№ 900
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300500429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Мебекс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***, ЕИК *********,
представлявано от К.Н.В., чрез пълномощника му адв. И. Н., против
Решение №262538 от 24.11.2021г., постановено по гр.д. №11044/2019г., по
описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., с което е бил отхвърлен
предявения от дружеството против „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ген. Радко
Димитриев“ №1, ЕИК *********, представлявано от П.С.Д., иск за
заплащане на сумата от 7200 лв. като получена на отпаднало основание-
по развален договор по фактура №139/22.08.2018г. и на сумата от 180,01
лв.- обезщетение за забава за периода 03.04.2019г.-01.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба- 02.07.2019г. до окончателното й заплащане. В жалбата се излагат
доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната
му и уважаване на исковете.
Ответната страна по въззивната жалба- „Ентърпрайс сикюрити
сълюшънс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
1
„Ген. Радко Димитриев“ №1, ЕИК *********, представлявано от П.С.Д.,
чрез пълномощника си по делото адв. Николай П., оспорва същата и
иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението по изложените във въззивната
жалба доводи, както и служебно за допуснато при постановяването му
нарушение на императивни материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. От фактическа страна по делото няма спор между страните, а и
се установява от представените писмени доказателства, че въз основа на
изпратена от ответното дружество и приета от дружеството- ищец оферта
между страните са възникнали облигационни отношения по договор за
доставка и монтаж на компютърна техника и софтуер, съгласно който
ответникът е следвало да достави и монтира такива съгласно приложената
оферта в офиса на дружеството- ищец, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***,
а ищецът- да му заплати възнаграждение в размер на 14888 лв. с ДДС. От
заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза,
изготвено от вещото лице А.К. /л.128-153 от първоинстанционното дело/
се установява, че отделните позиции по офертата включват- сървър, твърд
диск, софтуер /сървър/, клиентски лицензи, труд /инсталация и
2
конфигурация/, непрекъсваем токозахранващ източник, файлов сървър-
инсталация и конфигурация, тънки устройства /хардуер и софтуер/. Не се
спори между страните, че на 22.08.2018г. ищецът е заплатил на ответника по
банков път част от уговорената цена по договора в размер на 7200 лв., за
което е била съставена фактура №139/22.08.2018г., в която е посочено, че
сумата съставлява аванс.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е изпълнило
задълженията си по договора, поради което иска осъждането му да върне
получената по него сума. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, доколкото ищецът твърди
отрицателен факт- липса на изпълнение, то ответникът следва да докаже
точното изпълнение на поетите с договора за задължения, за да задържи
получената сума. От събраните по делото гласни доказателства
/показанията на свидетелите С.В., Д.М., Х.Т., Г.С., С.К., разпитан и във
въззивното производство/ се установява, че ответното дружество е
започнало изпълнение на договора, като през м. август 2018г. е доставило
и монтирало в офиса на ищеца сървър, който е бил свързан към
електрическата инсталация и рутера на възложителя. В офиса са били
доставени и т.нар. в офертата „тънки клиенти“- мини- компютри,
осигуряващи връзката между виртуалната среда на сървъра и отделните
терминали, но същите не били свързани със сървъра и мониторите, тъй
като се установило несъвместимост между стълбовете за свръзка на
сигнала, поради което следвало да бъдат закупени нови кабели или да се
подменят мониторите. Според свидетеля Г.С.- служител на ответното
дружество, страните постигнали съгласие за подмяна на кабелите, но тъй
като такива не били налични в България ответникът поръчал доставката
им на фирма- вносител. Доставката обаче се забавила с 10 дни и
възложителят заявил, че се отказва от поръчката, поради което
служители на ответника си взели обратно от офиса на ищцовото
дружество сървъра и тънките клиенти.
При така установените по делото обстоятелства следва да се приеме,
че липсва точно и пълно изпълнение от страна на ответника на
задълженията му по процесния договор. От правна страна между страните
са възникнали облигационни отношения по договор, съдържащ белезите
както на договор за покупко- продажба /на описаната в офертата
3
техника/, така и на договор за изработка /по отношение на инсталацията
и конфигурацията й/. Безспорно е от събраните по делото доказателства,
че поръчката е останала недовършена, тъй като се е оказало, че т.нар.
„тънки клиенти“ не могат да бъдат свързани с мрежата поради
несъвместимост на изводите за връзка между тях и мониторите, а
ответникът съгласно постигнатата договореност с възложителя не е
успял да достави своевременно нови кабели за свързването им и да ги
свърже, след което си е прибрал сървъра и тънките клиенти и е
преустановил изпълнението на договора. От показанията на св. Г.С. се
установява, че мрежата на възложителя е била изградена по
предварителен проект, като преди изпращането на офертата той е
посетил офиса на възложителя и е разговарял със служителите, за да се
запознае с работата им. При така извършеното предварително проучване
на възложената работа и при изготвяне на проекта и офертата не е
имало каквато и да е пречка ответникът да установи евентуалната
несъвместимост на тънките клиенти с мониторите на възложителя и да
отрази необходимостта от закупуване на съответните кабели или нови
монитори в офертата, както и да прецени дали изобщо да се заеме с
поръчката. В случая предмет на договора не е била само продажбата на
определена техника и софтуер, а изграждане на виртуална среда, която
да функционира и да е съвместима с вече наличната в офиса на
възложителя техника и да може да бъде използвана от него по
предназначение, както и прехвърляне на информацията от старата на
новоизградената система /в този смисъл са показанията на св. С.К., дадени
пред въззивния съд/. Ето защо и по аргумент от разпоредбата на чл.260,
ал.1 от ЗЗД ответното дружество, като изпълнител, носи отговорността за
точното изпълнение на целения с договора резултат, който му е бил
известен при изготвяне на офертата, и при положение, че той не е
изпълнен, следва да се приеме, че допуснатото неизпълнение се дължи
на виновното му поведение. Не могат да бъдат споделени възраженията на
ответното дружество, че е изпълнило задълженията си по договора. Тези
задължения не са включвали само доставка и инсталация на сървър, а и
на т. нар. тънки клиенти, които безспорно не са били инсталирани и не
могат да се ползват по предназначение, както и прехвърляне на
информация на новия сървър. Самият свидетел Г.С.- служител на
4
ответника, който се е занимавал с офертата и изпълнението й, твърди в
показанията си, че поръчката е „недовършена“. Отделно от това
твърденията на ответника за пълно изпълнение са в противоречие и с
обективните данни по делото, а именно, че след неуспешните опити за
доставка на кабели служителите на ответното дружество са си прибрали
обратно доставените в офиса на възложителя сървър и тънки клиенти. В
случай, че предметът на договора е бил изпълнен изцяло, както твърди
ответникът, то той е разполагал с правото да претендира останалата част от
уговореното възнаграждение и е крайно нелогично вместо да направи
това да предприема действия, с които „заличава“ евентуалното си
изпълнение, като си взема обратно доставената и монтирана техника.
Правдоподобното обяснение за това поведение е именно
обстоятелството, че договорът е бил неизпълнен и ответникът се е
отказал от по- нататъшното му изпълнение. По така изложените
съображения следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на
задълженията на ответника по договора, поради което ищцовото
дружество разполага с правото да развали последния и да претендира
връщане на заплатената по него сума. Ищецът твърди, че е развалил
договора с нотариална покана, приложена към исковата молба, но същата
не може да се приеме за надлежно връчена на ответното дружество,
доколкото не са посочени първото име и длъжността на лицето, което я е
получило. Предвид горното следва да се приеме, че развалянето е
извършено с исковата молба, с която се претендира връщане на сумата
/в този смисъл- Решение № 163 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6458/2013
г., IV г. о., в което се приема, че искането за връщане на даденото по
договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора ако в
зависимост от всички факти може да се приеме, че има недвусмислена воля за
прекратяване на облигационното отношение/. Обстоятелството, че с
исковата молба не е бил даден подходящ срок за изпълнение, не лишава
ответника от правото да предложи такова, за да предотврати
прекратяването на облигационната връзка. Съгласно формираната трайна
съдебна практика /Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. №
920/2009 г. ІV г. о, Решение № 46 от 1.03.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2466/2021 г., IV г.о.; Решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
1591/2014 г., II т. о. и др. / изявлението на кредитора по чл.87, ал.1 от ЗЗД
5
за разваляне на договора може да бъде направено с исковата молба и без да
съдържа подходящ срок за изпълнение, но ефектът на развалянето настъпва,
ако длъжникът не изпълни задължението си преди произнасянето на съда по
правния спор. В случая след получаване на исковата молба ответникът е
изпратил нотариална покана до ищеца, с която предлага повторен монтаж
на техниката срещу допълнително заплащане, поради което следва да се
приеме, че липсва предложено от него изпълнение по договора. При това
положение се налага изводът, че ищцовата страна е развалила договора с
исковата молба, поради което претенцията й за осъждане на ответника
да й върне заплатената сума в размер на 7200 лв. е основателна и следва
да се уважи, тъй като същата е получена на отпаднало основание.
Доколкото по делото не се установява договорът да е бил развален
преди предявяване на иска и ответникът да е бил поставен в забава за
връщане на сумата, то претенцията за заплащане на сумата от 180,01 лв.-
обезщетение за забава за периода 03.04.2019г.-01.07.2019г. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед уважаването на иска за връщане на сумата от 7200 лв.
следва да се разгледа направеното от ответното дружество възражение за
прихващане със сумата от 8415,24 лв., представляващи вреди от
виновното неизпълнение на договора от страна на „Мебекс“ ЕООД в
размер на направените разходи за закупуване на Windows Server 2016;
софтуер „САL“ за устройствата „тънки клиенти“; 7 броя тънки клиенти,
окомплектовани със захранвания, кутии и карти памет; сървър за
виртуализация; 3 броя дискове за сървър 600GB за виртуализация; 1 брой
UPS 3kva; 1 брой файлов сървър DL180G6, както и за инсталация и
конфигуриране на Windows Server 2016. Това възражение се основава на
изложените в отговора на исковата молба твърдения на ответника, че
ищцовото дружество, като възложител, е изпаднало в забава, тъй като не
оказвало съдействие и отказвало достъп до помещенията и техниката и
върнало доставената му техника, с което не приемало изпълнението на
договора. Тези твърдения не могат да бъдат споделени по изложените по-
горе съображения, че именно ответникът, като изпълнител по сключения
договор, не е изпълнил задълженията си по него. По делото липсват
каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията на ответника, че
ищецът му е отказал достъп до помещенията и техниката, а от
6
показанията на св. С. К., дадени във въззивното производство, се
установява, че след неуспешния опит за изпълнение на договора
доставената в офиса на „Мебекс“ ЕООД техника е била взета обратно от
свидетеля в качеството му на служител на „Ентърпрайс сикюрити
сълюшънс“ ЕООД по указания, дадени му от друг служител на
дружеството- Г.С.. Предвид горното не може да се приеме, че
възложителят по договора „Мебекс“ ЕООД неоправдано не е приемал
предложеното му изпълнение, с което е изпаднал в забава като кредитор,
а се налага изводът, че изпълнителят се е отказал от довършването на
поръчката, поради което си е взел техниката. При това положение
направените от „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД разходи за
закупуване на техника и за труд във връзка с договора в общ размер от
8415,24 лв. следва да останат за сметка на дружеството, тъй като то не е
изпълнило задълженията си по договора, с което е станало причина за
прекратяване на облигационната връзка. Следователно възражението за
прихващане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По така изложените съображения в частта му за отхвърляне на иска
за връщане на сумата от 7200 лв. обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо това се постанови ново решение за уважаване на
посочената претенция. В частта му за отхвърляне на иска за заплащане на
сумата от 180, 01 лв.- обезщетение за забава, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ищцовата страна следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за двете инстанции,
съразмерно на уважената част от претенциите. За първата инстанция
ищецът е направил разноски в размер на 1225 лв., а за въззивната
инстанция- в размер на 168 лв. Общият размер на разноските е 1393 лв.,
от които съразмерно на уважената част от претенциите следва да се
присъдят 1359,02 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски, съразмерно
на отхвърлената част от претенциите. За първата инстанция ответникът
е направил разноски в размер на 1221 лв., а за въззивната инстанция- в
размер на 840 лв.- адвокатско възнаграждение, което е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде
7
намалявано. Общият размер на разноските е 2061 лв., от които
съразмерно на уважената част от претенциите следва да се присъдят
50,27 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262538 от 24.11.2021г., постановено по
гр.д. №11044/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта
му, с която е бил отхвърлен предявения от „Мебекс“ ЕООД против
„Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД иск за заплащане на сумата от
180,01 лв.- обезщетение за забава за периода 03.04.2019г.-01.07.2019г.
върху главница в размер на 7200 лв.- получена на отпаднало основание
сума по развален договор по фактура №139/22.08.2018г.
ОТМЕНЯ Решение №262538 от 24.11.2021г., постановено по гр.д.
№11044/2019г., по описа на Районен съд- Пловдив, Х гр.с., в частта му, с
която е бил отхвърлен предявения от „Мебекс“ ЕООД против
„Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД иск за заплащане на сумата от
7200 лв. като получена на отпаднало основание- по развален договор по
фактура №139/22.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба- 02.07.2019г. до окончателното й
заплащане, както и в частта му, с която „Мебекс“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД сумата от 1221 лв.-
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ген. Радко Димитриев“ №1, ЕИК
*********, представлявано от П.С.Д., да заплати на „Мебекс“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***, ЕИК *********,
представлявано от К.Н.В., сумата от 7200 лв. като получена на отпаднало
основание- по развален договор по фактура №139/22.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба- 02.07.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от
1359,02 лв.- разноски по делото.
8
ОТХВЪРЛЯ направеното от „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Ген. Радко
Димитриев“ №1, ЕИК *********, представлявано от П.С.Д., възражение
за прихващане със сумата от 8415,24 лв., представляващи обезщетение
за вреди от виновното неизпълнение от „Мебекс“ ЕООД на договора по
фактура №139/22.08.2018г. в размер на направените разходи за закупуване
на: Windows Server 2016; софтуер „САL“ за устройствата „тънки
клиенти“; 7 броя тънки клиенти, окомплектовани със захранвания, кутии
и карти памет; сървър за виртуализация; 3 броя дискове за сървър 600GB
за виртуализация; 1 брой UPS 3kva; 1 брой файлов сървър DL180G6,
както и за инсталация и конфигуриране на Windows Server 2016.
ОСЪЖДА „Мебекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „***, ЕИК *********, представлявано от К.Н.В., да заплати
на „Ентърпрайс сикюрити сълюшънс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Ген. Радко Димитриев“ №1, ЕИК
*********, представлявано от П.С.Д., сумата от 50,27 лв.- разноски по
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9