№ 16470
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110109792 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. М. И. и М. И. К. срещу „К...“
ЕАД, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищците
не дължат на ответника сума в общ размер от 16562,18 лева, предмет на образувано
срещу тях изпълнително дело, поради погасяването на същата по давност.
В исковата молба се твърди, че срещу ищците било образувано изпълнително
дело № 20249240400279 по описа на ЧСИ ГК по изпълнителен лист, издаден в полза
на „Б....“ ЕАД на 13.09.2010 г. по ч. гр. д. № 31344/2010 г. по описа на СРС, 69-ти
състав, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 26.08.2010 г.
По така издадения изпълнителен лист било образувано предходно изпълнително
производство (№ 155/2012 г. по описа на ЧСИ В. И.а), което било прекратено на
13.09.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно
изпълнително действие по него (наложен запор върху трудово възнаграждение) било
извършено на 10.09.2016 г. В хода на това производство процесните вземания били
прехвърлени чрез договори за цесия от първоначалния взискател „Б....“ ЕАД - на
„О....“ ЕАД (на 16.08.2012 г.), а впоследствие - на „К...“ ЕАД. След прекратяването на
първото изпълнително дело и връщането на изпълнителния лист на новия кредитор (на
1
29.11.2023 г.), по молба на ответника било образувано ново изпълнително дело срещу
ищците. По подробно изложени в исковата молба доводи ищците поддържат, че
вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, били погасени по давност преди
образуването на второто по ред изпълнително дело срещу тях. Отправят искане за
уважаване на предявената по реда на чл. 439 ГПК искова претенция и за присъждане в
тяхна полза на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „К...“ ЕАД
за отговор, като с подадения такъв исковата претенция е призната в цялост като
основателна. Дружеството е отправило искане за постановяване на решение по чл. 237
ГПК съобразно направеното от него признание (вж. абзац ІІ-ри на л. 19 от делото) и за
присъждане на сторените по делото разноски в негова полза, на основание чл. 78, ал. 2
ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 11.06.2024 г. ищците са
направили изрично искане за постановяване на решение при признание на иска. В
молба с вх. № 188772/10.06.2024 г. (л. 43) ответната страна заявява, че поддържа
изложеното в подадения от нея отговор, като отправя искане за отхвърляне на
предявения иск като изцяло неоснователен и недоказан.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази процесуалното поведение на страните по делото, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, поради следното:
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави, или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В случая всички законови предпоставки за постановяване на решение при
признание на иска са налице – ответникът е признал иска, а ищците са поискали съдът
да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията, установени
в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави, и е такова, с което ответната страна може да се разпорежда.
Съдът намира, че депозираната от ответника молба с вх. № 188772/10.06.2024 г.,
съдържаща искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан,
не представлява пречка за постановяване на решение при признание на иска.
Законодателят изрично е предвидил в нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК, че признанието на
иска не може да бъде оттеглено. В случая в срока за отговор на исковата молба
ответникът, действащ чрез свой надлежно упълномощен процесуален представител, е
2
признал исковата претенция в цялост, като е изложил изрични твърдения за
действителното погасяване по давност на процесните вземания, и е направил изрично
искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. Подадената впоследствие
молба е вътрешно противоречива (поддържа се изложеното в отговора, но е отправено
искане за отхвърляне на иска), като не съдържа изрични изявления за оттегляне на
признанието, нито заявени от страната доказателствени искания. Съобразявайки тези
обстоятелства с нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК, съдът намира, че не са налице пречки
за постановяване на решение при признание на иска.
Въз основа на изложеното, предявеният иск следва да бъдат уважен изцяло, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за неговата
основателност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищците, но не се установява те
да са сторили такива, тъй като са освободени от задължението за заплащане на
дължимата държавна такса по предявения от тях иск. В полза на процесуалните ими
представители обаче следва да се присъдят възнаграждения за безплатно оказана
правна защита в хода на производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер
на по 400,00 лева за всеки. В случая нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира
приложение, тъй като макар да е признала иска, ответната страна е дала повод за
неговото предявяване, изразяващ се в образуването през 2024 г. на ново изпълнително
дело срещу ищците въз основа на процесния изпълнителен лист.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439 ГПК,
вр чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че С. М. И., ЕГН: **********, с адрес гр. С, и М. И.
К., ЕГН: **********, с адрес гр. С, не дължат в условията на солидарна отговорност
на „К...“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр. С, в качеството му
на правоприемник на „Б....“ ЕАД, сумите от 14291,27 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 30.06.2010 г. до окончателното изплащане, и от
2240,28 лева – договорна лихва за периода от 05.01.2010 г. до 29.06.2010 г.,
представляващи вземания по договор за кредит за текущо потребление от 20.02.2008
г., както и сумата от 330,63 лева – разноски по делото за държавна такса,
представляващи предмет на изпълнителен лист, издаден на 13.09.2010 г. по ч. гр. д.
№ 31344/2010 г. по описа на СРС, 69-ти състав, поради погасяване на вземанията
3
по давност.
ОСЪЖДА „К...“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр. С, да
заплати на адвокат П. И. Х., ЕГН: **********, с адрес на дейност гр. С на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца С. М. И. в
хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „К...“ ЕАД, ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление гр. С, да
заплати на адвокат Р. В. М., ЕГН: **********, с адрес на дейност гр. С на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 400,00 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на ищеца М. И. К. в
хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4