Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи парил през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №13752/2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.Е.А., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен
иск срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е
оправдан. Претендира законната
лихва от 03.02.2020 г. и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че на 10.11.2016 г. е привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – обсебване в големи размери,
като му била наложена мярка за неотклонение подписка. С присъда от 17.08.2019
г. на Районен съд – Плевен е обравдан по повдигнатото обвинение. С решение от
03.02.2020 г. Окръжен съд – Плевен е потвърдил оправдателната присъда. Ищецът твърди,
че е претърпял неимуществени вреди – психически стрес, напрежение, тревоги от
предстоящо повдигане на обвинение и уличаване в извършване на тежко престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода. През този период изпитвал
сериозни финансови затруднения и неудобства, защото се наложило да изразходва
значителни лични средства, включително заеми от близки и приятели, за участие в
процесуално-следствените действия. Родителите и брат му му понесли тежко повдигнатото
срещу него обвинение и била накърнена репутацията им. Разрушен бил и неговият
авторитет на почтен човек, съвестен данъкоплатец и бизнесмен. Твърди, че по
време на наказателното преследване изпитвал негативни психически и физически
преживявания, болки, страдания, които и до днес не са отшумели. Самоизолирал
се, приятелите му го напуснали, а близките му пожелали да напусне общия им дом.
Претендира вреди и от протичане на наказателното производство извън разумните
срокове. Претендира обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната
лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Ответникът оспорва
иска. Оспорва да са настъпили твърдяните вреди, тъй като по отношение на ищеца
e взета най-леката възможна мярка за неотклонение, досъдебната фаза e приключила
в сравнително кратки срокове, поради което не се е стигнало до сериозни
ограничения и негативни промени в обичайния живот на ищеца. Поддържа, че на
обезщетение подлежат само лични вреди, а не и такива, които евентуално са
причинени на трети лица (семейството на ищеца). Твърди, че по време на процесното
наказателно производство ищецът бил обвиняем и за друго престъпление – по чл.
255, ал. 3 НК за избягване на данъчни задължения в особено големи размери,
което също има отношение към евентуални вреди. Счита, че претендираното
обезщетение е завишено.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 10.11.2016 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № Д-274/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен.
Обвинението е за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК – обсебване
в големи размери, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
десет години, като съдът лишава виновния и от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 (право
да упражнява определена държавна или обществена длъжност) и т. 7 (право да
упражнява определена професия или дейност). На ищеца е взета мярка за
неотклонение „подписка“. В хода на досъдебното производство е извършен разпит
на обвиняемия и три пъти очна ставка с негово участие. Многократно е призоваван
за предявяване на разследването.
На 10.07.2017
г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно
производство – НОХД № 1780/2017 г. по описа на РС-Плевен. В хода на съдебното
производство на първа инстанция са проведени 14 открити съдебни заседания, в
които Прокуратурата е поддържала обвинението. Съдът е обявил присъдата си на
17.09.2019 г., като е признал подсъдимият за невиновен и го е оправдал изцяло
по повдигнатото обвинение.
По внесен
протест от Прокуратурата от 01.10.2019
г. е образувано въззивно производство – ВОХНД № 871/2019 г. на ОС - Плевен, по
което е проведено едно открито заседание. На 03.02.2020 г. съдът се е
произнесъл с окончателно решение, с което е потвърдил изцяло присъдата на
първоинстанционния съд.
От
показанията на свидетелката Д.Д., във фактическо съпружеско съжителство с ищеца,
се установява, че наказателното производство се е отразило изключително
негативно върху професионалната сфера на ищеца – спрял е контактите си с
бизнес-партньорите си, наложило се е да прехвърли фирмата и имуществото си. В
личен аспект ищецът бил силно притеснен, че ще бъде осъден и ще влезе в
затвора, развил е проблеми със съня, отменил е планираната сватба със
свидетелката, притеснявал се е как наказателното производство ще се отрази на
родителите му. Свидетелката сочи, че срещу ищеца имало образувано наказателно
производство и във Варна, но по-късно обвиненията били свалени. Притесненията
на ищеца били както за делото в Плевен, така и за делото във Варна.
По делото е
приета справка от Единната информационна система за противодействие на
престъпност, от която е видно, че с постановление от 29.05.2015 г. по ДП СлД №
261/2013 г. на Следствен отдел в ОП-Варна ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 255, ал. 3 НК – избягване на плащане на данъчни задължения
в особено големи размери. На 14.09.2016 г. в Окръжен съд – Варна е внесен
обвинителен акт за същото престъпление и е образувано НОХД № 1163 от 2016 г.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета
му, неудобства за него и семейството му, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1019/2016 г. на ВКС,
IV г.о.). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, начинът, по
който обвинението се е отразило върху професионалната реализация на пострадалия,
на общественото доверие и социалните му контакти, личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за престъпление против собствеността, което се наказва с лишаване
от свобода от 3 до 10 години. Продължило е в общо за досъдебната и съдебната
фаза, развила се в две съдебни инстанции, за период от 4 години, който срок е в
рамките на разумния с оглед фактическата и правна сложност на делото. Процесуалната
принуда срещу ищеца се изразява в мярка за неотклонение „подписка“. Увреждането
се изразява в понасяне на неудобства, свързани с мярката за неотклонение и
участие в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна
фаза, както и негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и
авторитет, влошаване на емоционалното състояние на ищеца – притеснения, стрес,
страх, срам, загуба на професионална изява и финансови затруднения. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални
контакти и авторитет, който неминуемо е повлиян и наказателното производство,
водено срещу него. В същото време не се установяват прекомерни негативни
последици на ищеца от значителен характер – мярката за неотклонение е най-леката
леките, не е довела до съществени ограничения за ищеца, семейството му се е
справило – няма данни за раздяла с партньорката му или влошени отношения с
роднините му, а по време на процесното наказателно производство ищецът е бил
обвиняем и в друго наказателно производство, което несъмнено е допринесло за част
от болките и страданията му. Ето защо съдът приема, че за всички установени
негативни последици и като се съобрази интензивността им, следва да се присъди обезщетение
е в размер на 5000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема,
че сумата от 5000 лв. отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената
мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
На ищеца се
дължи законна лихва върху обезщетението от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда – 03.02.2020 г.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно – същото не е съобразено с правната и
фактическа сложност на делото и поради това следва да се намали до размера,
предвиден в Наредба №1/2004 г. – за сумата от 2030 лв. В тежест на ответника
следва да се присъди съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 203 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,
адрес: гр.София, бул. Витоша №2, да заплати на Е.Е.А., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 213 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: