№ 92
гр. ****, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100599 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от С. Г. Д. с ЕГН
********** с адрес с. ****, община ****, област ***** срещу Д. Н. Д. с ЕГН
********** с адрес с. ****, община ****, област *****.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права:
В исковата молба се твърди, че страните са съжителствали на семейни
начала от 2008 г. и са сключили граждански брак на 18.09.2020г. В резултат
на връзката им страните имат родено дете К. Д. Н..
В началото отношенията между страните били добри и хармонични,
като преди м. 10.2021г. са се влошили трайно и безввъзвратно, конфликтите
между страните станали част от ежедневието им, като основната причина е
била различията в характерите им и най-вече особеностите в характера на
ответника. той се отнасял небрежно към трудовата си ангажираност и в
резултат на това е бил уволняван. В последствие ответника взел решение да
замине да работи за постоянно в ****, в последствие в ****. От 7 месеца не
се е завръщал в ***** и постепенно се е дистанцирал от проблемите на
семейството, не се интересувал от К., не осъществявал морална и финаснова
1
подкрепа за отглеждането му.
Ищцата непрекъснато правила опити за преодоляването на
несходството в характерите им, но липсата на взаимно уважение се
задълбочила. Стигнало се до там, че брачната връзка между страните е само
формална и лишена от съдържание.
През м. 10.2021 г. ответника напуснал семейното жилище и в момента
нито ищцата, нито К. знаят къде е. Ответника не осъществява контакт със
сина си нито по телефон, нито по месинджър. Не са се срещали от м. 10.2021
г.
Ищцата и синът й живеят в наетото жилище в гр. ****, ул. *****, като
тя полага необходимите непосредствени грижи свързани с бита,
възпитанието и отглеждането на К..
Иска се прекратяване на бракът сключен между страните с развод, като
съдът да приеме, че вина за разстройството му има ответника, ищцата да
възвърне предбрачното си фамилно име А., не се претендира издръжка от
ответника, страните нямат придобити по време на брака си недвижимо и
движимо имущество, както и общи банкови сметки, не са регистрирали на
свое име търговски дружества и не притежават дялове и акции в такива, иска
се предоставяне на родителските права спрямо роденото от брака дете на
майката, като на бащата да бъде определен режим на личен контакт, посочен
от ищцата, местоживеенето на детето да бъде определено при майката в гр.
****, ул. *****, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в
размер на по 300 лева месечно, както и издръжка за минало време в размер на
1750 лв. за периода от 10.10.2021 г. до 13.06.2022 г., претендира ползването
на семейното жилище находящо се в гр. ****, ул. *****, което ползва под
наем.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се явява
лично, чрез процесуалания си представител поддържа предявените искове и
моли да бъдат уважени.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
2
От удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на
Акт за граждански брак № 0070/19.09.2020 г. от Община **** се установява,
че страните са сключили граждански брак на 18.09.2020г. в гр.****, за което е
издаден акт за сключен граждански брак № 0070/19.09.2020 г. от Община
****. Ищцата е била с фамилно име А. преди сключването на брака като след
това е приела фамилното име на съпруга си.
От служебна бележка изх. № 45/13.06.2022 г.; удостоверение за
раждане издадено въз основа на Акт за раждане № І-44/11.01.2010 г. от
Община ***** се установява, че от брака между страните е родено детето К.
Д. Н., роден на 05.01.2010г. с родители С. А. и Д. Д.. Детето е било 5-ти клас
през учебната 2021/2022г. в ОУ „****“ гр.****.
От регистрационна карта на С. Д. издадена от Бюро по труда **** и от
писма от НАП относно получавани доходи от страните ведно със справки се
установява, че Д. е регистрирана в Бюро по труда в гр.**** на 09.11.2021г.,
през периода м.01 – м.07.2022г. е осъществявала срещи с трудов посредник.
През периода 18.05.2020г. – 09.12.2020г. Д. е работила по трудово
правоотношение с основна заплата 152,50 лева. През периода 21.05.2021г. –
01.11.2021г. е работила по трудово правоотношение с основна заплата 650
лева. От 30.09.2022г. работи по трудово правоотношение с основна заплата
1500 лева.
През периода 25.09.20191г. – 13.01.2020г. Д. е работил по трудово
правоотношение с основна заплата 560 лева. През периода 29.09.2020г. –
12.01.2021г. Д. е работил по трудово правоотношение с основна заплата 610
лева. През периода 28.01.2021г. – 17.03.2021г. Д. е работил по трудово
правоотношение с основна заплата 650 лева. От 15.09.2022г. Д. работил по
трудово правоотношение с основна заплата 710 лева.
От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето К.
живее заедно с майка си в жилище под наем в гр.****. Детето има отделна
стая там. В жилището има подходящи условия за отглеждане на дете. Д.
работи като общ работник в хранителен магазин в гр.****. Тя не е
подпомагана от ДСП ****, поради непредставяне на документи от страна на
съпругът й. Детето е записано в 5-ти клас в ПОУ „****“ гр.****. Детето
контактува с приятели от училище, съседи и роднини, като е привързано най-
вече към майка си. Майката задоволява потребностите от обич и подкрепа на
3
детето.
От показанията на разпитаните по делото св.А. и св.Д.А.., чиито
показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства се установява, че страните са разделени от
около две години като ответника е напуснал семейното жилище. От тогава
страните не поддържат никакви отношения, не се чуват по телефон, не се
виждат. В случаите, когато ищцата или К. са звънели на ответника той не си
вдигал телефона. Бащата не търси сина си, не дава никакви пари за
издръжката му. Той дори не се обадил на рождения ден на сина си, за да му
честити. Ищцата не знае къде е ответникът. Страните са се разделили, защото
ответникът се е дизинтересирал от сина си, не го подкрепял, не говорел с
него, не му обръщал внимание. Ответникът се дезинтересирал и от ищцата, не
се интересувал от здравето й. Основни ищцата е осигурявала финансова
издръжка на семейството, ответникът работел за кратко в ***** и чужбина,
често си сменял работата и получавал минималната заплата, която похарчвал
за свои нужди. Наемът за жилището, в което живеели страните заплащала
ищцата, подпомагана и от сина си св.А.. Ищцата давала няколко пъти шанс на
ответника да подобрят отношенията си, но това не се случило поради
неговата безотговорност. К. учел, ходил на тренировки по футбол, като майка
му му купувала екипировката.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази
приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал.3 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради
настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на
ответника; чл. 53 СК ищцата да носи предбрачното си фамилното име; чл.56
СК ползването на семейното жилище да се предостави за ползване на ищцата;
по чл.59 СК за предоставяне на родителските права спрямо роденото от брака
дете на майката, като на бащата да бъде определен режим на личен контакт,
местоживеенето на детето да бъде определено при майката в гр. ****, ул.
*****, по чл.143 СК, бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето си
в размер на по 300 лева месечно, по чл.149 СК бащата да бъде осъден да
заплаща издръжка за минало време в размер на 1750 лв. за периода от
10.10.2021 г. до 13.06.2022 г.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищеца следва да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, фамилното си име преди сключване на брака, че от
4
брака на страните има родено дете К. Н., лицето, което полага грижи за
детето, битовите си условия, родителския си капацитет, възможностите си да
се грижи за детето, възможностите на ответника да дава претендираната
издръжка.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест,
предвид липсата на участие от негова страна в производството.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 ал.3 вр. с ал.1 ОТ СК:
От представеното удостоверение за брак се доказа, че страните са
сключили граждански брак на 18.09.2020г. Сключването на брак цели
свързването на двама души в брачен съюз. В него по силата на чл.13 – чл.17
от СК и моралните норми съпрузите са равни, отношенията по между им се
основават на уважение, обич, привързаност, грижа за семейството и един за
друг, разбирателство, компромиси, съпрузите следа да живеят заедно, освен
при наличието на важни причини за обратното. В брачния съюз всеки един от
съпрузите има свобода да се развива личностно и професионално. Съпрузите
следва да полагат общите усилия за отглеждането, възпитанието,
образованието и издръжката на децата си. В случай, че от отношенията на
съпрузите е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и
задружност при изпълнение на семейните задължения то те са дълбоко и
непоправимо разстроени и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като
той е изпразнен от съдържание. Съществуването на такъв брак е вредно за
обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност.
С оглед направеното искане за произнасяне по въпроса за вината за
разстройството на брачната връзка, на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи
разглеждането и на този въпрос. Брачната връзка отразява отношения между
равнопоставени правни субекти, които доброволно са избрали да създадат
семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие, чието съдържание се
различава значително от приетото в правната доктрина значение на термина
„вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в процеса, константната
съдебна практика е възприела да се извършва преценка само на фактическото
поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
Значението на тези действия, пък, се отчита само от гледна точка на
взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и баща-дете. Всички прояви
5
на индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки
отделен случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което
съдът обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в
семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и
също поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните
отношения, а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на
лицата, тяхната толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за
същността на брака. В тази светлина задълженията на съда се свеждат до
това, да изолира конкретни постъпки и да ги съпостави с отношението, първо
- на всеки от съпрузите, и после – на обществото, към съдържанието на брака,
а след като констатира разминаване, да прецени по въздействието, което са
оказали, дали това води, и в каква степен, до разстройство на брачните
отношения, както и кой е носителят на брачната вина.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Страните не живеят
заедно от около две години, изцяло поради поведението на ответника. От
разпитаните по делото свидетели се доказа, че ответникът се е
дезинтересирал от семейството си. Той не проявява бащински чувства и
грижа към сина си, не се интересува от него, от възпитанието и развитието
му, не го подкрепя, не разговаря с него, не демонстрира привързаност към
сина си по никакъв начин. След раздялата между страните ответникът
продължава да не се интересува от сина си, не му вдига телефона, когато дето
му го търси, не изпраща никакви пари за издръжката му, не се интересува по
никакъв начин от него.
Ответникът се е дезинтересирал от съпругата си, като не се интересува
от здравето й, от нуждите й. Ищцата е правила опити за подобряване на
отношенията с ответника, но това не се е случило. След раздялата между
страните ответника не вдига телефона на ищцата, не й се обажда, не се
интересува от нея.
Ответникът не участва във финансовата грижа за семейството си. Той
видно от свидетелските показания и от справката от ТД на НАП *****,
работи периодично за по няколко месеца на минимална заплата. Финансовата
грижа за семейството е поета изцяло от ищцата, която заплаща наема за
жилището, сметките и осигурява финансова обезпеченост и на сина си.
6
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е
изпразнен от съдържание, съществува формално и е вреден за страните, като
такъв той следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съда намира, че ищцата следва да възстанови предбрачното си
фамилно име А. предвид желанието й, разстройството на брачните отношения
по вина на ответника и прекратяването на брачния съюз.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК:
Семейното жилище на страните се намира гр. ****, ул. *****. Предвид
обстоятелството, че вината за разстройството на брачните отношения е на
ответника, а упражняването на родителските права по отношение на детето К.
е предоставено на майката следва семейното жилище да бъде предоставено за
ползване на ищцата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Водещ критерий при предоставянето на родителските права по
отношение на роденото по време на брака малолетно дете К. Н. е интереса на
детето, преценен след изследване на съответните обстоятелства изброени в
чл.59, ал. 4 СК - полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и
възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
От събраните по делото гласни доказателства, от социалния доклад и
удостоверението за раждане на детето се установи, че детето К. е вече на 13
години. Детето е силно привързано към майка си, която полага единствено
грижи за него. Липсва емоционална връзка между детето и баща му, който се
е дезинтересирал от него. Майката на К. му осигурява потребност от грижи и
обич и детето се чувства сигурно и подкрепено от нея. След раздялата между
страните бащата няма никакъв контакт със сина си. Детето посещава
училище и е отличен ученик, ходи на футбол, приятелския му кръг е то
негови съученици, съседи и роднини.
В жилището, където детето живее с майка си има всички необходими
условия за отглеждането на детето, за него има самостоятелна стая. Всичко
7
това свидетелства, че майката на К. е с висок родителски капацитет и изцяло в
интерес на детето е родителските права върху него да бъдат предоставени за
упражняване на майката и местоживеенето на детето да бъде определено при
майката.
На бащата следва да се определи подходящ режим на лични
отношения с детето с цел поддържане на родителската връзка по между им.
Съдът намира за подходящ режим на лични отношения между бащата и
детето: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10:00 ч. в събота
до 18:00 часа в неделя с преспиване; 20 дена през лятото, когато майката не
ползва годишен отпуск.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 и чл.149 ОТ СК:
Всеки родител на основание чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка
на непълнолетното си дете. Съобразно чл.144 СК минималния размер на
издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с
Постановление № 37/2022г. за определяне нов размер на минималната
работна заплата за страната в размер на 710 лева от 01.04.2022г. Според това
минималния размер на издръжка от 01.04.2022г. е в размер на 177,5 лева.
При определяне на издръжката следва да се отчетат обстоятелствата,
че К. е на 13 години, нуждите му от облекло, храна, ученически пособия
нараства. Детето ходи на тренировки по футбол, за които са необходими
допълнителни финансови средства за екипировка и такси.
Следва да се съобразят и финансовите възможности на родителите. По
делото се събраха доказателства за доходите на родителите на К.. Майката
получава месечна заплата от 1500 лева, а бащата получава месечна заплата от
710 лева. Ответникът е в трудоспособна възраст и може да предприеме
нужните усилия, за да повиши получаваните от него доходи.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че
ответникът не участва във финансовата издръжка на сина си след раздялата
между страните преди около две години, почти не е участвал и преди това.
При определяне на издръжката на детето съдът взема предвид и
обстоятелствата, че упражняването на родителските права върху К. са
предоставени на майката, че семейството живее в жилище под наем, че
основната финансова тежест по отглеждането на К. пада върху майката, а
8
вина за разстройството на брачните отношения има изцяло бащата.
Размера на издръжката следва да се съобрази и с линията на бедността
за 2023г., която е в размер на 504 лева. Предвид изложеното, както и с оглед
социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че детето К.
има нужда да получава, а двамата родители като работоспособни лица имат
възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 600 лв..
Издръжката следва да се разпредели по равно между двамата родители т.е. по
300 лева.
Поради това бащата следва да бъде осъден да заплаща на малолетното
си дете чрез майка му месечна издръжка в размер на 300 лева месечно с
падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи считано от датата на
предявяване на иска – 14.06.2022г. ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или
прекратяването й,
Предвид горните мотиви на К. следва да се присъди издръжка и за
минал момент на основание чл.149 СК, считано от раздялата на родителите
му както е поискано в исковата молба от 10.10.2021г. до 13.06.2022г. Съдът
намира за справедлив размер на поисканата издръжка 300 лева, съобразно
това общата дължима издръжка за периода е 2326 лева.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела
се възлагат върху виновния съпруг. Ищцата претендира разноски, които
според доказателствата и представения списък са следните: 25 лева –
държавна такса. Доказателства за заплатения адвокатски хонорар не са
представени. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса
в размер на 75,00 лв., която сума следва да се поеме от ответникът в пълен
размер и той следва да бъде осъден да заплати 50 лева по сметка на РС ****,
тъй като ищцата е внесла при предявяване на иска 25 лева.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по исковете за издръжка по чл.143 СК и чл.149 СК в
размер на 525,04 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРЕКРАТЯВА брака между С. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес с.
****, община ****, област ***** и Д. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****,
община ****, област *****, сключен на 18.09.2020г. в гр.**** с акт за
граждански брак № 0070/18.09.2020г. съставен в гр.****, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на Д. Н. Д. с ЕГН
**********, на основание чл. 49, чл.3 вр. ал. 1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода С. Г. Д. с ЕГН ********** да
възстанови предбрачното си фамилно име А..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните,
находящо се в гр. ****, ул. ***** на С. Г. Д. с ЕГН **********, на основание
чл.56 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение
на детето К. Д. Н., ЕГН ********** на майката С. Г. Д. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. Д. Н., ЕГН ********** при
майка му С. Г. Д. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Д. Н. Д. с ЕГН
********** с детето К. Д. Н., ЕГН ********** както следва: всяка втора и
четвърта събота и неделя на месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 часа в неделя
с преспиване; 20 дена през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****,
област ***** да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното си дете К.
Д. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. Г. Д. с
ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****, област ***** в размер на 300
лева, с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи считано от датата
на предявяване на иска – 14.06.2022г. на основание чл. 143 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****,
област ***** да заплати издръжка за минал период 10.10.2021г. до
13.06.2022г. в полза на малолетното си дете К. Д. Н., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес с.
****, община ****, област ***** в размер на 300 лева месечно, общо за
периода 10.10.2021г. до 13.06.2022г. сума в размер на 2326 лева, на основание
чл. 149 от СК.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК
Д. Н. Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****, област ***** да
заплати на РС **** сумата от 50 лв., представляваща дължимата държавна
такса по иска за развод и 525,04 лева – държавна такса по исковете за
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК Д. Н.
Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****, област ***** да заплати
на С. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес с. ****, община ****, област *****
сумата 25 лева, представляваща сторените от нея разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в
която е уважена иска за издръжка.
При неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на
държавни такси в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за
обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и
дължимата държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
11