Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 427 19.03.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1025 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от
ЗУТ и е образувано по повод жалбата на С.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, адв. Д.С., против Заповед № 1051/07.05.2020 г., издадена
от зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Бургас, за премахване на незаконен строеж: „Преустройство на самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 07079.610.90.1.4 по Кадастралната карта на гр.
Бургас“.
В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. В нея се сочи, че не е осигурена възможност на жалбоподателката да
упражни правото си на възражение срещу констативния акт. Твърди се, че не е
налице строеж с характеристиките на описания в заповедта и с оглед на това
заповедта е издадена при неизяснени релевантни факти и не може да бъде годно
изпълнително основание. По същество се иска отмяна на заповедта.
В
съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като допълнителни
съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответната страна излага
становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по делото.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
На 27.01.2020 г., по повод постъпили в Община Бургас
сигнали с вх. № 94-01-15040 от 04.05.2018 г. и № 94-01-15040/4 от 07.06.2018 г.
за строителство в жилищна сграда с административен адрес: гр. Бургас, ул.
„Константин Фотинов“ № 44, е извършена от служители на Община Бургас, отдел
„Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“, проверка на място и по
документи. При извършване на проверката е констатирано, че в самостоятелен
обект с идент. № 07079.610.90.1.4 по Кадастралната карта на гр. Бургас е
извършено преустройство, изразено в разделяне обекта на две самостоятелни
жилища. Констатирано е, че в новообособения апартамент са изградени и
функционират санитарно помещение (баня+тоалетна), хол с кухненски бокс, спалня
и детска стая, като е изпълнен отвор за вход към същото в стълбищната клетка на
третия етаж, вдясно от съществуващия вход. Извършена е справка в архив на
техническа служба, дирекция „ЦАУ- Приморие“, при която е установено, че не се
съхраняват одобрени строителни книжа и документи за строежа. Тези констатации
са отразени в съставения при извършване на проверката констативен акт № П-3/27.01.2020
г., връчен на жалбоподателката К. на 09.03.2020 г. В законоустановения 7-дневен
срок не е депозирано възражение срещу констативния акт. Въз основа на съдържащите
се в него констатации е издадена оспорената заповед № 1051/07.05.2020 г., с
която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахване на строежа,
състоящо се във възстановяване на южната ограждаща стена на стълбищната клетка
с апартамента на трети етаж по дадено конструктивно становище от правоспособно лице,
вписано в регистъра на КИИП, и премахване на обособеното в южната част на
апартамента санитарно помещение.
От заключението на извършената по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че самостоятелен обект с идент. №
07079.610.90.1.4 е изграден въз основа на одобрени проекти от 06.06.1989 г. за
„Преустройство и надстройка на жилищна сграда с идентификатор 07079.610.90.1 и
Разрешение за строеж №79/06.06.1990 г. на името на Тодор Георгиев Жеков и С.Т.К..
При огледа на място е констатирано от вещото лице, че в обекта е реализирано
преустройство, в резултат на което са образувани две жилища: 1) северно жилище,
състоящо се от коридор, кухня, трапезария, спалня, баня-тоалетна, тераси, с
вход от стълбищната клетка, изпълнена по проект; и 2) жилище с допълнително
изграден вход от стълбищната клетка, след оформяне на отвор в зида, състоящо се
от спалня, детска стая, трапезария с кухненски бокс, баня с тоалетна, тераси.
Вещото лице сочи, че преустройството е реализирано след извършване на следните
строително монтажни работи: изпълнение на преграден зид между коридор и
югоизточната спалня със зидария от итонг; изпълнение на преграден зид между
коридор и дневна със зидария от итонг; изпълнение на преграден зид за оформяне
на санитарен възел; вътрешна мазилка; фаянсова облицовка; настилка от теракот;
разбиване на тухлена зидария в стълбищна клетка; доставка и монтаж на входна
врата; доставка и монтаж на врата за баня и WС; изпълнение на нови ВиК и Ел. инсталации; доставка и
монтаж на санитарно оборудване за баня-тоалетна.
Разпитаната по делото свид. Тодорка Жекова заявява
съгласие с местонахождението на санитарното помещение в процесния самостоятелен
обект.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспорената заповед е издадена от заместник- кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, в обема на
правомощията, делегирани със Заповед № 3379/08.10.2019 г. на кмета на Община
Бургас (т. 22). Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от категорията
на процесния.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. В нея са
изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така,
както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в
администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Жалбоподателката
Т. е надлежно уведомена за започване на административното производство с връчване
на констативния акт и на същата е предоставена възможност да представи своите
възражения, с което е осигурено правото и́ на защита. Оспорваната заповед
е издадена след изтичане на срока за възражения срещу констативния акт, поради
което доводите на жалбоподателката за нарушено право на защита са неоснователни,
а и дори да се приеме, че на последната не е осигурен достатъчен срок за
възражения, това процесуално нарушение не би било съществено, доколкото не е от
естество да обуслови други изводи на административния орган.
Материалноправните предпоставки за издаване на заповед
за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на 225 от ЗУТ, приложима
за строежи от категорията на процесния с оглед препращащата норма на чл. 225а,
ал. 1 от същия закон. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Според настоящия съдебен състав тази хипотеза е налице в
конкретния случай. Предвид реализираните строително-монтажни работи и характеристиките
на процесния обект, установени посредством СТЕ, съдът приема, че се касае за
строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според дефиницията, дадена с
посочената норма, строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на
чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без
промяна на предназначението. В случая се касае за преустройство на
съществуващ строеж и на основание чл. 148, ал. 1 от ЗУТ за извършването му е
необходимо разрешение. Неоснователни са доводите на пълномощника на
жалбоподателката в представената писмена защита, че в случая е осъществен текущ
ремонт, доколкото в резултат на извършените СМР е създаден нов самостоятелен
обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ.
По делото не е спорно, че строежът е изпълнен без
разрешение за строеж, т.е. в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и следователно
е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, поради което подлежи на
премахване. Данните от приложеното писмо с рег. № 94-01-15040/11/15.07.2019 г.
сочат, че строителството е извършено през 2018 г., и следователно строежът не
представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал.1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. Налице са законоустановените предпоставки за издаване на
оспорения административния акт, поради което жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата
и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да
се присъдят на ответника разноски по делото в размер на 100 лева-
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Т.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед №
1051/07.05.2020 г., издадена от зам.- кмет по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Бургас, за премахване на незаконен строеж:
„Преустройство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.90.1.4
по Кадастралната карта на гр. Бургас“
ОСЪЖДА
С.Т.К. с ЕГН ********** *** сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчване съобщението.
СЪДИЯ: