Решение по адм. дело №1270/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Сирия против Решение № 4913/30.09.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно. Излага твърдение, че обжалваният акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че изложените съображения основаващи отказа за предоставяне на статут на бежанец са незаконосъобразни, тъй като административният орган бил игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си по произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот. Посочва, че бил осъден за отклонение от военна служба. Претендира отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на адвокатко възнаграждение.

Ответникът – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет оспорва жалбата с писмен отговор, намира същата за неоснователна, а решение за правилно.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба вх. № 105450-9184/05.09.2023 г. на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - Любимец, при МВР, М. А., от Сирия е поискал закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е потвърдено лично и с молба вх. № 5517/19.09.2023 г. на РПЦ - Харманли, на която дата е регистриран като М. (собствено) А. (фамилно) Ф. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в гр. Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност-арабин, религия: мюсюлманин-сунит, семейно положение-неженен, [ЛНЧ]. Чужденецът не е представил документ, удостоверяващ самоличност му, поради което личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Образувано било производство за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф., но същото било прекратено с Решение № 20512/10.12.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС на основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУБ, тъй като лицето е напуснало нелегално мястото за настаняване страната. Установява се, че жалбоподателят е заминал за Австрия. Впоследствие е бил върнат от там.

С Молба с peг. № УП 30531/31.05.2024 г. М. А. Ф. е заявил искане за възобновяване на производството му за предоставяне на международна закрила. На основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ и въз основа на докладна записка peг. № УП 30531/31.05.2024 г., адресирана до директора на РПЦ-Харманли, производството за предоставяне на международна закрила на М. А. Ф. е възобновено.

В рамките на първото проведено с жалбоподателя интервю, последният е заявил, че роден е през 2004 г. в Дейр Алзор, където живял до 2017 г. След това заминал за Дамаск, заедно със семейството си. През 2021 година се преместил в гр. Рас Алайн, намиращ се в близост до турската граница, където живял до началото на месец юли 2023 г., завършил шести клас. Работил като хлебар, пицар. Не бил семеен. Имал лична карта в Сирия. Посочва, че етническата му принадлежност е арабин и изповядва религията на мюсюлманин-сунит. Споделя, че през месец юли 2023 г. напуснал Сирия и влязъл в Турция нелегално, след като правил многократни опити от края 2022 г. Отначало се установил в гр. Сакалия, а след това заминал за Истанбул. По време на престоя си в Турция не е имал проблеми с властите и никой не го е принуждавал да се връща в Сирия. Напуснал Турция, защото знаел, че ако бъде хванат, ще го върнат в Сирия. Затова и целта му била да отиде в Австрия при братята си. През месец август 2023 г. влязъл в Р. България нелегално. В рамките на интервюто жалбоподателят изрично е заявил, че не е осъждан и спрямо него няма заведени съдебни дела, както и, че не е участвал във военни формирования. От събраните по делото доказателства – регистрационен лист и Протокол от интервю се установява още, че бащата на лицето е починало, майка му, единия му брат и едната му сестра са в Сирия, другите му двама братя са в Австрия, а другата му сестра е в Нидерландия.

В хода на първото административно производство (крайният акт по което е бил предмет на съдебен контрол по адм. д. № 1156/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик) от Държавна агенция „Национална сигурност“ е представено писмо рег. № УП30531/30.07.2024 г., с което ДАБ при МС е уведомена, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето М. А. Ф..

Административният орган е издал решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя (предмет на съдебен контрол по адм. д. № 1156/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик). За да постанови отказа, председателят на ДАБ при МС се е позовал от една страна на представените по делото Справки за Сирийската арабска република от 12.07.2024 г. и 25.08.2024 г. и от друга, на събраните в хода на процедурата доказателства, включително заявените от жалбоподателя обстоятелства. Прието е, че не са налице нито едно от условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарна закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението е издадено на 13.09.2024 г., връчено е на 26.09.2024 г.

Едва с подадената пред съда жалба на 10.10.2024 г., по която е образувано адм. д. № 1156/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, от страна на жалбоподателя е заявено, че същият е служил в редовната сирийската армия и е избягал от нейните редици. В тази връзка и с оглед дадените от съда указания с Определение № 4165/31.10.2024 г., от страна на жалбоподателя е представено Извлечение от съдебен регистър, издадено от Териториално поделение на „Криминална полиция“ в Хасаке, валидност три месеца, ведно с превод на български език. Същото е издадено от Министерство на вътрешните работи, Сили за вътрешна сигурност, Дирекция „Криминална полиция“ и е с дата на издаване 30.09.2024 г. От съдържанието на извлечението от съдебния регистър става видно, че М. А. Ф., роден в Дейр Еззор през 2004 г. е осъден за отклоняване от задължителна военна служба с Бюлетин № 221 от 21.03.2022 г. на десет години затвор.

Административен съд - Пазарджик като е констатирал наличието на нови доказателства, които не са били известни при постановяване на атакуваното по адм. д. № 1156/2024 г. решение и не са взети предвид при установяване основанията за предоставяне на статут на бежанец, респ. хуманитарен статут на жалбоподателя, но са относими към искането на жалбоподателя, е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал преписката за ново произнасяне, при което бъде извършено задълбочено интервю с жалбоподателя, в рамките на което бъде установено дали същият действително е М. А. Ф., какво е отношението му към войната в Сирия и дали се доказва, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта или, че ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.

Решението по адм. д. № 1156/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик е оставено в сила с решение постановено по адм. д. № 667/2025 г. по описа на ВАС в резултат, на което е проведена повторна процедура и е издадено процесното Решение № 4913/30.09.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Във връзка с дадените указания, с чужденеца е проведено ново интервю на 22.07.2025 г. Сирийският гражданин е заявил, че в страната си имал лична карта, която е представил впоследствие. Заявява, че не е отбил задължителната военна служба, не е бил търсен и не е получавал призовка, защото напуснал Сирия преди да стане на необходимата възраст за казарма. Никой лично не му е връчвал повиквателна за военна служба, защото бил под определената възраст. Добавил е, че само в Дейр Алзор, след като убили баща му, ДАЕШ искали да го мобилизират за тяхната казарма през 2017 г., но той избягал в град Хасака. След това отишъл в Дамаск, където останал до 2021 г. и за да не го търсят за казарма избягал и се укривал в град Рас Алайн, откъдето напуснал страната през 2023 г. Само предполагал, че ще бъде търсен при навършване на необходимата възраст, поради което се преместил в град Рас Алайн, който се контролирал от Свободната армия. Споделил, че не искал да има война. Имало отвличания и убийства, а той не желаел да живее така. ДАЕШ убили баща му между 2016 г. и 2017 г., като допълва, че в областта където живеел, още имало хора от ДАЕШ.

На въпроса осъждан ли е по време на интервюто, проведено на 22.07.2025 г. кандидатът за закрила изрично е заявил, че не е осъждан в страната си, което от административния орган е прието като явно противоречие с представеното копие на документ в жалбата пред Административен съд – Пазарджик. При задаване на уточняващ въпрос, че при първоначалното интервю е посочил, че не е осъждан, а впоследствие е представил документът, че е осъждан, чужденецът е отговорил, че когато бил достигнал възрастта за казарма бил от правителството го били търсили, не го намерили и са го осъдили неприсъствено. Разбрал за присъдата от родителите си. Съобщава, че на интервюто от 03.06.2024 г. не казал, че е съден, защото не разбрал въпроса, в същото време е посочил, че ако е знаел за присъдата щял да каже.

След надлежно проведеното интервю и при спазване на дадените указания за обсъждане на новопредставеното доказателство, административният орган формирал изводи за неоснователност на молбата за предоставяне не закрила и отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови горния резултат, председателят на ДАБ е приел, че в изложената бежанска история на М. А. Ф. няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова. Органът е приел, че чужденецът не е преследван в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което е възприел, че не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Органът е сметнал, че Ф. е икономически мигрант, а не бежанец, поради обстоятелството, че след като е подал своята молба за закрила в Република България, той но е напуснал РПЦ-Харманли и отишъл в Австрия, където също подал молба за закрила, защото искал да остане при братята си, но от там са го върнали в България. Това действие е прието като ясно означаващо, че целта лицето е била да отиде в икономически добре развита страна в Европа, където да получи по-добри условия за живот, което не попада в предметния обхват на ЗУБ.

В продължение административният орган е посочил, че във връзка с представения документ - Извлечение от съдебен регистър, издадено от Териториално поделение на „Криминална полиция" в Хасаке на Министерство на вътрешните работи, от което става ясно, че Ф. е осъден за отклоняване от задължителна военна служба, с Бюлетин № 221 от 21.03.2022 г. В тази връзка е изискана информационна справка за Сирия, с вх. № МД-02-400 от 21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС, в която е посочено, че в общодостъпните източници не е открита информация относно практика за издаване на присъда с бюлетин от страна на Министерството на вътрешните работи, Сили за вътрешна сигурност, дирекция „Криминална полиция“. в допълнение решавалият орган е посочил, че дори да се приеме за достоверен въпросният документ, следва да се отчете факта, че същия е издаден на 30.09.2024 г., т.е. по време на управлението на Башар Асад. От приложената по преписката информационна справка за Сирия с вх. № МД-02-399 от 21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС става ясно, че режимът на Башар Асад вече не е на власт, а Сирия се управлява от преходна администрация, която е обявила обща амнистия за войниците от сирийската армия и премахване на наборната военна служба, която вече е доброволна. От информацията в горепосочената справка се стига до обоснован извод, че към настоящия момент не е налице риск молителят да изтърпи постановената му присъда за отклонение от военна служба.

При съобразяване новонастъпилите събития в държавата на произход на кандидата, органът е стигнал до заключение, че М. А. Ф. не е обект на преследване. Посочил е, че спрямо молителя не се установява да е имало посегателства, които да са релевантни на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Обсъдил е и липса на предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

Така мотивиран органът е намерил искането Ф., в частта за предоставяне на статут на бежанец, за неоснователно. Съжденията на органа са аналогични и касателно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Кандидатът не е бил принуден да напусне страната си на произход поради „реална опасност от смъртно наказание или екзекуция“ - тежки посегателства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Спрямо Ф. не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му на произход (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Обсъдил е останалите предпоставки визирани в чл. 9 ЗУБ и е намерил, че такива за предоставяне на хуманитарен статут на М. Ф. – липсват.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот.

Мотивиран от прежде изложеното решаващият орган е отказано предоставяне на Ф. на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Съдът намира жалбата за подадена в преклузивния срок, от лице - адресат на акта и при наличие на правен интерес, предвид, което жалбата се явява допустима. Разглеждана по същество е неоснователна.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд - Пазарджик смята, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ – Председателя на ДАБ. При издаването на акта е спазена предвидената в закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Производството е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директива – проведено е лично интервю с молителя в присъствието на преводач. По време на интервюто на чужденеца е предоставена възможност да изложи съображенията си относно неговата молба за предоставяне на международна закрила пред лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Осигурени са всички условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин. Интервюто е проведено от интервюиращ орган, с участието на преводач. От своя страна на проведеното интервю, кандидатът е дал обяснения, свързани с неговата бежанска история, интервюто е обективирано в протокол от проведено интервю. Оспорващият е подписал протокола, като текстът е бил преведен на разбираем за него език, отново с помощта на преводач от арабски език.

Производството е приключило без забавяне, изготвено е становище от страна на интервюиращия орган съобразно преценка на събраните по преписката доказателства, с което е предложено на оспорващия да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут.

Настоящият състав намира, че молбата на чужденеца (настоящ жалбоподател) за предоставяне статут на бежанец не доказва, че той има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на лице, което основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 от закона преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В настоящия случай от проведеното интервю се установява, че той не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е членувал в политическа партия, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. Причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец.

От събраните по делото доказателства не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение. В тази връзка правилни са изводите за липса на законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец, предвидени в чл. 8 ЗУБ.

Представеният документ, в който е обективирано осъждане на лицето, съставлява Извлечение от съдебен регистър, издадено от Териториално поделение на „Криминална полиция“ в Хасаке, с валидност три месеца, ведно с превод на български език. От съдържанието на последният е видно, че М. А. Ф., роден в Дейр Еззор през 2004 г. е осъден за отклоняване от задължителна военна служба с Бюлетин № 221 от 21.03.2022 г. на десет години затвор. Същото е издадено от Министерство на вътрешните работи, Сили за вътрешна сигурност, Дирекция „Криминална полиция“ и е с дата на издаване 30.09.2024 г. С оглед валидността му от три месеца, същата към настоящият момент, вече не е изтекла. При постановяване на решението на Административен съд – Пазарджик по адм. д. № 1156/2024 г. извлечението е все още действащо, което е дало основание на съда да изпрати преписката за ново разглеждане и установяване фактите по преписката. Нови доказателства във връзка с валидността на извлечението не са ангажирани. Дори валидността на извлечението да е важима и да не е необходимо представянето на нови данни за съдимостта на лицето в страната му на произход, следва да се обърне особено внимание на данните за постановяване на обща амнистия в Сирия, което обстоятелство само по себе си изключва опасението на кандидата за закрила, че същият ако се върне в страната си на произход, че бъде принуден да изтърпи, присъдата си.

Съдът намира, че лицето не сочи никакви данни и причини за напускане, който да могат да обосноват предоставянето на статут на бежанец. Събраните в съдебното производство доказателства, при приложение на глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, сочат на извод, че жалбоподателят е "мигрант" (лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде), а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Това обстоятелство се потвърждава от установеното, че чужденецът е имал за крайна цел Австрия, до където е достигнал след като самоволно е напуснал РПЦ-Харманли, но е бил върнат в България и производството по предоставяне на закрила е възобновено. По делото са налице и данни, че майката на Ф. и неговите по-малки брат и сестра живеят в Сирия, като в случай, че се установи в някоя държава, Ф. възнамерява да привлече роднините си. Споделими са изводите на административния орган, че молителят е напуснал страната си в търсене на по-висок стандарт на живот. Тази цел не е нелегитимна, но е извън предметния обхват на ЗУБ.

По така изложените съображения законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец.

Съдът счита, че не са налице предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Такъв статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота или личността му, като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

При преценката за наличието на основание за предоставяне на хуманитарен статут, изразяващо се в тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, следва да се съобрази задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 /Meki E. and Noor E. vs Straatssecretaris van Justitie /на разширен състав на Съда на Европейските Общности, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15 б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011). В него е посочено, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Конкретизирано е, че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Също така, имайки предвид мотивите на решението по дело № С-465/07, въпреки че не е необходимо кандидатът да е персонално застрашен, за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, то в колкото по-голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат, поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установена, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена.

В разглеждания случай жалбоподателят е напуснал доброволно, а не поради опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

За да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал както на твърденията в интервюто, така и на фактите, които се съдържат в справките за Сирия на дирекция "Международна дейност" в ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на ДАБ тази дирекция събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека.

В случая се установява от представените справки, че след като жалбоподателят е напуснал Сирия, в страната са настъпили сериозни обществено-политически промени. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто "Хаят Тахрир ал Шам" обявява обща амнистия. ВКБООН и партньорските организации увеличават хуманитарната помощ, за да задоволят потребностите на завърналите се сирийци.

Датата, към която следва да се преценява ситуацията в държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 ЗУБ е датата, когато съдът се произнася по случая. Съгласно представената в съдебното производство справка опозиционните сили, свалили от власт президента, заявяват, че предоставят амнистия на целия военен персонал, призован на служба при бившия режим. На 18 февруари 2025 г., след провеждани на преговори, Сирийските демократични сили (SDF) се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство. Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумява да интегрира своите военни сили в армията на новото сирийско правителство.

През м. януари 2025 г. бунтовническите военни командири назначават Ахмед ал Шараа за президент за преходния период, отменят конституцията от ерата на Башар Асад, приета и действаща от 2012 г. и разпускат парламента, армията и службите за сигурност на бившия режим.

На 4 юни 2025 г. турският министър на отбраната заявява пред международна информационна агенция, че в обозримо бъдеще няма планове за намаляване на присъствието на приблизително 20 000 турски военни на сирийска територия. Военното присъствие може да бъде преоценено само когато Сирия постигне мир и стабилност, когато заплахата от тероризъм в региона бъде напълно премахната, когато сигурността на турските граници бъде напълно гарантирана и когато завръщането на хората, принудени да избягат, бъде осъществено.

В бюлетин на ВКБООН от 26 юни 2025 г. се посочва, че към 26 юни 2025 г., считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от няколко държави. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Макар тези цифри да отразяват нарастващата надежда, инцидентите със сигурността продължават да подчертават необходимостта международната общност да бъде търпелива и да подкрепя политическия преход.

В периода 18-26 юни 2025 г. ВКБООН предоставя транспортна помощ на 321 семейства (699 души), завърнали се в Сирия през ключови гранично-пропускателни пунктове.

Между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна помощ на ключови гранично-пропускателни пунктове. Издадено е решение за отмяна на наложените на Сирия икономически санкции, считано за положителна стъпка в интерес на сирийския народ и допринасящо към усилията за възстановяване и икономическо възстановяване.

От изложеното в справките следва, че не са налице данни ситуацията в Сирия да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Т. е. не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Сирийската арабска република, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). В самото решение също има изложени доводи в насока степента на насилие в Сирия и специфичното положение на жалбоподателя. Въпреки наличието на безредици в някои региони, включително въоръжени сблъсъци, обстановката не достига до наличието на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУБ уточнява, че тежките посегателства, изброени в ал. 1 на същата норма, могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Освен че административният орган не е длъжен да извършва преценка и излага изрични мотиви относно чл. 9, ал. 2 ЗУБ, то и регламентираното в тази алинея уточнение е пряко свързано с ал. 1, по която в процесното решение е извършена надлежна преценка. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обосновава извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на сирийския гражданин по реда на чл. 9 ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, за да се приема извод за предоставяне на такъв статут.

При постановяване на решението не е нарушен и принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Установено е че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя в проведеното интервю. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement".

Съдът намира, че не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства е реален риск за неговия живот и сигурност. Обстоятелството за налагане на обща амнистия също води до извод, че лицето няма да бъде принудено да изтърпи присъдата си, която е издадена на 30.09.2024 г., т.е. по време на управлението на Башар Асад, който към настоящия момент вече не е на власт.

Противно на доводите изложени в жалбата и изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не са налице предпоставките нито за предоставяне на статут на бежанец, нито предоставяне на хуманитарен статут с оглед на бежанската история и поведението на чужденеца. Правилно неговата бежанска история е обсъдена във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗУБ, и правилни и законосъобразни са изводите на административния орган в тази насока. С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното, Административен съд - Пазарджик,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Ф., [ЛНЧ], гражданин на Сирия срещу Решение № 4913/30.09.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от съобщението.