РЕШЕНИЕ
№ 2465
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217459 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от „МТК 2000“ ЕООД, ЕИК: със
седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.““, ул.““ , представлявано от
управителя А К Й, ЕГН **********, чрез адв.М.П. от САК, против
наказателно постановление №22-2100069/01.12.2021 г., издадено от директор
на ДИТ-София, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ,
на дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на
параграф 1, т.1 от ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в АУАН и НП,
относно извършеното нарушение. В този смисъл навежда доводи, че не
отговаря на истината описаното в процесното НП обстоятелство, че
дружеството е приело лице да предоставя работна сила, без сключен договор,
тъй като към момента на проверката лицето е било наето по силата на
сключен трудов договор, който е представен по преписката. Навежда доводи,
че самата декларация е съставена под диктовката на служителите на ГИТ от
1
лице, който с оглед момента, не е разбирало значението и смисъла на
предоставената декларация. Освен това, наказващият орган е посочил, че има
входирани уведомления на датата на проверката за регистриране на трудовия
договор. Допълнително навежда доводи, че е налице липса на посочване на
фактите, около извършеното нарушение, а именно: как лицето е предоставяло
работна сила. Счита, че не е спазено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а така
също прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на издаденото НП.
Навежда доводи, че не е спазен срока по чл.52 от ЗАНН – за
произнасяне на наказващия орган по преписката и издаване на НП.
Твърди, че при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.42,
т.6 от ЗАНН, тъй като не са посочени точните адреси на свидетелите.
Навежда доводи, че наказващият орган не е изпълнил законовото си
задължение, като не е обсъдил въпроса относно маловажността на вмененото
нарушение. Прави възражение, че са налице условията на чл.28 от ЗАНН и
конкретният случай е маловажен, доколкото става въпрос за лице, на което
веднага е бил регистриран трудовия договор, при проверката служителите на
ДИТ-София са използвали неговата уплаха, уверявайки го да подпише
документ, който не е разбирал, че се касае за първо по ред нарушение от
страна на дружеството, както и че същото е с незначителни
общественоопасни последици. С оглед на изложеното счита, че наказващият
орган погрешно е посочил разпоредбата на чл.415в от КТ, която определя
приложението на понятието маловажно нарушение само по смисъла на тази
разпоредба, но не и по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.М.П. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП, като
незаконосъобразно, на посочените в жалбата основания.
При условията на евентуалност, моли съда да намали наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Ответната страна по жалбата, чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – служител с юридическо образование: старши
2
инспектор Д М, след приключване на съдебното следствие, моли съда да
постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. Оспорва
направените възражения от жалбоподателя, като навежда доводи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че трудовият договор на
лицето е регистриран след извършване на проверката, а в подкрепа на
твърдението в АУАН, че лицето е упражнявало трудова дейност по време на
проверката, се позовава на ангажираните писмени доказателства – служебна
бележка за проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа
на 31.08.2021 г., издадена на 30.09.2021 г., който инструктаж, съгласно
трудовото законодателства, се провежда в деня на постъпване на работа.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ИА“ГИТ“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постаноление е връчено на жалбоподателя на
02.12.2021 г., а жалбата е депозирана на ръка в деловодството на ДИТ-София-
град на 09.12.2021 г., т.е. в законоустановеният срок за обжалване, считано от
датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 30.09.2021 г., служители при ДИТ-София: инспекторите Д.Т. и
Елина Гогова, извършили проверка по спазването на трудовото
законодателство на място в обекта на контрол: „С п“ в магазин „Ф“ – Ф-06,
собственост на „В Х“ ЕООД, находящ се на адрес в гр.С, бул.“Г.М.Д“ №,
експлоатиран съвместно от собственика и „МТК-2000“ ЕООД, ЕИК: , на
основание договор №IV-426/03.07.2020 г. Проверката била извършена в
присъствието на управителя на дружеството – А К Й, както и работници на
дружеството.
3
В хода на проверката контролните органи заварили лицето К С К, ЕГН
**********, което полагало труд в обекта на контрол. Последният бил
облечен в работно облекло – престилка и фланелка, като месел тесто на
специална маса, намираща се зад щанда за хляб и хлебни издалия в магазина.
Контролните органи му предоставили да попълни собственоръчно
декларация, съдържаща данни, свързани с трудовото му правоотношение.
Завареното лице К собственоръчно декларирало на 30.09.2021 г., в 11:25 часа,
че работи в „МТК-2000“ ЕООД от 30.09.2021 г. на длъжност „месач, пекар на
хляб и хлебни изделия“, с работно време от 07:30 часа до 19:30 часа, както и
че няма сключен трудов договор и не е получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключения трудов договор. Колев
собственоръчно отбелязал в декларацията, че не желае да му се издава
постановление за сключване на трудов договор.
На 22.10.2021 г., контролните органи извършили проверка на
представените документи от страна на дружеството-работодател. На
06.10.2021 г., жалбоподателят представил в ДИТ-София, трудов договор
№64/30.09.2021 г., сключен между „МТК-2000“ ЕООД, в качеството на
работодател, и К С К, в качеството на служител, в който изрично било
отбелязано, че копие от уведомлението по чл.62 от КТ, заверено от ТД на
НАП-София-град, е връчено на служителя на 01.10.2021 г. Представена била и
справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ с изх.№22388213437208/30.09.2021 г. от 11:57:03 часа, за регистриране на
трудовия договор.
В хода на документалната проверка, контролните органи констатирали,
че „МТК-2000“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал лицето К С К,
ЕГН **********, в обекта на контрол на 30.09.2021 г., в 11:25 часа, когато е
заварен от контролните органи да полага труд, преди да му е предоставил
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Направените констатации в хода на извършените проверки – на място в
обекта на контрол и по документи, проверяващите отразили в съставен
протокол за извършена проверка №ПР2131612/22.10.2021 г.
Въз основа на така направените констатации в хода на двете извършени
проверки на дружеството-жалбоподател, компетентно длъжностно лице -
4
инспектор при ДИТ-София: Д. Т. ТЮФ., в присъствието на двама свидетели
/също длъжностни лица в ДИТ-София/: Е Н Г и Е С С, съставил АУАН №22-
2100069 на 22.10.2021 г., против „МТК-2000“ ЕООД, за извършено
нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Актосъставителят изложил направените констатации в хода на двете
извършени проверки – на място в обекта и документална такава, като
посочил, че нарушението е извършено на 30.09.2021 г., в предприятието на
работодателя, и е констатирано в ДИТ-София на база представени от
работодателя заверени копия на документи.
АУАН е предявен и връчен лично на управителя на дружеството, на
датата на неговото съставяне - 22.10.2021 г., като последният вписал
саморъчно възражение против направените в него констатации, че лицето е
било за тест 3 часа на обекта по собствено желание и има издаден трудов
договор в същия ден.
Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН
- да представи писмени възражения пред наказващият орган в
законоустановеният 3-дневен срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, наказващият орган -
директор на ДИТ-София, като взел предвид събраните писмени доказателства
в преписката, издал НП №22-2100069 на 01.12.2021 г., срещу „МТК-2000“
ЕООД, в качеството му на работодател, с което му наложил на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на
2000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Т., К
и Б; както и от приобщените писмени доказателства по делото: процесните
АУАН и НП; Протокол за извършена проверка №ПР2131612/22.10.2021 г.;
сигнал за нарушение на трудовото законодателство; идентификацинна карта;
трудов договор №64/3.09.2021 г.; служебна бележка №7/30.09.2021 г.; справка
за ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.
№22388213437208/30.09.2021 г., 11:57:03 часа; декларация по чл.402, ал.1, т.3,
във вр. с ал.2 от КТ; длъжностна характеристика на длъжността:
производител на тестени изделия, връчена на К С К на 30.09.2021 г.; регистър
на уведомленията за трудови договори на „МТК-2000“ ЕООД от 30.09.2021 г.;
5
призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК, видно с разписка за връчване;
разписка за получаване на пратка; Заповед №3-0058/11.02.2014 г.; Заповед
№ЧР-977/21.08.2017 г.; Заповед №1307/22.05.2019 г., издадени от
изпълнителния директор на ИА “ГИТ“, ведно с длъжностни характеристики
за длъжностите: „директор на ДИТ със седалище София“ и „инспектор в
отдел „Условия на труд“ в ДИТ със седалище София“.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни
органи, съгласно представените писмени доказателства по делото /три броя
заповеди и два броя длъжностни характеристики/, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице.
Не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила не
посочването в АУАН на личните адреси на вписаните в него свидетели. В
съставеният АУАН, очевидно, са отразени адресите по месторабота на
длъжностните лица, но в ЗАНН липсва разпоредба, която да задължава
актосъставителя да посочва личните адреси на свидетелите.
Правилно е приложен и материалния закон. При преценката на
събраните гласни и писмени доказателства по делото, описаните в АУАН и
НП фактически обстоятелства, относно нарушението и нарушителя, се
установяват по несъмнен и непротиворечив начин. Установи се в хода на
съдедебното производство, че при извършена проверка в обект на контрол –
„Сектор пекарна“ в магазин „Ф“ – Ф-06, собственост на „В Х“ ЕООД,
находящ се в гр.София, бул.“Г.М.Д“ №, експлоатиран съвместно от
собственика и дружеството-жалбоподател, и по документи в ДИТ-София, за
които е съставен Протокол за извършена проверка №ПР2131612/22.10.2021 г.,
че дружеството, в качеството на работодател, е допуснал до работа лицето К
С К, ЕГН **********, на длъжността „месач, пекар на хляб и хлебни изделия“
6
в обекта на контрол, без предварително да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от изискуемото
по чл.62, ал.3 от КТ уведомление от ТД на НАП за регистрация на сключения
трудов договор. Горното се установява не само от показанията на
актосъставителя Т., разпитан в качеството на свидетел по делото, но и от
приобщените писмени доказателства: а именно: трудов договор
№64/30.09.2021 г., сключен между „МТК-2000“ ЕООД, в качеството на
работодател, и К С К, ЕГН **********, в качеството на служител, съгласно
който лицето К се задължава да постъпи на работа на 01.10.2021 г., с изрично
отбелязване в него, че екземпляр от трудовия договор е връчен на служителя
на 30.09.2021 г., а копие от уведомлението по чл.62 от КТ, заверено в ТД на
НАП-София-град – на 01.10.2021 г.; от представената служебна бележка
№7/30.09.2021 г., че на К С К е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа на 31.08.2021 г., т.е. един ден преди сключване на
трудовия договор; от данните в саморъчно попълнената декларация от лицето
К на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ при извършената на място проверка в
обекта, съгласно които последният е декларирал на 30.09.2021 г., в 11:30 часа,
че работи в предприятие на „МТК-2000“ ЕООД от 30.09.2021 г., на длъжност:
месач, пекар на хляб и хлебни изделия, в обект „Ф-Д, с работно време от
07:30 часа до 19:30 часа, без да има сключен трудов договор, както и че не
желае да му се издава постановление за сключване на трудов договор; от
справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.3 от КТ, от която
е видно, че такова уведомление е заверено с вх.№22388213437208/30.09.2021
г. на 30.09.2021 г., в 11:57:03 часа, т.е. след като лицето вече е започнало да
изпълнява трудовите си задължения в обекта на контрол и непосредствено,
след извършената проверка от контролните органи.
Отразената в АУАН и НП констатация, че лицето К е заварено да
полага труд в обекта на контрол, се установява по несъмнен начин от
показанията на свидетеля Т.. Показанията на актосъставителя не се оборват от
показанията на свидетеля К, който твърди, че по време на проверката не е
извършвал дейност в обекта, тъй като само е наблюдавал естеството на работа
по време на провеждане на обучението му от свидетеля Б. Наличието на
вътрешни противоречия и липса на житейска логика в показанията на
свидетеля К е разбираемо, предвид обстоятелството, че към момента на
провеждане на неговия разпит последният има сключен постоянен трудов
7
договор с дружеството-жалбоподател, и в този смисъл се опитва да
подпомогне защитната версия на своя работодател. Свидетелят К не съобщава
кой точно е извършвал дейност като месач, пекар на хляб и хлебни изделия, и
кого всъщност е наблюдавал, за да навлезе в естеството на работата, за която
саморъчно отразил в попълнената декларация, че изпълнява от 30.09.2021 г.,
без да има сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател. Свидетелят
Т. е категоричен, че лично е възприел свидетелят К да меси тесто на
специална маса, зад щанда за продажба на хляб и хлебни изделия, като
последният е бил облечен с работно облекло – престилка и фланелка.
Същевременно, показанията на актосъставителя, че свидетелят Б въобще не е
бил сред заварените в обекта на контрол лица, доколкото няма практика, ако
лицето покаже трудов договор да не попълни декларация, дават основание на
съда да не кредитира с доверие и показанията на свидетеля Б, също служител
на дружеството-жалбоподател. Освен това, в съставения протокол за
извършена проверка №ПР2131612/22.10.2021 г. са вписани имената на лицата,
които са заварени да полагат труд в обекта, съответно попълнили декларации
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като името на свидетеля Б не е сред тях. С доверие,
съдът кредитира единствено показанията на свидетеля Т., доколкото
изхождат от лице, което има непосредствени впечатления, във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, без данни за негова пряка или
косвена заинтересованост от изхода на делото. Показанията му са
последователни, логични и изцяло кореспондират на данните от събраните по
делото писмени доказателства. Тук следва да се отбележи и това, че по
делото липсват данни за уплаха на свидетеля К и попълване на декларацията,
под натиск от страна на контролните органи. Свидетелят К заявява, че
отразеното в саморъчно попълнената от него декларация отговоря на истина,
а съдът не остана с впечатления, че този свидетел не разбира значението и
смисъла на данните, които е попълвал в декларацията. С оглед на горното,
направеното възражение в жалбата, че процесната декларация е съставена под
диктовка на контролните органи, се явява голословно и недоказано.
Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
рабника и служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
8
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по
ал.1. Анализът на посочените по-горе разпоредби показва, че работодателят
няма право да допуска работника до работа, преди да му е връчил и двата
документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването на който и да е от тях е
пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните по делото писмени и гласни доказателства водят
на извод, че лицето е било допуснато до работа на 30.09.2021 г., без
работодателят предварително да му предостави екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и заверено копие от изискуемото
по чл.63, ал.5 от КТ уведомление от ТД на НАП за регистрация на сключения
с него трудов договор. Действително, този факт не е установен по време на
извършената проверка на място в обекта, когато лицето Колев е било
заварено да изпълнява трудовите си функции от контролните органи, но
контролните органи са го констатирали при извършената последваща
проверка на представените лично от управителя на дружеството документи,
поради което правилно търговецът, в качеството му на работодател на лицето,
е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.63, ал.3 от КТ, на
основание чл.414, ал.3 от КТ. Направеното описание на нарушението в АУАН
и НП, изцяло съответства на така установените от събраните по делото
доказателства фактически обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, в качеството на
работодател, като му е наложил имуществена санкция, тъй като последният
попада в кръга на субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят
обективна, безвиновна отговорност, без да се изследва въпросът за вината.
Правилно е съобразено от административно-наказващият орган, че
нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не може да се квалифицира като маловажен
случай, съгласно императивната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ, с оглед
значимостта на засегнатите обществени отношения. По делото не са налице
данни за смекчаващи обстоятелства, които да характеризират извършеното
нарушение, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и направеното
възражение в жалбата, че същото представлява маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, не се споделя от съда.
9
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е предвидена
имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне на
размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя, по аргумент от чл.27, ал.2 от ЗАНН. В конкретния случай,
наказващият орган е определил имуществената санкция в размер на 2000
лева, без да е съобразил тежестта на нарушението и постигане на целите по
чл.12 от ЗАНН. Наказващият орган не е конкретизирал кои обстоятелства
приема за смекчаващи и кои за отегчаващи, и как те се съотнасят. Така
дейността по индивидуализация на наложената санкция остава скрита както
за жалбоподателя, така и за съда. Горното дава основание на съда да приеме,
че наказващият орган не е мотивирал решението си да наложи санкция в
съответния размер – 2000 лева, която надвишава предвидения в закона
минимум. Вярно е, че наказващият орган няма задължение във всеки случай
на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено в закона
наказание, тъй като това би било в противоречие с правомощията му по чл.27,
ал.2 от ЗАНН, но щом счита, че следващото се наказание за дадено
нарушение трябва да бъде определо над минималния предвиден размер, то
следва да изложи мотиви за това си решение. В случая не се касае за
допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на
съществените и правото на жалбоподателя да разбере за извършването на
какво административно нарушение е наказан, не е било ограничено.
Констатираният недостатък следва да бъде преодолян, чрез изменение на НП
в частта му относно размера на наложената имуществена санкция, която да
бъде намалена до предвидения в закона минимум. В случая съдът намира, че
не се установяват отгечаващи отговорността обстоятелства, които да налагат
определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение.
Нарушението е първо по ред за жалбоподателя, въпреки че това не е изрично
отбелязано в НП. Не могат да се правят предположения в негова тежест, като
се презюмират и други нарушения, което е пряка последица от действието на
презумцията за невиновност. Следователно, по делото не се доказва спрямо
жалбоподателя да е било оказвано вече предупредително и превъзпитателно
въздействие, съгласно чл.12 от ЗАНН. Горното налага обжалваното НП да
10
бъде изменено в частта, относно размера на наложената имуществена
санкция, като същият бъде намален от 2000 лева на 1500 лева, а
наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата му част.
По разноските:
Ответната страна по жалбата е заявила претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
настоящото производство. С оглед изхода на делото, претенцията на тази
страна е основателна. Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до
150 лева. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
надлежно упълномощен служител с юридическо образование, който участва в
проведеното едно съдебно заседание по делото, а делото не разкрива
завишена фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият
размер на възнаграждението за защита от служителя с юридическо
образование е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се
присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващия орган – в случая това е Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.4, във вр. с ал.7, т.4, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-
2100069/01.12.2021 г., издадено от директор на ДИТ-София, с което на „МТК
2000“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.““, ул.““
№, представлявано от управителя А К Й, ЕГН **********, в качеството на
работодател, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е
11
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.63,
ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция от 2000 лева на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, „МТК
2000“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.““, ул.““
№, представлявано от управителя А К Й, ЕГН **********, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище гр.С,
направените деловодни разноски за процесуално представителство в
настоящото производство, в размер на 80 лева /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12