Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Велико Търново, 24.2.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, осми състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година , в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 481/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 171, т.2а, б „б“ от ЗДвП.
.
Образувано е по жалба на С.П.П. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000102/8.4.2020г.
издадена от Началник сектор към ОД на МВР В.Търново, РУ Горна Оряховица, с
която е прекратена регистрацията на МПС за срок от една година.
В
жалбата се твърди, че в хода на административното производство по издаване на
оспорената заповед са допуснати съществени на административно производствените
правила и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Самият
той доброволно е дал кръвна проба, която безспорно е установил липсата на
наркотични вещества, поради което наложената ПАМ се явява такава без правно
основание. Освен това намира ,че липсват мотиви в ИАА досежно срока на ПАМ,
отказана е предохранителната функция на мярката, АО не действа в условията на
обвързаност, а в тези на оперативна самостоятелност- В Заповедта не е посочена
формата на вината, която само по себе си се явява съществено процесуално
нарушение. Такава е и липсата на описание на установените от органа факти,
което също представлява съществено процесуално нарушение. По изложените мотиви
от съда се иска да отмени обжалваната Заповед.
В
о.з., редовно призован се явява лично и с *** М., която поддържа така
подадената жалба с направените в нея оплаквания. Счита, че с допуснатата от
органа медицинска експертиза се оборва съдържанието на официалния документ,
какъвто представлява Прокотола, с който е констатирано наличие на наркотични
вещества. Моли да се вземе предвид и обстоятелството, че пробата кръв в момента
се намира в проверяващите органи по пр. пр. № 769/20г. на ГОРП. При тези факти,
че лицето доброволно е дало кръвна проба, която не е констатирала наличие на
такива забранени субстанции , то Заповедта за ПАМ следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, не се явява, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено от
фактическа страна следното:
По делото липсва спор за факти, което се
установява от приложената административна преписка по издаване на оспорената
заповед, в която е приложен и Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АА № 194023 от 08.04.2020 г.,както и адм. д. 482/20г. по описа на
Административен съд В. Търново.
На 08.04.2020 г., в 18:13 часа, в гр.
Горна Оряховица, ул. „Мано Тодоров, алея за хижа Божур, жалбоподателят е управлявал
собствения си лек автомобил ***под
въздействието на наркотични вещества или техните аналози, което е установено с техническо средство Drug Test 5000 с инвентарен номер ARHJ-0011, който отчел наличие на кокаин и опиати с номер на пробата 235.
Издаден му е талон за медицинско изследване №
0045735/08.04.2020 г., въз основа на който жалбоподателят доброволно е дал кръвна проба за химически анализ заверен с
амбулаторен номер 2689 от 08.04.2020г. В Протокола е отбелязано, че тестът е започвал в 18.03 часа и завършил в 18.13часа. АО
е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 – управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, което само по себе си му дава право да издаде процесната
ПАМ. Въз основа на АУАН е издадена тази
Заповед с правно основание чл. 22 от ЗАНН
и чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП, с което е прекратена регистрацията на МПС,
собственост на жалбоподателя за срок от една година.
Към административната преписка са
приложени Акт № 194023/08.04.2020 г., Талон за изследване № 0045736, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0268-000102/08.04.2020 г.,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0268-000101/08.04.2020 г., изследване-комбиниран тест за наркотични вещества
6 параметъра на С.П.П. от СМДЛ „Рамус“, Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества.
По делото е установено, че жалбоподателят
е дал доброволно кръвна проба за химичен анализ, заверен с амбулаторен номер
2689 от 08.04.2020г. като не е спорно, че към момента на издаване на ПАМ не е
извършена съответната токсикологична експертиза по образец от приложение № 2 към
чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Видно от
Протокол за извършена експертиза
относно резултата от химико-токсикологична експертиза № 20/ТКХ – 197 от Научноизследователски
институт по криминалистика – МВР – Център за експертни криминалистични
изследвания от 17.08.2020г., при извършените изследвания на предоставената
проба от кръв на лицето С.П.П. не е налице наличие на кокаин и опиати, както и на други
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3 от ЗКНВП.
С решение № 336/13.11.2020г. по адм. д.
482/20г. по описа на съда е отменена и другата наложена ПАМ № 20-0268-000101/08.04.2020г. на
Началник сектор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с която
временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, следното от правна страна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедна е налице отбелязване
за датата, на която е връчена 04. 08. 2020 г., а жалбата е подадена до
Административен съд Велико Търново на 31.7. 2020 г. , т.е. в преклузивния срок.
Следователно жалбата се явява процесуално допустима, а разглеждана по същество -основателна.
Съобразно разпоредбите на чл. 168 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, независимо от наведените от жалбоподателя
оплаквания.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и
7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица . Със Заповед УРИ 366з- 2141/27.07.2017 г. на Директора на ОД
на МВР Велико Търново са определени длъжностни лица, сред които и
началниците в РУ, на които е делегирано
налагането на ПАМ, включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Следователно оспорваният
индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен
орган.
Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва
задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми
заинтересованите лица за започване на административното производство.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение
на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за
прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил
констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, но при несъблюдаване
на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за
прилагане на ПАМ - да изяснии фактите и обстоятелствата от значение за случая -
както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Обжалваната
заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП по отношение на С.Щ.. Преди
постановяването на заповедта не са изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е
съобразено, че водачът е дал кръвни проби за установяване употреба на алкохол и наркотични
вещества или техни аналози, а именно резултатите от извършеното медицинско и
химическото лабораторно изследване, респ. от възложеното медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл.6, ал.9 от
Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, биха били
определящи за съществуването на
материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „б”
от ЗДвП.
Като всяка принудителна административна мярка,
процесната ПАМ има преустановителен и превантивен характер, поради което при
констатиране на съответното административно нарушение, законът изисква
предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на
регистрацията на МПС. Тази незабавност на предприеманите действия изключва
възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно разпоредбата на
чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта административният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 36 ал. от АПК, като не е събрал всички доказателства за релевантния факт, а само кой
е собственик на управлявания лек автомобил.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, като тя е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване. Процесната заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Неоснователно е направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в
същата липсва реквизити, а именно начална и крайна дата на действието й.
Съгласно представеният АУАН, към който препраща оспорваната заповед,
регистрационните табели на автомобила са били свалени на 8.4.2020г., на която
дата е издадена и процесната заповед. Това е началният момент на действието на
принудителната мярка до изтичане на срока от шест месеца. С оглед на
гореизложеното, след като на жалбоподателя е известно, че табелите са били
снети на горепосочената дата, то не е налице твърдяната неяснота относно срока
на действие на ПАМ, както и съществено
нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото й на защита.
Заповедта обаче е постановена и при неправилно прилагане на материално-правните
разпоредби на ЗДвП.Съгласно чл. 171, т. 2а, б.
„а" от ЗДвП, (в редакцията както следва нова - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21. 01. 2017 г., изм., бр. 54 от 2017., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26. 09. 2017 ., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3. 01. 2018 г., за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административни
нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което налице тези обстоятелства - за срок от
6 месеца до една година. В случая, съобразно възприетото от ответника в мотивационната част на
заповедта, предпоставките за налагане на ПАМ е управление на МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози установено с тест. Показанията на
техническото средство обаче са били оспорени и е дадена кръвна проба за
химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно
резултатите от нея да са определящи при изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. От съдържанието на разпоредбата представляваща
правно основание за прилагане на ПАМ е видно, че независимо, че начините на
установяване на концентрацията на наркотични вещества в кръвта са
регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, то поредността на изброяването налага да се приеме, че при
установени различни концентрации по два различни начина, както в случая, следва
да се съобрази медицинското и химическото лабораторни изследвания. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, според която при отказ на лицето да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство или теста. След като от
изследваната кръвна проба на жалбоподателя безспорно се установява, че в кръвта
не е имало наличие на наркотични вещества, т. е изцяло се опровергават
резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то от страна на
оспорващия не е осъществена посочената в акта хипотеза на чл. 171, т2а,б „б“
от ЗДвП, представляваща предпоставка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС. В този смисъл и практиката на ВАС, вкл.
най–новата такава изразена в Решение № 67/03.01.2019 г. по адм. дело №
5442/2019 г. на ВАС, Решение № 15410 от 11.12.2018 г. по адм. дело № 3123/2018
г.
От събраната по делото
химико-токсикологична експертиза, се
установява по категоричен начин, че жалбоподателят не е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня на проверката и,
съответно на съставяне на АУАН, съответно на изземване на СУМПС. В тежест на
административния орган, издал оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на
извършено административно нарушение, за преустановяването на което е издадена
принудителната административна мярка, в която връзка безспорно е представен
редовно съставен АУАН, който се ползва с предвидената от закона доказателствена
сила /чл. 189, ал. 2 от ЗДвП/, но лицето разполага с всички процесуални средства за нейното
оборване. В конкретния случай това е и сторено посредством проведеното
медицинско изследване на кръвната проба, при което безспорно се установява
твърдението му за липса на употреба на наркотични вещества от негова страна към
момента на извършената му проверка.
Предвид изложеното се налага изводът, че
от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява липсата на
условията, с възникването на които относимата правна норма в случаи като
процесния, свързва настъпването на определени правни последици, изразяващи се
във временно прекратяване на регистрацията на МПС. Съдът намира, че не са
осъществени и не са налице материалноправните предпоставки, при които възниква
правото на административния орган да издаде заповед за налагане на процесната
принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП.
Предвид изхода от спора и поради липса на искане за
присъждане на разноски, такива не се следват.
С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съдът Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на С.П.П.
***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0268-000102/8.4.2020г. издадена от Началник сектор към ОД на МВР В.Търново,
РУ Горна Оряховица, с която е прекратена регистрацията на МПС за срок от една
година.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: