Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по: 1.Касационна жалба на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, чрез пълномощник, срещу Решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 164/ 2023 г. на РС – Момчилград и 2.Частна жалба на Ф. Р. К. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Определение № 6/ 02.02.2024 г. по а.н.д. 164/ 2023 г. на РС – Момчилград.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на РС – Момчилград за маловажност на извършеното нарушение. Изложен е довод, че PC – Момчилград би следвало да отчете обстоятелството, че действително в случая нарушението е с висока степен на обществена опасност и не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая, става дума за нарушение на разпоредби, регламентиращи дейности с висока степен на обществена опасност и всяко тяхно нарушение, поради своя предмет, е със значително по-висока обществена опасност от общия случай.

В касационната жалба се сочи, че липсват каквито и да било основания, които биха могли да се квалифицират като смекчаващи отговорността обстоятелства до степен, че да обосноват прилагането на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че не може да се говори за липса или незначителност на вредните последици, доколкото с извършеното нарушение се засягат интересите на фиска.

В касационната жалба се твърди, че преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат от деянието общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения.

Посочва се, че при налагането на административната санкция административнонаказващият орган е отчел обстоятелството, че за извършената от Ф. К. услуга не е издаден фискален бон от ФУ, което е довело до нарушения относно регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект, както наличие на разлика в касовата наличност. Взел е предвид факта, че извършеното нарушение е за първи път и е наложил минималната, предвидена от закона, санкция, която е необходима за постигане на целите, предвидени в чл.12 от ЗАНН. Твърди се, че са налице и утежняващи административната отговорност обстоятелства: административното нарушение е установено при проверка извършена от органите по приходите в търговския обект. Факт е, че ако не била извършена проверката от органи по приходите, немаркираният оборот по касовия апарат щял да остане укрит, като това са все обстоятелства, които несъмнено обуславят извода, че извършеното нарушение е умишлено, нарушението се дължи на недобросъвестно поведение на жалбодателя. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът се реши по същество, като се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуален представител по пълномощие по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Ф. Р. К., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба и прави искане да се остави в сила оспореното решение на РС – Момчилград.

В частната жалба се посочва, че оспореното определение, в частта за разноските, на Районен съд Момчилград е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че РС – Момчилград, в обжалваното определение, неправилно приел, че със съдебното решение е предприета административна мярка, предвидена в ЗАНН, която ако била наложена от АНО по реда на чл.28 от ЗАНН, можело да бъде обжалвана съгласно нормата на чл.58д, т.3 от ЗАНН, поради което не се дължало присъждане на разноски. Посочва се, че пред съда е оспорена наложената глоба, а не хипотетично евентуално наложена мярка по реда на чл.28 от ЗАНН. Искането е да се отмени обжалваното определение и в полза на частния жалбоподател се присъдят деловодни разноски за производството пред РС – Момчилград в размер на 500 лв. Ответникът по частната жалба не взема становище по нея.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за основателност на касационната жалба и не изразява становище по частната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а. н. д. № 164/2023 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС – Момчилград е: 1. Отменил наказателно постановление № 712836- F 694801/ 13.07.2023г. на Началник-отдел „Оперативни дейности"- Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол" на ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на Ф. Р. К. с [ЕГН], е било наложено административно наказание „глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС; 2. Предупредил, на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН, Ф. Р. К., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РС – Момчилград е приел за доказано описаното в НП нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Достигнал е до извод, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, представляващи основания за тяхната отмяна.

За да отмени наказателното постановление РС – Момчилград е приел, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, за което наказващият орган не е трябвало да налага наказание, а да предупреди нарушителя на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН. Изводът за маловажност по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН е мотивиран с липсата на щета за бюджета, доколкото предоставената услуга е на много ниска стойност, а именно 3 лева. Наличието на смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни. На първо място, това нарушението се явява първо за жалбоподател, от което следва извода, че същият поначало стриктно изпълнява законовите си задължения. На следващо място, нарушението, макар и да е свързано с неотразяване на приходи, е за предоставена услуга, като стойността на плащането е изключително ниска – 3 лева, като самият нарушител е възрастен човек ***, в т.ч. ***.

Настоящият касационен състав на АС – Кърджали споделя мотивите, за маловажност на нарушението, съдържащи се в оспореното решение, поради което, на основание чл.221, ал.2 от АПК, препраща към тях. Необходимо е да се добави, че високата обществена опасност на нарушението и нанесената щета на фиска, не водят до невъзможност за прилагане на института на „маловажен случай“ на административно нарушение. След като в специалния закон – ЗДДС липсва норма, подобна на чл.415в от КТ, която да предвижда неприложимост на маловажността за определени нарушения, то за всеки конкретен случай на нарушение се дължи преценка съществуват ли основанията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. В конкретния казус РС – Момчилград правилно е достигнал до извод за маловажност на извършеното нарушение. Съобразил е нанесената щета на бюджета, която е 3 лв., представляваща цената на заплатената услуга от проверяващия служител на НАП, за която услуга не е издадена касова бележка. Дори да се вземе предвид и разликата между фактическата наличност на парични средства – *** лв. и данните, отчетени от ФУ, то тази разлика отново не е голяма. Това, съобразено с другите обстоятелства, установени в производството пред РС – Момчилград, води до извод за маловажност на нарушението. От тук следва извод, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.2 от ГПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е определение № 6/ 02.02.2024 г. по а.н.д. 164/ 2024 г. на РС – Момчилград, с което е оставено без уважение искането за допълване на Решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 164/ 2023 г. на PC – Момчилград в частта за разноските, като се присъдят деловодни разноски в полза на Ф. Р. К. за производството пред РС – Момчилград. В оспореното определение е посочено, че с решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. 164/ 2023г. е отменено обжалваното наказателно постановление, като при условията на чл.63, ал.2, т.2, вр.ал.4 от ЗАНН е прието, че случаят е маловажен и е предупреден жалбоподателя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В мотивите е посочено, че не се дължат разноски и не са присъдени в полза на жалбоподателя разноски.

В обжалваното определение е посочено, че със съдебното решение е налице предприемане на административна мярка, предвидена в ЗАНН, която ако е била наложена от АНО по реда на чл.28 от ЗАНН, може да бъде обжалвана съгласно нормата на чл.58д т.З от ЗАНН, поради което не се дължи присъждане на разноски.

АС – Кърджали, в настоящия състав, намира, че оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

Както беше посочено по-горе в настоящото решение, с решението по а.н.д. № 164/ 2023 г. на РС – Момчилград е отменено наказателното постановление, издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП – Пловдив поради маловажност на случая. Т.е. спорът е решен в полза на жалбоподателя. В решението на РС – Момчилград е посочено: „При този изход на делото разноски за АНО не се дължат, въпреки, че жалбоподателят претендира такива“. Т.е. отказано е присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, без да е формулиран изричен диспозитив в решението за този отказ. Тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на решението, а не мотивите следва да се приеме, че липсва произнасяне от РС – Момчилград по искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски, поради което подадената молба по чл.248 от ГПК, е била допустима съгласно ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Следователно, допустимо е и обжалваното пред настоящата касационна инстанция определение, което е неправилно и следва да се отмени като се присъдят деловодни разноски за производството пред РС – Момчилград, които са в размер на 100 лв. – заплатени в брой съгласно ДПЗС № ***/ *** г., от договорено възнаграждение в размер на 500 лв.

Предвид неоснователността на касационната жалба, липсата на възражение от касатора по чл.78, ал.5 от ГПК и своевременно направеното искане от пълномощник на ответника по касация, в полза на същия следва да се присъдят в пълен размер от 1000 лв. претендираните и доказани деловодни разноски за производството пред касационната инстанция съгласно ДПЗС № ***/ *** г.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд.

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 164/ 2023 г. на PC – Момчилград.

Осъжда Национална агенция за приходите, град София да заплати в полза на Ф. Р. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място]“, [улица], деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Отменя Определение № 6/ 02.02.2024 г. по а.н.д. 164/ 2024 г. на РС – Момчилград в частта, с която е отказано да се допълни Решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 164/ 2023 г. на PC – Момчилград, като се присъдят деловодни разноски в полза на Ф. Р. К., вместо което постановява:

Допълва Решение № 94/ 24.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 164/ 2023 г. на PC – Момчилград като осъжда Национална агенция за приходите, град София да заплати в полза на Ф. Р. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място]“, [улица], деловодни разноски в производството по а.н.д. № 164/ 2023 г. на PC – Момчилград в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно.