Решение по дело №467/2019 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е

№344 , 06.12.2019г., гр.Исперих,

 

           В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година,

в открито заседание, в следния състав:

                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Наталия Тодорова

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 467 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 2442/ 18.06.2019г. от С.Д.М., ЕГН – ********** *** чрез адвокат Е.К. от АК – Силистра против Б.И.С., И.Д.И. и С.С.И.,***, с която моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес сумата от 9000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.03.2016 година до окончателното изплащане на обезщетението.  В исковата молба М. разказва, че е бил отвлечен от трите ответни лица, бил е малтретиран  от тях, в резултата на което е заживял в стрес и страх, наложило се е да напусне страната, но дори и установявайки се в чужбина не е могъл да преодолее негативните емоции преживени от него във връзка с действията на С., И.И. и С.И.. За осъщественото престъпно деяние по чл.142, ал.3, т.5 в.в. ал.2, т.2, т.3, предл.2 в.в. чл.20, ал.2 от НК тримата ответници  са били подведени под наказателна отговорност. Пред Окръжен съд – Разград се е развило наказателно производство приключило със споразумение сключено между обвиняемите и прокуратурата, въз основа на което на трите лица са наложени наказания „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок. Ищеца заявява претенция и за разноски. По доказателствата – представя писмени такива, моли да му бъде дадена възможност да ангажира гласни доказателства в производството. Моли да бъде изискано и приложено НОХД № 261/ 2018г. по описа на ОС – Разград.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С.С.И., чрез адвокат Бисерка Каменова. Същият счита иска за допустим, но по същество за неоснователен. Счита размера на иска за неоснователно висок и не съответен на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не оспорва факта на одобреното наказателно споразумение. Предлага постигане на спогодба чрез провеждане на преговори с насрещната страна. Няма искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника                       Б.И.С..

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника                       И.Д.И..

В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител адвокат Е.К. поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен изцяло по същество.

В съдебно заседание ответникът С.И. не се явява. От него е направено предложение за постигане на спогодба. Дадена е такава възможност на страните, но спогодба не е сключена.

В съдебно заседание  ответника  Б.И.С. не се яввява при редовно призоваване.

В съдебно заседание  ответника ответника  И.Д.И. не се яввява при редовно призоваване.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени и гласни доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : На 04.03.2016 година ищецът бил на гости на брат си в село Подайва, област Разградска. В един момент същата вечер прескочил до дома си в село Здравец, област Разградска да си вземе дрехи. Тогава пред домът му спряла кола с Варненска регистрация, в която били тримата ответници. Един от ответниците казал на ищеца С.М., че търсят брат му. След това насила го качили в автомобила и го закарали в град Варна. По пътя го удряли, заплашвали го с убийство и с нож. Обадили се на брат му – Фикрет М. и му казали, че ако не им даде определена от тях сума, няма да пуснат ищеца. Накрая тримата ответници изоставили С.М. до някаква църква. Бил открит от полицията. За осъщественото деяние по чл.142, ал.3, т.5 в.в. ал.2, т.2 и т.3, пр.2 в.в. чл.20, ал.2 от НК наказателната отговорност на С.И., Б.С. и И.И. е ангажирана по НОХД № 261/ 2018г. по описа на Окръжен съд – Разград, като по силата на одобрено по това дело споразумение са им били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от Три години, за всеки от ответниците, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 5 години.

По настоящото дело е разпитана свидетелката Николинка Кирилова – майка на ищеца. Тя в своите показания сочи, че преживяното е било източник на голям стрес за синът и, който тогава е бил непълнолетен. Дни и месеци наред след случилото се ищецът се е страхувал, че това ще се повтори, С.М. е бил уплашен, било го е страх да ходи на училище сам, да остава сам. Говорел насън. Прекъснал е обучението си, заминал е в чужбина да работи. Наложило се да посещава психиатър.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :  Предявеният иск се явява основателен и доказан. Безспорно по делото се доказаха елементите от фактическият състав по чл.45 от ЗЗД – наличие на вреда, виновно противоправно поведение на тримата ответници спрямо ищеца, причинно – следствена връзка между виновното противоправно поведение на С.И., Б.С. и И.И. и настъпилия вредоносен резултат за ищеца С.М.. Съдът приема за безспорно доказано въз основа на писмените доказателства, че в следствие на инцидента от 04.03.2016 година, за който е била ангажирана наказателната отговорност на тримата ответници за осъществено виновно противоправно деяние по  чл.142, ал.3, т.5 в.в. ал.2, т.2 и т.3, пр.2 в.в. чл.20, ал.2 от НК ищецът е претърпял и болка и страдание т.е. неимуществени вреди. Писмените доказателства, които кореспондират със свидетелските показания доказват, че вследствие на отвличането и тормоза, който са упражнили тримата ответници над непълнолетния тогава С.М., последният е изпаднал в емоционален и психически стрес. Дълго време след случилото се се е страхувал да остава сам, спял е неспокойно, отказал се е да посещава училище и е заминал за чужбина да работи, защото е живял в непрестанен стрес и страх, че случилото се ще се повтори и той отново ще пострада. Престъпното посегателство е увредило психичната сфера на ищеца, наложило се е да посещава психиатър, дало е отпечатък над нормалният му житейски ритъм, като изцяло го е променило. Като цяло се налага извод, че инцидента между страните е оказал негативно въздействие в множество житейски сфери за ищеца. Направил го е несигурен, държал го е много време изплашен и в стрес,  променил е ритъма му на живот. Променил е плановете му да учи и завърши средно образование, да живее и да се развива в България и го е мотивирало да замине зад граница – на място далечно от тримата ответници, където последните не могат да го намерят и инцидента да се повтори. У ищеца е имало страх, че отвличането може да се повтори.

С оглед изложените обстоятелства и предвид установените нанесени травми  над съзнанието на С.М., съдът намира че справедливото обезщетение за репариране на претърпените неимуществени вреди – болки и страдания възлиза на сумата 9000.00, ведно със законната лихва от датата на деликта – 04.03.2016 година, до окончателното изплащане на сумата. Обезщетението следва да бъде заплатено солидарно от С.И., Б.С. и И.И. на осн. чл.53 от ЗЗД, тъй като вредите са причинени от трима души едновременно.

С оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК в.в. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което изчислено по правилата на цитираните нормативни актове възлиза на сумата                 780.00 /седемстотин и осемдесет лева/.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД Б.И.С., ЕГН – ********** ***, И.Д.И., ЕГН - ********** *** и С.С.И., ЕГН – ********** ***7 ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Д.М., ЕГН – ********** *** СУМАТА ОТ 9000.00 /девет хиляди лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на осъществено спрямо него престъпно деяние по чл.142, ал.3, т.5 в.в. ал.2, т.2 и т.3, пр.2 в.в. чл.20, ал.2 от НК изразяващо се в отвличане на пострадалото лице С.М. от повече от две лица на 04.03.2016г., като отвлеченото лице не е било навършило 18 години и освобождаването му е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на                     Фикрет Д.М. – да върне на Хюсмен Айдън Реджеб сумата от 600.00лв.,  ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.03.2016 година до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в.в. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в.в. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Б.И.С., ЕГН – **********, И.Д.И., ЕГН - ********** И С.С.И., ЕГН – **********                           ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Д.М., ЕГН – ********** за разноски по делото сумата 780.00 /седемстотин и осемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Б.И.С., ЕГН – **********, И.Д.И., ЕГН - ********** И С.С.И., ЕГН – **********   ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО по сметка на РС – Исперих държавна такса върху размера на уваженият граждански иск - сума в размер на 360.00 /триста и шестдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :