№ 339
гр. С, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110153510 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от В. Б. И., ЕГН ********** осъдителни искове с
правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Д, представлявана от ПРБ за сума в
размер на 4000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигнато му обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, по което е бил признат за
невиновен с влязло в сила Решение № 20036342/17.05.2022 г., постановено по НАХД №
600/2020 г., по описа на СРС, НО, 8 състав, които неимуществени вреди се състоят в
преживян стрес, нервно и психично напрежение, причинило душевни болки и страдания,
страх и притеснение, накърнено лично достойнство и чест, както и законната лихва върху
тази сума от 02.06.2022 г., до окончателното плащане, както и за сума в размер на 1000,00
лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди за адвокатски хонорар, заплатен в
наказателното производство по НАХД № 600/2020 г., по описа на СРС, НО, 8 състав и в
предхождащото го досъдебно производство, и законната лихва върху тази сума от
02.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
С исковата молба се твърди, че във връзка с подаден сигнал до Софийска районна
прокуратура с вх. № 53720/10.12.2018 г. с постановление от 25.04.2019 г. по пр. пр. №
53720/2018 г. по описа на СРП било образувано досъдебно производство срещу ищеца и
същият бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 325, ал. 1 НК с
постановление от 01.08.2019 г. Ищецът сочи, че впоследствие е привличан като обвиняем
още два пъти – с постановление от 01.10.2019 г. и с постановление от 15.11.2019 г. Посочва,
че Софийска районна прокуратура е внесла предложение до съда за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК
на 13.01.2021 г., като било образувано НАХД № 600/2020 г., по описа на СРС, НО, 8 състав,
1
което приключило с постановяване на Решение № 20036342/17.05.2022 г., с което ищецът
бил признат за невиновен в извършването на процесното деяние по чл. 325, ал. 1 НК.
Твърди, че от образуване на пр. пр. до постановяване на решението на СРС били изминали
три години и половина, през които ищецът многократно давал сведения, показания и
обяснения и бил привлечен като обвиняем три пъти. Поддържа, че в резултат от действията
на ответника бил подложен на значителен емоционален и душевен стрес, който все още не
можел да преодолее, рязко се променил, изпаднал в депресия, чувствал се подтиснат,
започнал да изпада в тревожни състояния, да нервничи, да редува моменти на
раздразнителност и сприхавост с такива на угриженост и апатия, изпитвал несигурност за
утрешния ден, за изхода на образуваното наказателно производство, както и чувство на
унижение от случващото се. Сочи, че здравословното му състояние също се влошило,
започнал да страда от главоболие, световъртеж, получавал аритмия, имал хипертонични
кризи, като последното наложило и постъпването му за преглед в спешно отделение на
УМБАЛ „Токуда“ ЕАД, както и посещение при специалист кардиолог, който му изписал
медикаментозна терапия, продължаваща и впоследствие. Твърди, че в резултат от
множеството извършвани с негово участие процесуално-следствени действия, лицата от
приятелския му кръг, както и семейството му, разбрали за образуваното наказателно
производство срещу ищеца, вследствие от което някои от приятелите на ищеца се
дистанцирали от него, а други започнали да правят подмятания по повод производството,
което довело до чувство на срам и притеснение, социална изолация и странене от близки и
приятели. Посочва, че се появило напрежение и в семейната му среда, притеснявал се от
реакцията на близките си, които също поставили под съмнение неговата честност и се
чувствали засрамени. С оглед на тези обстоятелства, ищецът моли да бъде постановено
решение, с което ответникът ПРБ да бъде осъден да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
02.06.2022 г., до окончателното плащане. Поддържа, че в хода на наказателното
производство заплатил сумата от 1000 лв. на адвокат за осъществяване на процесуално
представителство, поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
посочената сума, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.06.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението. Моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като недоказани. В отговора на исковата молба ответникът е
релевирал възражения относно размера на претендираното обезщетение, което счита за
прекомерно, както и относно действителното наличие на пряка причинно – следствена
връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените
вреди. Излага, че престъплението, в което е бил обвинен ищецът, не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК, като не са налице данни за взимане на мярка за неотклонение или за
прилагани мерки за процесуална принуда спрямо него. Оспорва доказаността на
претърпените вреди, като се сочи, че не се представят доказателства за действителното им
настъпване. Твърди, че не е налице противоправно поведение на ответника. По отношение
2
на претенцията за обезщетение за имуществени вреди се навеждат възражения, че същата не
е доказана. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема от
фактическа и правна страна: следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за обезщетения за
претърпени неимуществени и неимуществени вреди вследствие на обвинение, по което
ищецът е оправдан, както и за лихва за забава плащането на същите. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Д отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Отговорността на Д има обективен характер и се реализира чрез заплащане
на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон.
В случая се установява от постъпилото НАХД № 600/2020 г. на СРС и приложено към
него ДП, че на 25.04.2019 г. е образувано досъдебно производство. Ищецът е бил привлечен
като обвиняем с постановление от 01.08.2019 г., връчено мУ на 16.08.2019 г., с обвинение в
извършване на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Впоследствие ищецът е привлечен още
два пъти като обвиняем и разпитван - на 11.10.2019 г. и на 11.12.2019 г.
На 14.01.2020 г. ДП е внесено в СРС- НО с предложение обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
на основание чл. 78 а НК за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. В периода
от 23.06.2020 г. до 17.05.2022 г. по образуваното НАХД № 600/2020 г. пред СРС, НО са
проведени шест съдебни заседания, в две от които ищецът се е явил лично. С решение
№20036342/17.05.2022 г. ищецът бил признат за невиновен в извършването на процесното
деяние по чл. 325, ал. 1 НК. Няма данни решението да е обжалвано или протестирано,
поради което същото е влязло в сила на 02.06.2022 г.
Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза –
повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан
и Д дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от това незаконно обвинение.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди
С исковата молба ищецът претендира от незаконното обвинение да е претърпял
неимуществени вреди, състоящи се в претърпени болки, страдания, стрес и неудобства,
накърнено име в семейния и приятелския кръг, и влошено здравословно състояние.
Доказването на претърпените от ищеца вреди е в негова доказателствена тежест.
3
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които Д и общините носят
отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на
подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е
извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и
социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл –
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
295/2010г., ІV г.о./.
При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на
ищеца като обвиняем /16.08.2019г. г. / до влизане в сила на решението, с което е оправдан
/02.06.2022 г./ е 2 години 9 месеца и 17 дни, като спрямо него не е била взета мярка за
неотклонение. Видно от изисканото наказателно дело на СРС и приложеното към него ДП
общо три пъти се е явявал за привличане и разпит като обвиняем. Съдът съобразява и че в
хода на съдебната фаза на наказателния процес, видно от протоколите от о.с.з, ищецът се
явил лично и със защитник в две от шест проведени открити съдебни заседания, дал е
обяснения в качеството си на подсъдим и с цялостното си поведение не е станал причина за
неоснователно забавяне на производството срещу него, което е приключило в сравнително
разумен срок, в рамките на който попада и периода на обявеното в страната извънредно
положение.
За определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът
съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване, така и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение – чл. 325,ал.1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание., т.е. касае не се до тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчита и че към момента на привличане на ищеца като обвиняем и в хода на
проведеното срещу него наказателно производство, видно от справките за съдимост, същият
е бил неосъждан.
За доказване претърпените от него неимуществени вреди ищецът ангажира гласни и
писмени доказателства. От показанията на ангажирания от ищеца свидетел СБ И.а, съпруга
на ищеца, се установява, че в резултат на повдигнатото обвинение ищецът рязко променил
своя характер, изпадал в депресивни състояния, страдал от главоболие, хипертонични кризи,
аритмия учестен пулс, което наложило посещения в спешно отделение и преглед при
кардиолог, потвърдени и от представени писмени доказателства. Видно от показанията на
4
свидетелката за воденото производство разбрали приятели, съседи и членове на семейството
/вкл. общата им дъщеря и майката на ищеца/, което причинило на ищеца допълнително
неудобство и притеснение.
Видно от посоченото, установява се, че ищецът е преживял интензивно душевно
напрежение и стрес, рефлектирали върху физическото му здраве и трайното му поведение в
семейния и социалния кръг и начина му на живот. Освен това, незаконното повдигане и
поддържане на обвинение засяга неправомерно правната сфера на привлеченото към
наказателна отговорност лице, поради което несъмнено води до неимуществени вреди. В
този смисъл и в установената по приложението на чл. 2 ЗОДОВ съдебна практика на ВКС се
поддържа последователно разбирането, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата част и
достойнство, а също и че по човешка презумпция е сигурно, че от наказателно преследване
ищецът е претърпял вреди със соченото в исковата молба изражение- страх от
неоснователно осъждане, засегнати чест и достойнство /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; Решение № 483 от 09.06.2010 г. по
гр. д. № 1091/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
На обезвъзмездяване в настоящото производство подлежат доказаните вреди, които са
пряка и непосредствена последица от воденото срещу ищеца наказателно производство. С
оглед гореизложеното, при съвкупна преценка на установените обстоятелства, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 3000 лв.,
поради което и искът се явява основателен до тази сума срещу ПРБ /като процесуален
субституент на Д/ и неоснователен за разликата над нея до пълния предявен размер от 4000
лева.
Следва да бъде присъдена законна лихва от 02.06.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателното решение при съблюдаване т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. по гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/ до окончателното изплащане на сумата.
По иска за обезщетение за имуществени вреди
Ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди, изразени в сторени разноски
за адвокатска защита в наказателното производство. Разноските, изразяващи се в заплатен
от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда, представляват за него имуществена
вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на този закон. Това е
така, тъй като в Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидена процесуална възможност
претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар, да се
упражни в това производство при постановяване на оправдателна присъда и следователно
тези вреди следва да бъдат обезщетени по реда на ЗОДОВ – арг. чл. 8 ЗОДОВ. /в този смисъл
трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК, част от която Решение №
126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на
ВКС по гр.д. № 1651/2009г., ІІІ г.о., и Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №
563/2009 г., ІV г.о./
5
В случая видно от договор за правна защита и съдействие от 16.08.2019 г. /л. 38 от
НАХД № 600/2020 г. на СРС/ ищецът е заплатил на представлявалата го в наказателното
производство адв. Р адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Следователно
доказано е, че в пряка причинна връзка с незаконното обвинение ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 1000 лева за заплатената от него адвокатска защита в
наказателното производство, поради което му се дължи обезщетение за имуществени вреди
в претендирания размер и искът е основателен в пълния му предявен размер. Следва да бъде
присъдена и претендираната законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските
С оглед изхода на спора приложима при разпределяне отговорността за разноските се
явява разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска. На основание цитираната норма на ищеца следва да се присъди заплатената
държавна такса в размер на 10 лева, а на адвокатското дружество, оказало безплатна
адвокатска защита - на осн. чл. 38, ал 2 ЗАдв. – адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на В. Б. И., ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ж.к. С, ул. М, бл. 16, вх. Б, ет. 1, ап. 10, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от повдигнато му
обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, по което е бил признат за невиновен с
влязло в сила Решение № 20036342/17.05.2022 г., постановено по НАХД № 600/2020 г., по
описа на СРС, НО, 8 състав, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното
плащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер 4000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ПРБ, с адрес: гр. С,
бул. „В” № 2, да заплати на В. Б. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. С, ул. М, бл. 16, вх.
Б, ет. 1, ап. 10, разноски в размер от 10 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ и ал. 38, ал. 2 ЗАдв.
ПРБ, с адрес: гр. С, бул. „В” № 2, да заплати на Адвокатско дружество „Т. и Б“, Булстат:
****** с адрес: гр. С, бул. ХС №25 сума в размер на 480 лева с ДДС– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на В. Б. И..
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7