Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Лом, 21 февруари 2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, трети състав, в публично заседание на 15 януари 2020 г. , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
Секретар: Веселка
Младенова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело №
2416 по описа на съда за 2018 година,за да се произнесе намери за установено
следното:
Предявеният иск е на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „****“ ЕАД, с ЕИК ****, чрез
юрисконсулт К.П., иска от съда да признае за установено по отношение на
ответника В.Б.Ц., с ЕГН **********, че съществува вземане на ищеца от
ответника, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1653/ 2018г. по описа на ЛРС, за следните суми:
сумата от 857,50 лева, от които:
548,45 лв. – главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 84,71 лв.,
за периода 04.07.2014г. до 05.06.2015г., сумата в размер на 224,34 лв. - лихва
за забава върху главницата за периода от
05.07.2014 год. до 07.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 23.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 75,00лв. - разноски по делото, представляваща платена държавна такса –
25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв.
Ищецът твърди, че на 16.06.2014г.
ответницата е сключила с „****“ ЕАД, ЕИК: ****, Договор за потребителски заем №
CREX-10793916, по силата на който дружеството – заемодател е предоставил на
ответника-заемател сумата 578,00 лв., с уговорка за връщането й на 12 месечни
погасителни вноски, включващи главница и добавка, съставляваща печалбата на заемодателя
/договорна възнаградителна лихва/, съгласно чл.2 от Общите условия /ОУ/ по
договора и посочени в Погасителния план от договора, с последна падежна дата 05.06.2015г.
Падежът на първата непогасена вносна настъпил на 4.7.2014г. Според чл.3 от ОУ
на Договора, при забава на погасителните вноски се дължало обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва.
Твърди, че на 10.01.2017г. между „****“
ЕАД, ЕИК ****, и ищецът „****“ ЕАД, ЕИК ****, е бил сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 ЗЗД,
титуляр на вземанията по договора с № CREX-10793916, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, станал ищецът. Цедентът „****“ ЕАД
упълномощила цесионера „****“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземания, за което бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление до
същия , но пратката се върнала в цялост. С исковата молба се представя уведомително
писмо за извършената цесия и се иска от съда да го връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, като ищецът се позовава на постановеното
от ВКС на основание чл.290 от ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о.
На 23.08.2018г. ищецът „****“ ЕАД
подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което
е образуваното ч.гр.д. № 1653/ 2018 г., по описа ЛPC и е издадена Заповед за
изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, и в изпълнение на дадените му указания заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,
депозира отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че иска
е допустим, но неоснователен, подробно аргументирайки се за това.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, прие
следното:
От приложеното частно гр. дело № 1653/
2018 г. по описа на ЛРС Свиленград, се установява, по депозирано на
23.08.2018г. заявление по чл.401 от ГПК, в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на
ответникът да му заплати процесните искови суми . Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в указания му едномесечен срок
заявителят е предявил настоящия установителен иск, с оглед на което същият се
явява процесуално допустим.
По същество, Съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Не е спорно обстоятелството, а и от
представения Договор за потребителски заем № CREX-10793916 е видно, че същият е
бил сключен на 16.6.2014г. между ответника и „****” ЕАД, ЕИК ****, с
параметрите, посочени в исковата молба. Не е спорно и обстоятелството, а и това
се установява от заключението на назначената ССчЕ, че ответникът е получил
уговорения размер на кредита от 578,00 лв., т.е. усвоил е кредита по договора в
пълен размер, а друг договор между страните не е бил сключван.
Видно от представения договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., сключен между ищеца, като
„купувач“ /цесионер/, и „****” ЕАД, ЕИК ****, като „продавач“ /цедент/,
последният е прехвърлил на ищеца вземания, които са „определени и уточнени в
Приложение № 1, неразделна част от настоящия договор“. Такова приложение е
представено и то установява прехвърляне на процесното вземането, по силата на
договора, на цесионера „****“ ЕАД.
Не се установява обаче прехвърлянето
на това вземане да е надлежно съобщено на длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД. Прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99, ал.4 от ЗЗД, едва когато изходящото от цедента съобщаване за
цесията достигне до длъжника. От ищеца като доказателство е представено
Уведомление за извършената цесия, но няма данни, същото да е получено от
ответника. Представено е и пълномощно, видно от което цедентът е упълномощил
цесионера за извършване на уведомлението за цесията.
Съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, уведомяването за цесията може да се извърши и с
връчване на препис от исковата молба. Условие за надлежно уведомяване е обаче
преписът от исковата молба и приложенията към него да бъдат реално получени от
длъжника или от лице, което е материално-правно легитимирано да задължава
правната му сфера. В случая, уведомяването произвежда действие от деня на
реалното получаване на съдебните книжа. В този изричен смисъл са Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013г., I т.о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014 година на ВКС по т. д. № 2352/ 2013г., II т.о., ТК, Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т.о.
В случая е видно, че ответникът не е
бил открит с оглед призоваването му по делото и не е получил лично преписа от
исковата молба и приложеното към него уведомление за извършена цесия. Това
обстоятелство е довело залепването на уведомление на адреса на ответника по
реда на чл.47 от ГПК, както и до назначаването на особен представител.
По делото не участва надлежно
упълномощен представител на длъжника, който да е материално-правно легитимиран
да ангажира правната му сфера. Не може да се приеме, че назначеният от съда
особен представител е легитимиран да получава от кредитора за сметка на
длъжника уведомления за извършена цесия. Това произтича от самата същност на
института на особения представител. За разлика от законния представител, който
се определя от разпоредбите на закона и от упълномощения представител, който се
избира от упълномощителя, особеният представител се определя по разпореждане на
съда. Характерно за законното и договорното представителство е „особеното
доверие“, което съществува в отношенията между представител и представляван –
ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Това доверие при договорното представителство
произтича от свободата на личната воля и лична преценка на представлявания за
качествата на представляващия, а при законовото представителство се презюмира
поради близката родствена връзка между представляван и представляващ или отново
предвид изразената воля на страната (така търговските дружества). Именно поради
този личен елемент на „особено доверие“ между страните при договорното и
законовото представителство, представителят разполага с правомощието да
ангажира изцяло правната сфера на представлявания, включително и като я
обременява със задължения.
При особеното представителство този
личен елемент на „особено доверие“ между представляван и представител липсва.
Представляваният не само, че не е запознат с личността и качествата на
представляващия, но и по силата на изричните законови разпоредби, особен
представител се назначава в хипотезите, когато представляваният не може да бъде
намерен, за да се осигури личното му участие по делото, като същият дори не е
запознат с неговите параметри. От това произтичат и правомощията на особения
представител и ограниченията във възможността му със свои действия да ангажира
правната сфера на представлявания. Особеният представител е властен да извършва
процесуално представителство на отсъстващия ответник. В рамките на тази си
дейност той може да се явява лично в съдебно заседание, да получава книжата по
делото, да направи всички възражения срещу съществуването и изискуемостта на
вземането, да подава жалби и др., т.е. такива процесуални действия, които би
направил и самият ответника, ако беше участвал лично в процеса. Особеният
представител не може обаче с действията си да засяга материално-правната сфера
на представляваното лице. Същият не може да прави признание на иска, не може да
сключва спогодби, не може да извършва отказ от право. От невъзможността
особеният представител да ангажира материално-правната сфера на ответника
следва и че същият не е пасивно легитимиран да получава от името на ответника
изявления, в резултат от които в патримониума на ответника биха възникнали
задължения спрямо дадено лице. В този смисъл особеният представител не се явява
пасивно легитимиран да получава от името на ответника уведомления за извършена
цесия.
С оглед гореизложеното не може да се
приеме, че ответникът е надлежно уведомен, по силата на получаването на
исковата молба и приложенията към нея от особения за представител за
извършената цесия между „****” ЕАД, ЕИК ****, и ищеца. Следователно,
извършената цесия не произвежда действие спрямо ответника, а ищецът не е
надлежен кредитор, който да е активно легитимиран да претендира процесните
вземания от ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ищецът не доказа активната си материално-правна легитимация да претендира
процесните вземания, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен, без
да е необходимо да се обсъждат останалите възражения на особения представител
на ответника.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ЕАД, с
ЕИК ****, иск за признаване за
установено по отношение на В.Б.Ц., с ЕГН **********, че последната му дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1653/2018г. по описа на Районен съд – Лом, а именно:
сумата 548,00 лева -главница по Договор за стоков кредит № CREX-10793916,
сключен на 16.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.08.2018г. до изплащане на вземането, сумата 84,71 лева – договорна лихва за
периода от 4.7.2014г. до 5.6.2015г., сумата 224,34 лева – мораторна лихва за
периода от 5.7.2014г. до 07.08.2018г., които вземания са прехвърлени от „****”
ЕАД, ЕИК ****, с Договор за цесия от 10.01.2017г.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: