Определение по дело №1435/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена от Г.С.А. частна жалба срещу определение № 660/03.05.2023 г. по н.а.х.д. № 4335/2022 г. на ВРС, І състав, в частта в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 426/17.03.2023 г. като в полза на А. се присъдят и направените от нея разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв. за третото по ред съдебно заседание по делото.

С развити доводи за незаконосъобразност в обжалваната му част на постановеното при условията на чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН съдебно определение се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго по същество на искането, с което да присъди и направените от А. във въззивното производство допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Като съобрази процесуалната допустимост на подадената по реда на чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН частна жалба, съдът намира следното по нейната основателност:

С постановено в условията на чл. 248 ал. 1 и 2 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН определение № 660/03.05.2023 г. по н.а.х.д. № 4335/2022 г. Варненски районен съд е удовлетворил частично подаденото на основание чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН искане на Г.С.А. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 426/17.03.2023 г. като е увеличил от 250 лв. на 400 лв. първоначално присъдените с решението разноски в полза на жалбоподателката и съответно на това е осъдил ОД на МВР – Варна да й заплати разноски по делото в общ размер на 400 лв.

Същевременно с определението съдът е оставил без уважение в останалата част искането на А. по чл. 248 ал. 1 ГПК посредством изменение на решението в частта за разноските да й присъди и 250 лв., представляващи заплатено на пълномощника й адвокатско възнаграждение за участието му в третото по ред съдебно заседание по делото.

За да постанови определението в тази му част, съдът е приел, че тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН делото пред районния съд се разглежда по реда на НПК, то е неприложим чл. 7 ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, която норма е относима единствено за разглежданите по реда на ГПК дела. При това положение според съда, след като по делата от административнонаказателен характер не се дължи отделно адвокатско възнаграждение за участието на адвоката в повече от две съдебни заседания и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то искането на А. *** да бъде осъдена да й възстанови и платеното от нея адвокатско възнаграждение от 250 лв. за третото проведено по делото съдебно заседание е неоснователно.

Определението е неправилно.

С чл. 14 ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изрично е регламентирано, че за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Посоченият размер на допълнителното адвокатско възнаграждение е уреден като независим от определения с чл. 18 на наредбата минимален размер на адвокатските възнаграждения за тази категория дела, поради което в хипотезата на чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 63д ал. 1 ЗАНН, дори при наличието на направено от насрещната страна съгласно чл. 63д ал. 2 ЗАНН възражение за прекомерност, съдът следва да го присъди, когато са налице доказателства за заплащането му, без да държи сметка дали с него е надвишен нормативно установеният с чл. 18 минимум на адвокатското възнаграждение.

Наред с това следва да се има предвид, че нормата на чл. 14 ал. 2 от наредбата не поставя заплащането на допълнителното адвокатско възнаграждение в зависимост от причините, обусловили провеждането на повече от две съдебни заседания по делото, поради което са неоснователни наведените в тази връзка доводи от ОД на МВР – Варна в подадения пред районния съд отговор от 05.04.2023 г. на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК.

В съвкупността си изложеното сочи, че определението в обжалваната му част следва да се отмени като наместо него следва да се постанови друго, с което предявеното в условията на чл. 248 ал. 1 ГПК искане да се уважи.

Воден от изложеното, съдът

ОТМЕНЯ определение № 660/03.05.2023 г. по н.а.х.д. № 4335/2022 г. на ВРС, І състав, САМО В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането на Г.С.А. за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 426/17.03.2023 г. като в полза на А. се присъдят и направените от нея разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв. за третото по ред съдебно заседание по делото, като НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ решение № 426/17.03.2023 г. по н.а.х.д. № 4335/2022 г. на ВРС, І състав, като ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Г.С.А., ЕГН **********, и направените от нея допълнителни разноски от 250 /двеста и петдесет/ лева за адвокатска защита за третото по ред съдебно заседание по делото.

Определението е окончателно.

	Председател:
	Членове: