Р Е Ш Е Н И Е № 779
07.06.2018г, гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на седми
юни две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 1276/ 2018г. по описа
на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила
жалба вх.№ 12373/ 24.04.2018г.
от СД „Микрон
–
К. – Й. и сие – гр.Пловдив, представлявано от
В. И. К. , чрез адв.И.Д.,*** против Разпореждане от
26.01.2018г. , с което
е отказано прекратяване на производството по изп.д.№
20157580400575 по описа на
ЧСИ М.Обретенова, рег.№
758 , район на действие
ОС-Пловдив. По
изложени доводи в жалбата се иска
отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител
и задължаване съдебният изпълнител да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Ответникът по жалбата Етажна собственост в комплекс „Южен полъх“, р-н
„Южен“ – гр.Пловдив, бул.“Ал-Стамболийски“,
№ 107, взискател по изп.дело, редовно уведомен,
не взема становище по жалбата.
Постъпили са мотиви на основание чл.436,
ал.3 ГПК от ЧСИ М.Обретенова,
мотивира се становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото доказателства, във връзка с наведените доводи, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна,
длъжник в изпълнителното производство против подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2,
т.6 ГПК. Подадената по
пощата с пощенско клеймо от 07.02.2018г. е в преклузивния
по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, считано от датата на
връчване на обжалвания акт –
31.01.2018г., поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Изпълнителното производство е образувано от Етажна собственост в комплекс „Южен полъх“, р-н „Южен“ – гр.Пловдив,
бул.“Ал.Стамболийски“, № 107 , представлявано от
П. П. в качеството
на ********** на ЕС против
СД „Микрон
–
К. – Й. и сие – гр.Пловдив за събиране на
вземания по Изпълнителен лист № 7444 от 07.08.2015г
, издаден по гр.д.№ 15313/2014г на РС-Пловдив и гр.д.№
1375/ 2015г. на ПОС.
С молба
вх.№ 1407/ 29.01.2016г. длъжникът СД „Микрон – К. – Й. и сие – гр.Пловдив
чрез проц.си представител адв.Д. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433
ГПК. Искането е основано на посочено обстоятелство, че задълженията на длъжника се явяват
опростени от страна на Общото
събрание на етажната собственост на датата 12.11.2015г., което решение е влязло
в законна сила и подлежи на изпълнение.
Към молбата са приложени
КП - Акт 155, том 2, рег.№ 4020/ 12.11.2015г. на Помощник нотариус на Нотариус К. А.,
с рег.№
472 на НК на РБ, район на действие ПРС,
както и Споразумение от 04.09.2015г.
между длъжника и взискателя.
С Разпореждане
от 26.01.2018г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството
по изпълнителното дело.
С депозираната
жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалвания акт
на съдебния изпълнител поради липса на мотиви,
излагане на доводи въз
основа на съдържанието на постигнатото между длъжника и взискателя споразумение в насока поето от страна
на взискателя задължение за прекратяване
на изпълнителното производство, обективирано в представените към
молбата приложения ,
поради което съдебният изпълнител няма основание за преценка
относно наличието на предпоставките за прекратяване на делото. В насока на оплакванията се сочи също, че в представения по делото протокол от проведеното Общо събрание на
етажната собственост – взискател, е било
прието решение за подписване на
споразумение , по силата на което задълженията
по изп.дело има към взискателя
били опростени. Навеждат се доводи по
смисъла на ТР № 47 /
01.06.1965г. по гр.д.№ 23/ 65г. на ОСГК относно
основанията за прекратяване на принудителното изпълнение,
които се групират съответно
: погасяване
на изпълняваното право, отмяна и обезсилване на
изпълнителното основание и изпълнителния лист, оттегляне на искането за
изпълнение и непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години. Излагат се съображения за липса на идентичност
на погасяване на изпълняемото право със самото
плащане като фактическо действие, до който извод се
стигало при тълкуване разпоредбата на чл.330, ал.1, б.“а“ ГПК /отм./,
поради което се заключава,
че основание за прекратяване
на изп.дело може да е налице
само тогава, когато притезанието е удовлетворено.
В конкретният случай
се сочи да
е налице опрощаване на задължението, което води именно до
погасяване на вземането, а стеснителното
тълкуване на разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.1 ГПК водело
до несъответствие с духа и смисъла на Закона.
Поставен е акт на съдебния изпълнител за отказ за
прекратяване на изпълнителното производство,
инициирано по искане на
длъжника в производството,
мотивиран по реда на
чл.436, ал.3
ГПК.
С разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.1 до т.8 ГПК са регламентирани
изрично и лимитивно основанията за прекратяване на изпълнителното производство,
сред които предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело по т.1 е представяне на
надлежно писмено доказателство пред съдебния изпълнител за погасяване на задължението по изпълнителното дело чрез правопогасителния
способ – плащане , а по т.2 – постъпване на писмено
искане от взискателя за прекратяване
на изпълнителното дело. В конкретния
случай релевантни доказателства по чл.433, ал.1,
т.1 и т.2 ГПК не са представени,
а изтъкнатите доводи
в искането за прекратяване на изпълнителното производство и настоящата жалба се явяват неотносими
към изрично регламентираните основания в Закона – Гражданско процесуалния кодекс за прекратяване на изпълнителното производство.
Обективаното в цитираното от
страна на жалбоподателя приложено решение на общото
събрание на Етажната собственост в комплекс
„Южен полъх“, р-н „Южен“ – гр.Пловдив,
бул.“Ал-Стамболийски“, № 107 волеизявление за
поето задължение за прекратяване на изпълнителното производство не е идентично на нарочно адресирано до съдебния изпълнител
писмено искане за прекратяване на изпълнителното дело, по което съдебният
изпълнител да е обвързан с постановяване на акт в исканата
от жалбоподателя насока. На следващо място цитираното наличие на волеизявление на взискателя в протокол от общо събрание за опрощаване
задължения на длъжника не е равнозначно
на регламентираното в разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.1 ГПК основание
за прекратяване на изпълнителното производство, съставляващо представяне на писмено доказателство за плащане на
задължението. Навеждането на
довода, че опрощаването на
задължението представлява правопогасителен способ, не може да се
релевира в изпълнителното производство като правопогасителен способ поради липсата на изрична законова
регламентация в процесуалния
закон като основание за прекратяване
на изпълнителното производство, която да следва да бъде отчетена
от съдебния изпълнител.
По така изложените
съображения следователно жалбата се намира
за неоснователна, а обжалвания акт
на съдебния изпълнител като законосъобразен следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.437,
ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА отказа за прекратяване на производството по изп.д.№
20157580400575 по описа на
ЧСИ М.Обретенова, рег.№
758 , район на действие
ОС-Пловдив, обективиран в Разпореждане от 26.01.2018г. по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание
чл.437, ал.4,
пр.2 ГПК.
Председател: Членове: