издадени следните фактури, по които задълженията не са платени: фактура № ********** от 04.12.2017 година на стойност 2047, 20 лева /две хиляди четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/ с падеж на 24.12.2017 година, ф актура № ********** от 08.12.2017 година на стойност 96 лева /деветдесет и шест лева/, с падеж на плащане 28.12.2017 година, фактура № ********** от 03.01.2018 година на стойност 2036, 51 лева /две хиляди тридесет и шест лева, петдесет и една стотинки/ с падеж на 23.01.2018 година, фактура № ********** от 01.02.2018 година на стойност 2 032, 80 лева /две хиляди тридесет и два лева и осемдесет стотинки/ с падеж 21.02.2018 година, фактура № ********** от 02.03.2018 година на стойност 2032, 80 лева /две хиляди тридесет и два лева и осемдесет стотинки/ с падеж на плащане 22.03.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от 8 245, 31 лева осем хиляди двеста четиридесет и пет лева, тридесет и една стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 24.11.2020 година до окончателното й плащане, както и сумата 1 430, 01 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и една стотинка/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.