РЕШЕНИЕ № 355
гр. Пловдив, 30.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 584/ 2017 г. по описа на
ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по описа
на ПдОС) 7267/ 07.03.3017 г., от „Колоре България“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление с. Ведраре, община Карлово, област Пловдив, Индустриална
зона, ул. **** п. к. 43**, чрез пълномощник адв. З.Н.,***, против Постановление
от 09.12.2016 г. за разноски, постановено по изпълнително дело № 20168250400051,
по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, с искане за неговата отмяна в частта, с която са определени разноски в
размер на 74 885,27 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ, както и в частта по ред 6, 7, 63 и
ред последен от таблицата на приетите разноски.
С жалбата се поддържа оплакване,
че съдебният изпълнител незаконосъобразно е начислил таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху цялото претендирано вземане от взикателя, тъй като съответната
такса се начислява пропорционално върху събраните вземания. На следващо място
се поддържа, че от посочените на ред 6, 7, 63 и ред последен от таблицата на
приетите разноски суми за разноски не може да бъде установено за какво точно са
извършени тези разноски и дали същите са дължими.
Ответниците по жалбата – първоначалният взискател „Плумер“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. **** и
присъединените взискатели ТД НАП Пловдив и „Първа инвестиционна банка“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул****, редовно уведомени, не взимат
становище.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Стефан Горчев, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по писмена молба на взискателя „Плумер“ ЕООД, на основание
изпълнителен лист от 15.01.2016 г., по в.т.д. № 632/ 2016 г. на АС – Пловдив,
срещу длъжника „Колоре България“ ООД, ЕИК *********, за изпълнение на парични
вземания.
С постановление от 09.12.2016 г. са приети
таксите и разноските по изпълнителното дело, изчислени към този момент, за
което длъжникът е редовно уведомен на 17.01.2017г. Жалбата е депозирана на
26.01.2017 г. чрез ЧСИ Стефан Горчев, като същата е изпратена по пощата на
24.01.2017 г., видно от пощенското клеймо на плика, приложен по изпълнителното
дело.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Т. нар. окончателна такса по
чл.26 ТТРЗЧСИ се определя пропорционално на размера на вземането. Същата се
дължи от длъжника и се събира върху събраната сума, пропорционално на
последната. При частично събиране на парично вземане таксата се определя за
целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като таксата,
събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо
събраната сума. От казаното следва, че поначало размерът на дължимата такса се
определя върху целия размер на дължимото вземане и задължението в тежест на
длъжника е за пълния определен размер, но при постъпили суми по изпълнителното
дело за погасяване на дълга, съдебният изпълнител отделя от постъпилата сума за
погасяване на задължението за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ сума, съответстваща на
частично събраната. В настоящия случай с постановлението за разноски съдебният
изпълнител е определил поначало дължимата за целия дълг (на всеки един от
взискателите – първоначален и присъединени), окончателна такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, което действие не е в противоречие с приетото по т. 26, забележка т.1 от
ТТРЗЧСИ. При постъпване на суми за погасяване на дълга е налице задължение за
съдебния изпълнител да събере дължимата такса частично – само съответно на
събраната сума, което действие на съдебния изпълнител се обективира с акта за
разпределение на частично постъпила сума по изпълнителното дело. Таксата се
събира за изпълнение на парично задължение пропорционално на събраната сума, но
се определя за целия дълг, като с постановлението за разноски съдебният
изпълнител определя дължимата такса за целия дълг.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,
че приетите разноски, посочени на ред 6,7, 63 и ред последен от таблицата на
разноските, обективирана в обжалваното постановление, са начислени без
основание, както и че не може да се установи дали и за какво са дължими. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че на ред 63 таксата е индивидуализирана
с правното си основание по ТТРЗЧСИ и с текстова забележка „изпращане на 4 броя
съобщения за запори върху банкови сметки“, което съответства на данните по
изпълнителното дело, като с оглед оплакванията в жалбата следва да се приеме,
че жалбоподателят има предвид приетите разноски на ред 61, както и следва да се
посочи за яснота, че в разглежданата номерация на приетите разноски по редове
от таблицата не се включва първи ред с пояснителните данни („изчислена на,
основание, брой, бележки, сума с ДДС в лева“). За всеки от коментираните по
редове приети разноски е посочено съответното правно основание от ТТРЗЧСИ.
Действително липсва текстово изписване на посоченото правно основание, в графа
„бележки“ от таблицата, но в случая това не опорочава приетото постановление до
степен налагаща неговата отмяна, тъй като въпросните основания са безспорни
съгласно ТТРЗЧСИ – касае за точно определени действия, посочени в съответната
разпоредба от ТТРЗЧСИ. От данните по делото се установява, че съответните
действия по изпълнителното дело са извършени, като размерът на дължимата такса
е определен правилно в съответствие с разпоредбите на тарифата. Установява се
от съдържанието на обжалваното постановление, че на ред последен е приета като
разноски дължимата окончателна такса по т.26 ТТРЗЧСИ за вземането на
първоначалния взискател „Плумер“ ЕООД, за събирането на което вземане е образувано
изпълнителното производство, тъй като по отношение на останалите вземания на
присъединени взискатели и присъединеното вземане на първоначалния взискател съответните
окончателни такси т.26 ТТРЗЧСИ са
определени на редове 23, 62 и 72.
Гореизложеното обуславя
неоснователността на жалбата, с оглед на което същата следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, вх. № (по описа на ПдОС) 7267/ 07.03.3017 г., от „Колоре България“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ведраре, община
Карлово, област Пловдив, Индустриална зона, ул. **** п. к. 43**, против
Постановление от 09.12.2016 г. за разноски, постановено по изпълнително дело № 20168250400051,
по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 и район на действие Окръжен съд –
Пловдив.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.