№ 16888
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20251110110423 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64 и сл. ГПК.
Подадена е от ищцата молба за възстановяване на срока за изпълнение на указанията,
дадени с Разпореждане № 38199/05.03.2025 г. Твърди се, че пропускането на срока се дължи
на особено непредвидено обстоятелство – смърт на брат й, поради което тя била в
изключително тежко емоционално и здравословно състояние и пропуснала да депозира
молбата за изпълнение на указанията. Заедно с молбата за възстановяване на срока е
подадена и молба в изпълнение на указанията на съда.
Предвид етапа, на който се намира производството – етапа на отстраняване на
нередовности в исковата молба, и по аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК съдът счита, че
към момента по делото не е конституирана ответната страна, поради което изискването на
чл. 66, ал. 1, изр. 1 ГПК в случая е неприложимо.
Съдът намира молбата за възстановяване на срок за допустима, защото с нея се иска
възстановяване на започнал да тече и изтекъл срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, тя е подадена в
срока по чл. 64, ал. 3, изр. 1 ГПК и е изпълнено изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК
едновременно с молбата да се представят книжата, за представянето на които се иска
възстановяване на срока.
С оглед обстоятелството, че към момента по делото не е конституиран ответникът, а
съгласно чл. 65, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК в молбата се посочват всички обстоятелства, които я
обосновават, и всички доказателства за основателността й, като в случая ищцата се позовава
единствено на объркването си заради настъпила смърт на нейния брат и не представя
писмени доказателства, нито прави искане за събиране на други доказателства, по които
съдът да трябва да се произнесе, съдът счита, че в случая няма пречка да се произнесе по
молбата за възстановяване на срок в закрито заседание, защото непровеждането на открито
заседание съгласно изискването на чл. 66, ал. 1, изр. 2 ГПК не би довело до лишаване на
страните от възможност да изложат доводите си във връзка с направеното искане и да
ангажират доказателства /в този смисъл – Определение № 7/06.01.2022 г. по ч. т. д. №
1
2555/2021 г. на ВКС, II ТО; Определение № 85/17.02.2020 г. по ч. т. д. № 2663/2019 г. на
ВКС, II ТО; Определение № 60417/25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3856/2021 г. на ВКС, III ГО/.
По отношение на основателността на искането за възстановяване на срок съдът
намира следното:
Правният критерий, съгласно който молбата за възстановяване на срок се преценява
като основателна, посочен в чл. 64, ал. 2 ГПК, е особени непредвидени обстоятелства, които
страната не е могла да преодолее. В константната практика на ВКС трайно и
безпротиворечиво във времето се е наложило разбирането, че под особени непредвидени
обстоятелства се разбират такива факти от обективната действителност, които стоят извън
волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не
могат да бъдат предвидени. Съдебната практика е приемала като такива обстоятелства
смъртта, внезапното заболяване, природните бедствия, задържане от органите на МВР и
други. Особените непредвидени обстоятелства не са абсолютни – те се преценяват за всеки
конкретен случай наред с останалите предпоставки за възстановяване на срока, каквито са
причинната връзка с неизвършеното в срок процесуално действие и обективната
невъзможност за преодоляването им /в този смисъл – Определение № 60417/25.11.2021 г. по
ч. гр. д. № 3856/2021 г. на ВКС, III ГО/.
В случая по делото твърденията на ищцата за смърт на нейния брат изобщо не са
доказани, а още по-малко е доказано това да се е случило в срока за изпълнение на
указанията. Следователно не е доказано наличието за ищцата на особено непредвидено
обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а още по-малко – на такова, което да се
намира в причинна връзка с пропускането на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на
нередовности в исковата молба.
На последно място, касае се за обстоятелство, което дори и да беше доказано, е могло
да доведе до продължаване на срока за отстраняване на нередовности в исковата молба, ако
ищцовата страна бе проявила нужната процесуална активност, който извод не се влияе от
нейното вътрешно убеждение дали вече е изпълнила съдебните указания. Ето защо и по
аргумент от чл. 64, ал. 3, изр. 2 ГПК то не може да обуслови възстановяване на вече
пропуснатия срок.
По изложените съображения съдът намира искането за възстановяване на срок по чл.
129, ал. 2 ГПК за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 118512/03.04.2025 г., подадена от ищеца
И. К. З., за възстановяване на срока за отстраняване на нередовности в исковата молба
съгласно Разпореждане № 38199/05.03.2025 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
2
съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в законна сила на настоящото определение делото незабавно ДА
СЕ ДОКЛАДВА за администриране на частната жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3