МОТИВИ КЪМ НАХД  899/2017г.  

 

 

   Производството е образувано въз основа на обвинителен акт против В.Г.М., за това, че на 02.12.2016г. в с. Мало Конаре обл. Пазарджик е управлявал МПС - мотопед Симеон с номер на рама 5883430 което не е било регистрирано по надлежния ред- престъпление по чл. 345 ал.2 във вр с ал.1 от НК.

Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК .

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение  с искане за постановяване на решение, с което обвиняемата бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 от НК , като йсе наложи административно наказание глоба.

          Обвиняемото лице  не оспорва възприетото в постановлението, признава го и настоява за снизхождение при определяне на глобата.

                    Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

          Обвиняемият В.Г.М. *** бил неправоспособен към периода от време месец декември 2016г. и до този момент е санкциониран четири пъти за управление на МПС като неправоспособен водач.

През 2016 закупил от непознат за него човек мотопед с номер на рамата 5883430, но не го регистрирал в КАТ.

На 02.12.2016г. св.Т.-мл. автоконтрольор в ОД на МВР гр. Пазарджик бил на работа заедно със своя колега С.К.. Двамата били със служебен автомобил в с. Мало Конаре и забелязали, че по на ул. „ ***„ се движи мотопед без регистрационни табели. Св. Т.подал сигнал със стоп палка и водачът М. спрял. На контролния орган М. не представил никакви документи -нито СУМПС, нито документи за мотопеда.

При направена справка в базата данни на Сектор КАТ-ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик се установило, че М. бил неправоспособен, а мотопедът бил с неустановен собственик.

Св.  Т.съставил на М. АУАН с бланкетен номер 955405 от 02.12.2016 за нарушение на чл.140,ал.1 и чл. 150 от ЗДП за това, че управлява неправоспособен и за това,         че  управляваното МПС не е регистрирано по съответния ред.

При тези факти по делото и съобразявайки предходното съдебно производство против подсъдимия, приключило с приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, прокурорът го е предал на съд за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

Установи се в хода на проведеното съдебно следствие, че вмененото на подсъдимия престъпление е извършено от него. 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места". А ал. 2 от същия член гласи, че: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност (без новите пътни превозни средства) и тяхното комплектоване от специализирани служители на Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги."Разпоредбата на Чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пък указва, че: „Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство". Редът за регистрация е подробно регламентиран в НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

С чл. 2 Наредбата указва, че: „Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти."   

          Цитираните норми не са били съобразени от водача по време на процесното управление на МПС.  

Съставомерността на последното – в обективно и субективно отношение е категорично установена, предвид събраните по делото по надлежен процесуален ред доказателства от ДСП, които в своята съвкупност по направената преценка на съда потвърждават направеното признание по фактите от страна на подсъдимия.. Доказателствената съвкупност е сформирана вкл. със съдържащите пълни самопризнания обяснения на обвиняемото лице, което взема участие в съдебната фаза на процеса, както и показанията на св. Тодоров, , приложените писмени доказателства.

          Доказателства не са противоречиви, са еднопосочни и допълващи се взаимно и визират комплексно и ясно всички елементи от състава на инкриминираното престъпно деяние. 

Установено е несъмнено, че обвиняемият е съзнавала, че управлява МПС, на което не са били монтирани на съответните места контролни знаци, които да са били предназначени за това МПС.

                    Субективната съставомерност е също несъмнено установена, тъй като обвиняемото лице е съзнавало качеството си на водач на МПС и липсата на контролни знаци на това МПС, които да го индивидуализират.

Съзнавани са пряко обществено -опасните последици, предвиждани и целени .  

Обоснованата съставомерност на деянието обоснова и постановеното решение, с което Съдът призна обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. 

Налице са, както правилно настоява представителя на РП  и защитника основанията по чл. 78а, ал.1 от НК с оглед вида и размера на полагащото се наказание за това престъпление , а и  съдебният статус на обвиняемото лице, както и липсата на съставомерни имуществени вреди,които да са останали невъзстановени. Налага се допълнителен коментар с оглед изводът за липса на предходно приложение на чл. 78а, ал.1 от НК . Такова приложение визира справката на л. 11 -  наложена с решение по НАХД 2068/14г. на ПРС в сила от 30,12,14г. при условията и на основание чл. 78а, ал.1 от НК глоба в размер на 1400 лв. за деяние по чл. 343в, ал.2 от НК. Установи се от данните от НАП  - л. 32 и 44 по делото, че  въз основа на издаден изп. лист за тази сума е било образувано изп. дело на 07,01,15г. От датата на образуване единственото действие , което е било предприето спрямо длъжника за събиране на вземането е наложеният на 22,06,17г. запор. Предхождат го процесуални действия по присъединяване на други взискатели с други вземания, но тези действия не съставляват действия, които прекъсват давността по чл. 82, ал.3 от ЗАНН, тъй като те не са насочени към длъжника и не са за събиране на вземане от него.  предвид ТР 2/17г. на ВАС след прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал.3 от ЗАНН и пто при изпълнение на административно наказание глоба , се прилага давностният срок по чл. 82, ал.1 бА от ЗАНН - който е двугодишен. Отнесено към процесния случай това задължително решение дава следния извод - от образуване на изп. Производство за събиране на глобата от 1500 ла. по НАХД 2068/14г. започва да тече погасителна изпълнителска давност по чл. 82, ал.3 от ЗАНН. Тя е прекъсната една с действие по налагане на запор , което обаче е извършено 2г. и 6 месеца след образуване на изп. Производство ( когато следва да е изпратена по реда на ДОПК и ПДИ, въпреки, че при многократните запитвания такъв отговор не се получи) . следователно от образуване на изп. произдводство на 07,01,15г. до 07,01,17г. погасителната давност по чл. 83, ал.2 вр. чл. 82, ал. 1бА от НК е изтекла и тогава следва приложение на чл. 78а, ал.2 от НКп и за настоящото деяние, тъй като са налице всички предвидени материално-правни предпоставки.

Така, като констатира основанията по чл. 78а, ал.1 от НК  Съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба. При отмерването й Съдът има предвид необременения съдебен статус, характеристичните данни, данните за имотното състояние от декларацията.

  При преценката на тези критерии и липсата на значими отегчаващи отговорността фактори, Съдът прие, че съответна на извършеното деяние е глоба в размер на 1000 лева, тя се явява достатъчно и справедливо възмездие за извършеното деяние и обезпечава постигането на целите по чл. 12 ЗАНН.

Обвиняемият се уведоми, че дължи евентуално 5лв. при липса на доброволно заплащане на наложената глоба , тъй като при това ще бъде издаден изпълнителен лист за събирането й и ДТ за издаването на такъв е 5 лв.

По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..