Решение по дело №49/2018 на Районен съд - Самоков

                               РЕШЕНИЕ№70

гр. С.,  16 април  2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и първи февруари  две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

   РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ

при участието на секретаря Йорданка Малинова, сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 49 о описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.П. Г.  в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.против наказателно постановление № 23-001621/12.12.2017 г. на директора на Дирекция И.т. С. област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на посочения едноличен търговец е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на хиляда и пестотин лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на НП и се иска отмяната му включително и поради съществени процесуални нарушения.

Представител на административно-наказващия орган юрист Е.А. моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е едноличен търговец с фирма  ЕТ „Н.-С.П. Г.” със седалище и адрес на управление град С., кв. Л. ул. Х.К. № 22 с ЕИК *********. На 01.11.2017 г., служители на ДИТ започват проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на ЕТ „Н. – С.П. Г.”, в обект на контрол представляващ строителен обект – Жилищна сграда, находящ се в с. М.Ц., общ. С.. Проверката продължава по документи на 13.11.2017 г. и 16.11.2017 г., когато е приключена в сградата на Д”ИТСО” със седалище гр. С., бул. „В.” № 6, ет. 2.

На 16.11.2017 г. е съставен АУАН, поради констатацията, че едноличния търговец в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) не е уредил като трудови правоотношения по предоставянето на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма със С.Д.С. ЕГН **********. Лицето С. е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта на контрол при извършване на проверката на място. Пред контролните органи на ДИТ, работникът собственоръчно декларирал в приложената по делото в препис декларация, че работи като „майстор”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивен ден: неделя, почивка в работния  ден, както и трудово възнаграждение в размер на 500, 00 лева. В хода на инспекционните действия по документи в офиса на ДИТ е представен договор за краткотрайна услуга, препис от който е приложен по делото. 

            В АУАН е вписано, че нарушението е извършено на 01.11.2017 г., а е констатирано при приключване на проверката на документи и че с това ЕТ „Н.-С.П. Г.” със седалище и адрес на управление град С., кв. Л. ул. Х.К. № 22 с ЕИК *********  е нарушил: чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Въз основа на описания АУАН № 23-001621 от 16. 11. 2017 година е издадено обжалваното НП в което по начин идентичен на констатациите в АУАН, при описание на нарушението е посочено следното:

Днес, 12.12.2017 г. инж. Асенова, на длъжност Директор на Дирекция  „И.т. С. област” със седалище гр. С. към Главна Дирекция „И. по т.”, като разгледах административно – наказателна преписка по Акт за установяване на административно нарушение № 23-001621 от 16.11.2017 г., съставен от Д.Г.С., на длъжност „главен инспектор” при Дирекция „И.т. С. област” със седалище гр. С. към Главна Дирекция „И. на т.”, за следното:

            На 01.11.2017 г., служители на ДИТ започват проверка по спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ на ЕТ „Н. – С.П. Г.”, в обект на контрол представляващ строителен обект – Жилищна сграда, находящ се в с. М.Ц., общ. С.. Проверката продължава по документи на 13.11.2017 г. и 16.11.2017 г., когато е приключена в сградата на Д”ИТСО” със седалище гр. С., бул. „В.” № 6, ет. 2. На 16.11.2017 г. е съставен АУАН, защото едноличния търговец в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) не е уредил като трудови правоотношения по предоставянето на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма със С.Д.С. ЕГН **********. Лицето С. е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта на контрол при извършване на проверката на място. Пред контролните органи на ДИТ, работникът собственоръчно декларира, че престира труд като „майстор”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивен ден: неделя, почивка в работния  ден, както и трудово възнаграждение в размер на 500, 00 лева. В хода на инспекционните действия по документи в офиса на ДИТ е представен договор за краткотрайна услуга. Нарушението е извършено на 01.11.2017 г., а е констатирано при приключване на проверката на документи и че с това жалбоподателят е нарушил: чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

            В НП е визирано в изпълнение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, че нарушението се потвърждава от следните писмени доказателствени материали: 1. Протокол за извършена проверка от 16.11.2017 г.; 2. Декларация от С.Д.С.; 3. Договор за краткотрайна услуга; 4. Книги за начален инструктаж по БЗР и такъв на работното място, периодичен и извънреден – 2 бр.; 5. Призовка на основание чл. 45, ал.1 от АПК връчена на 01.11.2017 г.; 6. Възражение, вх. Номер 1730133/20.11.2017 г.

           С обжалваното НП наказателно постановление № 23-001621/12.12.2017 г. директора на Дирекция И.т. С. област на жалбоподателя едноличен търговец С.П. Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на хиляда и пестотин лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

По така приетата за установена фактическа обстановка се установява от представените с преписката писмени доказателства – протокол № ПР 1740698 за извършена проверка от 16.11.2017 г., 2. Декларация от С.Д.С.; 3. Договор за краткотрайна услуга; 4. Книги за начален инструктаж по БЗР и такъв на работното място, периодичен и извънреден – 2 бр.;, както и от показанията на свидетелите Д.С. и К. Б..

При проверката на 01. 11. 2017 година, видно от показанията на свидетелите Д.С. и К. Б. е установено, че завареният да работи С.Д.С. изпълнявал функции по лепене на плочки фаянс и теракот без към този момент жалбоподателят работодател да е сключил писмен трудов договор. Работодателят е прикрил отношенията по предоставяне на работна сила от страна на С.Д.С.  с граждански договор за краткотрайна услуга от 25. 09 2017 година препис от който е приложен по делото. Съдът като констатира, че този договор няма достоверна дата преди 1 ноември 2017 година и като съобрази предмета му намира, че този договор не само не изключва нарушението визирано в АУАН и НП, но и повишава тежестта му. Касае се за повтарящо предоставяне  личен труд с предмет на работата шпакловка срещу уговорено възнаграждение. Съдът приема за установено по несъмнен начин, че се касае за отношения по предоставяне на работна сила които задължително се уреждат като трудови, а именно с писмен трудов договор който със С.Д.С. не е бил сключен когато той е заварен да полага труд като шпакловчик и да лепи фаянс и теракот. Предвид нормата на чл. 17 от ЗЗД вр. чл. 1, ал. 2 от КТ е установено, че е налице прикрито трудово правоотношение чрез гражданско съглашение. В действителност С.Д.С.  към момента на проверката на 1 ноември 2017 година доставял без да е сключен писмен трудов договор работната си сила на работодателя едноличен търговец С.П. Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П. Г.. Отношенията между тях не са били уредени като трудови отношения, с което е нарушен чл. 1, ал. 2 от КТ. Нарушението е извършено на 01.11.2017 г. в обект на контрол – строителен обект  Жилищна сграда находяща се в село М.Ц. община С..  

Видно от АУАН фактическото описание на нарушението съответства на възприетото в НП, като АУАН се сочи, че едноличния търговец С.П. Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.в качеството му на работодател съгласно параграф 1, от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) не е уредил като трудови правоотношения по предоставянето на работна сила като не е сключил трудов договор в писмена форма със С.Д.С. ЕГН **********, който е заварен на 01.11.2017 г. да работи в обекта и пред контролните органи на ДИТ, работникът собственоръчно декларирал в приложената по делото в препис декларация, че работи като „майстор”, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., почивен ден: неделя, почивка в работния  ден, както и трудово възнаграждение в размер на 500, 00 лева.

В в описания протокол за извършена проверка, подписан и от жалбоподателя  са отразени констатациите от извършена проверка на място на 01. 11. 2017 година и по документи на датите 13. 11. 2017 година и 16. 11. 2018 год.  Описано е и потвърдено от жалбоподателя с доказателствена значение на извънсъдебно признание, че по време на проверката на датата 1 ноември 2017 година лицето С.Д.С. ЕГН ********** е заварена да работи на строителния обект а като основание на това е представен цитирания граждански договор за краткотрайна услуга и е констатирано, че  отношенията между тях не са уредени като трудови отношения в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ.

При извършената служебна проверка на обжалваното НП съдът констатира, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и КТ, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Наказателното постановление НП се явява законосъобразно от процесуално-правна страна, тъй като е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му; спазени са формата и реда при издаването му и съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно-наказателното производство, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е пренесена в издаденото постановление, посочена е нарушената законова разпоредба, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

От всички събрани по делото доказателства описани по-горе се установява че лицето С.Д.С. ЕГН ********** е заварен да работи и да престира работната си сила да лепи плочки в строителния обект, без да има сключен писмен трудов договор.

Видно е от представения граждански договор озаглавен „договор  за краткотрайна услуга от 25. 09. 2017 година че страните С.Д.С. ЕГН ********** и жалбоподателя едноличния търговец С.П. Г. с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.са се договорили С.Д.С. да извършва шпакловка при възнаграждение 2 лева на квадратен и фаянс при цена по 14 лева на квадратен метър. 

Съдът счита, че в действителност е налице прикрито трудово фактическо отношение между страните, а именно предоставяне на работна сила с определен харатер на работата срещу заплащане, при начин на заплащане според изработеното, установен като форма на заплащане на труда в чл. 247 ал. 2 от КТ.   Със сключването на посочения граждански договор, озаглавен „договор за краткотрайна услуга” жалбоподателяхт в качеството му на работодател-възложител е заобиколил трудовото законодателство, нарушил е чл. 1 ал. 2 от КТ прикривайки действителната престация, а именно предоставянето от С. С. на работна сила, като същото лице е заварен на 1 ноември 2017 година именно да предоставя работна сила, което по силата на цитираната разпоредба задължително се урежда като трудово правотношение а именно сключва се писмен трудов договор, което жалбоподателят доказано не е сторил към момента на проверката 1 ноември 2017 година. Тогава лицето  С.Д.С. ЕГН ********** е заварен да работи предоставяйки работната си сила, а за жалбоподателя това е доказано нарушение по чл. 414 ал. 3 вр. чл. 62 ал.1 от КТ, вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.

Различието между гражданския и трудовия договор се изразява в това, че при гражданския договор изпълнителят дължи определен резултат, а при трудовия договор престацията е предоставяне на работна сила с определен характер на работата срещу определено възнаграждение. В случая според констатираното на място престиране на труд и работна сила и според представения за граждански договор за краткотрайна услуга съдът приема че доказано се касае предоставяне на работната сила срещу възнаграждение. Не се касае нито за догов за изработка, а и не е налице нищо различно от отношения по предоставяне на работната сила, като завареният да работи С. С. в действителност е престирал работната си сила при работодателя в строителния обект жилищна сграда в село М.Ц. община С.. Установи се, включително и от декларираното писмено лично от С.Д.С. ЕГН **********, че същият е работел като майстор фаянсаджия с работно време от 08 часа до 17 часа за делничните дни, а за почивния ден неделя от 10 часа до 12 – 1 часа сутрин и от 12 часа до 3 часа  - 3 часа и 15 мин. след обяд, като получава месечно възнаграждение 500,00 лева. Съдът счита, че в случая административно - наказващия орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение, като такова по чл. 1, ал. 2 от КТ. Правилно е възприето в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, че нарушението е извършено на 01.11.2017 г. - денят, в който е заварен на работа С. С. без сключен писмен договор,   сключен представения граждански договор, а съобразно спецификата на работата и задълженията и отношенията между страните е следвало този договор  да бъде трудов с всички произтичащи от това правни последици. Всички събрани доказателства водят до извода за съществуване на отношения, които задължително се уреждат като трудови по силата на императивната законова разпоредба на чл. 1 ал. 2 от КТ, а не на гражданско правоотношение, както в нарушение на закона е сторил жалбоподателя.  

Наказващият орган правилно е подвел извършеното нарушение към санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ, като е определил наказание имуществена санкция за дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател, която е в минималния предвиден размер от 1 500 лв.

В случая не са налице условия за налагане на имуществена санкция по чл. 415 в от КТ и да се приложи отговорност за маловажно нарушение. Това нарушение е допуснато в сферата на строителството, където рискът изисква стриктно спазване на трудовото законодателство с оглед възможността за трудови злополуки. Именно трудов договор в писмена форма, а не представения от жалбоподателя договор за краткотрайна услуга гарантира трудовите права на работещ в тази сфера.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението от страна на жалбоподателя, като отразеното в акта и в наказателното постановление напълно съвпада с фактическата обстановка, установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства. Отговорността, която законът възлага на юридическите лица по реда на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липса на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. Установи се, че жалбоподателя в качеството си на работодател не е уредил като трудови отношенията по предоставянето на работна сила от заварения да работи в строителния обект С.Д.С. ЕГН ********** , като не е сключил с него трудов договор в писмена форма.  Наказателното постановление е съобразено с материалния и процесуалния закон, като вярно е посочена нормата на материалния закон, която е била нарушена, както и нормата, с която е наложена санкцията за извършеното нарушение. Наложеното административно наказание - имуществена санкция е в минималния размер.

По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШ

ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление № 23-001621/12.12.2017 г. на директора на Дирекция И.т. С. област, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на едноличния търговец с фирма ЕТ „Н.-С.П.Г.против наказателно постановление № 23-001621/12.12.2017 г.  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на хиляда и пестотин лева за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ,  .

Решението може да се обжалва пред Административен съд С. област в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: