Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260001 25.01.2022
г. гр. СТАРА ЗАГОРА
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на десети март
година
2021
в открито съдебно заседание, в следния
съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
при участието на секретаря Митка
Тодорова
и в присъствието на Зам. окръжен прокурор
Георги Видев
като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ
ВНОХ дело № 1016 /2021г., по описа на
Старозагорския окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от Наказателно
– процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Т.Д., защитник на
подсъдимия А.И.А., против Присъда № 260002 от 17.11.2020 г., постановена по НОХД
№76/2020 г. по описа на
Районен съд – Раднево.
С атакуваната присъда, подсъдимият А.А. е признат за виновен
в извършено престъпление по чл.325, ал.2, пр.3 и пр.4 във вр. с ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, а именно в това, че на 20.10.2017 г. в с.П, обл. Стара
Загора и в гр.Ч, обл. Стара Загора в
условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като на 20.10.2017 г.
в около 17:14
– 17:30 ч. в с. П, обл. Стара Загора на ул. „******” до дом № 17,
непосредствено до площада в центъра на селото е извършил действия, изразяващи
явно неуважение към обществото като застанал прав пред спрял на улицата с цел
извършване на маневра ляв завой, лек автомобил „******” с рег. № ******, № РАМА ******, № двигател
1985155, управляван от И. М.Д., като чрез силно дърпане извадил дръжката на
предната лява врата на същия автомобил, двукратно се качил на предния капак на
автомобила и лежейки върху него викал силно, че водачът И.М.Д. го е блъснал и е
щял да го убие, с които действия пречел на водача да продължи движението си по
улицата, отправил закана за физическа саморазправа към него, казвайки му на
висок тон „ ще взема да ти счупя главата ” и отправил обиден израз – псувня „ да ти
еба майката” и за това, че на
същия ден – 20.10.2017 г., след 18:00 часа, в гр. Ч., обл. Стара Загора в сграда на
Районно управление – Чирпан, Областна дирекция към МВР – Стара Загора е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като се е държал неуважително, арогантно и
провокативно към младши инспектор Р.К.Р. – полицай в група „ Охранителна
полиция” на Районно
управление – Чирпан, Областна дирекция към МВР – Стара Загора по време на
изпълнение на служебните им задължения като демонстративно съблякъл дрехите си,
оставяйки само по боксерки, хвърлил чорапите си на бюрото на младши инспектор Т.И.С.
с думите „ нека да стоят там да миришат, нарочно ”, докато младшият инспектор
изготвял протокол за извършен му личен обиск и опис на намерените вещи, също така демонстративно
скъсал три банкноти с номинал от по 20 лв., негова собственост и обвинил младши
инспектор Т.И.С. в извършване на престъпление, а именно че двамата колеги са си разделили част от парите му, които общо
били 1000 лв., хвърлил по младши инспектор Т.И.С. и младши инспектор Руси Колев
Русев предадените му от тях два броя кроасана, полагащи му се като храна на
задържано лице, като им извикал да си вземат боклуците и че няма да ги яде,
заплашвал младши инспектор Т.И.С., младши инспектор Р.К.Р. и младши инспектор М.Д.Д.,
че ще ги изгони от работа както и отправил обидни думи към младши полицейски
инспектор Т.И.С. и младши инспектор Р.К.Р. „ мръсни боклуци”, „ гадни
ченгета” и към младши
инспектор М.Д.Д. „ долни мръсни полицаи” и псувни към същите трима полицейски
служители „ да ви еба майката” и „ вашата мама” като при условията на чл. 54 от НК е осъден на 10 / десет / месеца лишаване
от свобода и е оправдан на осн. чл. 304 от НПК по предявеното от Прокуратурата обвинение
в това, че на същата дата при същите обстоятелства чрез удар с тесла и
последващи удари с юмрук е счупил предното панорамно стъкло на лек автомобил „
Трабант 601
” с рег. № СТ ******, управляван от И.Д., че причинил
с поведението си задръстване на автомобили, движещи се в двете платна на същата
улица в посока гр. Чирпан и гр. Първомай и че отправил заплаха към г-н Димов, а
именно „ до кога ще се разправям с теб, както и ще те унищожа”, както и за това,
че е отказал да подпише протокола за задържането и обиска, твърдейки че го
занимават с глупости полицейските инспектори и че е отправил обидни думи - „ идиоти ” към
полицейските инспектори Т.И.С., Р.К.Р. и М.Д.Д..
Наказанието „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „ общ” режим съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1,т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража / ЗИНЗС/.
На основание чл. 59, ал.2 и ал.1,т.1 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл. 72 от ЗМВР, както и
е постановено от районния съд същият да изтърпи отделно наказанието, наложено с
горепосочената присъда от наказание, наложено с присъда № 28/13.09.2016 г. по НОХД № 448/2015 г. на Районен
съд – Чирпан, потвърдена с Решение № 165 от 15.12.2016 г. по ВНОХД № 1248/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора.
Недоволен от така постановената присъда, подсъдимият А.А., чрез защитника
си, излага
оплаквания в жалбата си за нейната несправедливост, тъй като приема, че е
постановена в нарушение със закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Излага обстойни аргументи в тази насока и сочи, че
обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Оспорват се голяма
част от обстоятелствата, сочени в обвинителния акт и не се споделят изводите на
първоинстанционния съд. Твърди се, че обвинението е оборено в по-голямата му
част още при проведеното открито съдебно заседание.
Прави се искане от настоящия въззивен съд да отмени присъдата
и да се произнесе с нова оправдателна такава. Алтернативно не е налице
хулиганство по смисъла на Наказателния кодекс, а се касае за деяние обхванато
от нормите на Указа за борба с дребното хулиганство / УБДХ /, поради което деянието не съставлява престъпление.
На основание чл. 337, ал.1, т.2 от НПК се моли състава да преквалифицира деянието
по чл.325, ал.1 от НК както и да се вземат предвид наличието на изключителни и
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора счита обжалваната присъда
за правилна и законосъобразна, а подадената въззивна жалба за неоснователна.
Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият А.А., лично и със защитника си, поддържат въззивната
жалба. Адвокат Д. в съдебните прения изразява становище за недоказаност на
обвинението спрямо подсъдимия и приема, че същият следва да бъде оправдан. В
противен случай приема, че се касае за дребно хулиганство, обхванато от нормите
на Указа за борба с дребното хулиганство, а не за престъпление по НК както и,
че са налице основания за преквалификация на деянието в такова по чл. 325, ал.1
от НК.
Последната дума на подсъдимия се изразява в това, че не
се приема за виновен, а просто е изпълнил граждански дълг, изразяващ се в задържане
на човек, който върши нередности и съжалява, ако е направил нещо нередно.
Окръжен съд –
Стара Загора, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло изложеното в
жалбата, с доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл. 314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е допустима като е подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, а разгледана
по същество се преценява като неоснователна,
предвид следното:
Фактическите положения, приети за установени от решаващия
съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. На базата на всестранен и задълбочен анализ на събраните и
приложените доказателства в хода на първоинстанционното следствие, в
разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до правилни и
обосновани изводи за наличие на осъществено от подсъдимия А.И.А. престъпно
деяние. В този смисъл проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря
приетото за безспорно и несъмнено от фактическа страна като изцяло споделя
изводите на районния съд, изложени в проверявания съдебен акт.
Относно правната страна на акта, същият се преценява за
правилен и законосъобразен като районният съд правилно е приложил материалния закон
и обосновано е приел, че с поведението си подсъдимият е реализирал от обективна
и субективна страна съставомерните елементи на престъплението по чл. 325, ал.2,
пр.3 и пр.4 във вр. с ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 и чл. 54 от Кодекса.
Действията на подсъдимия покриват обективния признак на
престъплението хулиганство. Той е буйствал, отправял е нецензурни реплики и
псувни, като е отправял обидни епитети по адрес на И.М.Д. като тези действия се
явяват непристойни и грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно
неуважение към обществото. Също така чрез силно дърпане извадил дръжката на
предна лява врата на лек автомобил „ Трабант 601”с рег. № СТ ******, № рама ******, № двигател ******, управляван от
водача И.М.Д.. Всички тези действия са се развили на публично място и са
станали достояние на свидетели, намиращи се непосредствено до площада на
центъра на село П.. Също така подсъдимият е извършил и други непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред като се е държал неуважително,
арогантно и провокативно към органите на реда – младши инспектор Т.И.С., старши полицай и младши инспектор Р.К.Р.
– полицай в група „ Охранителна полиция” на РУ–Чирпан, Областна дирекция на МВР–Стара
Загора като демонстративно съблякъл дрехите си и останал само по боксерки,
хвърлил чорапите си на бюрото на младшия инспектор, демонстративно скъсал три
банкноти с номинал от по 20 лева, негова собственост като обвинил г- н С. в изпълнение
за извършване на престъпление, а именно че той с колегата си са разделили част
от парите му. Отправял е заплахи както и обидни думи към полицейските служители
и хвърлил , предадените му два броя кроасана, полагащи му се като храна на
задържано лице, извиквайки да се вземат боклуците.
Всички тези действия не минимизират обществената опасност
на деянието, така както настоява защитата, защото съгласно задължителните
указания в т.5 от Постановление №2 от 29.06.1974 по наказателно дело №4/1974 г. на Пленума на
Върховния съд на Република България, хулиганство е налице и тогава, когато
хулиганските действия могат да станат достояние и на други лица.
Обстоятелството, че са извършени на публично място в един от най-оживените
райони на селото и в сградата на Районно управление – гр. Чирпан, Областна
дирекция на МВР–Стара Загора сочи, че тези действия са могли да бъдат възприети
от неограничен кръг лица.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на
подсъдимия не би могло да се квалифицира като „дребно хулиганство” по смисъла на
чл.1, ал.2 от Указа за борба с дребното хулиганство. Съгласно т.6 от
горецитираното Постановление при всеки конкретен случай следва да се прави
разграничение между непристойна проява на по Указа и едрото хулиганство по
смисъла на чл.325, ал.1 от НК, като разграничителният критерий е обществената
опасност на деянието. Обективно установените данни по делото показват, че
поведението на подсъдимия не може да бъди прието като „ непристойна проява”. Той е извършил
поредица от непристойни действия и всички те се явяват безцеремонни, които
обективират брутална демонстрация на подсъдимия против установения в страната
обществен ред и налагат извода, че действията му покриват признаците на
престъплението хулиганство, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Деянието е извършено с пряк умисъл и с ясно изразен и
очертан хулигански мотив. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им.
Демонстрирал е явното си неуважение към обществото, проявявайки безпричинна
агресия и изразявайки незачитането на установените правила в обществото, в
частност обществените отношения свързани с неприкосновеността на отделната
личност. Липсата на разумна причина за непровокираните по някакъв начин
непристойни действия на подсъдимия обосновават и прекия умисъл за извършване на
деянието.
Хулиганството разкрива редица особеност от обективна
страна, свързани с оценка на неговата тежест. Деянието е насочено срещу
обществения ред и спокойствие. При всички случай хулиганството се осъществява
чрез непристойни действия, тоест такива, които са забранени от закона или
морала и скандализират обществото. Тези действия могат да имат най–разнообразни форми. Не всички непристойни прояви обаче са
престъпни по своята обществена опасност. Съгласно разпоредбата на чл.1 от Указа
за борба с дребното хулиганство употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, оскърбително отношение и
държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или
скарване, сбиване или други подобни действия представляват поначало
административни нарушения. Само ако имат висока степен на обществена опасност,
тоест когато нарушението на обществения ред е грубо, деянието е престъпно.
В случая, от една страна, разгледани поотделно,
действията на А.А. не биха могли да бъдат квалифицирани като дребно
хулиганство, а по своята обществена опасност представляват престъпни действия,
което обуславя понасянето на наказателна, а не на административно-наказателна
отговорност. Следва да се отбележи, че е осъществен признакът на изключителна
дързост по смисъла на чл.325, ал.1 от НК.
Законосъобразни
са изводите на районния съд, че с поведението си на инкриминираната дата и
място, подсъдимият е реализирал състава на престъплението по чл. 325, ал.2,
пр.3 и пр.4 във вр. с ал.1 от НК. Случаят не следва да се квалифицира като
маловажен. В тази връзка оплакванията, наведени във въззивната жалба се явяват
несъстоятелни и неподплатени с доказателства, тъй като изрично по делото се
установи, че подсъдимият е виновен в това, което е обвинен и същият е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото поради което следва да понесе последствията от това
свое поведение. Всички факти и доказателства са интерпретирани погрешно от
защитата с цел да се избегне наказателната отговорност на дееца като
аргументите са именно в тази насока. В контекста на изложеното, съдът намира
оплакванията в жалбата за допуснато нарушение на материалния закон за напълно
несъстоятелни. Неоснователни са и бланкетните възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения от районния съд, които да налагат отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда.
При определяне размера на наложеното наказание, районният
съд не се е отклонил от изискванията на чл.35, ал.3 и чл.54 от НК. Правилно
като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени полагането на труд и
полагане на грижи за едно дете както и семейното му положение, а като
отегчаващи лошите му характеристични данни. Наложеното му наказание „ лишаване
от свобода” в размер на 10 месеца, което
наказание следва да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим на
основание чл.57, ал.1,т.2 б „в”
от ЗИНЗС се явява напълно справедливо и съответстващо
на степента на обществена опасност на деянието и дееца и целите, визирани в
чл.36 от НК. Правилно на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето
през, което подсъдимият е бил задържан, считано от 18:00 часа на 20.10.2017 г. до 17:30 часа на 21.10.2017 г., като един ден задържане
се зачита за един ден „Лишаване от
свобода”.
При извършена проверка на обжалвания съдебен акт, Окръжен
съд – Стара Загора, не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са
основание за отмяната му и това налага, присъдата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна, поради което на основание чл. 334,т.6 вр. чл. 338
от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260002 от 17.11.2020
г., постановена по НОХД №76/2020г. по описа на Районен съд –
Раднево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/