Решение по дело №517/2017 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 януари 2018 г. (в сила от 30 януари 2018 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20173430100517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 152

 

гр. Тутракан, 04.01.2018 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 517/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени частични искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 232, ал. 2  и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „М И“, религиозна общност по смисъла на Закона за вероизповеданията, представлявано от адв. А.И. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 25), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 489/15.08.2017 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 364/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати наемно възнаграждение (главница) по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД по Договор за наем от 09.09.2013 г. за стопанската 2016/2017 г., в размер на     6 500 лв.

2. Ответникът К „ЗК И - 92” е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. И в отговора си и във възражението си ответникът прилага документи, удостоверяващи извършването на плащания.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 09.09.2013 г. между Р м- гр. Силистра (структура на ищеца), в качеството му на наемодател и ответника, в качеството му на наемател, е сключен договор за наем (л. 5).

4. На 05.10.2015 г. между ищеца и ответника е подписан анекс към договора, с който срока на договора е продължен (л. 8).

5. По договора са извършени следните плащания от ответника, които не се оспорват от ищеца:

5.1. на 14.11.2013 г. - 6 500 лв. (л. 38);

5.2. на 23.02.2015 г. - 6 500 лв. (л. 18);

5.3. на 05.10.2015 г. - 6 500 лв. (л. 17);

5.4. на 12.10.2017 г. (след образуване на заповедното производство, но преди завеждането на исковата молба) - 8 000 лв. (л. 16); 

5.5. на 24.11.2017 г. (след завеждането на исковата молба) - 7 000 лв. (л. 34); 

 

 

 

 

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

 

II. По основателността

 

7. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен процесният договор за наем. Съдът приема, че правоотношението е възникнало между страните по делото, доколкото Р  м  - гр. Силистра е регистрирано като поделение на „М И” (л. 28 - 30), но същото няма самостоятелна правосубектност (л. 26). Аргумент в тази насока е и подписването на анекса към договора от ищеца като страна.

8. От страна на ответника не спори факта, че наетите имоти са му предадени от наемодателя, поради което на осн. чл. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е възникнало задължението на наемателя за заплащането на договорената наемна цена.

9. От страна на ответника са извършени 4 плащания, с които са издължени наемните възнаграждения за периода 2013/2014 г. - 2017/2018 г. (вкл.)

10. Съгл. т. 2.2.1 от договора наемната цена възлиза на 65 лв./дка или 6 500 лв. за предоставената под наем нива от 100 дка.

11. Плащанията от 12.10.2017 г. и на 24.11.2017 г. надвишават тази сума , поради което съдът приема, че с разликата от общо 2 000 лв. са погасени направените от ищеца в хода на настоящото производство разноски.       

 

12. В обобщение на гореизложеното съдът приема, че искът за заплащане на наемно възнаграждение следва да отхвърлен поради извършено плащане в хода на производството.

Разноски

 

13. Разноски не следва да бъдат присъждани поради погасяването им от ответника.

 

14. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на производството  искът, предявен от ищеца „М И“, религиозна общност по смисъла на Закона за вероизповеданията, с ЕИК по БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление: *******; срещу ответника К  „ЗК И  - 92”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 489/15.08.2017 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 364/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати наемно възнаграждение (главница) по Договор за наем от 09.09.2013 г. за стопанската 2016/2017 г., в размер на 6 500 лв. (шест хиляди и петстотин лева).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: