О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ- 260453
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия
в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари
през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Таня Русева-Маркова
Членове: Елеонора Кралева
мл.с. Детелина Димова
при секретаря и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 2726 по описа
за 2020
година.
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана частна жалба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против Разпореждане № 14871 от 17.09.2020г.,
постановено по частно гр. дело № 5164/2020г. по описа на Районен съд – Бургас,
с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.В.Ф. за плащане на
задължения по Договор за кредит № ***от 01.11.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия на сумата от 78, 72 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 22.11.2018г. до
06.06.2019г., сума в размер от 240 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, сумата от 195 лева, представляваща разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията,
както и за присъждане на разноски в размер разликата между 67, 70 лева до
пълния предявен размер от 236, 29 лева.
Депозираната частна жалба е в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК – препис от атакуваното разпореждане е връчено на дружеството-заявител
на 01.10.2020г., а частната жалба е изпратена чрез куриер в съда
на 07.10.2020г. Същата е подадена от лице с правен интерес да
атакува постановеното разпореждане, допустима е и следва да бъде разгледана по
същество. С частната жалба се оспорва цитираното разпореждане като
незаконосъобразно. Претендира се
атакуваното определение да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, като бъде
постановено да се издаде заповед за изпълнение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото в
първоинстанционното производство е образувано въз основа на депозирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с което се претендира да бъде разпоредено
Д.В.Ф. да заплати на дружеството
следните суми:
– сума в размер на 1 200 лева, представляваща дължима главница по Договор за
кредит „***“ № **с „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на кредитор,
-
сума в размер на 78, 72 лева, представляваща договорна лихва за периода от
22.11.2018г. до 06.06.2019г.,
- сума в размер на 240 лева,
представляваща неустойка за периода от 06.12.2018г. до 06.06.2019г.,
- сума в размер на 195 лева,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране,
- сума в размер на 100, 58
лева, представляваща лихва за периода от 07.06.2019г. до 27.08.2020г.,
- ведно със законната лихва
върху главницата за периода от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на депозираното
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, Районен съд –
Бургас е постановил Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2440 от 17.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 5164/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е разпоредил длъжникът Д.В.Ф.
да заплати на кредитора – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД по
Договор за кредит № ***от 01.11.2018г., сключен с „Аксес
Файнанс“ ООД, вземането по който е прехвърлено на
заявителя с Договор за цесия сума в размер на 1 200 лева, представляваща
главница, сума в размер на 100, 58 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 07.06.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1 200 лева, считано от датата на подаване на
заявлението на 31.08.2020г. до окончателното й плащане, както и сумата от 67,
70 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство,
съответно на уважената част от претенциите.
С Разпореждане № 14871 от
17.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 5164/2020г. по описа на Районен
съд – Бургас е оставено без уважение заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД със седалище гр. София за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Д.В.Ф. за плащане на
задължения по Договор за кредит № ***от 01.11.2018г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, вземането по
който е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия на сумата от 78, 72 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 22.11.2018г. до 06.06.2019г., сума в
размер от 240 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение,
сумата от 195 лева, представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задълженията, както и за присъждане на разноски
в размер разликата между 67, 70 лева до пълния предявен
размер от 236, 29 лева.
Видно от
представения Договор за кредит „***“ от 01.11.2018г. „Аксес
Файнанс“ ООД със седалище гр. София в качеството му
на кредитодател е предоставил на Д.В. Ф. в качеството
му на кредитополучател револвиращ кредит в размер на 1 200 лева, който се
усвоява чрез международна кредитна карта – Бяла карта, а кредитополучателят се
е задължил да върне заетата сума при условията на подписания договор. Видно от
представения договор, същият е сключен за неопределен срок, като за първите 30
календарни дни не се начислява лихвен процент, а за останалия период от срока
на договора – годишния лихвен процент възлиза на сума в размер на 43, 2%.
Изрично в договора е посочено, че ГПР възлиза на 45, 9%. При това положение,
съдът намира, че така уговорения годишен процент на разходите отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва
по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочено е и обстоятелството, че от
усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез кредитната карта към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 1 200 лева.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума в размер от 78, 72 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 22.11.2018г. до 06.06.2019г., съдът намира
следното:
Настоящата инстанция не споделя изводите на Районен
съд – Бургас нищожност на клаузата за договорна лихва поради противоречие с
добрите нрави. Безспорно е, че спрямо процесния договор за паричен заем, във
връзка с който са възникнали вземанията
на кредитора и които са обект
на заявлението по чл. 410 ГПК е приложим Закона за потребителския
кредит. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и на
добрите нрави, както и дали искането
се основава на неравноправна клауза. С оглед
на прогласената свобода на договаряне
в чл. 9 от
ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като
са ограничени единствено от повелителните
норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен процент на разходите,
който включва и годишния лихвен процент по кредита,
не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза,
с която страните да уговарят и по-голям
от трикратния размер на законната
лихва размер на възнаградителната лихва. Поради това съдът счита, че следва
да се издаде
заповед за изпълнение против длъжника за сумата
78, 72 лева, представляваща неизплатено задължение за възнаградителна
(договорна) лихва за посочения в заявлението период – 22.11.2018г. до 06.06.2019г. При това положение,
съдът намира, че в тази й част депозираната частна жалба е основателна и следва
да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното разпореждане в тази му част и
бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за посочената сума.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума в размер от 240 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на задължение, съдът намира следното:
Съдебната практика
е константна в извода си, че клаузата за неустойка е нищожна когато е уговорена
извън присъщите й функции – в този смисъл е приетото в Тълкувателно решение №
1/2010г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ) и в разрез с принципа за
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В конкретния
случай – уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение
чрез намиране на поръчител, излиза извън присъщата обезщетителна
функция, целяща компенсиране на кредитора за вредите от неизпълнението, тъй
като е безспорно, че вредите за кредитора от неизпълнението на задълженията по
договора за потребителски кредит съставляват предоставената (и не върната)
сума, незаплатеното възнаграждение за ползването й и реалните разходи по
събирането й. В конкретния случай – уговорената между страните неустойка не
обезпечава възстановяването на тези вреди, а е уговорена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за осигуряване на поръчител. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба по отношение
на тази претендирана сума е неоснователна.
Предвид изложеното и тъй
като нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че
заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 240 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба по отношение
на претендираната неустойка за неоснователна, а определението на РС - Бургас за
правилно и законосъобразно, поради което и счита, че депозираната частна жалба
в посочената част следва да бъде оставена без уважение.
Окръжен съд –
Бургас намира,
че заявлението за заплащане на такси в размер на 195 лева по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, също противоречи на закона и правилно е
отхвърлено от районния съд. Видно от сключения между страните договор
кредитополучателят се е задължил след настъпване на предсрочната изискуемост да
дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите
на кредитодателя за дейността на лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебното събиране на кредитополучателя. В случая,
претендираните от заявителя такси за извънсъдебно събиране на вземането са в
противоречие с нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като в посочената
разпоредба е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, тези
клаузи на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество с тях се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК, като по този начин се
оскъпява кредита и това води до неоснователно обогатяване. Претендираната сума
не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а са
дейности, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на
задължението. Тези дейности нямат характеристиката на „допълнителни услуги“ в полза на потребителя,
а са разходи във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, както самият
заявител ги е характеризирал. Претендираната сума има характер на компенсаторна
неустойка, тъй като уговарянето й предварително в договора цели да обезпечи
изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и да обезщети
разходите за извънсъдебно събиране на вземанията, в това число и възнаграждение
на служител, извършващ тази дейност. Наименованието на това задължение от
заявителя като такса, вместо неустойка, представлява опит да се представи,
същата като възнаграждение за извършването на допълнителни услуги, които
съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са разрешени. Следва да се има предвид обаче, че
дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от
страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи
възнаграждение. Ето защо, по същество така начислената такса е в противоречие с
ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен вид обезщетяване на
вредите от неизпълнение на главното задължение от разрешения от закона, поради
което тази сума е недължима. Предвид изложеното и тъй като нищожните клаузи не
пораждат задължение за плащане по тях, БОС намира, че заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 195 лева, представляваща такси за извънсъдебно събиране на
вземането, се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне. Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас намира частната жалба и в тази й част е
неоснователна, а разпореждането на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно, поради което и счита, че депозираната частна жалба и в тази й
част следва да бъде оставена без уважение.
Следва да се присъдят и разноски в
заповедното производство на основание чл. 412, т. 6 от ГПК с оглед
основателността на заявлението, т.е. следва да се присъдят още 10 лева, съразмерно
с уважената претенция в настоящото производство.
Мотивиран от
горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14871 от 17.09.2020г.,
постановено по частно гр. дело № 5164/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е
отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения ” ЕООД,
със седалище гр. София в частта, с която се иска издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.В.Ф., ЕГН ********** от гр. Б.,
к-с „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*за сумата от 78, 72 лева, представляваща договорна
лихва, дължима за периода от 22.11.2018г. до 06.06.2019г. по Договор за кредит
„***“ от 01.11.2018г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
разноски за сумата над 67, 70 лева до сумата от 77, 70 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения ” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, п.к. 1527,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Д.В.Ф., ЕГН ********** от гр.
Б., к-с „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*за сума в размер от 78, 72 (седемдесет и
осем лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 22.11.2018г. до 06.06.2019г. по Договор за кредит „***“ от
01.11.2018г., както и за сума в размер на още 10 (десет) лева, представляваща деловодни разноски по частно
гражданско дело № 5164/2020г. по описа на Бургаския районен съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна
жалба с вх. № 33978/09.10.2020г. по описа на Районен съд – Бургас от „Агенция
за контрол на просрочени задължения ” ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *********,
адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, п.к. 1527,
представлявано от Янислав Бориславов Янакиев против Разпореждане №
14871 от 17.09.2020г., постановено по частно гр. дело № 5164/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, по силата на което е оставено без уважение искането за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения ” ЕООД против длъжника Д.В.Ф., ЕГН ********** от гр. Б.,
к-с „М. р.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*за сума в размер от 240 (двеста и
четиридесет) лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение от
сключения между страните Договор за кредит „***“ от 01.11.2018г., както и по
отношение на сума в размер от 195 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането и по отношение на частта, в която е отхвърлена
претенцията за разноски за сумата над 77, 70 лева до пълния им претендиран размер от 236, 29 лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.