Р Е Ш Е
Н И
Е № 261249
гр. Пловдив, 11.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 16.10.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17419 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от „Макроадванс“ AД срещу А.В.В. и Н.В.В., с която се иска да бъде
признато за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност на
ищеца сумата в размер на 1533.88 евро – падежирала и непогасена главница за
периода ***г. по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № ***
г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Макроадванс“ AД с договор за цесия от ***г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 14.08.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
В исковата молба се излагат твърдение,
че между А.В.В., в качеството на кредитополучател и „УниКредит Булбанк“ АД е
сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице № *** г., по
който Н.В.В. се е задължила да отговаря солидарно с кредиполучателя за
вземанията по договора.
Твърди се, че с процесния договор на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 13 500 евро, със срок на
плащане до *
г. По договора не били заплатени падежиралите всноски за главница, подробно
описани в молба на ищеца от 25.11.2019 г. за периода ***г. в общ размер на
1533.88 евро. За това вземане била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № *** г.
по описа на ПРС, срещу която длъжниците възразили, което пораждало интереса на
ищеца да предяви настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответниците, с който оспорват исковете. Правят възражение
за изтекла погасителна давност за вземането. излагат доводи за недействителност
на договора за кредит, поради неспазване на принципа за законност и същият
противоречи на добрите нрави. Счита, че договорът е сключен в нарушение на
чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11, т.12 и т.20.
Считат, че цесията не им е съобщена надлежно Иска се отхвърляне на
исковете. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило възражение от длъжниците. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.420, ал.1 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието
на валидно
сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на
заемателя, размер и падеж на вземанията, сключване на договор за прехвърляне на
вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента
или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/. Следва да
докаже и наличие на предпоставки за спиране и прекъсване на давността на
вземането си.. Ответникът носи насрещно
даказване, а
при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата за процесния
период по договора за заем, както и твърденията си за нищожност на договора. По
възражението за давност, следва да докаже изтичането на необходимия период от
време за погасяване на задължението по давност.
От представения по делото договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № *** г., се установява, че
същият е склюен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитодател и А.В.В.,
като кредитополучател и Н.В.В., като солидарен длъжник. По силата на този
договор на кредитополучателят е отпуснат кредит в размер на 13 500 евро
със срок на погасяване до 20.11.2018 г. Ответниците не са оспорили, че са
подписали договора.
От приетата и неоспорена
Съдебно-счетоводна експертиза /л.106/ се установява, че ответникът А.В. е
изтеглил по договора за кредит сума в общ размер на 13 500 евро /от която са
приспаднати дължими такси при сключването на договора/.
Спорно е по делото дали договорът е породил действие,
като действително сключен.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се посочи, че процесния
договор за кредит е сключен през 2008 г., към която все още не е приет Закона
за потребителския кредит /обн.2010 г./, поради което и неговите разпоредби не
са приложими към процесния договор.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответниците, че договорът противоречи на добрите нрави, доколкото не се установява като цяло
нееквивалентност на престацията на ищеца с престацията на ответника. За
предоставен в полза на ищеца кредит в размер на 13 500 евро за срок от 10
години, банката - кредитодател получава като възнаграждение за тази престация
сума в размер на възнаградителна лихва. Съдът не открива нееквивалентност на
насрещните престации на страните. Определеното възнаграждение на банката -
кредитодател, за предоставения заем съответства на принципа на добросъвестност
и справедливост.
Не се установява договорът да противоречи на
законови разпоредби, действали към момента на сключването му.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от ***г. и
приложение № 1 към него /л.11 и л.18/ вземанията по процесния договор срещу ответниците са цедирани на "Макроадванс"
АД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по
основание, размер и кой е задълженото лице, като от ССчЕ се потвърждава размера
на вземанията, съобразно приложението. Не е оспорено от ответниците, че
договора е заведен при „УниКредит Булбанк“ АД под № ***. В договора за цесия е посочено, че приложение * от
договора е неразделна част от него /пар.2 Предмет, т.2.1 от договора/. Ответниците
не оспорват, че вземането е прехвърлено, оспорват единствено, че цесията не им
е съобщена надлежно. Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 24/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.25/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответниците са редовно уведомени за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор.
В тази връзка се явява ирелевантно дали
ответниците са били уведомени за цесията преди образуване на делото с
приложените към исковата молба известия за доставяне, доколкото съдът приема,
че дори и да не са уведомени тогава, те са уведомени в хода на процеса за
извършената цесия.
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 1533.88 евро, а именно вноските с падеж от ***г. От заключението на ССчЕ се
установява, че за този период дължимите вноски за главница са в общ размер на
търсената от ищеца сума – 1533.88 евро. От заключението се установява, че не са
постъпвали плащания от ответниците за погасяване на задълженията за главница. В
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за кредит в размер на търсената сума от
1533.88 евро. Настъпил е падежа на
всяка една от вноските, формиращи търсената сума.
Искът се явява
основателен до пълния предявен размер.
По договора ответницата Н.В. се е съгласила да
отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора, предвид
което същата дължи сумата за главница наред с ответника А.В..
Като законна последица от уважаване на иска за
главница се явява основателна и претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от датата на постъпване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 14.08.2019 г. до окончателното плащане.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на задължението
по давност. Вземането за кредит се погасява с обща 5 – годишна давност,
съгласно чл.110 ЗЗД, включително и в случаите когато вземането е разсрочено на
вноски, всяка една вноска се погасява с изтичане на 5-годишен срок от падежа й.
В този смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело
№1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
В случая първата вноска за главница,
която се търси от ищеца е с падеж ***г., заповедното производство е образувано
на г. /от която датата се счита предявен иска и
от която дата се прекъсва давността/. Между този период не са изминали 5
години, респективно и за всяка следваща месечна вноска за главница не е изминал този период.
По отговорността за разноските:
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски.
В заповедното производсвто: 60 лева –
платена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общо
разноски, които ще се присъдят за заповедното производсвто в размер на 110 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство ищецът доказа
следните разноски: 60 лева – платена държавна такса и 75 лева – депозит за
ССчЕ,
В исковото производство ищецът се е представлявал
от юрисконсулт. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и
правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство в размер на 235 лева, които ще се присъдят в пълен
размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А. В. В., ЕГН ********** и Н.В.В., ЕГН ********** *** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Г.С.
Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, сумата в размер на 1533.88
евро
– падежирала и непогасена главница за периода ***г. по договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № *** г., сключен с „УниКредит Булбанк“
АД част от главница в общ размер
на 13 500 евро, вземанията по който са прехвърлени на
„Макроадванс“ AД с договор за цесия от ***г. и Приложение № 1 към него, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
14.08.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********
и Н.В.В., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯ НА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Г.С. Раковски“ № 147, ет.5, ап.14, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата в размер на 235 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 110 лева –
разноски по ч.гр.д. № ***г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ Л. Митрева
Вярно с оригинала.
М.К.