№ 615
гр. Перник, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Д.а Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20241720100009 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81, чрез пълномощника юрк. Т., срещу Е. Г. Д.,
ЕГН **********, с адрес: жк. „*****, обективно кумулативно съединени искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1000,00
лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 24.11.2020 г. със
„Сити кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., сумата 155,92 лв. - договорна
лихва за периода от 24.11.2020 г. – 25.10.2021 г., сумата 100,55 лв. – обезщетение за забава
за периода от 25.10.2021 г. – 16.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 2041/31.07.2023 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03482 по описа за 2023 г. на
Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че по силата на сключения договор за кредит „Сити кеш“
ООД е предоставил на ответника сумата 1000,00 лв., която последният се задължил да върне
заедно с договорна лихва в размер на 40,05 % при ГПР 48,38% на 11 погасителни вноски,
всяка в размер на 225,00 лв.
На 21.07.2022 г. с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, „Сити кеш“ ООД
1
е прехвърлило на ищеца вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
****, сключен на 24.11.2020 г. с ответника. Твърди се, че по силата на изрично пълномощно
от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомление за извършената цесия,
а в случай, че се приеме, че не е надлежно уведомен, следва да се счита за уведомен с
връчване на препис от исковата молба.
Тъй като длъжникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит, ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил
правен интерес от предявяване на настоящите искове в хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения
особен представител адв. М., в който предявените искове се оспорват по основание и
размер. Възразява, че договорът за заем е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК. Сочи се, че клаузите за заплащане на неустойка и възнаградителна лихва са
нищожни поради противоречие с добрите нрави. Моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноските за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е издадена Заповед
за изпълнение № 2041/31.07.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 3482 по описа за 2023 г. на
РС-Перник срещу Е. Г. Д., ЕГН **********, за сумата 1000,00 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 24.11.2020 г., сумата 155,92 лв. –
договорна лихва за периода от 24.11.2020 г. до 25.10.2021 г., и сумата 100,55 лв. – законна
лихва за забава за периода от 25.10.2021 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1000,00 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.07.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса.
С разпореждане от 08.12.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, получено на 18.12.2023 г. На
02.01.2024 г., видно от датата на пощенското клеймо, е депозирана исковата молба за
установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е
образувано настоящото производство.
По делото е представен Договор за паричен заем кредирект **** от 24.11.2020 г. между
„Сити кеш“ ООД в качеството на заемодател, и Е. Г. Д., в качеството на заемател, съгласно
който размера на заема е 1000,00 лв., платим общо на 11 вноски, от които: три вноски по
2
33,38 лв. и 8 вноски по 144,49 лв., при ГПР 48,38% и фиксиран лихвен процент 40,05%, с
начална падежна дата 24.12.2020 г. и последна дата 25.10.2021 г. В договора е инкорпориран
погасителен план, включващ разпределение на главницата и лихвата във всяка вноска,
както и размер на вноската с включена неустойка при неизпълнение на т.6.1 от договора за
предоставяне на обезпечение съгласно посочените условия.
Представени са и общи условия на „Сити кеш“ ООД за заеми “Кредирект“ от
08.03.2019 г. и Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД от негови
клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект“ чрез интернет.
От договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., извлечение от
приложение 1 към договора за цесия се установява, че вземанията по договора, сключен с
ответника, са прехвърлени от „Сити кеш“ ООД. С изявление, съдържащо се в т. 4.3 от
договора, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници
по вземанията.
В първото по делото открито съдебно заседание е представено уведомление от „АПС
БЕТА България“ ЕООД за извършената цесия, без данни за получаването му от ответника.
От постъпилото от „Изипей“ АД писмо и приложена разписка се установява, че на
24.11.2020 г. е нареден паричен превод от „Сити кеш“ ООД в размер на 1000,00 лв. с
основание договор ****, който е изплатен на същата дата на Е. Г. Д..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът е предявен за установяване вземане на ищеца към ответника по заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са събрани
данни от връчителя, че лицето не живее на адреса, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявявания установителен иск.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
„Сити кеш“ ООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена сумата
1000,00 лв. срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва в посочения размер,
съответствие на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на
заемателя в забава, наличието на валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са
прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, както и че цесията е съобщена на
ответника от надлежната страна и размера на исковете.
Представения по делото договор за кредит и общи условия не са подписани от
страните, нито е налице признание от ответника, че чрез средство от разстояние е сключил
договор за кредит с посоченото съдържание със „Сити кеш“ ООД, поради което с доклада по
делото е указано на ищеца, че не сочи доказателство за този факт. Въпреки дадените
3
указания, ищецът не е ангажирал доказателства, че ответникът е изразил съгласие от
разстояние със съдържанието на представения по делото договор за кредит, поради което
съдът приема, че същият е нищожен поради липса на съгласие.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
От постъпилото от „Изипей“ АД писмо и приложена разписка се установява, че сумата
в размер на 1000,00 лв. по договор **** е получена от Е. Г. Д..
От събраните доказателства се установява, че вземанията по договора с ответника са
валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща изявление за извършената
цесия и представено пълномощно в полза на ищеца от цедента. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема,
че с връчването на исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези
съображения следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не
твърди да е извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява
носител на това вземане.
Предвид изложеното и липсата на доказателства, че ответникът е извършил плащания
по процесния договор за кредит, следва извод, че искът за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 1000,00 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № ****, сключен на 24.11.2020 г. със „Сити кеш“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
21.07.2022 г., е основателен и следва да бъде уважен.
Като правоувеличаваща последица от предявяване на иска за парично вземане,
основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 21.07.2023 г., до окончателното й изплащане.
Предвид лиспата на доказателства, че ответникът е изразил съгласие с посочените в
договора за кредит уговорки за заплащане на възнаградителна лихва и падежи, съдът
приема, че исковете за сумата 155,92 лв. – възнаградителна лихва за периода 24.11.2020 г. –
25.10.2021 г. и искът за сумата 100,55 лв. – обезщетение за забава за периода 25.10.2021 г. до
16.06.2023 г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърелени.
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да не се приеме за нищожен договроът
за кредит, то претендираната възнаградителна лихва би била недължима поради
противоречие на клаузата, която я урежда, с добрите нрави. В съдебната практиката
4
(Решение 906/ 2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д.
315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО)
е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в
размер на 10 %, който размер уговорената възнаградителна лихва надхвърля четири пъти,
поради което се явява нищожна.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. В заповедното
производство ищцовото дружество е направило разноски за държавна такса в размер на
46,74 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от
50,00 лв., на основание чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а в исковото
производство е сторил разноски в размер на 50,00 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съобразно уважената част от исковете /1000,00 лв./ при предявен общ размер в
заповедното производство 2336,97 лв. на ищеца следва да бъде присъдена сумата 20,00 лв. –
държавна такса, и 21,39 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 41,39 лв. –
разноски за заповедното производство.
В исковото производство ищецът е предявил искове в общ размер 1256,47 лв., поради
което съобразно уважената част /1000,00 лв./ на ищеца следва да се присъди сумата 39,79 лв.
– държавна такса, и 79,59 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 119,38 лв. -
разноски за исковото производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в заповедното и
исковото производство, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения на адв. М. следва да бъде определено възнаграждение за
осъществената безплатна правна защита в исковото производство за зашита по дело с
материален интерес в общ размер 1256,47 лв., възлизащо на 425,65 лв., върху която сума с
оглед представеното доказателство за регистрация по ЗДДС, следва да бъде добавен 20%
ДДС, т.е. общо дължимото възнаграждение възлиза на 510,78 лв.
Предвид изложеното, съразмерно на отхвърлената част на исковете /възлизаща на
254,47 лв./ на адвокат М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
5
103,45 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: жк. „*****,
ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81, сумата 1000,00 лв. /хиляда лева/ - главница
по Договор за потребителски кредит № **** от 24.11.2020 г., сключенсъс „Сити кеш“ ООД,
вземането за което е прехвърлено по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/ от 21.07.2022 г. в полза на „АПС Бета България“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №
2041/31.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 03482
по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата
155,92 лв. - договорна лихва за периода от 24.11.2020 г. – 25.10.2021 г., и сумата 100,55 лв.
– обезщетение за забава за периода от 25.10.2021 г. – 16.06.2023 г.
ОСЪЖДА Е. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: жк. „*****, ДА ЗАПЛАТИ на „АПС
Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 81, сумата 41,39 лв. /четиридесет и един лева и тридесет и девет
стотинки/ – разноски за заповедното производство, и сумата 119,38 лв. /сто и деветнадесет
лева тридесет и осем стотинки/ - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 81, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК-
Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ 81, ет. 3, ап. Б, сумата
103,45 лв. /сто и три лева и четиридесет и пет стотинки/ - адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03482 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6