РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Благоевград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210103090 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "ГРУП А ЕС” ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя В. С., със седалище и адрес на управление в гр. *****, против
АНТ. ЯВ. ГР., ЕГН **********, от гр. Б. М. Б.***.
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове, както следва:
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Ш. К.“, с рег. № Е **** КТ, с рама
№ **** за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек
автомобил „Ш. К.“, с рег. № Е **** КТ, с рама № **** за периода от 06.12.2019 г. до
06.03.2020 г.
Ищецът твърди, че е собственик на процесното МПС - лек автомобил „Ш. К.“, с рег. № Е
**** КТ, с рама № ****, цвят – бежов металик. Заявява, че го е придобил по Договор за
покупко-продажба от 04.01.2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 27 от същата
дата по описа на кантората на нотариус К. Т., с район на действие – районът на РС – гр.
Петрич. Сочи, че с Договор за покупко-продажба от 17.08.2016 г., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 5729 от същата дата по описа на кантората на нотариус К. Т., А. С. А.,
действайки като управител на дружеството ищец, е прехвърлила сама на себе си процесното
моторно превозно средство (МПС). Изтъква, че с влязло в сила решение № 169/21.06.2018г.,
постановено по гр.д. № 1344/2017г. по описа на РС-Петрич е бил прогласен за нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договора за покупко-продажба от 17.08.2016 г. на
процесното МПС, като е било признато за установено по отношение на А. С. А., че ищецът е
собственик на процесния лек автомобил и А. С. А. е била осъдена да предаде на ищеца
владението върху този лек автомобил. Излага, че след влизане в сила на гореописаното
решение на РС-Петрич бил поискал от А. А. да му върнела процесния автомобил, на което
тя била заявила, че вече не била собственик на МПС-то, защото го била прехвърлила през
трети лица на ответника АНТ. ЯВ. ГР., като последният бил неин познат. Заявява, че в хода
на гр.д. № 3274/2019г. по описа на РС-Благоевград на 06.03.2020г. ответникът му бил
предал фактическата власт върху процесния лек автомобил. Излага, ч е с решение №
92705/25.03.2021г., постановено по гр.д. № 3274/2019г. по описа на РС-Благоевград е било
1
установено по отношение на ответника Г., че е собственик на процесния лек автомобил,
като последният бил осъден да му заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД за периода от
01.02.2019г. до 05.12.2019г., представляваща обезщетение за ползване без основание на
процесния лек автомобил. Претендира ответникът да му заплати следните суми: сумата в
размер на 2500 лв. за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г., представляваща обезщетение
за ползване без основание на процесния лек автомобил и сумата от 1500 лв. за периода от
06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., представляваща обезщетение за ползване без основание на
процесния лек автомобил.
Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че правото
на собственост върху процесното МПС бил придобил на основание Договор за покупко-
продажба от 14.08.2018г., сключен между него, като купувач и лицето В. З. Я., като
продавач. Заявява, че не познавал А. С. А., с която никога не бил имал договорни
отношения. Поддържа, че на 16.01.2019г. бил сключил с лицето С. В. Я. предварителен
договор за покупко-продажба на процесния автомобил, по силата на който бил предал
владението върху същия в деня на подписване на договора. Твърди, че предаването на
владението било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол. Излага, че в
изпълнение на задълженията му по предварителния договор на 08.05.2020г. сключил със С.
Я. и окончателен договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, по
силата на който собствеността била предадена на купувача. Заявява, че считано от
16.01.2019г. автомобилът се бил ползвал от С. Я., а считано от 08.05.2020г. същият не бил и
негова собственост. Заявява, че на 06.03.2020г. процесният автомобил бил предаден от С. Я.
на ищеца. Смята, че имал качеството на добросъвестен владелец, бил е придобил вещта на
валидно правно основание, поради което не дължал обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и
приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство
са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД е предвидена възможността обогатилият се без
основание за сметка на другиго да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Уважаването на посочените искови претенции е детерминирано от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ че ищецът е собственик на процесния лек автомобил, на
заявеното правно основание – договор за покупко-продажба от 04.01.2016 г. с нотариална
заверка на подписите; 2/ че ответникът е упражнявал фактическа власт върху спорния лек
автомобил за следните периоди: от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г. до
06.03.2020 г.; 3/ наличието на обогатяване от страна на ответника посредством ползване на
процесния лек автомобил за процесния период; 4/ обедняването на ищеца, свързано с
обогатяването на ответника, и 5/ размера на претендираното обезщетение.
В настоящия случай пълният фактически състав за уважаване на иска не е налице.
От събрания по делото доказателствен материал /включващ писмени доказателства,
заключението на вещото лице инж. С.М. по допуснатата и приета съдебно-оценителна
експертиза и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Б. С. и С.
В. Я. се установява, че ищецът в действителност е собственик на процесния лек автомобил,
на заявеното правно основание – договор за покупко-продажба от 04.01.2016 г. с нотариална
заверка на подписите.
Установи се по делото, че за периодите на обезщетението по чл. 59 ЗЗД (от 14.08.2018 г. до
31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г.) спорният лек автомобил е бил във владение
на ответника А.Г..
Oтветникът и св. С. Я. на 06.03.2020г. в гр. Благоевград са били предали фактическата
власт върху автомобила на ищеца чрез неговия представител св. С. С..
2
Въпреки че предал автомобила на ищеца, на 08.05.2020г. ответникът продал на св. С. В. Я.
процесния лек автомобил, като договорът за покупко-продажба е бил с нотариална заверка
на подписите с рег. № 241 от 08.05.2020 г., извършена от нотариус И. К., с район на
действие – районът на РС – гр. Благоевград.
За осъществяваното от ответника владение е видно от придобиването му на 14.08.2018 г. с
договор за покупко- продажба от несобственика В. Я., като В. Я. също го е придобил с такъв
договор на 04.10.2017 г. също от несобственик - от А. А.. Договорите, които са с нотариална
заверка на подписите, съобразно изискването на чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, както и справка от
АИС „Регистрация на МПС и собственици“ са изпратени от Сектор „Пътна полиция“,
Благоевград, и от тях е видно, че е извършена регистрация на промяната на собствениците в
деня на сключване на съответния договор. За придобиване от ответника Г. на автомобила от
несобственик, съдът съобрази, влязлото в сила на 24.01.2019 г. решение между ищеца
„ГРУП А ЕС“, ЕООД и А. А., постановено по гр.д. № 1344/2017 г. на PC-Петрич, с което е
прогласен за нищожен договорът от 17.08.2016 г., с който „ГРУП А ЕС“ ЕООД е продал на
А. С. А. лекия автомобил; като със същото решение „ГРУП А ЕС“ ЕООД е признат за
собственик на автомобила на основание договор за продажба от 04.01.2016 г. и А. А. е
осъдена да предаде владението на собственика му.
Посоченото решение по чл. 108 ЗС, с което А. е осъдена да върне лекия автомобил на
ищеца „ГРУП А ЕС“ ЕООД е влязло в сила на 24.01.2019 г. Няма доказателства, че по време
на висящия съдебен процес А. е прехвърлила лекия автомобил на В. Я., предвид че
продажбата помежду им е от 04.10.2017 г., а първоинстанцинното производство по чл. 108
ЗС пред РС- Петрич е по описа за 2017 г., като няма данни дали е образувано преди или след
датата на продажбата, за да се приложи чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК - СПН да има
действие и спрямо приобретателя на МПС-то, ако е станало в течение на процеса. Такива
данни не може да се извлекат или по-скоро те са в полза на обратния извод предвид датата
на присъдената от PC с постановеното решение законна лихва - 09.10.2017 г. върху
присъденото обезщетение, която дата е след датата на продажбата - 04.10.2017 г. /ако се
приеме, че законна лихва е претендирана, както обикновено от завеждане на исковата
молба/.
Следователно СПН спрямо последващи приобретатели в настоящия случай няма. Ищецът
също не се позовава на такъв факт. Последващият приобретател на автомобила е В. Я.,
който го е прехвърлил на ответника по настоящото дело А.Г., който от своя страна е
сключил предварителен договор за покупко-продажба със св. С. Я., очевидно не са могли да
придобият собствеността му, поради първоначалното му прехвърляне от несобственик - от
А. на В. Я..
По отношение доказателствената сила на представените от ответника А.Г. предварителен
договор за прехвърляне на автомобила и протокола за предаване на владението от 16.01.2019
г., подписани от него А.Г. и св. С. Я., съдът счита следното:
Видно е, че пълномощникът на ищеца е изразил становище за антидатирането на същите и
изготвени с цел защита от исковете.
Съгласно чл. 180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, при възражение за антидатиране,
не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Спорът за датата, посочена в
документа не включва твърдение за неавтентичност на частния документ, а за неговата
вярност, поради което за него не са приложими правилата, разписани в чл. 193 ГПК. За
установяване действителната дата съдът може да се позове на всякакви доказателствени
средства, включително и свидетелски показания на лицата, които са издатели на частния
документ, стига те да не са страни по делото. Ако са страни, следва да се спазва
ограничението за свидетелски показания по чл. 164 ГПК.
Поради изложеното, след като ответникът е участвал при подписване на частните
3
документи — предварителния договор за продажба на МПС и протокола за предаване на
владението му - то за установяване датата на същите, не могат да се ползват свидетелските
показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК — за установяване със свидетели на
писмени съглашения, в които страната в случая ответника, която иска свидетелите, е
участвала.
По делото няма други обективни данни, които да сочат, че подписването на тези
документи между А.Г. и св. С. Я. е станало на 16.01.2019 г. Затова се налага изводът, че
същите са андитатирани.
Дори да се приеме, че такъв предварителен договор е сключен и предаването на
фактическата власт на автомобила е осъществена от ответника на св. С. Я., това не означава,
че ответникът Г. не следва да отговаря по иска по чл. 59 ЗЗД. Като собственик, макар и да го
е придобил от несобственик, той може както лично да упражнява фактическа власт върху
вещта, така и да я предоставя на трето лице като дали третото лице я упражнява с намерение
за своене въз основа на предварителния договор със собственика е от значение в
отношенията помежду им. Следователно, като собственик на автомобила по време на
претендираните за обезщетение периоди ответникът е отговорен по исковете по чл. 59, ал. 1
ЗЗД.
В случая предпоставките от фактическия състав на цитираната норма - обедняване на
ищеца, обогатяване на ответника, като обогатяването и обедняването следва да произтичат
от общ/и факт/и - ползването на автомобила без основание - не са налице. С ползването на
автомобила и осъществяване на фактическата власт върху него, ответникът Г. е лишил
ищеца от извличане на ползите от него, като същевременно се е обогатил, тъй като е спестил
разходи за наемане на автомобил от подобен тип. Обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца, произтичат от общ юридически факт — ползване на автомобила. Но
в настоящия случай се установява, че ползването на автомобила за претендираните периоди
е осъществявано на правно основание - закупуване от ответника Г. на автомобила, при
спазване на формата, визирана от чл. 144, ал. 2 ЗДвП за нотариална заверка на подписите,
макар и от несобственик, при съобразяване от съда при правното квалифициране на
претенцията за обезщетение, че ищецът не се е позовал на факти за знание на ответника като
купувач, че купува от несобственик. Ищецът е посочил, че А. А. е прехвърлила процесния
автомобил през трети лица на неин познат - А.Г. и че последният го е придобил по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с несобственик и го владее без правно основание.
Според чл. 70, ал. 1, изр. 1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена. Затова доказателствата
опровергават ползването от ответника на автомобила за претендираните периоди, които са с
крайна дата преди образуване на настоящото дело, да е без основание, което възпрепятства
уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД. Съдът съобрази чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС, според който
достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,
като според ал. 2 на същата разпоредба добросъвестността се предполага до доказване на
противното, както и чл. 71 ЗС, според който добросъвестният владелец се ползва от вещта
до момента на предявяване иска за връщането й. В тази връзка съдът съобрази и Решение №
124/06.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4048/2016 г., в което се сочи, че до предявяването на
ревандикационния иск, добросъвестният владелец е владял на имота на основание, годно да
го направи собственик и не дължи обезщетение на действителния собственик за
пропуснатите от него ползи.
С оглед горните съображения предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД са неоснователни, което налага тяхното
отхвърляне.
Относно разноските.
При този изход от делото (неоснователност на предявените искове) на ищеца не се дължат
4
разноски за настоящото исково производство. Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК има ответникът, който е и направил искане в тази насока. Следователно на ответника
АНТ. ЯВ. ГР. се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 900 лв.,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца "ГРУП А ЕС” ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
управителя В. С., със седалище и адрес на управление в гр. ***** против ответника АНТ.
ЯВ. ГР., ЕГН **********, от гр.Б. М. Б.***, с които се претендира заплащането на
следните суми:
- 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г., дължимо поради лишаване от
ползването на лек автомобил „Ш. К.“, с рег. № Е **** КТ, с рама № ****, цвят – бежов
металик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до
погасяването.
- 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., дължимо поради лишаване от
ползването на лек автомобил „Ш. К.“, с рег. № Е **** КТ, с рама № ****, цвят – бежов
металик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до
погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца "ГРУП А ЕС” ЕООД, ЕИК *****,
представлявано от управителя В. С., със седалище и адрес на управление в гр. *****, да
заплати на ответника АНТ. ЯВ. ГР., ЕГН **********, от гр.Б. М. Б.*** сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5