Решение по дело №4713/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3530
Дата: 30 юни 2023 г.
Съдия: Темислав Малинов Димитров
Дело: 20231100504713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3530
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100504713 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуА. кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „С.“ ЕООД срещу решение №
20070023/05.12.2022 г. по гр.д. № 53414/2019 г. по описа на СРС, 61 състав, с което на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати в полза на
„В.Щ.Ф.“ АГ сумите, както следва: 10892,70 евро, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 17.09.2018 г., до погасяването, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение в полза на „Р.Б.“ ООД по застрахователна
полица № w15105515 по регресно право, възникнало по повод неизпълнено
задължение по договор за извършване на международен превоз на стоки по шосе,
сключен между „Р.Б.“ ООД и „С.“ ЕООД по транспортна заявка – договор № 24854;
834,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2019 г. до 17.09.2019 г.
Жалбоподателят - „С.“ ЕООД, твърди, че решението е неправилно. Твърди, че е
изпълнил договора за международен превоз, сключен с „Р.Б.“ ООД, съобразно
договореното, поради което не следва да носи отговорност за заплатеното
застрахователно обезщетение в полза на „Р.Б.“ ООД. Ето защо, моли обжалваното
решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по
1
производството.
Ответникът по жалбата – „В.Щ.Ф.“ АГ, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач - „Р.Б.“ ООД, не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „В.Щ.Ф.“ АГ с осъдителни искове с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу „С.“ ЕООД, за
осъждането на ответника да заплати в негова полза сумите, както следва: 10892,70
евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.09.2018 г., до
погасяването, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в полза на
„Р.Б.“ ООД по застрахователна полица № w15105515 по регресно право, възникнало по
повод неизпълнено задължение по договор за извършване на международен превоз на
стоки по шосе, сключен между „Р.Б.“ ООД и „С.“ ЕООД по транспортна заявка –
договор № 24854; 1000,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
02.04.2019 г. до 17.09.2019 г.
Ищецът – „В.Щ.Ф.“ АГ, твърди, че в качеството си на застраховател по договор
за имуществена застраховка на товари относно изпълнението на сключени от
дружеството спедиторски или превозни договори, както и относно осъществяването на
митнически режими на превозната стока и дължимите акцизи, е заплатил на
застрахованото юридическо лице – „Р.Б.“ ООД, застрахователно обезщетение в размер
на 10892,70 евро във връзка със застрахователно събитие, представляващо
неизпълнение на договор за международен превоз на товар, състоящо се в
непредставяне на стоката пред митницата във Франция, довело до санкциониране на
получателя на стоката от митническите власти на Франция. Сочи, че регресна
отговорност следва да понесе ответното дружество, което е осъществило превоза на
стоките по възлагане на „Р.Б.“ ООД от България до Франция, тъй като служителят на
„С.“ ЕООД, извършващ превоза, не е представил стоките пред митническите власти
във Франция, с което не е изпълнител договора за превоза, сключен между „Р.Б.“ ООД
и „С.“ ЕООД. Ето защо, предявява посочените по-горе искове. Претендира разноските
по производството.
С обжалваното решение главният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е
уважен изцяло, а искът за лихва е уважен за сумата в размер на 834,42 лв. и за периода
от 30.04.2019 г. до 17.09.2019 г., като е отхвърлен до пълния предявен размер от
1000,20 лв. и за периода от 02.04.2019 г. до 29.04.2019 г.
Решението на първоинстанционния съд е обжалваното само от ответника в
2
частта, с която исковете са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно. Следва
да се посочи, че първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
основателността на претенциите в уважената част от исковете, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към
мотивите на обжалвания съдебен акт.
В допълнение на това и във връзка с наведените доводи за неправилност на
решението следва да се посочи следното:
На основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Доколкото се твърди, че в полза на ищеца – застраховател е възникнало регресно
вземане срещу възложителя на прекия причинител на вредите, за които е заплатено
застрахователно обезщетение, то правната квалификация на претенцията е по чл. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, а не както е посочил районният съд по чл. 411 КЗ. Изложеното обаче
не представлява основание нито за недопустимост, нито за неправилност на
обжалваното решение, доколкото районният съд се е произнесъл по фактите,
основание на главния иск.
Основното спорно по делото обстоятелство е, дали „С.“ ЕООД е изпълнило
надлежно сключения с „Р.Б.“ ООД договор за международен превоз и дали следва да
носи отговорност за заплатеното застрахователно обезщетение в полза на „Р.Б.“ ООД
от страна на ищеца „В.Щ.Ф.“ АГ.
Видно от представената транспортна заявка от 27.08.2018 г., между „А.Ф.“ С.А.
и „Р.Б.“ ООД е сключен договор за международен превоз на 23 тона сурови лешници,
печени лешници, натрошени лешници без черупки и лешниково брашно от Грузия до
Франция. Съгласно протокол за проверка чрез ренгенова снимка, стоката е превозена
от Грузия до България и е поставена за съхранение в митнически склад.
Съгласно договор за превоз, сключен между „Р.Б.“ ООД и „С.“ ЕООД, „Р.Б.“
ООД е възложило на ответното дружество извършването на превоза на посочените
стоки от България до Франция.
Освен тона, посочените обстоятелства не са спорни по делото.
Безспорно се явява и обстоятелството, че превозът е извършен от „С.“ ЕООД в
периода от 11.09.2018 г. до 17.09.2018 г., като стоките са доставени от превозвача
директно на получателя, без преди това стоките да са преминали през митнически
3
контрол във Франция.
Съгласно показанията на свидетелите С.М. и М.Г. – служители на „Р.Б.“ ООД,
шофьорът на „С.“ ЕООД, извършващ превоза, е получил указания, че следва да
премине през митница преди да извърши доставката на получателя във Франция.
Фактът, че стоките следва да преминат през митнически контрол, се доказва и от
представената по делото декларация Т1, която е част от транспортните документи за
превоза, в която е отбелязан код на получаващо митническо учреждение – FR006270.
Няма спор по делото, че всички необходими документи, свързани с транспорта,
включително и цитираната декларация Т1, са били предадени на превозвача „С.“
ЕООД. От посоченото следва, че същият е разполагал с всичко необходимо, за да
осъществи надлежно възложения му транспорт, включително като изпълни
задължението за митническо деклариране на стоките, предмет на превоза, за което е
знаел, предвид събраните по делото гласни доказателства и наличната у негово
държане по време на транспорта декларация Т1.
Съгласно чл. 96, т. 2 от Регламент № 2912/92 г., регулиращ митническия режим
при вноса на стоки на територията на ЕС, превозвачът или получателят, който приема
стоките и знае, че те са поставени под режим транзит в Общността, е длъжен да ги
представи в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в
определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за
тяхното идентифициране. Следователно, задължението на превозвача за митническо
деклариране на процесните стоки е предвидено в посочения нормативен акт, като
неизпълнението му води до неточно изпълнение на договора за превоз, поради което
превозвачът носи отговорност пред възложителя, съответно пред застрахователя на
отговорността на възложителя, за причинените вреди, които са в резултат на
неизпълнението. Посоченото е предвидено и в чл. 11, т. 3 от Конвенция CMR, съгласно
който нормативен акт превозвачът отговаря като комисионер за последиците от
загубването или неточното използване на посочените в товарителницата документи,
придружаващи същата или предадени му на ръка.
Съгласно констативен протокол от 04.10.2018 г., съставен от митническите
власти на Франция, е установено нарушение на митническия режим на външен
общодостъпен транзит при превоз на стоки от Грузия до Франция с получател „А.Ф.с“
С.А. Вследствие на посоченото „А.Ф.с“ С.А. е било задължено да заплати мито в
размер на 11603 евро, за да освободи получената стока, както и митническа санкция в
размер на 500 евро, т.е. общо 12103 евро.
Посочената сума е била възстановена от „Р.Б.“ ООД в полза на „А.Ф.с“ С.А.,
вследствие на рекламационно писмо, в което е съобщено на „Р.Б.“ ООД, че в резултат
на недеклариране на стоките „А.Ф.с“ С.А. е заплатило сумата в размер на 11603 евро
митни сборове без преференциална тарифа за мито и глоба от 500 евро, което се
4
установява и от преводно нареждане от 14.11.2019 г.
Установяване се по делото от представеното копие на застрахователна полица №
w15105515, че „В.Щ.Ф.“ АГ е застраховател на отговорността на „Р.Б.“ ООД във
връзка с осъществяваната от дружество спедиторска дейност, включително по повод
възникнала отговорност при осъществяване на международен транспорт. Съгласно
общите условия към договора за застраховка, предмет на същата е отговорността на
застрахования за нарушение на разпоредбите по отношение на мита и данъци.
Следователно, реализираната отговорност на „Р.Б.“ ООД представлява покрит риск по
посочения застрахователен договор, като, видно от платежно нареждане от 30.11.2018
г., „В.Щ.Ф.“ АГ е заплатило на застрахованото лице сумата в размер на 10892,70 евро –
застрахователно обезщетение.
Действително, ответникът е оспорил истинността на застрахователната полица,
представена в копие, като е поискал представянето на оригинал на същата, който не е
приложен по делото. Въззивният съд намира, че копието на документа е годно
доказателство, въпреки липсата на оригинал по делото, тъй като оспорването е
бланкетно. Това е така, тъй като ответникът не е въвел твърдение, че представеното
копие не съответства на оригинала на документа, при която хипотеза е налице
оспорване по реда на чл. 183 ГПК и се налага представяне на оригинал на същия. Не е
налице оспорване на автентичността на документа, т.е. че не е съставен от лицата,
посочени като негови автори, при която хипотеза се налага откриване на производство
по чл. 193 ГПК, тъй като се касае за частен диспозитивен документ. Оспорва се
единствено верността на документ, но, предвид събраните пред първата инстанция
доказателства, а именно – заверен препис от потвърждение за застраховка, издадено от
„В.Щ.Ф.“ АГ, Виена Иншурънс Груп и застрахователния брокер, с което се
потвърждава действието на застрахователния договор, то съдът счита, че оспорването
не е доказано.
Дори да се приеме, че е налице оспорване по смисъла на чл. 183 ГПК, то
въззивният съд споделя изцяло изложеното в обжалваното решение, че възражението
за действителност на изявлението не може да се прави от третото за правоотношението
лице, при положение, че страните по договора не оспорват действието му.
Доколкото липсват посочени конкретни основания за неправилност на
решението в частта, касаеща иска за мораторна лихва, извън липсата на главен дълг,
въззивният съд не дължи произнасяне със самостоятелни мотиви за наличието на
забава, както и за периода и размера, за който се дължи мораторна лихва върху
главницата.
Следователно, искът с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и обусловеният от
него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД са основателни в уважените размери, поради
което обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
5
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 3000 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника по жалбата е неоснователно, тъй като същото
е в близък до минималния размер, съгласно НМРАВ, поради което не се явява
прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20070023/05.12.2022 г. по гр.д. № 53414/2019 г.
по описа на СРС, 61 състав, в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „В.Щ.Ф.“ АГ срещу „С.“ ЕООД, като
ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 10892,70 евро,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.09.2018 г., до
погасяването, представляваща заплатено застрахователно обезщетение в полза на
„Р.Б.“ ООД по застрахователна полица № w15105515 по регресно право, възникнало по
повод неизпълнено задължение по договор за извършване на международен превоз на
стоки по шосе, сключен между „Р.Б.“ ООД и „С.“ ЕООД по транспортна заявка –
договор № 24854; 834,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.04.2019 г. до 17.09.2019 г.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати в полза на „В.Щ.Ф.“ АГ,
учредено и действащо съгласно законите на Австрия и регистрирано под № 36837900,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е поставено при участието на трето лице помагач – „Р.Б.“, на
страната на ответника - „С.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7