Решение по дело №14022/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18461
Дата: 9 ноември 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20221110114022
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18461
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110114022 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Т. К. Г. да заплати на ищцовото дружество
Т.С. сумите от 443,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г., до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ
апартамент 90, находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от 17.03.2022 г. до
изплащане на вземането, 95,29 лева представляваща мораторна лихва за периода от
15.07.2019 г. до 10.03.2022 г., сумата в размер на 25,19 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законна лихва за периода от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,41
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.08.2019 г. до 10.03.2022 г.
Ищецът, Т.С., твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът има качеството на поребители на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане, поради което ответната страна
е в забава и без покана. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника,
1
който представя доказателство за заплащане на задължението. Моли на ищеца да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Третото лице – помагач, ФИРМА, не изразява становище по исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ за осъждане за за заплащане
на дължима цена по договор за продажба на топлинна енергия:
За основателността на иска следва да установи възникването на облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия за отопление и подгряване на вода
на уговорената цена през процесния период, поради което за ответника е възникнало
задължение за плащане, както и количеството потребена топлинна енергия през процесния
период, респ. дължимата за нея цена.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на
плащане.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
Между страните по делото през процесния период е съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл. 150
ЗЕ /обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г./. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я ползва за
собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /пар. 1, т. 42 от ЗЕ,
редакция към ДВ, бр. 18/05 г./ или по силата на облигационно /пар. 1, т. 42 от ЗЕ, действаща
редакция до ДВ, бр. 54/12 г./ право на ползване.
От представения като доказателство по делото нотариален акт за собственост върху жилище
№ 66, том 11, нот. Дело № 2066/1985 г. се установява, че К. Г. и Т. Г. са придобили
собствеността върху процесния топлоснабден имот.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот /л.18/ се
установява, че към 14.08.2002 г. като собственици на процесния топлоснабден имот се
легитимират ответникът Т. Г. и майка му К. Г..
От удостоверение на наследници /л. 48/ се установява, че К. Г. е починала на 29.06.2018 г.,
като е оставила ответника Т. Г. като свой единствен наследник по закон.
Следователно през процесния период собственик на процесния топлоснабден имот е Т. Г..
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че материално правно легитимиран
да отговаря по предявените искове е именно – ответникът, е фактът, че същият е извършил
плащане, като в срока за отговор е депозирал молба за присъждане на ответника на
2
минимално юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо, съдът намира, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия
през процесния период за процесния имот.
Като признати от ответниците на основание чл. 153 ГПК по делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване всички следните обстоятелства, на които се
основава основателността на исковете, включително количеството потребена топлинна
енергия през процесния период за абонатен № 254837, респ. дължимата цена за нея цена.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че е заплатил претендираното от ищеца
вземане
В открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2023 г., процесуалният представител на
ищеца заявява, че всички претендирани задължения са изплатени от ответника.
Ето защо, с оглед факта на погасяване на процесните задължения на ответника за сумите от
443,59 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г., до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент 90,
находящ се в ..., ведно със законна лихва за периода от 17.03.2022 г. до изплащане на
вземането, 95,29 лева представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2019 г. до
10.03.2022 г., сумата в размер на 25,19 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,41 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до
10.03.2022 г., следва да се отхвърлят, като погасени чрез плащане в хода на производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С., ЕИК ..., против Т. К. Г. , ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати в полза на ищцовото дружество сумите от 443,59 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г., до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, представляващ апартамент 90, находящ се в ..., ведно със законна лихва
за периода от 17.03.2022 г. до изплащане на вземането, 95,29 лева представляваща
мораторна лихва за периода от 15.07.2019 г. до 10.03.2022 г., сумата в размер на 25,19 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 07.2019
г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 17.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 5,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 10.03.2022 г., поради извършено плащане в
3
хода на производството.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4