Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 310 / 07,03,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 07,03,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 318/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба от „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ
2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК ********* - длъжник по изпълнително дело № 20178260400320
по описа на ЧСИ Ангелаков рег. № 826, район на действие – ОС - Пловдив, против
разпореждане изх. № 404/15,01,2018 г. по посоченото изпълнително дело, с което
е оставено без уважение възражение за прекомерност на приетите за изпълнение
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение, предявено с молба вх. № 4282/07,08,2017
г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са завишени, тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно
и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въз
основа на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление и вместо
това да намали приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба № 1. Жалбоподателят
претендира и присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответната страна по жалбата – „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД
– гр. Пловдив, ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на жалбата.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл.
последно ГПК.
Следователно жалбата, по която е образувано
настоящото производство, е допустима и следва да се разгледа. По същество съдът
я приема за основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано по молба
от „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ
2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; въз основа на изпълнителен лист за
заплащане на суми в общ размер от 2000 лв.
В изпълнителното производство взискателят е
представляван от адвокат. Заплатеното от взискателя възнаграждение, според
представения договор за правна помощ, е в размер на 800 лв. и посочената сума
се претендира за събиране от длъжника.
С молба вх. № 4282/07,08,2017 г. длъжникът е
възразил за прекомерност на претендираните за събиране разноски за адвокатско
възнаграждение и е поискал намаляването им. С обжалваното разпореждане ЧСИ е
оставил възражението за прекомерност без уважение, без да сочи конкретни съображения
по неговата основателност.
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело
- 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
В случая предприетите от пълномощника на взискателя
процесуални действия са единствено по образуване на изпълнителното
производство. По делото не са извършвани други процесуални действия от страна
на представителя на взискателя, не са извършвани и никакви изпълнителни действия,
тъй като длъжникът е заплатил вземанията по изпълнителния лист в срока за доброволно
изпълнение. С оглед на това съдът приема, че заплатеното от взискателя
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което и на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК в тежест на
взискателя следва да се възложат сторените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния нормативно установен размер по чл. 10 т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. – 200 лв. за образуване на изпълнително производство.
На жалбоподателя – предвид извода за основателност
на жалбата, следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които
се констатираха в размер на 25 лв. – заплатена ДТ и 300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 404/15,01,2018 г. по изпълнително
дело № 20178260400320 по описа на ЧСИ Ангелаков рег. № 826, район на действие –
ОС - Пловдив, с което е оставено без уважение възражение за прекомерност на
приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение,
предявено с молба вх. № 4282/07,08,2017 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените за събиране за сметка на длъжника „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ
2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; РАЗНОСКИ
НА ВЗИСКАТЕЛЯ „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********;
за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20178260400320 по
описа на ЧСИ Ангелаков рег. № 826, район на действие – ОС – Пловдив; от 800 лв.
на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА „ПЛОВДИВПРОЕКТ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; ДА ЗАПЛАТИ НА „ПЛОВДИВСТРОЙПРОЕКТИНВЕСТ 2000“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща
разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: