ПРОТОКОЛ
№ 439
гр. Варна, 20.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. С.
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100502509 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:56 часа се явиха:
Въззивницата Н. Н. Х., редовно призована, явява се лично и се представлява от
адв.Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът К. Н. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.
П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият Н. К. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв.Т. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 661/21.02.2024г.
1
СЪДЪТ дава възможност на двамата въззивници да изразят становище по
молбата на въззиваемия с вх.№3739 от 12.02.2024г. и допълнителна такава с вх.№4276
от 16.02.2024г. съобразно изложеното в Определение №661 от 21.02.24г.
АДВ.П.: Запознати сме с направените уточнения извършени от насрещната
страна в изпълнение на дадените указания. Връчени са ни преписи от молбите. Не
възразявам да бъде приет представения с молбата от 12.02.2024 г. нотариален акт за
дарение от 1960г. По останалите твърдения и съображения ще изложа доводите си по
същество. От името на моите доверители поддържам въззивната жалба по изложените
в нея съображения.
АДВ.П.: Оспорваме жалбата. Считаме решението за правилно и
законосъобразно. Подали сме в срок отговор, който поддържаме. Моля да приемете
молбите, ведно с нотариалния акт за дарение.
СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото молба с вх.
№3739/12.02.2024г., ведно с приложения към нея препис от нотариален акт за дарение
на недвижим имот №**, том IV, дело №******** г. и молба с вх.№4276/16.02.2024г.
депозирани от адв.Т. П., процесуален представител на въззиваемия.
СЪДЪТ отправя питане към адв.П.: Моля да направите едно уточнение! С
определението, с което е оставено без движение исковата молба Ви беше указано да
уточните кой е собственика на останалата 1 / 2 ид. част от дворното място. Вие сте
представили с отговора си този нотариален акт. Този нотариален акт обаче се отнася до
същата 1 / 2 ид. част, която е предмет на дарението, това е нотариалният акт за
собственост на праводателя Ви. Моля да уточните кой е собственик на останалата 1 / 2
ид. част от поземления имот.
АДВ.П.: Не можем да направим уточнение, защото доколкото знаете е имало
разпоредителни сделки в полза на насрещната страна и в отговора си пред първа
инстанция са представили документи, с които ако това е последното време от
движение на собствеността ответната страна е придобила останалата 1 / 2 идеална част
от майката. Заедно с дарението на майката, заедно със земята.
2
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Това не е вярно.
АДВ.П.: Това, с което ние разполагаме е един нотариален акт №*********г. и е
в кориците на делото. Д. продава на дъщеря си Н. жилищната сграда, сградата, която е
построена там и там е описано и дворното място. За останалата част не можем да
уточним, защото не е предмет на наша сделка и не сме участвали.
СЪДЪТ отправя питане към адв.П.: Можете ли да уточните на представената
и приложена на л. 26 от първоинстанционното дело скица, която е и единствената
представена скица на дворното място, където са нанесени и сградите, коя е сградата за
която се твърди, че доверителят Ви Н. К. Н., е бил собственик, която е ползвал за склад
и в която заедно с други лица е носил вещи, в подкрепа на твърденията му за давност?
АДВ.П.: Аз първоначално в молбата от 12-ти февруари бях посочила сграда №
5. В последствие, след уточненията с него, тъй като той е извън страната, се оказа, че
стопанската постройка, която е била премахната от насрещната страна през септември
не е отразена на скицата, не е нито една от тези с идентификатори от 1 до 5. Сграда №5
е нанесена като 8 кв. м., но се оказа, че е много по – голяма и мисля, че насрещната
страна живее в нея, за това не мога да кажа кой я обитава, но площта й е далеч над 8
кв.м. Сградата е била долепена до сграда №5, югозападно на скицата, в дъното на
парцела или в близост до сграда №5, или залепена до нея е била стопанската
постройка. Аз ще представя една жалба, която е за сведение по скоро, не като
доказателство, до Районна прокуратура – Варна, която моят доверител е подал през
септември 2023г. за това, че ответната страна са премахнали въпросната стопанска
постройка, за което мисля, че все още се води преписка по тази жалба. На скицата,
която е представена, както и в допълнителната си молба съм уточнила, че не е сграда
№5, която е на скицата, а е друга сграда, която изобщо не е била отразявана при
одобряване на кадастралната карта към 2008г., защото се вижда, че няма последващи
изменения. Сградата, която е ползвал моят доверител съобразно нашите твърдения тя
изобщо не е нанасяна в кадастралната карта. Първоначално посочената от мен сграда с
идентификатор №5 означена като стопанска постройка не е тази сграда, за която
твърдим. Сграда №5 означена в кадастралната карта като стопанска сграда от 8 кв.м. в
действителност е с много по – голяма площ и доколкото ми е известно се обитава от
насрещната страна. Тази сграда, която моят доверител е ползвал и за която посочих, че
не е отразявана в кадастралната карта в последствие е премахната от насрещната
страна по този спор, за което Н. Н. е подал жалба до Районна прокуратура – Варна.
Представям и моля да приемете копие от тази жалба. Уточняваме, че предмет на спора
е идеални части от дворното място, а не постройка.
3
АДВ.П.: Считам, че по – скоро въпроса за собствеността върху сградите в
поземления имот е неотносим по спора. За уточнение собственост на моята
доверителка Н. Н. Х. е сградата с идентификатор № * в поземлен имот №***, това е
сградата. Там има сгради, които са собственост на трети лица, които притежават и
идеални части от собствеността върху мястото. Това е сградата № *. Приложен е
нотариалния акт в делото. Това е нотариален акт № ****** г., където Д. С.К. продава
на Н. В. Х. една жилищна сграда с площ от 80кв.м., това в момента е сграда №*.
Нямаме други доказателствени искания.
По отношение на представеното в днешно съдебно заседание копие от жалба до
Районна прокуратура – Варна считам същата за неотносима, касае събаряне на някаква
постройка и въобще не е предмет на делото.
По направеното в днешно съдебно заседание искане от процесуалния
представител на въззиваемия за приемане и приобщаване към доказателствата по
делото на копие от жалба с вх.№ 13555 от 27.09.2023г. по описа на Районна
прокуратура – Варна Съдът намира, че това писмено доказателство е неотносимо към
предмета на спора, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.П., процесуален представител на
въззивамия за приемане и приобщаване на представената в днешно съдебно заседание
жалба с вх.№13555 от 27.09.2023г. и прилага същата към кориците на делото.
АДВ.П.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ.П.: Извън направените в днешно съдебно заседание уточнения аз
доказателствени искания нямам.
АДВ.П.: С молба от 06.02.2024 г. съм представил списък на разноски и договор
за правна защита и съдействие.
АДВ.П.: Представям и моля да приемете списък на разноските и доказателства
за извършването им.
Съдът,
4
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивниците с молба с вх.№3136/06.02.2024г. списък на разноски и доказателства за
извършването им, както и представения в днешно съдебно заседание от процесуалния
представител на въззиваемия списък на разноските и доказателствата за извършването
им.
АДВ.П.: Не правя възражения за прекомерност.
АДВ.П.: Не правя възражения за прекомерност.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.П.: От името на моите доверители Ви моля да отмените решение на
първоинстанционния съд и вместо него да постановите друго решение, с което да
отхвърлите предявения иск и да присъдите на въззивниците сторените разноски за
двете инстанции. За да уважи предявения иск Районният съд е приел следното. На
първо място е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесната
идеална част от 52, 65 кв. м. На второ място особено важно, е че с решението по гр.
дело № 1563/1993г. на РС-Варна е било намалено дарственото разпореждане и че
надареният с това разпореждане Н. Н. е бил осъден да заплати на наследниците по
закон Н. Н. Х. и К. Н. С. по 3423 лв. на всеки един от тях. Дарението от 21.02.1991г. не
е било отменено и поради това наследниците по закон не са станали собственици по
наследство. На последно място е приел, че ответниците, т. е., моите доверители не са
придобили по давност правото на собственост върху процесната реална част. Изводът
на Районен съд – Варна обаче, че ищецът към момента на предявяване на иска и
приключването на устните състезания е собственик на 52, 65 кв. м. ид. части от
процесното дворно място и че той е бил осъден да заплати на моите доверители по
3423 лева на всеки един от тях е необоснован, бих казал направо произволен, тъй като
не се подкрепя от събраните по делото доказателства. С Решението по гр. дело
№1563/1993г. на ВнРС само е намалено дарението за допълване на запазените части на
ищците по делото, т. е., на моите доверители до размер на 6846 лева от стойността на
5
дареното имущество или по 3423 лева за всеки един от ищците. С това решение обаче
съдът не е постановявал, че ответника по това дело, ищец по настоящото дело, може да
задържи дарения имот съгласно чл. 36 от ЗНасл и да възмезди наследниците за
накърнените им запазени части с пари според цената по време на намаляването.
Предвид горното съдът, в разрез с всички писмени доказателства е приел неправилно,
че надареният е бил осъден да заплати на наследниците посочената сума. По делото
има подадена една молба за тълкуване на решението и от акта на съда също следва
извода, че изобщо не става въпрос за заплащане на някакви суми. Друг е въпроса
ищецът по настоящото дело дали е правил или не е правил някакви опити, диспозитив
съобразно чл. 36 от ЗНасл няма. При това положение след като е намалено дарението,
частта с която е намалено дарението става собственост на наследниците по закон, т. е.,
моите доверители. Тя не остава собственост на ищеца по настоящото дело, надарен по
договора за дарение. Изводът на съда, че дарението от 21.02.1991 г. не е отменено е
незаконосъобразен. Не се подкрепя от доказателствата по делото. След като с влязлото
в сила решение по посоченото гражданско дело дарението е намалено за допълване на
запазените части, то във всички случаи налага правилния извод, че надареният не е
задържал дарението и не е останал собственик на целия имот, а само на част от него.
Във случая само на 64, 34кв. м. ид. части. Останалата част от 52, 65 кв. м. ид. части е
останала собственост на К. Н. С. и Н. С.а и в момента е собственост на моята
доверителка. Доверителя ми К. Н. С. не притежава към настоящия момент идеална
част от поземления имот. При това положение въобще не е трябвало да се събират
доказателства дали процесните части са придобити по давност. Моите доверители, като
наследници по закон след намаляване на дарственото разпореждане по наследство не
са загубили правото на собственост. Те са могли да загубят правото си на собственост
само ако друг го е придобил или ако се е отказал, нещо за което няма доказателства. С
оглед на горното считам, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като
се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените
разноски. Изложил съм подробни съображения във въззивната жалба, които
поддържаме изцяло.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Х.: Присъединявам се изцяло към това, което изложи адв.П..
АДВ.П.: Аз ще моля да оставите без уважение въззивната жалба и да
потвърдите, като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Моля да
вземете предвид, че интерпретацията на решението от 1993г., направена във въззивната
жалба е абсолютно погрешно и това е така, защото въззивникът не взема предвид
факта, че наред с процесния недвижим имот към наследствената маса е имало и
движими вещи, които също са били остойностени. Нито в мотивите, нито в
диспозитива на съдебното решение от 1993г. са посочени кв. м., които във въззивната
жалба по някакъв начин се превръщат в сумите, остойностени по обратен ред в кв. м.
Няма такова нещо и това е така защото съдът много правилно е приел, че съдебното
6
решение от 1993г. касае намаляване на квота, която е остойностена. Въззивната жалба
сочи чл. 36, ал. 1 от Закона за наследството като се твърди, че съдът не е постановил на
това основание надреният да задържи имота. Нормата на ал. 1 на чл. 36 от ЗНасл казва
съвсем друго, а това е, че имотът остава в наследствената маса само тогава, когато е
надвишено дарението с повече от 1 / 4. Тълкувайки тази разпоредба действително
следва да приемем, че имотът е останал в собственост на надарения като сумите, които
са посочени за заплащане от моя доверител са съобразени със стойността на
движимите вещи, които са останали в наследствената маса. Изцяло въззивната жалба се
базира на логика каквото делото от 1993 г. не съдържа, нито път решението за
тълкуването му 2005 г., където не е даден ход и делото е прекратено видно от
диспозитива. Няма никакво такова тълкуване, каквото въззивника се стреми да
установи. Считаме, че площите, които се цитират във въззивната жалба, са неотносими
към действителната наследствена маса в стойностно изражение, нито като квадратура,
защото идеалните части, които въззивника сочи от 64, 34 кв. м. за моя доверител не са
в този размер и не става ясно как са изчислени. Може би по обратен ред стойността,
която вещото лице някога е определило от 15210 лева за имота, който е включвал и
сграда в последствие е установено, че сградата не е била предмет на дарение. Отделно
от това ако правилно разчетем мотивите на решението от 1993г. съдът казва
„съобразно стойността на наследствената маса, която е 19761 лева“. От тази сума се
правят изчисленията и за запазените части и се стига до диспозитив, където се намалява
квотата.
СЪДЪТ прекъсва адв.П., процесуален представител на въззиваемия и й указва
да не разяснява какво представлява и как следва да се прилага института на
възстановяване на запазената част и в частност определяне на масата по чл. 31 от
Закона за наследството, а да се придържа към съществото на конкретния правен спор.
АДВ.П.: Правя само възражение по въззивната жалба. В тази връзка смятам, че
тълкуването което предлага насрещната страна е неправилно и от него не следва нищо
такова, каквото твърдят въззивниците и то е в противоречие с решението от 1993 г., и
като стойностни квоти и като квадратура, и като идея на самото решение. С оглед
изложеното моля да се произнесете с решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение и да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ.П. /реплика/: Няма да коментирам решението от 1993г. дали е правилно
или не. Там е намалено дарственото разпореждане, но нито в мотивите, нито в
диспозитива е казано, че надареният има право да задържи имота, ако заплати тази
сума по цени към момента на намаляване.
7
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:23часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8